Решение по КНАХД №1407/2025 на Административен съд - Хасково

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. Г. Т. от [населено място], депозирана чрез пълномощник, насочена против Решение № 106 от 02.06.2025г., постановено по АНД № 117/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № *********, издаден от ОД на МВР – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Излагат се доводи, че въззивния съд не е събрал всички относими доказателства за изясняване на обективната истина, въпреки направеното доказателствено искане в тази насока с молба вх. №3757/28.04.2025г. за изискване на останалите 4 бр. статични изображения /снимки на нарушението, тъй като по делото била представена само една снимка, на която се виждали два автомобила.

Сочи се също, че решението е немотивирано, тъй като съдът не бил дал отговор на въведените от защитата възражения свързани с нарушения на материалния закон, процесуални нарушения и недоказаност на административното нарушение, въведени също с молба вх.№ 3757/28.04.2025г.

Излагат се и доводи, че неправилно е ангажирана отговорността за нарушението на жалбоподателя Т. Т. като управител на дружество “ВМВ-444“ЕООД. Видно било от представената справка за собственост от централна база КАТ, че процесното м.п.с. било собственост на дружествата „Аутомобилити“ ЕООД и „ВМВ-444“, ЕООД. По делото липсвала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от управителя на „Аутомобилити“ ЕООД. Твърди се също, че електронния фиш бил издаден в нарушение на материалния закон – в нарушение на чл. 39, ал.4, вр. с ал.2 от ЗАНН. Според касатора случаят бил маловажен, което изключвало реда за санкциониране с електронен фиш, а при оспорване на нарушението и отказ от заплащане на глобата следвало да се състави АУАН.

По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърдения с него електронен фиш. Алтернативно се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав.

В писмено становище по делото се претендира присъждане на разноски за касатора за две съдебни инстанции.

Ответникът - ОД на МВР, гр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по основателността на касационната жалба.

Представляващия Окръжна прокуратура, гр.Хасково прокурор пледира за отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, № 10334868 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 29.01.2025г. нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП, на Т. Г. Т. – законен представител на „ВМВ-444“ ЕООД е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

За да постанови решението си районният съд приел, че електронния фиш отговаря на изискванията за съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не са допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита на наказаното лице, а описаното в ЕФ нарушение е доказано.

Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство тип ARH CAM-S1, № 120ССD9 което безспорно представлява преносима мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се определя, че “aвтоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна система.

В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата, е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш нарушения за установяване на които са използвани не само стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

Правилно съдът е достигнал до извода, че оспорения пред него електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. По делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване касателно процесната мобилна система, а видно от приложения Протокол за проверка № 096-СГ-ИСИС/09.07.2024г. към дата на нарушението мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа проверка, т.е. процесното средство за измерване е било годно за експлоатация към датата на заснемане на нарушението.

В преписката се съдържа и задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, за датата на използване (задължително изискване на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.), съпроводен със снимка от разположението на уреда, на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касационния жалбоподател. От него става ясно, че използваното АТСС законосъобразно е било приведено в работен режим на твърдяното място и време, поради което административнонаказателната отговорност на нарушителя е била законосъобразно ангажирана. В протокола изчерпателно са посочени точното място за контрол, наличието на ограничение на скоростта и посоката, в която е осъществяван той, началото и края на работа на устройството и броя на установените нарушения, посочено е съставилото го длъжностно лице, като е обективиран и подписът му. Т.е. протоколът съдържа необходимите по обем реквизити и е годно доказателство.

Данните в протокола доказват, че нарушението е установено в контролирания участък. Настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснето изображение от посоченото в ЕФ АТСС, в който снимков материал ясно е посочена локацията на записа, датата и часа на записа, установената скорост, номера на заснетото м.п.с. и номера на заснетото изображение. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушението, за което е издаден ЕФ, не се сочат от касатора.

Видно е от справката за собственост на м.п.с., че негови собственици са две търговски дружества - „Аутомобилити“ЕООД и „ВМВ-444“ЕООД. Управител и законен представител на последното е именно касаторът. При наличие на повече от един собственик компетентните органи не е необходимо да изискват представяне на декларация от всеки един от тях, респ. от управителите им. Касаторът е разполагал с възможност в случай, че не е управлявал автомобила да посочи лицето управлявало автомобила на посочените в ЕФ дата и място с представяне на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в действащата към настоящия момент относима редакция. Ето защо като не е сторил това правилно е ангажирана именно неговата отговорност на основание чл. 188, ал.2 от ЗДвП.

Ето защо като е потвърдил оспорения пред него електронен фиш Районен съд – Димитровград е постановил правилно и обосновано решение, при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Доводите на касатора, за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд са неоснователни. В съдебното производство съдът е длъжен да събере всички допустими, относими и необходими за изясняване делото от фактическа страна доказателства. В случая към административната преписка се съдържа изискуемия за изясняване на спора от фактическа страна снимков материал, от който е видно че заснетия на изображението автомобил(обратно на соченото в касационната жалба) е само един и това е именно м.п.с. описано в електронния фиш, собственост на представляваното от касатора дружество. При това положение и при липса на надлежна обосновка за съображенията налагащи изискване на допълнителен снимков материал по делото, не е имало необходимост от събиране на такъв. Ето защо непроизнасянето на съда по обективираното в тази насока искане в молба вх.№ 3557/28.04.2025г по описа на РС-Димитровград в случая не представлява процесуално нарушение, от категорията на съществените такива.

Неоснователно се твърди, че решението е немотивирано. Напротив - мотивите на решението са съобразени с изискванията на НПК, като правните му съображения разриват вътрешното убеждение на съда относно факта извършено ли е от касационния жалбоподател от обективна и субективна страна нарушениетоq което му е вменено с електронния фиш, основано на обективна преценка на доказателствата по делото.

Ето защо касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този изход на спора съдът не дължи произнасяне по разноските, предвид обстоятелството, че ответникът не претендира такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 106 от 02.06.2025г., постановено по АНД № 117/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.