Решение по адм. дело №2036/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата.

Образувано е по подадена жалба от „Март Медия“ ЕООД, срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на РС, намиращо се на път II-29 (Варна-Добрич-Ген. Тошево), км. 42+790 ляво, с площ от 12 кв. м., съгласно Решение по т. 1 (1.2) от дневния ред, обективиран в протокол № РД-15-2834/24 от 30.08.2024г. на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага съображения за липса на мотиви при издаване на административния акт. Счита, че са били налице условията за преиздаване на разрешението. Моли оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът - Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Намира, че в случая не са били спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП. От съда се иска да отхвърли жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

В полза на „Март Медия“ ЕООД било издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения № 36 от 21.07.2014г. (на л. 4 от делото) от ОПУ Добрич към Агенция „Пътна инфраструктура“. С разрешението на дружеството било дадено право да експлоатира 1 бр. рекламно съоръжение в обхвата на път II-29 „Варна – Добрич – Ген. Т.“, км. 42+790, ляво, с площ от 12 кв. м. Видно от разрешението за издаването му били взети предвид констативен протокол за изградено рекламно съоръжение № 15 от 17.07.2014г. и разрешение за поставяне от главния архитект на Община Добрич № 7 от 11.07.2014г. Разрешението било със срок на валидност от 10 години.

С оглед предстоящо изтичане на срока на разрешението, от „Март Медия“ ЕООД било подадено искане с вх. № 53-00-668 от 21.06.2024г. по описа на ОПУ Добрия (на л. 5 от делото) за преиздаване на разрешението. Към искането били приложени съответните документи, вкл. конструктивно становище от инж. Н. Д. (на л. 73 от делото), в което било посочено, че е монтирана метална конструкция с кръгъл крак и размер на рекламната площ 400 х 300 см., като бил направен извод, че рекламното съоръжение е годно за експлоатация.

При така постъпилото искане от служители в ОПУ Добрич бил направен оглед на място, документиран с констативен протокол № 66-Дб-387 от 28.06.2024г. (на л. 51 от делото), в който било вписано, че по отношение съоръжението, стопанисвано от „Март Медия“ ЕООД, не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредба за специално ползване на пътищата. С протокол № 70/24 на Агенция пътна инфраструктура от 25.07.2024г. (на л. 47 – л. 54 от делото) преписката била върната на ОПУ Добрич с указания, че в протокола от 28.06.2024г. КРН номерът е грешен и има разминаване в информацията, вписана в констативния протокол, доклада на директора на ОПУ Добрич и проекта на писмото за отказ за преиздаване. Било разпоредено всички направени констатации, касаещи отказа, да бъдат отразени в констативния протокол.

С оглед горните указания бил извършен нов оглед на място, на път II-29 км. 42+790, ляво. В съставения констативен протокол № 66-ДБ-521 от 14.08.2024г. (на л. 20 от делото) било вписано, че не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП, а именно: конструкцията на рекламното съоръжение не е с кръгло сечение, изпълнено е обличане с ламарина, имитираща кръгло сечение, което противоречи на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от същата за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС.

Въз основа на констативния протокол бил изготвен протокол № 80/24 от 15.08.2024г. (на л. 45 от делото) от заседание на постоянно действаща комисия при АПИ, с който било взето решение да се внесе предложение до УС на АПИ за отказ за преиздаване на РСПП по искането на дружеството жалбоподател. При така внесеното предложение, на заседание на УС на АПИ от 30.08.2024г., обективирано в протокол РД-15-2834/24 (на л. 23 – л. 24 от делото) било взето решение – по т. 1.2, а именно: отказва преиздаването на РСПП № 36 от 21.07.2014г. по реда на чл. 17б от НСПП за РС в обхвата на път II-29 (Варна-Добрич-Ген. Тошево) при км. 24+790, ляво, с площ от 12 кв.м., издадено на „Март Медия“ ЕООД, при подробно описани констатации в протокол № 80/24 от заседание, проведено на 15.08.2024г., на постоянно действащата комисия, назначена със заповед № РД-11-201/14.03.2022г., изменена със заповед № РД-11-1113 от 21.10.2022г. на председателя на АПИ. С т. 1.3 било възложено на председателя на УС на АПИ да подпише уведомителното писмо във връзка с решението по т. 1.2.

Въз основа на взетите решения било изготвено и уведомително писмо до дружеството жалбоподател (на л. 25 – л. 26 от делото), в което били вписани мотиви за отказа: експлоатираното РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП, а именно: конструкцията на РС не е с кръгло сечение, изпълнено е обличане с ламарина, имитираща кръгло сечение, което противоречи на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от същата за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС. Дружеството било уведомено за решението на 29.10.2024г., като в законоустановения срок била подадена жалба срещу решението по т. 1.2 от протокола на УС на АПИ.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че отказът представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 26, ал. 10 от Закона за пътищата и е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗП вр. чл. 6, ал. 2 вр. чл. 5, ал. 1 от Наредба за специално ползване на пътищата (управителния съвет на АПИ), взето с мнозинство от членовете на УС, обективирано чрез подписите, положени в протокола. Отказът е съставен в писмена форма. Самият той не съдържа в себе си мотиви по смисъла на чл. 6, ал. 2 от НСПП и чл. 59, ал. 2 от АПК, но съдържа препращане към мотивите в протокол № 80/24 от заседание от 15.08.2024г. на постоянно действаща комисия. Същите мотиви се съдържат и в изготвеното уведомително писмо до жалбоподателя, поради което съдът приема, че (чрез препращане към мотиви в други документи от преписката) е налице валидно излагане на мотиви в оспорения административен акт, вкл. и при съблюдаване на постановките на Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975г., ОСГК. Следователно не се приемат доводите за липса на мотиви, още повече, че не е имало пречка жалбоподателят да се запознае с цялата преписка (както е и сторил) и да изложи всички свои възражения в хода на съдебното производство по обжалване на административния акт. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че отказът противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в Закона за пътищата и Наредбата. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по издаване на оспорения отказ.

