Решение по дело №16483/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265569
Дата: 31 август 2021 г. (в сила от 31 август 2021 г.)
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20191100516483
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                      

         

гр. София, 18.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 16483/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 02.09.2019 г. на Х.К.-Л. чрез адв. В.Б. срещу Решение № 193678 от 15.08.2019 г. по гр.д. № 38325/2018 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен иск по чл. 79 ЗЗД на Х.К.-Л. срещу „У.“ ЕООД за горницата над 130 лв. – невърнат депозит по чл. 20 от сключения между страните договор за наем от 07.04.2017 г., до пълния предявен размер от 744,96 лв. като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на ответника по чл. 23 вр. чл. 21 от същия договор. Иска отмяна на акта като неправилен в обжалваната част по подробно изложени съображения.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „У.“ ЕООД, в който я оспорва като неоснователна.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).

Предявен е иск по чл. 79 ЗЗД.   

 

 

 

 

Не са спорни между страните и се установяват от представените доказателства следните факти:

- сключване на 07.04.2017 г. на договор за наем между ищцата и ответното дружество за процесния имот - апартамент № 332, находящ се в гр. София, *********, ул. „*********

- прекратяване на същия договор на 30.09.2017 г. с предизвестие от ищцата;

- получаване от ответника на 07.04.2017 г. на сумата от 960 лв. като обезпечение по чл. 20 от договора за случаи, посочени в него;

- получаване обратно от ищцата на сумата от 215,04 лв. - част от горепосочената сума, дадена като обезпечение по договора.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че ремонтните дейности са извършени във връзка с липси и дефекти в наетия имот, които са съществували при неговото предаване във връзка със сключения наемен договор. От неоспорения от ищцата приемо-предавателен протокол от 07.04.2017 г. се установява, че при предаването на имота в него са били налични 2 бр. матраци, умивалник и смесител с долен шкаф, кожен диван.

Въз основа на показанията на свид. Н.Н., управител на „Х.“ ЕООД, които съдът цени като правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства, и от количествено-стойностна сметка ID-87 се приема за доказано, че в имота са извършени ремонтните дейности, посочени в горната сметка, за сумата от 588,60 лв., на каквато стойност е фактура от 10.11.2017 г. с получател ответникът. Ремонтните дейности касаят липси и дефекти, които не са отразени нито в приемо-предавателния протокол от 07.04.2017 г., нито в приетите от ответника забележки относно състоянието на имота, изпратени от ищцата на 08.04.2017 г. непосредствено след сключването на наемния договор, а са отбелязани в неоспорения от ищцата приемо-предавателен протокол от 29.09.2017 г., подписан при прекратяването на процесния договор.

Съгласно чл. 20 от наемния договор сумата от 960 лв. следва да бъде върната при неговото прекратяване. В случаите по чл. 21 от договора ответникът има право да задържи съответната част от горната сума за вреди в имота, които надхвърлят неговото обичайно изхабяване по смисъла на чл. 17, ал. 1, изр. 3 от договора, както и за незаплатени консумативни разходи (чл. 23 от договора). Съобразно гореизложените мотиви и при липса на конкретни оплаквания относно заплащането на консумативните разходи в размер на 26,36 лв. възражението за прихващане за сумата от 614,96 лв. (588,60 лв. + 26,36 лв.) е основателно.

  

Неоснователно е оплакването, че стойността на шкафчето за баня не възлиза на 200 лв., след като в първоинстанционното производство такова оплакване не е наведено от ищцата и по делото е доказана неговата липса при прекратяване на наемния договор.  

С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

 

По изложените съображения, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193678 от 15.08.2019 г. по гр.д. № 38325/2018 г. на СРС В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск по чл. 79 ЗЗД на Х.К.-Л. срещу „У.“ ЕООД за горницата над 130 лв. - невърнат депозит по чл. 20 от сключения между страните договор за наем от 07.04.2017 г., до пълния предявен размер от 744,96 лв. като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на ответника по чл. 23 вр. чл. 21 от същия договор.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба от 02.09.2019 г. на Х.К.-Л..

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.