Решение по дело №9155/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5782
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 23 юни 2020 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20193110109155
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………/2019г.

 

гр.Варна 16.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№9155/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Ищецът З.И. твърди, че е абонат на ответника „Е****“ АД за обект находящ се в с.Д**** и клиентски №****, като на 25.04.2019г. в нейно присъствие служители на „Е****“ АД са съставили КП **** и са изпратили СТИ за проверка при което се е констатирала неточност в работата му и срещу И. е издадена фактура от 10.05.2019г. за сумата от 1 669.27лв. по корекция. Твърди се, че при констатирането на намесата на място не е присътвал орган на полицията който да преподпише отразеното в КП съгласно чл.48, ар.2 от ПИКЕЕ. Моли се, да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи посочената сума и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответното дружество оспорва иска, като сочи, че проверката и последвалата корекция на сметката на ответника са съобразени с разпоредбите на ЗЕ и ПИККЕ, като за извършена проверка на адреса на ищеца и констатираното при нея вмешателство чрез намеса в софтуера на СТИ при което част от преминаващата през него ел.енергия се е отчитала в регистри който не са видими при ежемесечните отчитания. Сочи се, че демонтажа на СТИ е станало в присъствието на ищцата.

 Моли се да се отхвърли предявения иск и да се присъдят сторените по делото разноски.

Съдът намира, че предявеният иск намира правното си основание в чл.124 от ГПК.

Като писмени доказателства по делото са приети:

Копие от констативен протокол №1202163/25.04.2018г., фактура №**********/25.03.2019г., констативен протокол от БИМ №748/2.05.2019г., становище за начисление на ел.енергия от 9.05.2019г., справка за потреблението към 21.06.2019г., извлечение за фактури и плащания към 21.06.2019г., 2бр. писма на ответника до ищцата от 10.05.2019г. и от 10.05.2019г. с обратни разписки, фактура №**********/10.05.2019г. и СТЕ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса по предявен отрицателен установителен иск освобождава ищцата от носенето на  доказателствената тежест и прехвърля същата върху ответника в случай, че той оспорва претенцията чрез навеждане на противоположни на нея положителни факти. Тази промяна в страната носител на доказателствената тежест в конкретния случай възлага върху ответното дружество тежестта да докаже, че ищцата е потребител на ел.енергия и че сметката е коригирана с посочената в ИМ сума законно, верността на извършените изчисления съгласно приложената методика, че претендираната сума е за количество ел.енергия, което е действително доставено до абоната.

Не се спори и за наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ищцата се явява потребител на доставяната от ответното дружество ел.енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕНЕГО-ПРО Мрежи“ АД.

Съгласно представената по делото фактура №**********/10.05.2019г. (л.30-31), е начислена корекция въз основа на корекция в размер на 1 669.27лв., за обект находящ се на адрес с.Долище, Обл.Варна, с титуляр ищцата. За изготвяне на фактурата и извършване на начисленито ответникът се е позовал на констатациите направени при проверка и отразени в Констативен протокол №1202163, в който е отразено, че е установена намеса в работата на СТИ отразяващо консумираната в обекта ел.енергия. Посочено е, че при извършване на проверката е установено, че СТИ е настроено по начин, че да отчита ел.енергия в регистър който не е видим при регулярните проверки за отчитане на ползваната ел.енергия.

Съгласно представения констативен протокол от БИМ РО Русе в СТИ отчитащо ползваната на адреса ел.енергия е била извършевна софтуерна намеса довела до отчитане на част от ползваната ел.енергия в скрит регистър на устройството отчитана като тарифа Т3, която не е видима при регулярно четене на данните му.

Въпреки изложеното обаче, ответникът не е доказал, че такова количество ел. енергия е доставено на ищеца, поради което същият да дължи нейното заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, защото ел.енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл е решение №****, постановено по търг. дело №**** на ВКС, определение №****, постановено по търг.дело №*** липсват обаче безспорни доказателства за това от кой момент е започнало начисляването на ползваната ел.енергия в скрития регистър на тарифа Т3 на СТИ, а това от своя страна води до невъзможност да се установи еднозначно стойността на тази енергия.

На следващо място, като аргумент за недължимост на сумата, който е във връзка с принципа да се заплаща за реално получена стока, е и обстоятелството, че при подобен род корекции, не е ясна и остава неясна, при липса на проверки, към коя дата е налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до неоснователно обогатяване на ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на Общите условия и на двете дружества съществено противоречи на основни принципи на правото, както и на добрите нрави.

Задължителната практика на ВКС се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, както е регламентирано в Общите условия на ответника, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо ангажирането й при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Що се отнася до начислената сума за възстановяване на ел.захранване, то при извода, че ответника не е имал право да претендира сумата за корекция последният не е бил в правото си да прекъсва ел.захранването на имота и съответно да иска суми за възстановяването му.   

Видно е от представения констативен протокол №11160911/7.12.2015г., че на посочената дата СТИ на ищцата е било подменено поради повреда, този факт обаче не е относим към настоящия спор, тъй като периода за който е начислена корекцията е с начален момент значително след датата на монтираното ново СТИ. Факта, че в.лр. по приетата СТЕ е посочило, че не е възможно да се извърши изкуствено въвеждане на данни за консумилана ел.енергия не следва да се взема предвид, тъй като то е за невъзможност да се извърши физическа намеса, но не се отнася до възможността да се извърши софтуерна намеса.

По изложените съображения следва да се приеме, ЧЕ ответникът не е доказал при условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва и предявеният иск следва да бъде уважен.

Предвид извода за основателност на претенцията ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените в настоящото производство разноски възлизащи на 420лв. при съобразяване направеното от ответника възражение за прекомерност.

Ето защо, съдът

 

                    Р Е Ш И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА между „Е.П.“ АД, *** и ищеца З.Н.И. ЕГН********** ***, че ищецът не дължи на „Е****“ АД сумата от 1 669.27лв. начислена като корекция от ответното дружество за обект находящ се на адрес: с.Д**** за периода от 26.04.2017г. до 25.04.2018г. за клиентски №**** и абонатен №***, на основание чл.124 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, *** да заплати на З.Н.И. ЕГН********** *** сумата от 420лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на уведомяването.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: