РЕШЕНИЕ
№ 10447
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110120007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Е.Т.с., находяща се в /адрес/, представлявана от „К.Б.“ ООД, ЕИК
*********, чрез адв. М., с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника
„Ю.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, че дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1049,55 лв., представляваща неплатени вноски за периода
от 01.07.2021г. до 30.06.2023г., за обект /адрес/, сумата от 312,05 лв., представляваща
неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., за обект /адрес/, сумата от
1522,90 лв., представляваща неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., за
обект /адрес/ и сумата от 145,34 лв., представляваща неплатени вноски за периода от
01.07.2021г. до 31.10.2022г., за обект /адрес/, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 25.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е бил собственик на самостоятелни обекти
в процесните ЕС, като обекта /адрес/ е продаден на 23.06.2023г., а обекта /адрес/ е продаден
на 11.10.2022г. Ищецът се позовава на решения на ОС на ЕС от 21.06.2021г., 16.06.2021г.,
29.06.2021г, 27.09.2022г., 27.06.2022г., 07.01. 2022г., 28.01.2022г/, с които са взети решения
всеки от съсобствениците да заплаща суми за управление и поддръжка и вноски за ФРО,
като съобразно притежаваните идеални части за всеки от имотите, ответника дължал
претендираните суми за посочените периоди.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва процесуалната
легитимация на „К.Б.“ ООД, като излага съображения за частична недопустимост на иска по
422 ГПК. По същество илзага съображения за неоснователност на претенциите на ищеца.
Моли съда да остави без разглеждане исковата молба и да прекрати производсвтото
1
по делото като процесуално недопустотимо, а ако счете, че исковата молба е допустима да
отхвърли иска, като несонователен.
Претендират се направените по делото разноски.
С молба вх. №147727/28.04.2025г. ичщеца изрично заявяв, че претендира суми за
неплатени вноски за фонд Ремонт и обновяване и вноски ремонт, както и че не претендира
вноски за управление и поддръжка на общи части.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Х., който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи исковете. Претендира разноски по списък. По делото са
постъпили писмени бележки в срок.
Ответника, редовно призован не изпраща представител. Депозира писмена молба, с
която оспорва исковата молба и моли съда да отхвърли исковете. По делото е постъпила
писмена защита.
По делото са ангажирани писмени доказателства., назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 47623/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение за сумата от сумата от 3410,31 лева (три хиляди четиристотин и десет лева и 31
стотинки), представляваща неплатени вноски за Фонд Ремонт и обновяване, еднократни
вноски за неотложни и аварийни ремонти и еднократни вноски за изграждане на система за
контрол на достъпа, за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., ведно със законна лихва от
25.08.2023 г. до изплащане на вземането, от които: сумата от 1430,02 лв., представляваща
неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., за обект /адрес/, сумата от
312,05 лв., представляваща неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., за
обект /адрес/, сумата от 1522,90 лв., представляваща неплатени вноски за периода от
01.07.2021г. до 31.12.2023г., за обект /адрес/, сумата от 145,34 лв., представляваща
неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.10.2022г., за обект /адрес/. С
възражение от 13.10.2023 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно справка от АВ по ЕИК *********, на 11.10.22г. ответното дружество е
продало /адрес/, с площ от 70,540 кв.м., на 23.06.23г. е продало /адрес/, с площ от 331,690
кв.м., на 14.09.23г. е продало /адрес/, с площ от 256,900 кв.м., а на 07.11.24г. е продало
/адрес/, с площ от 47,900 кв.м., всички находящи се в процесната ЕС на бл. /адрес/ и /адрес/.
Видно от Протокол от 21.06.2021 г. за проведено ОС на ЕС на /адрес/ и /адрес/ и Протокол от
16.06.2021г. за проведено ОС на ЕС на /адрес/, е взето решение да бъде избрано „К.Б.“ ООД
за професионален домоуправител и със същото да се сключи договор за управление. Такъв е
сключен на 29.06.2021г. Предствен е и Договор за управление и поддръжка от 01.01.2024г.,
сключен между ЕС и „К.Б.“ ООД.
Ищеца е предствил Протокол на ОС на ЕС на /адрес/ и /адрес/ и Протокол на ОС на
ЕС на /адрес/ и /адрес/ от 26.09.2022г., ведно със списък на лицата присъствали на ОС.
Представен е и Протокол на ОС на ЕС на /адрес/ от 27.06.2022г., ведно със списък на лицата
присъствали на ОС. Предстравени са и Протокол от 07.01.2022г. и Протокол от 28.01.2022г.
на ОС на ЕС /адрес/, /адрес/, /адрес/.
По делото са назначен и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява размера на задълженията на ответника, съобразно претенциите на ищеца.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.50, ал., т.1 и чл.51, ал.1
ЗУЕС и има за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда
на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се
установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесното
2
вземане и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява
процесуално допустим.
