Р Е Ш Е Н И Е
№3109/2.7.2018г.
Гр.Варна,02.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на двадесет и втори юни, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 4057 по описа за 2018 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищеца В.Т.Д., ЕГН
**********, с адрес: *** – чрез процесуален представител адвокат от АК Варна И. Р., със съдебен адрес:***, С ИСКАНЕ да бъде прието за установено в
отношенията между ищцеца и ответното дружество "Е. П. П." АД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество СУМАТА от 1254,16 лева
/хиляда двеста петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ - начислена за
периода от 05.10.2016 г. – 19.05.2017 г. представляваща корекция на сметка, а
не реално потребена и доставена ел. енергия за клиентски
номер *, с адрес на потребление: *,
на която титуляр е ищецът В.Т.Д., ЕГН
**********. Обективирано е и искане за присъждане на сторените от
ищеца съдебно - деловодни
разноски .
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Сочи се в
исковата молба, че ищецът при проверка на текущите си задължения в електронната
страница на ответното дружество установил, че имал задължение в размер на
1 254,16 лева за обект за абонатен номер *и кл.номер
* с адрес на потребление на ел.енергия *. В тази връзка ищецът посетил Центъра
за обслужване на клиенти и при справка на гише му било разяснено от служител на
„Е. П. П.“ АД, че служители на „Е. П. М. „ АД били извършили проверка и на база
на Констативен протокол му била начислена допълнително исковата сума за периода
от 5.10.2016 г. до 19.5.2017 г. и му била издадена фактура от дата 12.03.2018
г. със срок на плащане до 2.4.2018 г. Направено е изявление на ищеца гласящо:
„Не съм манипулирал средството за търговско измерване /електромер/ не съм
ползвал енергията, която ми е начислена за периода 5.10.2016 г. – 19.5.2017 г.
на обща стойност 1 254,16 лева. Никога не съм подавал заявление
ел.енергията по електромера да се отчита
по трета /върхова/ тарифа, още повече същата да бъде невидима за мен, с което
се препятства възможността да следя потреблението си. Не съм уведомен, че ще
бъде извършена проверка на електромера, измерващ изразходваната ел.енергия. Не
съм присъствал на същата, нито мой доброволен представител“. От изявлението на
ищеца по същество е видно, че ищецът сам е навел необходимите фактически
твърдения за да отрече дължимостта на сумата претендирана за заплащане. Отделно от изявленията направени
лично от ищеца са наведени и относимите към предмета
на спора изложения на обстоятелствата на които се основана иска и недължимост на сумата а именно.1. Ищецът счита, че
претенцията на ответното дружество е неоснователна, тъй като всички действия по
определянето и изчисляването на корекционната
процедура били едностранно извършени, без присъствие на ищеца или негов
представител. Липсата на участие на ищеца в проверката поставяло под съмнение
обективността на действията на служителите на „Е. П. М.“ АД а и по този начин
се накърнявали правата на самия потребител.Твърди се още, че на ищеца не били
представени данни и документи, от които да било видно кога и при какви
обстоятелства било констатирано твърдяното неточно измерване на потребената ел.енергия, на какво се дължи неправилното
отчитане и как била формирана исковата сума.До СТИ имали достъп само служители
на ответното дружество и на „Е. П. М.“ АД, поради което вина за възможно
неправилно отчитане и или неотчитане на СТИ можело да имат само и единствено
ДВЕТЕ ДРУЖЕСТВА /съгласно чл. 25, ал.2 ОУ на ДПЕЕМ на „Е. П. М.“ АД/. При тези
твърдения ищецът счита, че ответникът черпел права от неспазване на
задълженията на дружеството „Е. П. М. „АД ,респ. за вредите следвало да
отговоря по чл.50 ЗЗД не ищецът а „Е. П. М. „АД . Основанието за начисляване на
процесната сума ищецът намира за неправилно и
