№ 67
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501735 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба вх. №29317/12.12.2022г. на В. И. Г. - въззиваем,
съдържаща искане Решение №1430/15.11.2022г., постановено по настоящото
дело да бъде изменено, на основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК в частта
относно разноските, като въззивникът В. М. И. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия В. И. Г., чрез неговия адвокат разноски по делото, на
основание чл.38 от ЗАдв.
Постъпила е и молба вх.№30042/20.12.2022г. от В. И. Г., съдържаща
искане да се допълни диспозитива на Решение №1430/15.11.2022г., както
следва :
- в частта относно законната лихва, като в диспозитива на
решението да бъде посочена началната й дата - „15.11.2021г. - датата на
завеждане на исковата молба в съда";
- в частта относно мораторната лихва - диспозитивът на
решението да бъде допълнен с произнасяне и за мораторната лихва:
..мораторна лихва в размер на 733,34лв.(седемстотин тридесет и три лева и
34ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021г.
Ответната по молбите страна не е депозирала писмен отговор в
предоставения ѝ за това срок.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
1
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
основателна и следва да се уважи. Действително, в мотивите на решение
№1430/15.11.2022г. съдът е приел, че „Предвид неоснователността на
въззивната жалба, на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски, които
съдът с оглед представените списък и направеното възражение за
прекомерност, определя в размер на 630 лв. предвид ниската правна и
фактическа сложност на делото пред въззивната инстанция и при материален
интерес 6000лв. на осн. чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения“, но в диспозитива
вместо въззивникът, е осъдил въззиваемият да ги заплати. Следва да бъде
допуснато изменението, като се постанови В. М. И., ЕГН **********, с
адрес: гр.Варна, жк.*********, бл********* ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Г.,
ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”*********” бл.*********, ет.1, ап.31, чрез
адв. С. Х. сумата от 630,00 лева /шестстотин и тридесет/ лв., представляващи
сторени от ответника съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр.
чл. 38 ЗА.
Молба вх. № 30042/20.12.2022г. следва да бъде оставена без уважение
по следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в
обжалваната част, поради което е преповторил диспозитива на първ. решение
в тази част, но не формирал своя правно-валидна воля, различна от тази на
ВРС. Действително, в диспозитива не е посочена датата на исковата молба, но
искането за допълване следва да се адресира към първоинстанционния съд, а
не към въззивния, който само е възпроизвел диспозитива на първ. решение в
обжалваната част, поради което искането Решение №1430/15.11.2022г. по
настоящото в.гр.д.№ 1735/2022г. на ВОС да бъде допълнено в частта относно
законната лихва, като в диспозитива на решението да бъде посочена
началната й дата - „15.11.2021г. - датата на завеждане на исковата молба в
съда" следва да се остави без уважение.
Без уважение следва да се остави и искането за допълване на въззивното
решение в частта относно мораторната лихва - с произнасяне и за
мораторната лихва „в размер на 733,34лв. (седемстотин тридесет и три лева и
34ст.), представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021г.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано в тази част /а само в
частта относно законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда/- което се установява както от съдържанието на самата въззивна
жалба, така и от доклада на същата, обективиран в определение №
2
3155/23.08.2022. Диспозитивът на първ. решение не е възпроизведен изцяло
във въззивното решение, а само обжалваната му част. Доколкото в частта за
мораторната лихва върху главницата, считано от датата на осъществяване на
деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021г, в размер на 733,34лв. първ. решение
не е било обжалвано, то тази лихва не следва да се посочва във въззивното
решение, тъй като /както е посочено във втория диспозитив на въззивното
решение/ „Решение №1579/23.05.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116427/2021 г. по описа на ВРС, 49-ти състав Е ВЛЯЗЛО в сила в
останалата необжалвана част.“. За тази лихва изпълнителният лист ще бъде
издаден от ВРС съобразно диспозитива на първ. Решение, което в тази част е
влязло в законна сила.
Водим от горното, и на осн. чл. 248 и чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА изменение в диспозитива на решение №1430/15.11.2022г.,
постановено по гр. Дело №20223100501735 по описа на ВОС за 2022 година
както следва:
Вместо „ОСЪЖДА В. И. Г., ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”*********”
бл.*********, ет.1, ап.31, да заплати на В. М. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, жк.*********, бл********* ап.13, сумата от 630,00 лева
/шестстотин и тридесет/ лв., представляващи сторени от ответника съдебно-
деловодни разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.“
ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОСЪЖДА В. М. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, жк.*********, бл********* ап.13 да ЗАПЛАТИ на адв. С. Х. –
пълномощник на В. И. Г., ЕГН:********** гр.Варна ж.к.”*********”
бл.*********, ет.1, ап.31, сумата от 630,00 лева /шестстотин и тридесет/
лв., представляващи сторени от ответника съдебно-деловодни разноски,
на осн.чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38 от Закона за адвокатурата.“.
ОСТАВЯ без уважение молба вх.№30042/20.12.2022г. на В. И. Г.,
съдържаща искане да се допълни диспозитива на Решение №
1430/15.11.2022г., както следва :
- в частта относно законната лихва, като в диспозитива на
решението да бъде посочена началната й дата - „15.11.2021г. - датата на
завеждане на исковата молба в съда";
- в частта относно мораторната лихва - диспозитивът на
решението да бъде допълнен с произнасяне и за мораторната лихва:
..мораторна лихва в размер на 733,34лв.(седемстотин тридесет и три лева и
34ст.)/, представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на осъществяване на деянието - 02.09.2020г. до 12.11.2021г.
3
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК в 1
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4