РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204399 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Б. С. Б. против НП
№23-0000661/25.07.2022год. на Директора на РД ”АА” гр.Варна към ИА
„Автомобилна администрация” с което на Б. С. Б. е наложено
административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 1300 лева, на основание
чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят в жалбата си моли за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не се
представлява..
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на
административно нарушение според административнонаказващия орган на
02.06.2022 г., около 12.50 ч. на изхода на Аспарухов мост ЮПЗ
1
жалбоподателят управлявал товарен автомобил с рег. №*** кат. N 3 с
прикачено полуремарке рег. № СВ0741 ЕА извършващ обществен превоз на
товари-шрот по маршрут гр. Полски Тръмбеш-гр.Варна. Същият бил спрян за
проверка от служители на РД „АА”. В хода на проверката било установено,
че водачът извършва превоз на товари със състав от ППС с влекач с две оси и
полуремарке с три оси, движещ се по пътищата отворени за обществено
ползване с натоварване на втора единична задвижваща ос на влекача -13320
кг. Надвишаващо нормата от 11500 кг. Установена от Министъра на
Регионалното развитие и благоустройството с 1820 кг.
Предвид извършеното нарушение на въззивника бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 139, ал.1 т.2 пр.3 от ЗдвП.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, въз
основа на който било издадено атакуваното от въззивника наказателно
постановление.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят И., чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, и гласните доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна и е приета от съда за разглеждане като по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно
заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на РД”АА”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед на Министъра на транспорта в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.
2
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената
материално правна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е
съставен от компетентен орган съгласно правомощията му по ЗДП.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 ЗДП и
чл.7 ал.1 т.4 б.А от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ на основание чл.177
ал.3 т.1 от ЗДП е наложил наказание. Който управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без
да спазва установения за това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв.
Безспорно по делото бе установено превозното средство управлявано от
жалбоподателят е било с натоварване над допустимото максимално
натоварване.
От събраните в административнонаказателното производство
доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и час
жалбоподателят е управлявал товарния автомобил, като е извършвал
обществен превоз на товар – шрот.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "Обществен превоз" е превоз,
който се извършва с МПС срещу заплащане, а "Превоз на товари" е дейност
на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и
наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са
натоварени или не според пар. 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП: "движещите се по
пътя ППС трябва да бъдат: с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
3
участниците в движението". Максимално допустимите норми относно
размери, маса и натоварване на ос са регламентирани в Наредба №
11/03.07.2002 година на МРРБ. За движените на извънгабаритни и/или тежки
пъти превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални
маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване,
както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение
№ 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 4, б"а" на ППС при
условията на чл. 6, ал. 1, т. 2 е 11, 5 t. Установеното при проверката
натоварване на втората задвижваща ос на влекача е било 12450 кг., което се
явява именно нарушение на посочената по-горе норма, така както е отразено в
акта и НП е установено при извършената от контролните органи проверка на
07.10.2021 г. на управляваното от жалбоподателя ППС. При проверката е
извършено и измерване с електронна везна с фабричен № 0140222111430084
с поставен стикер на годност № 21/01104, валиден до 10 месец 2022 г.
От приложения по преписката бон безспорно се установява както
датата и часа на измерването, така и превозното средство, на което е
извършено измерването.
В конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно
наказание " Глоба" в размер на 1300 лв., като състава на съда намира, че при
определянето му наказващият орган не е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Въз основа на съвкупната преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая и по - конкретно липсата
на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, освен незаплащане на
таксата впоследствие от водача, а от друга – факта, че вследствие на деянието
все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици се
обосновава извод, различен от този, до който е достигнал наказващия орган
при индивидуализацията. Наред с това, нарушението на водача е негово
първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива,
липсват и данни за имуществено състояние на жалбоподателя, поради което
4
съдът намира, че макар и изложеното да не е в никакъв случай достатъчно да
обоснове тезата за несъставомерност, респ. за липса или незначителна на
обществена опасност на деянието, а оттам и приложението на чл. 28 ЗАНН,
то индивидуализацията на наказанието следва да бъде извършена при превес
на смекчаващите обстоятелства. В съответствие с материалния закон и
процесуалните правила според състава на съда размера на глобата следва да
бъде определен към минимума предвиден в текста на чл. 177, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП – 500 лв., в какъвто смисъл е необходимо да бъде изменен санкционния
акт.
Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен
случай. Неспазването на законовите норми, свързани с ЗДП, независимо от
липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като
маловажност на допуснатото нарушение. Извършеното нарушение по нищо
не се отличава от други подобни нарушения. Следвало е жалбоподателят да
има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗДП и свързаните с него Наредби. Поради изложеното до
тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като
маловажно.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания
за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Искания за разноски са направени единствено от
въззиваемата страна–поискала е ю.к. възнаграждение. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в
което не е участвал процесуален представител на ОД МВР, но е изпратил
становище намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78а
5
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата
от 30,77 лева.
В жалбата на въззивника, се съдържа искане за присъждане на
сторените в производството разноски. В тази връзка съдът намира следното-
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава,
когато страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си
представител. В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и
съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в
самия договор, който има характер на разписка, или с представяне на
доказателства за извършен банков превод. По делото не са приложени
доказателстгва от които да се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред съд. По делото липсва договор за правна
защита и съдействие и не са представени други доказателства за заплащане
на възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните
състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за
плащане на възнаграждението и доказателства за други направени разноски
въззивният съд намира, че няма законово основание да присъди съразмерно
на уважената част от иска възнаграждение под формата на разноски по чл. 78
ГПК. Така възприетото разрешение съответства и на задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение
от представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл-
Определение № 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето
гражданско отделение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ НП №23-0000661/25.07.2022год. на Директора на РД ”АА”
гр.Варна към ИА „Автомобилна администрация” с което на Б. С. Б. е
наложено административно наказание: “ГЛОБА” в размер на 1300 лева, на
основание чл.177 ал.3 т.1 от ЗДП, КАТО НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „Глоба“ на 500 лева.
ОСЪЖДА Б. С. Б. да заплати на РД ”АА” гр.Варна сумата от 30,77
лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр.Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7