незаконосъобразно като сочи следното: 1/. Скритите тарифи не били нулеви към
момента на монтиране на СТИ и нямало изрично заявление до “ Е. П. П.“ АД да се
отчита ел.енергия по върхова тарифа. Не
бил ясен периодът през който било потребено
процесното количество ел.енергия – стойностите по тарифи 1.8.3 , 1.8.4 , 1.8.5
и 1.8.6- така наречените „ скрити/неактивни“ регистри - можело да не били
нулеви към момента на монтиране на процесното СТИ, същите били невидими и
нямало как да бъдел упражнен контрол от страна на потребителя над тях. В тази
връзка ищецът счита, че процесното количество ел.енергия било изразходвано от
СТИ преди монтажа му в обекта на потребление. Според ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ на
ответното дружество реално потребеното количество
ел.енергия следвало да се фактурира за
срок не по-дълг от 31 дни. На първо място отчетът по скрит и недостъпен за
потребителя регистър било в пряко нарушение на чл. 10 ПИКЕЕ, според която норма
ответното дружество било длъжно да осигурява на страната която купува или
продава е.енергия възможност за контрол на показанията на СТИ. На следващо
място отчетът по незаявена от потребителя тарифа бил в противоречие и с чл. 11
ПИКЕЕ и чл. 12от Наредбата за образуване и прилагане на цените на ел.енергия,
които въвеждали изискване за зоново в денонощието
измерване на потребено ел.напрежение и в случая било
напълно неясно в кой часови диапазон били натрупано коригираното количество
ел.енергия.Според ищеца не ставало ясно и защо на потребителя не била отчетена
и фактурирана потебената ел.енергия за всеки месец
поотделно /като се позовава на чл.40 , ал.1 , ал.2 от ОУ на „Е. П. М.“ АД; чл.
120, ал. 1 ЗЕ и чл. 3, ал. 4 ПИКЕЕ/. 2/. Оспорено е, че по процесните
абонатен и кл.номер и адрес на потребление да е било
изразходвано твърдяното количество ел.енергия при положение че СТИ било SMART и поради това от „Е. П. М. „ АД
можели да манипулират по всяко време,дистанционно показанията на електромера
3/. Оспорен е и начина и методиката и основанието на фактурата от 12-ти март
2018 г., като се твърди, че същите са и неправилни и незаконни, респ. всички
начисления по партидата суми за периодични месечни сметки били изцяло платени в
съответните срокове, въпреки, че доставчикът на ел.енергия не бил представил на
ищеца никакви конкретни данни за законно монтирани, сертифицирани по реда на
Закона за измерванията и Правилата за измерване средствата за търговско
измерване на процесния СТИ. 4/. Оспорва се
Констативния протокол на дружеството Е. П. М.АД
въз основа на който била начислена процесната
сума. Отново се твърди, че абонатът не е присъствал на проверката на СТИ нито
негов законов представител. Отделно от горното ищецът се спира на разпоредбите
на чл. 78, ал. 1 чл. 80, ал. 1 ЗЕ и чл. 38 ЗИ като счита, че ответникът носи
тежестта да докаже че проверката е била извършена от компетентни лица, каквито не
били обаче служителите на „Е. П. М.“ АД. 5/.Оспорено е правното основание, на
което Електроразпределителното дружество „Е. М.„ АД се позовавало, че можело да
извършва коригиране на сметките за количество пренесена ел.енергия, т.к. Констативния
протокол на това дружество не отговарял на изискванията установени в чл. 47 и
чл. 48 ПИКЕЕ. В подкрепа на това си твърдение ищецът подробно на страница 4, 5,
6 и 7 от исковата молба прави правен анализ на действащата към периода на
проверката нормативна база; съпоставя и с цитирана съдебна практика за да
изведе извода, че няма законово основание на което ответникът да претендира от
ищеца заплащането на исковата сума точно под формата на едностранно коригиране
на сметка. В резултат на изложеното по-горе ищецът е отправил и искането си до
съда и направил и доказателствени искания. Още с
исковата молба е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В
срока по чл. 131 от ГПК. по
делото е постъпил отговор от ответника, чрез адв. В.