Настоящият съдебен състав констатира, че отказът е издаден в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Както се посочи в административния акт се съдържа препращане към мотивите, послужили за отказа, каквито в случая задължително следва да се изложат – арг. от чл. 6, ал. 2 от Наредбата. Мотивите за отказа са следните: „Не са спазени изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата за специално ползване на пътищата, а именно: конструкцията на РС не е с кръгло сечение, изпълнено е обличане с ламарина, имитираща кръгло сечение, което противоречи на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от същата за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС“. След като това са мотивите, към които взетото решение препраща, а които фигурират и в уведомителното писмо до дружеството – жалбоподател, то единствено това са фактическите констатации, които следва да бъдат проверени в рамките на настоящото производство при преценка на материалната законосъобразност на отказа.

Съгласно чл. 17б, ал. 2 от НСПП разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Конкретният отказ е мотивиран с хипотезата на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата: когато рекламното съоръжение е с профил на носещата колона, различен от кръг. Единствено тези обстоятелства подлежат на проверка в настоящото производство. На първо място следва да се отбележи, че изискването на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата е в сила от 04.01.2013г. Т.е. към 21.07.2014г. това изискване е действало, но въпреки това в полза на дружеството жалбоподател е било издадено Разрешение № 36 от 21.07.2014г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, като след констативен протокол за изградено рекламно съоръжение от 17.07.2014г. и разрешение за поставяне от главния архитект на община Добрич от 11.07.2014г. очевидно е възприето, че съоръжението отговаря на изискванията и на „Март Медиа“ ЕООД е било разрешено да експлоатира 1 бр. РС в обхвата на път II-29 „Варна – Добрич – Ген. Тошево“, км. 42 + 790, ляво, с площ от 12 кв. м.

В хода на настоящото производство не са констатирани нови обстоятелства, които да са довели до промяна в съоръжението. Нещо повече – налице е конструктивно становище, приложено към искането за подновяване на разрешението, изготвено от компетентен проектант – инж. Н. Д., прието по делото и неоспорено от страните, в което изрично е посочено, че е налице метална конструкция „с кръгъл крак“, като рекламното съоръжение е годно и безопасно за експлоатация. Впрочем липсват каквито и да е констатации на административния орган (макар същият да се позовава на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата), които да са в насока, че профилът на носещата колона е различен от кръг. Единствените констатации са, че конструкцията на рекламното съоръжение представлява изпълнено обличане с ламарина, имитираща кръгло сечение и това е довело до извод, че конструкцията на рекламното съоръжение не е с кръгло сечение. От значение за приложението на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата обаче изобщо не е конструкцията на самото рекламно съоръжение, а единствено профилът на носещата колона. Т.е. сечението на самото рекламно съоръжение и дали то имитира или не кръгло сечение, няма никакво отношение към приложението на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата. Както се посочи, за да се приложи тази забрана е необходимо носещата колона да е с профил, различен от кръг. От административния орган не са направени такива констатации. Впрочем по отношение на носещата колона и нейния профил не са направени абсолютно никакви констатации и в изготвените констативни протоколи не е описано дали носещата колона представлява кръг, или не. Констатации за носещата колона се съдържат единствено в конструктивното становище на инж. Н. Д., в което е описано, че същата представлява „кръгъл крак“, т.е. отговаря на изискването на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата.

В заключение може да се посочи, че на проверка в настоящото производство подлежат единствено мотивите, послужили за отказа, а от фактическа страна административният орган не е доказал (не е и констатирал) носещата колона на рекламното съоръжение да е изградена в отклонение от чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата.

С оглед изложеното за момента не е доказано да са налице цитираните в обжалвания отказ основания на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата. Отказът следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган с указания за извършване на преценка по чл. 17б, ал. 2 вр. чл. 15 от Наредбата и издаване на административен акт при преценка на относимите обстоятелства, като се възприеме посоченото в мотивите на настоящото съдебно решение, че не са доказани (към момента изобщо не са констатирани) основания за отказ по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 8 от Наредбата – не е доказано профилът на носещата конструкция на рекламното съоръжение да е различен от кръг.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1050 лв., от които 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. – платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Март Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата, чрез експлоатация на РС, намиращо се на път II-29 (Варна-Добрич-Ген. Тошево), км. 42+790 ляво, с площ от 12 кв. м., обективиран в Решение по т. 1.2 от дневния ред в протокол № РД-15-2834/24 от 30.08.2024г. на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура.

ВРЪЩА преписката на административния орган - Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура, за издаване на административен акт по искане вх. № 53-00-668 от 21.06.2024г. по описа ОПУ [населено място], подадено от „Март Медия“ ЕООД, съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК на „Март Медия“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. 1, сумата от 1050 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 1000 лв. – възнаграждение за един адвокат и 50 лв. – платена държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.