Р Е Ш Е Н И Е    

 

                                  13.01.2020 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А  състав на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                   мл.с.ИВАН КИРИМОВ

                                                                   

При секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 15510 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

           С решение от 03.09.2018 г.на СРС ,ГО,27 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО - по предявените от Л.Е.Л., ЕГН **********, и Л.Ф. К.Л., от гр. Барселона - кралство Испания, роден на *** г., и двамата живущи в Кралство Испания, против И.М.А., ЕГН **********, и М.И.А., ЕГН **********, искове по чл. 124, ал. 1 ГПК-че по силата на договор за покупко-продажба от 23.07.2007 г., обективиран в нотариален акт № 27, том IV, рег. № 20024, дело № 587/2007 г. на нотариус Б. Я.(№ 258 в Регистъра на НК), Л.Е.Л. и Л.Ф. К.Л. са носители на 3/8 (ТРИ ОСМИ) ИДЕАЛНИ ЧАСТИ от следното помещение (тераса) в качеството му на обща по предназначение етажна собственост по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗСоб само на собствениците на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.102.2.1.19, представляващ жилище, находящо се в гр. София, Столична община, Район „Средец“, в жилищна сграда на ул. „*****, разположено на първи етаж над магазините, с площ от около 47 кв. м., при съседи - бул. „Витоша“, калкан, М. М. А. и двор, и на собствениците на съседния на него самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.102.2.1.18, представляващ двустайно жилище, находящо се в гр. София, ул. „*****, на първи жилищен етаж, „без посочена площ на имота в документа за собственост“, при граници и съседи: ул. „Солунска“ (с предишно наименование ул. „Васил Коларов“), двор, стълбище и едностайно жилище на М.К.Б., а именно - ТЕРАСА, разположена в непосредствено съседство с цитирания самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.2.1.19 (принадлежащ на Л.Е.Л. и Л.Ф. К.Л.), която тераса е с граници - самостоятелен обект с идентификатор 68134.102.2.1.19, общо на цитираните две жилища входно (изолационно) антре, стълбище, калкан съседна сграда и двор, която тераса е със светла площ от 9.76 кв. м., и която тераса е заключена между точки 1,2,3,ЗА,4.1 на Приложение № 2 и № 3 към заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. Е.Ц.и инж. А.Х., пришити съответно на лист № 222 и 223 от първоинстанционното дело, съответно - която тераса е илюстрирана графично на Приложение № 7 и № 8 към повторната съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж. И.Я., арх. В.С.и арх. С.Б., пришити съответно на лист № 263 и 264 от първоинстанционното дело, които приложения, приподписани от председателя на 27 състав на Софийския районен съд, представляват неразделна част от настоящото решение, като

         ОТХВЪРЛЯ предявените искове в частта им за признаване на ищците за собственици на оставащите 5/8 (пет осми) идеални части от представляващата обща етажна собственост само на двете горецитирани жилища по чл. 38, ал. 2 ЗСоб гореописана тераса.

       ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И.М.А., ЕГН **********, и М.И.А., ЕГН **********, да заплатят на Л.Е.Л., ЕГН **********, и Л.Ф. К.Л., от гр. Барселона - кралство Испания, роден на *** г., и двамата живущи в Кралство Испания, сумата от 437,63 лв., представляваща съвкупният размер на направените от ищците съдебно-деловодни разноски в производството пред районната инстанция, пропорционално на уважената част от исковете.

     ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л.Е.Л., ЕГН **********, и Л.Ф. К.Л., от гр. Барселона - кралство Испания, роден на *** г., и двамата живущи в Кралство Испания, да заплатят на И.М.А., ЕГН **********, и М.И.А., ЕГН **********, сумата от 1062,50 лв., представляваща съвкупният размер на направените от ответниците съдебно-деловодни разноски в производството пред районната инстанция, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

            Въззивниците –ищци твърдят,че решението е недопустимо,неправилно  и необосновано.Преценката по доказателствата била неправилно и необоснована,не са обсъдени искания,твърдения  и възражения на ищците,както и доказателствата по делото,неправилно приложен закона.Молят да се отмени решението и да се уважат исковите претенции изцяло.Претендират разноски.