М.от АК СОФИЯ, с който намира предявеният иск за допустим, но неоснователен. Не са оспорва между ответното
дружество и ищеца да съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищецът да е потребител на електроенергия, за посочения в исковата молба
обект; че е била извършена проверка на изправността на електромера; че е бил
съставен констативен протокол за резултатите от проверката както и че е била
изготвена е корекция на количеството потребена
електрическа енергия от абоната и е била издадена данъчна фактура за процесната
сума. Твърди, че е налице правно основание на което ответното дружество
претендира исковата сума за заплащане от ищеца, както и че процесната
сума представлява цената на 8 417 кВТч ел.
енергия, дължима за реално доставена и потребена
ел.енергия от абоната на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл.200, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД. В
раздел І на отговора на искова молба ответникът по същество навежда възражения
срещу иска и обстоятелствата на които се основава иска: 1.Разпоредбите на
ОУ на „Е.С.“ АД /т.е. „Е. П. М. „АД – с оглед промяната на името на
дружеството/ и „Е. П. П. „ АД имали обвързваща сила между страните. Тези ОУ
били годен източник на облигационни задължения между страните по спора и
третото неучастващо в спора енергийно дружество съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. ОУ
били съставени и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т.
4 ЗЕ, чл. 89, ал. 1 и чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката /приета с ПСМ 124/10.6.2004 г./ а и ОУ били издадени на осн. чл. 98 а ЗЕ; 2. ОУ били публикувани съгласно чл. 98а,
ал. 3 ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник и на интернет страницата
на ответното дружество; 3. Липсвало допълнително писмено споразумение между
страните по реда на чл. 98 а, ал. 5 ЗЕ и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката в резултат на което потребителят да е
изразил несъгласие с ОУ чрез внесено при оператора на електроразпределителната
мрежа Заявление с предложение за други специални условния в 30-ет дневен срок
от влизането им в сила. 4. Приетите и одобрени по съответния ред ОУ били
задължителни за ползвателя на осн. чл. 98, ал. 4 ЗЕ
без да бъде необходимо изричното му писмено съгласие. Отделно от горното -
ответникът сочи, че с Решение № 1500/6.2.2017г. на ВАС, петчленен състав, Първа
колегия се обезсилвало Решение № 12897/1.12.2015 г. постановено по адм.д. № 9462/2014 на ВАС в частта в която се отменяли
чл.48, чл. 49 и чл. 50 и чл. 51 от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия,приети по точка 3 на Протоколно Решение № 147 от 14.10.2013 г. на
ДКЕВР, следователно и в този смисъл посочените разпоредби на ПИКЕЕ от чл. 48 до
чл. 51 включително били валидни в тази част, твърди ответникът. В раздел II от
отговора на искова молба по същество ответникът твърди, че било налице
основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел.енергия: 1. Страните по спора били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. П. М.“ АД /вече с ново наименование Е.С.
АД; 2. Ответникът изпълнявал поетите си задължения за добросъвестно и точно
количествено, качествено и времево отношение а именно да осигурявал
непрекъснато необходимото количество ел.енергия в обект находящ
се в * за партида с клиентски № * и абонатен номер *; 3. На 19.05.2017 г.била
проведена проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Е. П. М. „ АД, в присъствието на двама свидетели. В тази връзка ответникът
възразява, че дружеството нямало вменено задължение по закон или съгласно
общите условия да известява предварително потребителя за проверките, т.к. това
щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерни въздействия
върху измервателните системи и СТИ. Пояснено е още, че дружеството „Е.С.“ АД/„Е.
