№ 1063
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110117637 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. И. П., срещу з, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 15 834 лева, представляваща неплатена
част от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за лек
автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № ,, сключена между ищеца и ответника, за настъпило
застрахователно събитие – противозаконно отнемане на застрахованото МПС „Тойота „Рав-
4“, с рег. № ,, установено на 29.01.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 01.04.2022 г. до окончателното заплащане, както и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 570,21 лева,
представляваща мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение за периода
от 09.04.2021 г. до 31.03.2022 г.
Ищецът Е. И. П. поддържа, че между него и ответника била сключена имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № ,, собственост на
ищеца. Твърди, че на 29.01.2021 г. била установена кражба на автомобила, за което при
ответника била образувана щета № 470420212104542. Сочи, че застрахователят определил
застрахотвателно обезщетение в размер на 54 166 лева, като на ищеца била изплатена
сумата от 53 372,39 лева след приспадане на последната дължима вноска от
застрахователната премия в размер на 793,61 лева, като отказал да заплати
застрахователното обезщетение за разликата до действителния размер на вредата в размер
на 70 000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове. Оспорва размера на претендираното застрахователно
обезщетение. Сочи, че заплатената от него сума отговаря на действителната стойност на
претърпените вреди от застрахователно събитие - кражба на МПС, като излага съображения
за неоснователност и претенцията за обезщетение за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена
1
застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие,
за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпилите вреди, размер на вредите. В тежест на ответника при доказване на горните
факти е да докаже, че е погасил дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – отправянето на покана и получаването от длъжника. В
тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че между тях е бил сключен застрахователен договор по
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за процесното МПС, който е бил валиден към
29.01.2021 г., че в срока на застрахователно покритие е настъпило застрахователно събитие
– кражба на застрахованото МПС, както и че във връзка с настъпилото застрахователно
събитие ответникът определил застрахователно обезщетение в размер на 54 166 лева, като
на ищеца била изплатена сумата от 53 372,39 лева след приспадане на последната дължима
вноска от застрахователната премия в размер на 793,61 лева. Ето защо и на основание чл.
153 ГПК осъществяването им следва да се приеме за доказано. Нещо повече - посоченото се
установява и от събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица по
застраховка „Каско Стандарт“, удостоверение от 04 РУ – СДВР, уведомително писмо,
преводно нареждане.
Следователно по делото несъмнено се установява, че настъпило застрахователно
събитие в срока на покритие по валидна застраховка „Каско Стандарт“, сключена с ищеца,
поради което ответникът носи отговорност за обезщетяване на настъпилите щети.
Основният спорен по делото въпрос касае размера на претърпените от ищеца вреди,
респ. размера на дължимото обезщетение по процесната имуществена застраховка във
връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че
действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Следователно размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на доказаната претърпяна вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането, т. е. по пазарната му стойност (в
този смисъл Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II ТО, ВКС и др.).
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза, което
съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че действителната
стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие –
29.01.2021 г. (9 месеца след сключване на застрахователния договор) е в размер на 65 299
лева. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че е взело предвид
техническите характеристики на автомобила при изготвяне на заключението, както и че е
изследвало оферти за автомобили с висок клас оборудване. По делото не са ангажирани
доказателства, установяващи специфика по отношение на пробега на автомобила или
някакви други особености, които да не са взети предвид от вещото лице при изготвяне на
заключението и да обусловят извод за по-различна стойност от установената такава.
Предвид изложеното следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на обезщетение по процесната имуществена застраховка в размер на 65 299 лева.
От същото следва да бъде приспаднато вече определеното такова от 54 166 лева. Същото е и
платено на ищеца след приспадане на дължимата вноска от застрахователната премия в
размер на 793,61 лева, което обстоятелство не е спорно между страните. Следователно
ответникът дължи заплащане на разликата в размер на 11 133 лева, до който размер
предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
2
пълния предявен размер от 15 834 лева – отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3. В случая между страните не е спорно, че застрахованото лице е уведомило незабавно
застрахователя за реализираното застрахователно покритие (видно и от описа на
документите на л. 11 от делото), като не са наведени твърдения, че застрахованото лице не е
представило банкова сметка. Поради това следва да се приеме, че за застрахователя е
възникнало задължение да заплати обезщетение с изтичане на срока за произнасяне. В
случая не се спори, а и от представения опис на документи по щета се установява, че към
09.04.2021 г. определеният в закона срок за произнасяне е изтекъл. При това положение
определена по реда на чл. 162 ГПК дължимата мораторна лихва върху установената за
дължима главница за периода от 09.04.2021 г. до 31.03.2022 г. възлиза на сумата в размер на
1 104,03 лева. Именно за този размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани в настоящото производство разноски. Ищецът
претендира такива в общ размер на 2 001,19 лева, от които 696,17 лева за платена държавна
такса, 300 лева за платен депозит за вещо лице и 1 005,02 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което обаче е неоснователно, тъй като размерът на
претендираното такова е в съответствие с минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение определени
съразмерно на уважената част от исковете дължимите в полза на ищеца разноски възлизат
на сумата в общ размер на 1 444,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено
претендираното юрисконсултско възнаграждение. Дължимото такова от 100 лева,
определено съразмерно на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата в размер на
27,82 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА з, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
да заплати на Е. И. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Резньовете“ № 5, ап. 1, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер на 11 133 лева, представляваща неплатена част
от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ за лек
автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № ,, сключена между ищеца и ответника, за настъпило
застрахователно събитие – противозаконно отнемане на застрахованото МПС „Тойота „Рав-
4“, с рег. № ,, установено на 29.01.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
01.04.2022 г. до окончателното заплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 1 104,03 лева, представляваща мораторна за периода от 09.04.2021 г. до
31.03.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер
от 11 133 лева до пълния предявен размер от 15 834 лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 1 104,03 лева до пълния предявен размер от 1 570,21 лева.
ОСЪЖДА з, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
да заплати на Е. И. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Резньовете“ № 5, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 1 сумата в размер на 1 444,40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Резньовете“ № 5, ап. 1, да
заплати на з, ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 сумата в размер на 27,82 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4