Решение по КНАХД №779/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано по касационна жалба на М. Ю. У., подадена чрез адв. С. М., срещу Решение № 31 от 07.05.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 207 от 2024 год. по описа на Районен съд - Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление № 36-0001124 от 02.03.2023 год. на ИД Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, във вр. с чл. 178, ал. 7, т. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилно приложение и тълкуване на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че при установяване на фактическата първоинстанционният съд неправилно е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е изтекъл тримесечният срок, инкорпориран в цитираната новела от ЗАНН. Моли се за отмяна на отмяна на обжалвания съдебен акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. М. постъпило становище по същество на спора и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

Ответникът - Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, от страна имаща правен интерес от предявеното оспорване, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Велинград е образувано, след като С Решение № 2461 от 24.06.2024 год. постановено по адм. дело № 370 от 2024 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, е отменено Решение № 11 от 15.02.2024 год. постановено по АНД № 102 от 2023 год. по описа на Районен съд – Велинград и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Дадените указания са във връзка със събиране доказателства за компетентността на издателя на Наказателно постановление № 36-0001124 от 02.03.2023 год. на ИД Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив, както и за нова преценка на законосъобразността на процесното наказателно постановление.

При новото разглеждане на спора Районен съд – Велинград е установил от фактическа страна, че на 17.06.2022 год., в гр. Велинград товарен автомобил „Щ...“, с рег. № [рег. номер] е представен за периодичен преглед за техническа изправност в пункт, стопанисван от „НИК Логистик ВГ“ ЕООД, пред комисия, състояща се от председател и член (технически специалист). При прегледа на камиона техническият специалист У. имитира замерване на спирачната уредба, като съответното МПС последователно влиза с гумите на всяка от осите си в улея за замерване, но колелата му така и не се въртят в този улей, за да може да се активира спирачната уредба и да се провери изправността на същата. Въпреки това за автомобила е издадено Удостоверение за техническа изправност. По повод подаден на 27.06.2022 год. сигнал от гражданин за нередности относно разминавания в номера на рамата на конкретния товарен автомобил и краткото време за техническия му преглед – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) възлага с писмо, постъпило в Регионална дирекция „АА“ - Пловдив на 08.11.2022 год., проверка. От нея се установява, че освен установения различен номер на рама на камиона, е изгледан и видеозаписът от техническия преглед на превозното средство, като е констатирано фиктивното измерване на спирачната уредба. След констатирани от служителите на РД „АА“ - Пловдив нередности при проверката и измерването, на техническия специалист У. е съставен АУАН № 327583 от 09.02.2023 год. Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 36-0001124 от 02.03.2023 год. на ИД Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Пловдив за налагане на М. Ю. У. административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС, във вр. с чл. 178, ал. 7, т. 3 от ЗДвП.

Във връзка с компетентността на издателя на процесното наказателно постановление съдът е изискал и приел по делото Заповед № 346 от 02.09.2022 год. по силата, на която подписалият наказателното постановление Н. М. изпълнява длъжността директор РД „АА“ - Пловдив.

По делото са възприети като неоспорени свидетелските показания на актосъставителя И. П. и свидетелката Т. Г..

От правна страна инстанцията по същество е приела, че административно - наказателната отговорност на М. Ю. У. правилно е ангажирана, в съответствие със закона и Методиката, посочена в Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 год. на МТИТС. Лицето е било наясно, че следва да извърши проверка на спирачната уредба и нейната ефективност, каквито действия не е сторил. За извършеното нарушение на специалиста е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1 500,00 лева, съгласно законоустановения размер в чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП.

Съдът е изложил е счел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност. Приел, че правилно административно – наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Достигнал е извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и го е потвърдил.

Решението е правилно

Районен съд - Велинград е изследвала всички релевантни за спора обстоятелства, включително и чрез проведените разпити на свидетелите по делото. Обсъдени са и събраните писмени доказателства, включително и представената по делото Заповед № 346 от 02.09.2022 год. по силата, на която подписалият наказателното постановление Н. М. изпълнява длъжността директор РД „АА“ - Пловдив. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани доказателства. Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изводите на районния съд се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. Актът за установяване на административното нарушение е съставен, съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Фактическите констатации, описани в акта, не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Жалбоподателят не е ангажирал никакви други доказателства, които да обосноват извода, че отразената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната.

С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. е въведено задължение при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията да извършва необходимите и измервания на спирачна уредба. В случая този специалист е именно М. Ю. У., както се установява от приложените по делото доказателства. Същият не е извършил съответната проверка и чрез това бездействие на 17.06.2022 год., в гр. Велинград, е нарушил текста на цитираната по-горе норма от Наредбата, както и издадената Методика по приложение на подзаконовия нормативен акт. Нарушението е ясно описано, както в наказателното постановление, така и в предхождащия го АУАН.

По отношение на касационните оплаквания за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, настоящият касационен състав намира следното:

Според чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административно - наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

От съдържанието на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се установява, че административно - наказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит. Съответно моментът на извършване на нарушението е релевантен по отношение на втория – едногодишен давностен срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

По смисъла на чл. 34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно-наказващия орган, нито пък произнасянето на горестоящ, контролен или колегиален орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и дали това точно е правния субект, отговорен за деянието.

От данните по делото по безспорен начин се установява, че нарушителят е открит на 05.12.2022 год., когато контролният орган е извършил проверката и е установил нарушителя, в какъвто смисъл са и изводите на първостепенния съд. Следователно към 06.03.2023 год. (първият работен ден, след 05.03.2023 год. – неделя) е следвало да се състави АУАН, но видно от датата на същия той е изготвен на 09.02.2023 год. – приблизително един месец по-рано от изтичане на тримесечни срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Така контролният орган е съобразил срока за издаване на АУАН, поради което изложените оплаквания на касатора в тази насока са неоснователни и необосновани.

Правилно районният съд е приел, че от обективна и субективна страна касаторът е осъществил фактическия състав чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, за което е наложена и съответното административно наказание „глоба“ в размер на 1 500,00 лева.

По изложените съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото ответникът има право на разноски, но тъй като такива не са претендирани, не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 07.05.2025 год. постановено по административно-наказателно дело № 207 от 2024 год. по описа на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.