П. М.“ АД/ има валидна лицензия Л-138-97/13.8.2014 г.издадена от ДКЕВР и
оператор на разпределителната мрежа по см. на § 1 , т.34б, б.“а“ от ДЕ на ЗЕ и
съобразно нормативната база и лицензията изпълнявало задълженията си точно и
добросъвестно съгласно чл. 63 ЗЗД . 4.За извършената проверка бил съставен КП №
1201498/19.05.2017 г.,като при проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и установено, че в регистър 15.8.3/1.8.3/-имало показания в
размер на 8417 кВТч ; в регистър 15.8.1. били отчетени 001579 кВТч
, в регистър 1.5.8.2 – 004065 кВТч , в скрит регистър
15.8.3. – 008417 кВТч а в скрит регистър 15.8.4
-000000 кВТч а в сумарен регистър 15.8.0 – 014061 кВТч. Твърди се ,че потребената
ел.енергия в регистър 1.8.3. не била визуализирана на дисплея и съответно и не
била отчетена и заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов,
поставен в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 448116. Сочи се още, че
КП от проверката на СТИ с фабричен номер 1114 0216 6689 0068, на неговата
цялост и функционалност притежавала
съответната юридическа стойност и било безспорно че в имота на ищеца е
консумирана ел.енергия,която не била платена поради което и цената на тази
енергия се дължала. 5. Ответното дружество заявява, че била проведена и
метрологична експертиза на електромера от БИМ РО-Русе, като резултатите били обективирани в КП 187 от 22.02.2018 г. Съгласно
констатациите на БИМ „при софтуерно четене на електромера била установена
външна намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия в
тарифа 1.8.3. – 008417.316 кВТч, която не била
визуализирана на дисплея. КП съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК на БИМ се ползвал с
материална обвързваща съда доказателствена сила. 6.
Твърди се, че на дата 06.03.2018 г. „Е. П. М.“ АД съставило становище за
начисляване на ел.енергия като бил конкретизиран размера на оспореното вземане
и установено точното количество ел.енергия след прочит на регистър 1.8.3 – 8417
кВТч. При тези релевирани
фактически твърдения ответникът обобщава, че съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на
съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия и преминалите
количества ел.енергия при установяване на несъответствията между данните на
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея,водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия а
и този тип вмешателство имал за цел да се отклонява ел.енергията в регистър,
който не е визуализираните на екрана. 7. На 12.03.2018 г. ответното дружество
издало фактура № **********/12.03.2018 г., с която била определена цена на
реално консумирана ел.енергия натрупана в скрития регистър а именно 1254,16 лв.
Тази цена на ел.енергия пояснява ответникът била определена по цени за
технологични разходи на отразеното в регистър 1.8.3. количество ел.енергия. 8.
На последно място се сочи, че с писма от 12.03.2018г. и 14.03.2018 г. двете
енергийни дружества уведомили абоната за извършената проверка, съставен КП и
издадена фактура.
При всичко изложено по – горе,
ответникът обобщава,че въпреки,че била извършена корекция на основание чл. 50
ПИКЕЕ, ел. енергията, натрупана в невизуализирания регистър била реално
доставена и потребена от абоната – ищец, но същата не
била заплатена. Съгласно разпоредбите на чл. 200, ал. 1, пр.1-во ЗЗД купувачът
на стоката бил длъжен да заплати цената на вещта, която в конкретния случай
вече била получена чрез направената доставка на ел.енергия. С оглед отговора на
искова молба се желае ВРС да отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да
присъди сторените от ответника разноски.В подкрепа на релевираните
твърдения и възражения в отговора на искова молба ответното дружество е направило
доказателствени искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 22.06.2018 г.ищецът В.Д.,
представляван от адвокат И. Р. от АК Варна желае съдът да уважи исковата
претенция като
основателна и доказана, като препраща към подробните доводи, изложени в
исковата молба. В този смисъл ищцовата страна желае да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че ищецът не дължи процесната сума на ответната страна и в полза на ищеца да
бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски .
В същото открито заседание ответната
страна представлявана от адвокат Б.от АК Варна желае ВРС да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, най-вече по съображения в депозирания по делото
писмен отговор и показанията на вещото лице - че след като е бил монтирано ново
средството за търговско измерване, нулеви са били показанията и в
невизуализирания регистър, тоест от датата на монтажа до датата на проверката
са били натрупани тези киловати, които ответната страна претендира с фактурата
по делото. В този смисъл ответната страна желае произнасянето на съда ведно с
присъждане на извършените разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Предмет на спора е дължимостта на сумата от общо 1 254,16 лева претендирана за заплащане от ищеца към ответното дружество
като равностойност на служебно опредено количество ел.енергия .Спорът по делото
е дали ищецът дължи на ответника посочената по-горе сума като според ищеца тази
сума е недължима а според ответника – дължима.
