Определение по дело №306/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№    392                                       17.07. 2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на горепосочената дата                                                         година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 306 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Людмила Кондратиевна Улибина, гражданин на Руската Федерация и Николай Александрович Улибин, гражданин на Руската Федерация, двамата с постоянен адрес Руска Федерация, Санкт Петербург, гр.Сертолово, ул.”Благодатна”, дом 2 и управители на „Авмор Шипинг енд Трейдинг” ООД, ЕИК ********* / в несъст./ против определение № 114/15.05.2020. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 44/2018г., с което е спряно производството по делото до възобновяване на производството по несъстоятелност по т.д. № 18 /16г. на СсОС и възобновяване на правомощията на синдика. Жалбоподателите считат атакуваното определение за незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, поради което молят същото да бъде отменено.

          При постановяване на определението за спиране съдът се е позовал на решение № 23/24.04.2020г. по т.д. № 18/16г. на СсОС, с което се спира производството по несъстоятелност на осн.чл.632 ал.5 от ТЗ. Това решение е обжалвано от частните жалбоподатели и не е влязло в сила. Освен това производствата по чл.694 ал.1 -3 ТЗ, макар и свързани с производството по несъстоятелност, не са част от него, по тях се образуват отделни дела. Затова спирането на делото по несъстоятелност  не рефлектира върху правомощията на синдика, упражнявани в отделни производства  по чл.694 ТЗ. Изходът от исковото производство по чл.694 ТЗ не е обусловен от изхода на производството по несъстоятелност. Напротив – исковете по чл.694 ТЗ са предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното. При последващо спиране на ПН  по чл.632 ал.5 ТЗ правомощията на синдика не се прекратяват и същият не следва да бъде заличаван. При спиране на ПН липсва законово основание по чл.229 ГПК за спиране на исковите производства по чл.694 ал.1 – ал.3 ТЗ. ТЗ също не предвижда такава възможност.

          В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от синдика на „Авмор Шипинг енд Трейдинг” ООД /в несъст./ И.В.К.,  както и от „Де консулт 13” ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, община Варна, в които  се релевират доводи за неоснователност на частната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност е направено искане за спиране на настоящото производство до приключване на производството по обжалване на решение № 23/23.04.2020г. на СсОС с влязъл в сила съдебен акт, както и до произнасяне на ВКС с решение по образуваното тълк.дело № 2/2018г. на ОСТК, поради наличие на връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.        

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          С решение № 23/23.04.2020г. пот.д.н.№ 18/16г.  Силистренският окръжен съд е спрял производството по несъстоятелност на „Авмор Шипинг енд Трейдинг” ЕООД на осн.чл.632 ал.5 вр.ал.1 ТЗ и е освободил синдика И.В.К. от задълженията му. Решението е обжалвано от Людмила Улибина и Николай Улибин. По жалбата е образувано в.т.д. № 348/2020г. на Варненския апелативен съд, производството по което  е прекратено и делото е върнато на СсОС за предприемане на необходимите действия по смисъла на чл.263 ал.1 ГПК. Т.е. – към момента на настоящото произнасяне решението не е влязло в сила. По аргумент за противното от разпоредбата на чл.634 ГЗ това решение не подлежи на незабавно изпълнение.

          Като е съобразил, че съгласно изричния императив на чл.694 ал.4 ТЗ синдикът е задължен да участва в производството по установителните искове по чл.694 ал.1-3 ТЗ и като е установил връзка на преюдициалност на двете дела по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК първоинстанционният съд е постановил и обжалваното определение за спиране на производството  по установителния иск.

          Към момента на настоящото произнасяне е постановено и Тълкувателно решение № 2/2018г. от 13.07.2020г. по тълк.дело № 2/2018г. на ОСТК на ВКС, в т.2 на което изрично е прието, че при спиране на делото по несъстоятелност липсва законово основание по чл. 229 ГПК и в ТЗ за спиране на исковите производства по чл. 694, ал. 1 - ал. 3 ТЗ. Изхождайки от характера на тези производства като отделни от производството по несъстоятелност, ВКС приема, че спирането на ПН  не разпростира действието си и по отношение на тях. Със спиране на производството по несъстоятелност е налице временна забрана да се извършват процесуални действия по това дело, но не и по съпътстващите го искове. Освен това установяването на качеството на кредитор на едно лице с неприето вземане по реда на чл. 694 ТЗ може да доведе до интерес за същото от предплащане на необходимите разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, поради което исковете по  чл. 694, ал. 1 – ал. 3  ТЗ биха способствали за възобновяване на производството по несъстоятелност, а не обратното. Прието е още, че  при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ  правомощията на синдика не се прекратяват и същият не може да бъде заличен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ.

          Съобразявайки се със задължителния характер на тълкувателното решение, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д    Е   Л   И   :

 

          ОТМЕНЯ  определение № 114/15.05.2020. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 44/2018г., с което е спряно производството по делото до възобновяване на производството по несъстоятелност по т.д. № 18 /16г. на СсОС и възобновяване на правомощията на синдика.

          ВРЪЩА делото на Силистренския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :