№ 805
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000502669 по описа за 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, Гражданско отделение, 8 състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС КЕМАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАШЕВ
ЗЛАТИНА РУБИЕВА
при участието на секретаря Ива Андреева, като разгледа докладваното от
съдия Рубиева въззивно гражданско дело № 2669 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.
1
С решение №2603 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. № 2646/2019г.
Софийски градски съд, І ГО, 15 състав е осъдил ЗД “Бул Инс” АД да заплати
на Б. Г. Л. по банкова сметка IBAN ***, на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД, сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018 г. в
резултат на противоправно поведение на водача на л.а. “БМВ” с peг. № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до
пълния претендиран размер от 40000 лв. С решението СГС, I ГО, 15 състав е
осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Б. Г. Л., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, 19 лв. - държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото,
на адв. С. К. Н. от САК да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от
657,40 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане
на делото, както и да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 857 лв. - държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото. С решението СГС, I ГО, 15
състав е осъдил Б. Г. Л. да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 1258,60 лв. - разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението, в отхвърлителната му част е обжалвано от ищеца, чрез
процесуалния му представител, с оплаквания, че е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и е необосновано. В жалбата се
релевира възражение, че съдът не е съобразил в достатъчна степен конкретно
установените по делото обстоятелства относно получените увреждания,
продължителността на лечебния и възстановителен период, както и болките, и
страданията, които ищецът е претърпял. Поддържа се твърдение, че при
прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението
СГС в недостатъчна степен е възприел продължаващите и към настоящия
момент болки при натоварване и промяна на времето. Релевира се
възражение, че присъденото обезщетение е несправедливо занижено при
условие, че лимитът на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ е в размер на 10 000 000лв., както и че същото не отговаря на
съществуващата в страната икономическа обстановка. Във въззивната жалба
се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да
2
постанови друго, с което да осъди застрахователя да заплати допълнително
още 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата от 05.12.2018г. до окончателното плащане.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД /ответник по делото/ в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозирала отговор.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя процесуален
представител, изразява становище, с което поддържа въззивната жалба.
Претендира присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния си
представител, в писмено становище, депозирано пред състава, оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че е
осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал.1 от КЗ.
Определил е размер на обезщетението за неимуществените вреди, възникнали
вследствие на причинените от процесното ПТП болки и страдания на ищеца
от 15 000лв.
Тъй като решението на СГС, І ГО, 15 състав като необжалвано е влязло в
законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие на 05.11.2018г. - за сумата от 15 000 лв.,
основанието на предявения иск е установено със сила на пресъдено нещо,
поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху
обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
3
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част.
От допуснатата пред първата инстанция съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е
получил следните телесни увреждания: фрактури в дисталната (долна) трета
на лявата предмишница, засягащи и двете кости: лъчева и лакътна. В
заключението докторът описва, че получените от ищеца фрактури са довели
до цялостна промяна на нормалната анатомия на гривнената става и
дисталната част на лъчевата кост, което се изразява в нарушение на всичките
й основни рентгенови параметри. Вещото лице сочи, че са налице минимум
три-четири вторични фрактурни линии, поради което фрактурата се определя
като комплексна и вътреставна. Докторът излага, че така описаната фрактура
е несъвместима с нормалното функциониране на гривнената става, което е
изисквало да бъде направена кръвна репозиция и вътрешна фиксация на
счупената кост с импланти. Според вещото лице, фрактурата е довела до
реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак: “трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник” за период по-голям от 30
дни. Описва, че е била предприета операция за репозиция на костните
фрагменти, автоостеопластика и последваща остеосинтеза с импланти.