Видно от окончателния
доклад по делото съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
че страните по делото се намират в облигационна връзка с предмет продажба и
доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество потребител на ел.
енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ; че на адреса на който ищецът потребява ел.енергия е била извършена проверка на СТИ при
която ищецът лично не е присъствал; че е бил съставен КП за проверката и че
ответното дружество е издало данъчна фактура с която фактура претендира от
ищеца да бъде заплатена исковата сума.
При тези безспорни факти съдът следва
да съобрази събраните по делото писмени доказателства ,заключението на вещото
лице за да отрази в акта си по същество изяснената по делото фактическа
обстановка .
Следва да бъде отбелязано, че
ангажираните от ответното дружество писмени доказателства изцяло подкрепят
отделените за безспорни факти по делото а именно : делото представените с
отговора на исковата молба заверени копия на следните писмени доказателства : Констативен
протокол № 1201498/19.05.2017 г.; Констативен протокол № 187/22.02.2018 г. от
метрологична експертиза на средство за измерване; становище от дата 06.03.2018
г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
187/22.02.2018 г., абонатен № *, клиентски № * и извършена техническа проверка;
фактура № **********/12.03.2018 г.; писмо изх. № 47131_КП1201498_1/12.03.2018 г. от „Е.С.” АД; писмо
изх. № 47131_КП1201498_2/12.03.2018 г. от „Е. П. П.” АД;
известие за доставяне от 19.03.2018 г.; справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 28.03.2018 г. за клиент с клиентски № *;
извлечение за фактури и плащания към дата 27.03.2018 г. за клиент с клиентски №
*.
Извън цитираните по –горе писмени
доказателства по реда на чл.192 ГПК е изискано и приобщено представено от трето
на спора лице писмено доказателство – депозираното с молба на Е. С.АД вх. рег. № 41168/18.06.2018 г., заверено копие
Протокол № М2060670/03.10.2016 г. за монтаж/демонтаж на електромер , от което
безспорно се констатира ,че на дата 3.10.2016 г. СТИ е било монтирано на адреса
на потребление на ел.енергия с нулеви показатели по двете видими
тарифи/регистри.
За пълното изясняване на фактическата
страна на спора по делото е допусната и проведена необходимата съдебно
електротехническа експертиза.Заключението на в.л.Н.В.В. по допуснатата
СЕТЕ е приобщено на листи 57-60, изготвено
и въз основа на описаните по-горе правно релевантни писмени докателства .
При
извършения съвкупен и потделен анализ на събрания
поделото доказателствен материал настоящият състав
приема за безспорно установено от фактическа страна ,че на дата 19 –ти май 2017
г. служители на Е. П. М.АД са извършили
проверка на електромер с фабричен номер 1114021666890168 , обслужващ обекта на
потребление на ел.енергия – имота на ищеца
в *.Резултатите
от проверката на СТИ са били обективирани в КП №
1201498 / л24 ,25 от делото / и от отразеното в КП се изяснява ,че проверката е
била извършена без участието на абоната но в присъствие на негова майка и
съсед.Видно от втора страница на същия КП – служителите на Е. П. М. АД са
записали показанията на електромера
,който са проверявали ,като са отразили
ел.енергията натрупана в регистри
1.8.1, 1.8.2., 1.8.3. , 1.8.4 и 1.8.0 – съответно :
001579 ; 004065; 008417 ; 000000 и 014061 ., след което СТИ е бил демонтирано и предадено за експертиза в
БИМ .
Видно
от л. 26, 27 от делото БИМ – ГД – МИУ – РО
Русе са извършили метрологична
експертиза на СТИ , резултатите от която са обективирани
в КП № 187/ 22.02.2018 г.Безспорно се
изяснява по делото от заключението на БИМ / т. 5 от КП / , че при извършено
софтуерно четене на СТИ е била
установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 008417,316 кВТч, която не е била визуализирана на дисплея ,вкл . и че електромерът съответства на метрологичните
характеристики и отговоря на изискванията за точност при измерване на
ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики .
