№ 26089
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110113576 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. Д. Д. ЕГН ********** искове с правно основание
чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6 от договор за
потребителски кредит №./11.06.2022 г., сключен с ответника [ фирма ] ООД ЕИК ., по
силата на които ищецът е бил задължен да заплати на ответника сумата в размер на 420 лв.,
представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл.4 ал.3 от договора.
Ищецът твърди, че на 02.03.2022 г. сключил с ответника договор за потребителски
кредит №./11.06.2022 г., съгласно който получила заемна сума в размер на 500 лв. при ГЛП
38,75 % и ГПР 46,42 %. Сочи, че в чл.4 ал.3 от процесния договор кредиторът бил уговорил,
че до края на следващия ден ищцата следва да предостави гаранция по кредита, подробно
посочена в ОУ към договора, като в чл.6 от същия било уговорено, че при неизпълнение на
това задължение ищцата дължи на кредитополучателя сумата в размер на 420 лв.,
представляваща неустойка. Счита, че процесната клауза е в противоречие с императивни
правни норми. Навежда, че същата противоречи на добрите нрави, по същество се начислява
печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в
ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор, респ. на клаузата от същия,
предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение. Моли съда да прогласи нищожността на процесната
договорна клауза. Претендира разноски.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност
на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като
същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата
формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и
твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правна квалификация чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД срещу ищеца
по първоначалния иск за заплащане на сумата от 249,36 лв. представляваща главница по
договор за кредит № №./11.06.2022 г., ведно със законната лихва от депозирането на
исковата молба до плащането, както и за сумата в размер на 8,64 лв., представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 12.11.2022 г. до 12.12.2022 г.
1
В срока за отговор на исковата молба ответницата по насрещния иск оспорва същия,
като поддържа недействителност на сключения договор на основание чл.22 ЗПК и поддържа
възражение за прихващане със заплатените по претендираните за недействителни клаузи
суми от дължимата главница. Моли за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация на предявените искове – чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има
сключен договор за потребителски кредит №./11.06.2022 г., с твърдените клаузи, в който
случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
За основателността на исковете с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ал.1 ал.2
ЗЗД вр. чл.9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещния иск е да установи пълно и главно пълно и
главно сключването на валиден за договор за кредит №./11.06.2022 г., с твърдяното
съдържание и предаване на сумата от 800 лева на ответника, като последният се е задължил
да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер, както
и всяко едно от вземанията си по размер.
В тежест на ответника по насрещния иск е да докаже възраженията си, както и
плащане. Следва да се допусне служебно ССчЕ на основание чл.195 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.10.2023 г. от 13.50 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №./11.06.2022 г., по силата на
който [ фирма ] ООД ЕИК . е предоставил на Е. Д. Д. ЕГН ********** заемна сума в размер
на 500 лв.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задача какви са
усвоените по процесния договор за потребителски кредит №./11.06.2022 г. суми, какви са
заплатените от ищцата суми, на коя дата, как са осчетоводени, както и да изчисли какъв е
действителният размер на ГПР по договора при включване на начислената неустойка за
непредоставяне на обезпечение.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д., който да се призове след представяне на
доказателства за внесен депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина,
са длъжни да посочат лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако нямат пълномощник по делото в Република България. Същото
2
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страните. Ако
не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
На страните да се връчи на страните препис от настоящото определение; на ищеца по
първоначалния иск- и препис от отговора на исковата молба, а на ищеца по насрещния иск-
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3