Обяснява, че автоостеопластиката представлява присаждане на кост, взета от
самия пациент с цел запълване и възстановяване на костни дефекти в
резултат на фрактурата. Допълва, че е бил подбран най-подходящият за
случая имплант, поради което се е достигнало до пълното възстановяване на
анатомичните параметри в дисталната трета на лъчевата кост. При личен
преглед на ищеца експертът прави следните констатации: мускулната сила на
захвата на засегнатата лява длан е еднаква с тази на здравата дясна длан;
налице е оперативен цикатрикс по воларната повърхност в дисталната трета
на лявата предмишница с дължина около 10 см., на нивото на околната кожа,
без хиперпигментация, който е видим и загрозяващ; лявата предмишница,
китка и длан са без данни за патологични отоци; налице е функционален обем
4
на движенията. Според доктора е налице пълно анатомично функционално
възстановяване. Не се очаква инцидентната травма да доведе до каквито и да
било усложнения за в бъдеще. Сочи, че съществува хипотетична възможност
за отхвърляне на чуждите тела (плака и винтове), което би наложило
извършването на нова операция за частично или пълно отстраняване на
имплантите. Излага, че описаната от ищеца болка в крайния обем на флексия
и екстензия на лява гривнена става е възможно да се дължи на мекотъканни
сраствания в резултат на самата травма и на оперативната намеса, които с
течение на времето могат да се разкъсат от ежедневните движения и да се
стигне до отшумяване на този тип болка. Дава заключение, че болката при
промяна на времето вероятно ще персистира. Сочи, че при пострадалия
болките са били най-силни в периода на настъпване на травмата и
предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период.
В о.с.з. пред състава на СГС докторът излага, че след втория месец при
този тип фрактура и възрастта на ищеца се очаква пълно зарастване.
При обсъждане на заключението на СМЕ, настоящият съдебен състав
изцяло кредитира направените фактически изводи, тъй като експертизата е
изготвена от компетентно лице, което е отговорило на всички релевантни
въпроси, след задълбочен анализ на медицинската документация.
Във връзка с установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М. Б. А. –
майка на пострадалия ищец. Свидетелката установява, че е видяла ищеца
един ден след инцидента, в болницата. Споделя, че преди инцидента синът й
е живял в ***, а тя в ***, но тъй като той се нуждаел от помощ в ежедневието
си, тя е пристигнала в ***, за да се грижи за него след изписването, като му
готвела, перяла, ищецът не можел сам да се изкъпе, бил болнични два месеца.
Излага, че след това ищецът продължил с раздвижване и рехабилитация.
Заявява, че след инцидента ищецът бил много уплашен и травмиран, приемал
болкоуспокояващи. Споделя, че към момента не са махнали импланта от
ръката му и ищецът й казал, че чувства дискомфорт, от време на време се
оплаквал от болки при разваляне на времето.
Въззивният съд, в настоящия си състав, изцяло кредитира показанията
на свидетелката, тъй като са дадени в резултат на преки и непосредствени
5
впечатления-свидетелката е била до ищеца още от първия ден на изписването
му от болницата, грижила се е за него, поради което нейните впечатления от
състоянието му безспорно са най-пълни. И на следващо място показанията й
не противоречат на останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното: Размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено на ищеца от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Размерът на претърпените от него болки, страдания и неудобства следва да се
определи към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за пълното
възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му неудобства
и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и
нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” - до 10 000 000лв. при едно
пострадало лице, какъвто е настоящият случай.
Като съобрази съдебната практика, действала към релевантния момент,
критериите, посочени в ППВС № 4/1968г., високият нормативен максимум на
застрахователно обезщетение, който е определил законодателят и като
изхожда от получените от ищеца травматични увреди, техния вид,
интензитета на болките, периода на зарастване, продължителността на
лечението, възрастта на пострадалия – 28 години към датата на
произшествието, оперативната интервенция, която е претърпял – факт, който
безспорно му е причинил неудобства и дискомфорт, нуждата от чужда
помощ, което допълнително е създало притеснения у ищеца, при отчитане на
обстоятелството, че преди инцидента той се е грижил изцяло сам за себе си,
начинът, по който ищецът е получил увредите, докато е управлявал
мотоциклета си, му е било отнето предимството, без да е отговорен за
случилото се, което обстоятелство безспорно му се е отразило стресово,
емоционалното му и психическо състояние след инцидента, въззивният
състав счита, че справедливият размер на обезщетение следва да бъде
25 000лв. Основателно е възражението на жалбоподателя, че при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди първоинстанционният съд
6
не е съобразил високия нормативен максимум на застрахователно
обезщетение, негативните изживявания, психическото му състояние, не е
отчел в достатъчна степен вида на увреждането, касае се за комплексна
фрактура, която е довела до цялостна промяна на нормалната анатомия на
предмишницата, трудностите, които ищецът е изпитвал по време на
оздравителния и възстановителния, спорадичните болки, които изпитва и към
момента, поради което е присъдил занижен и несъобразен с прокламирания
принцип на справедливост в чл. 52 ЗЗД размер. За да потвърди решението на
първата инстанция в останалата обжалвана част, въззивният състав взе
предвид, че въпреки сложната вътреставна фрактура ищецът е възстановен
напълно, налице е пълен функционален обем на движенията, не се очакват
бъдещи усложнения, не се установяват трайни психически състояния. С
оглед изложеното приема, че са частично основателни възраженията на
въззивника-ищец.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която предявеният от Б.Л. осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ е отхвърлен над сумата от 15 000 лв. до сумата от 25 000 лв., като
въззивната инстанция следва да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати в полза на ищеца допълнително още 10 000лв., а в
останалата обжалвана част, с която исковата претенция е отхвърлена до
пълния предявен размер решението следва да бъде потвърдено. Върху сумата
от 10 000лв. – ответното застрахователно дружество дължи законна лихва,
считано от 05.12.2018г. до окончателното плащане.