При
така съставените КП от проверка на електромера , Метрологична експертиза на БИМ
на дата 6.3.2018 г. е било изготвено и Становище за начисление
на ел.енергия относно КП № 187/22.2.2018 , абонатен номер */ клиентски
номер * и техническа проверка , от страна на дружеството Е. С.АД / бивше Е. П.
М.АД /. С цитираното становище , приобщено в заверено за вярност с оригинала
копие на л.28 – ми от делото Е. С.е одобрило да се начисли допълнително
ОБЩО количество ел.енергия на ищеца в размер на 8 417 кВТч
за периода от 05.10.2016 г. до 19.05.2017 г. както следва : 6823 кВТч за период от 5.10.2016 г. до 06.04.2017 г. и от 1594 кВТч за периода от 7.4.2017 г. до 19.5.2017 г. В ксъщото становище е записано още че „ Корекцията е
извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ , след софтуерно прочитане на паметта на електромера при което е установено точното
количество ел.енергия „
Въз
основа и на становището от страна на ответника е била издадена процесната фактура №
********** от дата 12.03.2018 г.
с която от абоната и ищец за периода от
5.10.2016 г. до 19.5.2017 г. / разделен на двата визирани и по горе подпериоди с посочени отделни и общо количество ел.енергия
– служебно е била начислена сумата от 1 254,16 лв.с ДДС за ел.енергия с
фиксиран краен срок на плащане – 2.4.2018 г. /л.29,30 от делото / .
Останалия
писмен доказателствен материал приобщен на листи от
31 до 37 вкл. касае уведомяването на абоната и ищец за дължимостта
на сумите , доказва факта ,че данъчната фактура е била издадена от ответната
страна и не е платена и свидетелства за обичайното потребление на ел.енергия .
При
този доказателствен материал и въз онова на специалните
знания които притежава в.л. инж.В. е била изготвена и
приетата по делото СЕТЕ .
По същество от цитираната СЕТЕ /л. 57 – 61 / изяснената по-горе
фактическа обстановка е повторена и от вещото лице като е дадено заключението
,че са били налице техническите предпоставки
за извършване на допълнително начисляване на ел-енергия съгласно чл. 50
ПИКЕЕ .
Основният извод, който прави
вещото лице е че в конкретния случай съществуват данни за неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния СТИ / МЕ 162 – ISKRA ,произведен през 2016 г, в
метрологична годност до 2022 г./ - доказано от независимото изследване на БИМ ;
че натрупаното количество енергия в регистър 1.8.3. е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса , вкл. и че математическите изчисления във
фактурата издадена от ответната страна са извършени след прочитането на така
наречения скрит регистър 1.8.3, остойностяване на количеството ел-енергия
от 8 417 кВТч
по утвърдените от КЕВР цени при среден технологичен разход .
Извън писменото заключение на в.л.В. от разпита на вещото лице се
установява и доизяснява,че процесният електромер - тип
МЕ 162 - словенско производство, има такава особеност, че в сумарния си или
така наречен тотален регистър сборува количествата електроенергия, които са
постъпили към отделните регистри и ги сборува именно в този регистър 1.8.0.,
така че вещото лице заключава,че процесното количество, което е отчетено в
скрития регистър, в размер на 8417 kWh се съдържа и в тоталния регистър
1.8.0.Отделно от горното в.л. твърди,че средството за търговско измерване е било монтирано с нулеви показания по дневна и
нощна тарифа, което означавало, че
електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил свързан към момента на монтажа
към електрическата мрежа. Или - след като електромерът е бил с нулеви показания
по тези два основни регистъра и най-важното, че не е бил свързан към
електрическата мрежа, можело да се направи заключение, че и по двата скрити
регистъра – 1.8.3. и 1.8.4., както и по тоталния регистър 1.8.0. СТИ е бил с нулеви показания.