            В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

           Софийски градски съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:    

           Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

            Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

           За пълнота следва да се отбележи следното:

            Съдът правилно и законосъобразно е достигнал до правните изводи в решението си, базирайки се на приетите по делото експертизи - съдебно техническа и повторна тройна съдебно техническа експертиза. И двете експертизи обосновано, мотивирано и компетентно са дали еднозначни отговори на поставените въпроси, относими към процесния спор. И от двете заключения ясно се установяват външните границите на двете новообособени жилища, съобразно архитектурния проект, въз основа на който е осъществена делбата на имота през 1964г. Със стрелките /черните стрелки към Приложение № 2 към първоначалната експертиза/, пряко възпроизвеждащи стрелките от архитектурния проект от 1964г. се илюстрира входът към всяко едно жилище, същите имат характер на графична легенда, която обозначава откъде започват границите на двете жилища, т.е. стрелките индивидуализират и обособяват жилищата, както и пространство извън тях. След като едната от тези стрелки / на апартамента на ищците / е между спорната тераса и входното антре на новопроектираният по-малък апартамент, то следва, че терасата остава извън границите на този апартамент. Този извод се потвърждава и от тройната съдебно-техническа експертиза, която установява, че съобразно цитираният архитектурен проект от 1964г. са отбелязани входовете на двата нови дяла със стрелки, като за новообразувания малък /едностаен/ апартамент изолационното антре от съществуващото до делбата положение при промяната вече е входно антре, като към него е отворена врата от терасата, а при новообразуваното с делбата ново двустайно жилище вестибюлът от съществуващото до делбата положение също е записано като входно антре, което само по себе си не остава никакво съмнение откъде започват новообразуваните жилища и кои са частите за общо ползване, както и от какви помещения се състоят жилищата. Безспорният извод и на двете експертизи е, че за общо ползване от двете жилища остават бившето входно антре на четиристайния апартамент и процесната тераса. Както първата, така и повторната експертиза са ясни в извода си, че терасата и бившето входно антре не са определени за ползване само на едното от двете жилища, а се явяват общи части и за двата новообразувани имота.

            Съдът е мотивирал защо не кредитира съдебната експертиза на в.л. Д.от 1964г., изготвена в рамките на делбеното производство. Соченото противоречие между експертизата на в. л. Д.от 1964г. и приетите в настоящото производство съдебно- технически експертизи, изложено като основен мотив за неправилност и необоснованост на съдебното решение не е довело до неправилност на решението като краен резултат. Становището на в.л. Д.е прието на заседанието по делбеното дело на 01.09.1964г., но делбените дялове са записани и определени не съгласно предложението на в.л. Д., а в съответствие с одобрения архитектурен проект № 3274/5 от 19.03.1964г. Във връзка с анализа на одобрения архитектурен проект безспорни са изводите на съда, че както в печата за утвърждаване на плана за одобряване на проекта, така и в позволителния билет е записано, че се разрешава да се направи преустройство на апартамента съгласно одобрения архитектурен план, а не че се одобрява проект за делба на жилище. Не без значение е фактът, че експертизата на в.л. Д.е записана в протокола след обособяване и съгласуване от страните съделители на дяловете им. Правнопораждащо е последващото решение на съда в производството по делба, а не техническа експертиза, която дава единствено ескпертно становище по казуса.

          Във възивната жалба се твърди, че и първоначалната и повторна експертиза базират неправилната си и необоснована теза за същността и принадлежността на терасата - като общо входно пространство за двата новообразувани апартамента. Съдът е обяснил защо възприема, че процесната тераса е придобила статут на общи части по см. на чл. 38, ал.2 ЗС на етажните собственици, имащи качеството на титуляри на право на собственост на поделения апартамент. Решението на съда е правилно и законосъобразно, а изводът, че процесната тераса се е трансформирала в обща част за двата новообразувани апартамента освен подкрепен от закона, отразява и нормалната житейска логика.