При този изход на спора решението на първата инстанция в частта,
имаща характер на определение за разноските, на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на
ответното застрахователно дружество съдебни разноски над сумата от
761.25лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на СГС допълнително държавна такса в размер на 400лв. и разноски в размер
на още 159.25лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н.
допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред СГС в размер на още 611.35лв., на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., а на
ищеца следва да бъде осъден да заплати допълнително още 13лв., на
основание чл. 78, ал.1 ГПК – разноски за държавна такса, съобразно
7
уважената част от иска. По отношение на разноските пред въззивната
инстанция: На адв. Н. съгласно направеното искане за разноски й се дължат
512лв. – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.,
съобразно уважената част от въззивната жалба. На жалбоподателя – ищец
въззиваемият дължи 20 лв. – разноски за държавна такса, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК. По сметка на САС въззиваемият дължи държавна такса в размер на
150лв., на основание чл. 78, ал.6 ГПК - при съобразяване на факта, че ищецът
е частично освободен от заплащане на държавна такса до размер на сумата от
50 лв. Въззивникът-ищец дължи на ответното дружество разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 921.60 лв. /с ДДС/, на основание чл.
78, ал.3 ГПК. Съдът приема за основателно релевираното по реда на чл. 78,
ал.5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го
намалява до минимума по Наредба №1/09.07.2004г., като съобрази липсата на
извършени процесуални действия от страна на въззиваемия-неподаване на
отговор по чл. 263 ГПК и неучастие в с.з., единствено е приложено бланкетно
писмено становище.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2603 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. №
2646/2019г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 15 състав, в частта, в
която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД,
предявен от Б. Г. Л. против ЗД „Бул Инс“ АД над сумата от 15 000 лв. до
размера на сумата от 25 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
05.11.2018г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, както и в частта, в която Б. Г. Л. е
осъден, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата
над 761.25лв. – разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК ********* да заплати на Б. Г. Л.,
ЕГН ********** по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД
допълнително още 10 000лв., /разликата между присъдените с решението на
8
САС 25 000лв. и присъдените с решението на СГС 15 000лв./, представляващи
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 05.11.2018г. застрахователно събитие по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от
05.12.2018г. до окончателното заплащане, както и да заплати още 13 лв. –
разноски пред СГС, както и да заплати 20 лв. – разноски пред САС, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати по сметка на СГС
допълнително 400 лв. - държавна такса и 159.25 лв. - разноски за вещи лица в
първоинстанционното разглеждане на делото, а по сметка на САС да заплати
сумата от 150 лв. – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД да заплати на адв. С. К. Н. от САК
допълнително сумата от 611.35 лв. - адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото, както и да заплати сумата от
512 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие пред САС, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Б. Г. Л. да заплати на ЗД “Бул Инс” АД, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 921.60 лв. /с ДДС/ - разноски пред САС.
Решение №2603 от 27.04.2020г., постановено по гр. д. № 2646/2019г., по
описа на Софийски градски съд, І ГО, 15 състав като необжалвано е влязло в
сила - в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
сумата от 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 05.12.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2603 от 27.04.2020г., постановено по гр.
д. № 2646/2019г., по описа на Софийски градски съд, І ГО, 15 състав в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10