Определение по дело №320/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 419 ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от З. П. Ч. от гр. С., чрез пълномощник А. А. И. от АК- гр. С. против разпореждане на РС- гр. Ардино, постановено по ч. гр. д. № 69/2013 г. за издаване на заповед № 99 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК. Твърди се в жалбата, че на 07.11.2013 г., на жалбодателката била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 668/2013 г. по описа на ЧСИ Ирина Митова- Кирезиева с район на действие СГС, вписана в Камарата на ЧСИ под № 839, с която била уведомена, че срещу нея има издадено разпореждане на Районен съд гр. Ардино, с което на основание чл. 417 и чл. 418 от ГПК, е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 69/2013 г., с взискател „Р. /Б.” Е.. Искането е да се отмени издаденото разпореждане като се постанови друго, с което бъде оставено без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се обезсили издадения изпълнителен лист. Претендира разноски в настоящето производство. Изложени са съображения за незаконосъобразност на разпореждането. В тази връзка се твърди, че при постановяването му, съдът не се съобразил с представените доказателства и необосновано приел, че жалбодателката дължи солидарно сумите в качеството на съдлъжник. Твърди се, че З. П. не била давала изричното си съгласие и не е поемала солидарна отговорност като съдлъжник на кредитополучателя и длъжник по Договор за банков кредит от 02.06.2008 г., сключен между „Р. /Б. Е., като кредитор и А. Д. А. като кредитополучател, поради което нямала задължения към банката. Същата не била уведомявана, че има задължение към банката, нито била канена да го изпълни и нямало данни вземането да е обявено за предсрочно изискуемо. Съдът не съобразил, че претенциите за главница и лихви, са погасени по давност. В частната жалба е направено и искане на основание чл. 420 от ГПК да се спре изпълнението по изпълнително дело № 668/2013 г. по описа на ЧСИ Ирина Митова Кирезиева с район на действие СГС. Към жалбата са приложени доказателства и е направено искане да бъде изискан препис от изпълнителното дело.

При извършената проверка при и по повод подадената жалба, въззивният съд констатира:

Разпоредбата на чл. 419 ал. 1 от ГПК предвижда, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, издадена в производството по чл. 417, се връчва от съдебният изпълнител. Последният съгласно чл. 428 ал. 1 от ГПК е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок, а когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й. В случая, видно от представената покана за доброволно изпълнение, ЧСИ я е връчил на длъжника на 07.11.2013 г., заедно със заповедта за изпълнение, и от тази дата тече двуседмичния срок за подаване на жалба по чл. 419 от ГПК. Или, подадената от длъжника на 21.11.2013 г. /виж пощенското клеймо/, частна жалба срещу заповедта за изпълнение, е подадена в срок. Подадена е от лице, което има интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Пред Ардинския районен съд е било подадено на 17.06.2013 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК със заявител „Р. /Б.” Е. гр. С., с ЕИК и длъжници- А. Д. А. от с. Я., община А. и З. П. Г. от гр. П. за сумите, както следва: изискуема главница- 23458.62 лв.; изискуема редовна лихва- 2880.12 лв.; изискуема наказателна лихва- 1626.37 лв. и законна лихва за забава за периода от 14.06.2013 г. до изплащане на вземането, които суми подлежали на връщане от предоставен банков кредит по договор за банков кредит от 02.06.2008 г., сключен между заявителя и кредитополучателя. Посочено е в заявлението, че е налице солидарна отговорност.

На 17.06.2013 г. по образуваното ч. гр. д. № 69/2013 г. по описа на Ардинския районен съд по заявлението, подадено от „Р. Б.” Е. гр. С., била издадена заповед № 99 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците А. Д. А. и З. П. Г. да заплатят солидарно на заявителя сумата 27965. 11 лв., от която главница в размер на 23458.62 лв.; лихва- 2880.12 лв. от 05.10.2011 г. до 14.03.2013 г.; наказателна лихва- 1626.37 лв. от 05.10.2011 г. до 13.06.2013 г.; законна лихва от 17.06.2013 г. до пълното изплащане на вземането, както и за сумата 1283 лв. за деловодни разноски.

На основание чл. 414 от ГПК, в срок е постъпило възражение от З. П. Ч., /не е спорно за съда, че имената Ч. и Г. се имена на едно и също лице предвид посоченото ЕГН/, че не дължи посочената в заповедта за изпълнение парична сума.

Съгласно чл. 419 ал. 2 от ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 от ГПК. Следва да се посочи, че в случая, в частната жалба не се сочат конкретни доводи за нередовност от външна страна на акта, удостоверяващ подлежащо на изпълнение изискуемо вземане, въз основа на който е издадена заповедта. В жалбата са изложени довоõи относно съществото на спора, които ще са от значение в едно отделно състезателно производство по установяването на вземането. За производството по реда на чл. 419 от ГПК тези доводи са ирелевантни. В настоящия случай, заповедта е издадена въз основа на договор за банков кредит и извлечение от счетоводните книги на „Р. /Б.” Е., съдържащи задължение за заплащане на парични суми, а вземането е ликвидно и изискуемо. С оглед разпоредбата на чл. 418 ал. 2 от ГПК, доколкото представените документи- извлечение от счетоводните книги на кредитора и договора за кредит, са редовни от външна страна, и удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника на основание чл. 417 т. 2 ГПК, то те са основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Поради това, частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

В частната жалба е направено искане за спиране на изпълнителното дело по реда на чл. 420 ал. 2 от ГПК. По това искане компетентен да се произнесе е районният съд, който е сторил това с отделен акт по реда на сочената разпоредба и е оставил без уважение искането като неоснователно. Поради това, по така направеното искане в частната жалба, тази инстанция не следва да се произнася. За пълнота следва да се посочи следното: Възражението на длъжника не спира принудителното изпълнение в случаите на чл. 417 т. 1- 8 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 420 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, спиране на изпълнението е допустимо при представяне или на убедителни писмени доказателства, или на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ГПК. Под „убедителни писмени доказателства” в разпоредбата на чл. 420 ал. 2 от ГПК законодателят има предвид такива, които по своя характер могат да обосноват възражението срещу присъденото изпълнение, т. е. да убедят съда, че изпълнението (изцяло или отчасти) не се дължи. Имайки предвид именно липсата на представени убедителни писмени доказателства, или надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ГПК, съдът правилно е приел, че искането за спиране на изпълнителното дело е неоснователно.

При този изход на делото разноски за жалбодателя не се следват.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от З. П. Ч. от гр. С., с ЕГН *, чрез пълномощник А. А. И. от АК- гр. С. против разпореждане на РС- гр. А., постановено по ч. гр. д. № 69/2013 г. за издаване на заповед № 99/17.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК .

Председател: Членове: 1/ 2/