             Изводите  на съда, базирани на приетите по делото експертизи ,намират опора и в приетите по делото доказателства, установяващи собствеността, делбата и последващите разпоредителни сделки. С Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1, том XVIII, дело № 3110 от 1960 г. М. М. А. продава на М.К.Б. 1/3 идеална част от процесния апартамент, като в нотариалния акт са уредени граници на владение за продаваемата част и е уговорено общо ползване на терасата.Видно от цитирания нотариален акт е, че разпореждане със собствеността на терасата не е имало. Изричният запис в нотариалния акт „при общо ползване на терасата”, изразяващ волята на страните се потвърждава и от събраните гласни доказателства. С делбения протокол от 01.09.1964г. по гр. дело 3822 от 19б4г. по описа на Софийски народен съд е одобрена спогодба между М. М. А. и М.К.Б., съгласно която двете си поделят гореописания апартамент. Отново, без противоречие в делбения протокол е обективирана действителната вола на страните, терасата е записана и към двата дяла, което предполага съвместно ползване. Извършената делба е въз основа на одобрените проекти за преустройство № 3274/19.03.1964г. Безспорно е, че подялбата на апартамента е извършена в съответствие с действащата към момента нормативна уредба, сторително- устройствените правила, норми и нормативи, при спазване на закона, което е установено и подробно описано в съдебното решение. Спазени са изискванията за вида, броя, минималните размери на помещенията и предназначението им, отговарящи за жилище. Този извод  се подкрепя и от отговорите на приетите по делото две експертизи. При извършване на делбата съдът е приел одобрения проект и строителното разрешение за основа. Чрез одобрения проект, а в последствие и в делбения протокол е изразена действителната воля на съделителите, а именно терасата да остане съсобствена. В проекта за преустройство № 3274/19.03.1964г. терасата е отразена и в чертежа на разпределението, с което са обозначени видовете строително монтажни работи за извършване и преустройство. Терасата по този проект е предвидена за общо ползване. Проектът предвижда входното антре и терасата на бившия четиристаен апартамент да станат общи части. Всички тези безспорни факти са възприети от съда правилно и въз основа на тях е постановено правилно и законосъобразно решение.

            Възражението във въззивната жалба, че съдът се е произнесъл по непредявен иск е неоснователно. Съдът е мотивирал определянето на идеалните части от съсобствеността на терасата в полза на собствениците на двата имота /ищец и ответник в производството/ именно с извода, че прехвърлянето на собственост върху конкретен обект в сграда прехвърля и съответния обем идеални части от общите части на сградата, тъй като законът не позволява отделно притежание на етаж или на част от етаж, без съответната идеална част от общите части - без значение е дали прехвърлянето на идеалните части е вписано в нотариалния акт, тъй като те също следват по право обекта, към който принадлежат.

           Недоказани са твърденията, че ищците са доказали физическа, пространствена и функционална принадлежност на терасата към дела на М.Б., както и че пряк достъп до и от терасата е възможен изключително и само откъм този дял.

          Необосновани са твърденията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила както по отношение на разпределение на доказателствената тежест, така и процесуални нарушения в процеса. Приетите по делото експертизи са дали еднозначни, ясни и непротиворечиви отговори на поставените въпроси, а определението на съда, с което не се допусна поисканата от ищците нова тройна експертиза е правилно.  

          Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

          На възиваемата страна се дължат  разноски във въззивното производство.Сторени са 3000 лв.за адвокатски хонорар.Направено е  възражение за прекомерност,което съдът намира за основателно,предвид фактическата и правна сложност на делото и намалява хонорара на 600 лв.,която сума следва да бъде присъдена.

          На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

                  ПОТВЪРЖДАВА решение  от 03.09.2018 г.на СРС ,ГО,27 състав

     ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Л.Е.Л., ЕГН **********, и Л.Ф. К.Л., от гр. Барселона - кралство Испания, роден на *** г., и двамата живущи в Кралство Испания, да заплатят на И.М.А., ЕГН **********, и М.И.А., ЕГН **********, сумата от 600 лв. разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

                  РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване  .

              

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

                                              

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.    

                                                          

 

                                      2.