№ 1411
гр. Варна , 19.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500956 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Х. А. от гр. Русе, подадена чрез процесуален
представител срещу Решение № 260074/11.01.2021 год., постановено по гр. дело №
10347/2019 год. по описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ
развитието на производството характер), което е отхвърлена молбата на П. Х. А. по чл. 250
ГПК за допълване на Решение № 3838/11.08.2020 год. постановено по гр. дело № 10347/2019
год. на РС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, недопустимо,
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон, като се настоява за отмяната му и за
постановяване на друго, с което да се уважат исковете на настоящия жалбоподател,
евентуално – делото да се върне на РС-Варна за ново разглеждане. Според жалбоподателя
неправилно е прието, че първоинстанционното решение не е непълно. Твърди се, че съдът не
се е произнесъл по предявените от него против дружеството – ответник „Българска
изолационна компания“ ООД, със седалище гр. Варна обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД.
В писмен отговор насрещната страна „Българска изолационна компания“ ООД, със
седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и настоява да се
остави без уважение.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт (определение с преграждащ развитието на производството характер) и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от П. Х. А. от гр.
Русе против „Българска изолационна компания“ ООД, със седалище гр. Варна обективно
кумулативно съединени искове по чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди (под формата на претърпени загуби и на
пропуснати ползи) от трудова злополука, настъпила на 11.11.2016 год. в Република
1
Финландия.
Изводът относно правната квалификация на исковете следва от наведените от ищеца в
исковата и уточняващите я молби твърдения – че е работил по трудов договор в ответното
дружество и по време на изпълнение на трудовите си задължения на дата 11.11.2016 год.
получил травма на лявото око; в резултат на увреждането бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, в продължителен период от време е търпял силни болки и страдания,
претърпял няколко операции на окото; във връзка с полученото увреждане направил и
разходи – за прегледи, лечение, вкл. и операции, медикаменти, рехабилитация и пътувания,
освен това е бил лишен от възможността да получава трудово възнаграждение в пълен
размер за времето от 11.11.2016 год. до 04.09.2019 год. – и отправените в съответствие с
наведените твърдения искания, а именно: за осъждане на ответника да му заплати следните
суми: сумата от 70000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки,
страдания, неудобства, негативни преживявания – в резултат на трудова злополука,
настъпила на 11.11.2016 год. в РФинландия, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от датата на увреждането (11.11.2016 год.) до
окончателното й изплащане; сумата от 19812, 88 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.11.2016 год. в
РФинландия, от които: 5248 лева – претърпени загуби, съставляващи направени от ищеца
разходи за медицински услуги, пътувания и медикаменти и 14 564, 88 лева – пропуснати
ползи, представляваща разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получил, за времето от
11.11.2016 год. до 040.9.2019 год.; както и сумата от 5657, 69 лева, съставляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 19812, 88 лева за
периода 11.11.2016 год. до 04.09.2019 год.
С решението си № 3838/11.08.2020 год. по гр. дело № 10347/2019 год. РС-Варна се е
произнесъл по така предявените от ищеца искове, като ги е отхвърлил.
С въззивната си жалба против първоинстанционното решение ищецът е направил и
искане за допълване на решението, уточнено с молба 24.11.2020 год., като е изложил
твърдения, че съдът не се е произнесъл по формулираното в исковата му молба искане по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
С обжалвания с настоящата жалба съдебен акт РС-Варна е констатирал, че решението
му № 3838 от 11.08.2020 год. не е непълно, молбата е счетена за неоснователна и е оставена
без уважение.
При тези данни настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение не е непълно, тъй като РС-Варна се е произнесъл по
всички, предявени от ищеца искове, т. е., произнесъл се е по целия спорен предмет.
Оплакванията и доводите на жалбоподателя, че бил предявил и искове по чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
Правната квалификация на иска/исковете е задължение на съда и същата обективно
следва от изложените твърдения за факти и отправения съобразно тези твърдения петитум.
Обстоятелството, че ищецът е посочил в исковата си молба квалификация на исковете си чл.
200 КТ, вр. чл. 45 и 49 ЗЗД, е без значение, тъй като страната подобно задължение няма, а и
съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация на накърненото
субективно право, чиято защита се търси чрез предявения иск.
В обобщение жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
2
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. Х. А. от гр. Русе, подадена чрез
процесуален представител срещу Решение № 260074/11.01.2021 год., постановено по гр.
дело № 10347/2019 год. по описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ
развитието на производството характер), което е отхвърлена молбата на П. Х. А. от гр. Русе
по чл. 250 ГПК за допълване на Решение № 3838/11.08.2020 год. постановено по гр. дело №
10347/2019 год. на РС-Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3