Неоснователно е възражението на ответника за частична недопустимост на
претенцията, в частта касаеща ЕС на /адрес/. Действително в заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК е посочена само ЕС на /адрес/, като в случая се касае за фактическа грешка,
доколкото със заповедта са присъдени вземания, както на ЕС на /адрес/, така и на ЕС на
/адрес/, като последната изрично е посочена и в т. 14 от заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредитор в полза на когото да се издаде заповедта. По заповедното
производсвто са ангажирани и доказателства за претенциите именно на тази ЕС, а не само на
ЕС на /адрес/.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен иска следва да се установи ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, основанието за начисляване на суми
спрямо последния и техния размер.
На първо място следва да бъде отбелязано, че по делото се установи, че за част от
претендираните периоди, ответника не е бил собственик на някои от обектите, предмет на
исковите претенции на ищеца. От представената справка от АВ по ЕИК ********* на
ответника, се установява, че на 11.10.22г. дружеството е продало /адрес/, с площ от 70,540
кв.м., на 23.06.23г. е продало /адрес/, с площ от 331,690 кв.м., на 14.09.23г. е продало /адрес/
или т.нар. „Б.“, с площ от 256,900 кв.м., а на 07.11.24г. е продало /адрес/, с площ от 47,900
кв.м. Или съгласно претенциите на ищеца, за исковия период, ответника не бил собственик
на „/адрес/“ за периода от 23.06.23г.- 30.06.23г., не бил собственик на „Б.“ за периода от
14.09.23г.- 31.12.23г. и не е бил собственик на /адрес/ за периода от 11.10.22г.- 31.10.22г.,
като в тази част претенциите са неоснователни. Ответника не оспорва, че до датите на
извършване на продажбите е бил собственик на тези обекти, поради което съдът приема
този факт за доказан.
С Протокол на ОС на ЕС на /адрес/ от 27.06.2022г. и Протокол на ОС на ЕС на /адрес/
от 27.06.2022г., ОС е приело решение вноските за ФРО да бъде 1% от МРЗ за обектите с най-
малко ид.ч., а за по-големите да се заплаща пропорционално по-висока сума (т. 5 по първия и
т. 2 по втория протокол). Съгласно чл. 50, ал. 2, т.1 ЗУЕС, вноските за ФРО се изчисляват
съобразно притежаваните идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от 1% от МРЗ. За да бъде установен размера на
дължимите от ответника вноски за ФРО за всеки обект, следва да бъде установено какви са
идеалните му части. В тази връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства от
страна на ищеца. По делото няма представен документ за собственост за нито един от
имотите, а представените 3 бр. листа „разпределение на еднократни вноски между
съсобствениците за неотложни аварийни ремонти в ЕС- приети на ОС на ЕС, проведено на
27.09.2022г., находящи се на стр. 50-52 от делото и 16 бр. листа таблици, озаглавени
„Бюджет на етажна собственост“ и „ Разпределение на дължимите суми“, находящи се на
стр. 70-86 от делото, не бяха приети по делото, доколкото същите не съдържат белезите на
документ по см. на чл. 180 ГПК, тъй като нямат автор и датата на съставяне. Индиция за
това какви са притежаваните от ответника ид.ч. за посочените обекти, са посочените в
списъците на лицата присъствали на ОС на 27.09.2022г. и ОС на 27.06.2022г., където на стр.
49-гръб от делото е посочено, че „/адрес/“ , с площ 400,87 е с 1,174 ид.ч., а на стр. 58-гръб от
делото е посочено, че „М.“ , с площ 549,47 е с 4,26 ид.ч., „А.“ , с площ 85,37 е с 0,66 ид.ч. и
„Б.“ , с площ 310,92 е с 2,41 ид.ч. Така посочените квадратури на обектите обаче съществено
се разминават от тези, посочени в справката на АВ по партида на ответника, поради което за
съда остават недоказани какъв е размера на притежаваните за всеки имот ид.ч. В тази връзка
съдът не приема и заключението на вещото лице, доколкото същото е изготвено въз основа
на документи и таблици за разпределение на идеалните части, които не са приети, като
3
доказателства по делото и експертизата няма доказателствена стойност във връзка с
установяване на размера на претенциите.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са недоказани, а от
тук и неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът им, като е представил списък. Съдът констатира, че вписаните в
списъка разноски са реално извършени, като в двата договора за правна защита и съдействие
е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой (стр. 135,136). С оглед на
това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2600 лв., от които
сумата от 1800 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, а сумата от 800 лв. за
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 47623/2023 г.
Следва да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски на ищеца.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искa на Е.Т.с., находяща се в /адрес/, за признаване за установено по
отношение на ответника „Ю.А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 1049,55 лв.,
представляваща неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 30.06.2023г., за обект
/адрес/, сумата от 312,05 лв., представляваща неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до
31.12.2023г., за обект /адрес/, сумата от 1522,90 лв., представляваща неплатени вноски за
периода от 01.07.2021г. до 31.12.2023г., за обект /адрес/ и сумата от 145,34 лв.,
представляваща неплатени вноски за периода от 01.07.2021г. до 31.10.2022г., за обект
/адрес/, ведно със законна лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 25.08.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №26893/08.09.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д. № 47623/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Е.Т.с., находяща се в /адрес/, да заплати на „Ю.А.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 2600,00 лева (две хиляди
и шестстотин лева), представляваща направени от ответника разноски по настоящото дело и
по ч.гр.д.№ 47623/2023 г. по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 47623/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4