На конкретно поставени и от съда въпроси вещото лице дава
категоричен отговор, че не е възможно да
бъде установено от коя дата е започнало натрупването на електроенергия в
скрития регистър 1.8.3.; не е възможно да бъде установено и в кой часови
диапазон на денонощието именно е станало насочването на електроенергията към
скрития регистър, както и че не би могло да се установи категорично това
количество електроенергия, натрупано в скрития регистър, за какъв точно времеви
период е използвано / при подчертаването от в.л., че обикновено при изготвянето
на становището се взема максималния период – т.е. от една година назад / .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният
от ищеца В.Д. *** отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да установи
със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на общо 1 254,16 лева.
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК в тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и
главно доказване основанието, от
което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника.Ответната страна следваше да
установи при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си
доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия,
така както е посочено в процесната данъчна фактура, че това количество е потребено, но не е платено от абоната - потребител на
ел.енергия –поради което и в съответствие със одобрените и приети Общи условия,
ПИКЕЕ и ЗЕ исковата сума се дължи от В.Д. на ответното дружество.
При така събраните по
делото писмени доказателства,становищата на страните, приобщеното по делото
заключение по допусната и неоспорена СЕТЕ на в.л.В., както и от разпита на
вещото лице, съдът въз основа на съвкупния и поотделен анализ на доказателства
достигна до извода за основателност и доказаност на
предявения иск,като по същество излага следните правни доводи :
Факт е по делото, че
страните по спора се намират в договорна връзка както и че ищецът има
качеството потребител на ел.енергия за битови нужди с обект на потребление, находящ се в * за клиентски номер * и абонатен номер *и с титуляр на партидата ищеца
В.Т.Д., както и че потребяваната от ищеца ел.енергия
се отчита и заплаща по партида водена при ответника с посочените и по-горе
клиентски и абонатни номера.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата съдебно - електротехническа
експертиза изготвена от в.л. инж.Н.В. (която съдът кредитира напълно и като
обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ адреса на
потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена от служители на електропреносното дружество – „Е. П. М.“ АД / вече с ново
наименование Е. С.АД / от дата 19.05.2017 г. /л.24,25/. Не е спорно, че
проверката е извършена в отсъствието на абоната – потребител.
Спорът всъщност между
страните се свежда до това дали е спазена цялата корекционна
процедура от „Е.П.” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в
издадените от ответника две фактури и то
за исковия период е било реално доставено от ответника на потребителя на
ел.енергия и каква е доказателствената сила на констативния протокол от
проверката на СТИ .
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че
ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия,
предмет на исковата претенция е било доставено на абоната потребител –ищеца В.Д.
за релевантния период. Установяването на това обстоятелство бе необходимо, защото
ел. енергията е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за
реално предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото – констативния протокол от
проверка на СТИ, протокола от метрологична експертиза, издаденото от Е. С.АД становище , заключението на вещото
лице В. и данните от данъчната фактура , намира, че по делото не е установено
от ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.
На първо място от самия Констативен
протокол ( л.24,25) се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът
намира,че този частен документ не обвързва ищеца с констатациите на служителите
на „Е. П. М.” АД.Отделно от горното в самия КП е записано,че проверката е била
извършена в присъствието на майката на ищеца,но данни възходящата на ищеца да е
била упълномощавана да присъства на проверката по делото няма.
При така отразеното в КП
от проверката на СТИ се установява,че проверяваният електромер е бил демонтиран
и пломбиран с пломба 448116 на дата 19.05.2017
г. и предаден за експертиза на
22.05.2017 г.
От протокола на БИМ – ГД
МИУ –РО РУСЕ № 187/22.02.2018 г. се
констатира,че проверяваният електромер е бил предаден в БИМ за експертиза въз
основа на заявление от дата 22 май 2017
г./ три дни след проверката / а
както е видно от КП на БИМ - метрологичната експертиза е изготвена девет месеца след предаването на електромера.Констатира се още, че въз основа на
проведената от БИМ Метрологична експертиза е било изготвено Становище на основание чл.50
ПИКЕЕ от страна на Е. С.АД като на ищеца
служебно е било било определено количество
ел.енергия от общо 8417 кВТч за период от
05.10.2016 г. до 19.05.2017 г. – разделено на два подпериода
за общо 8 месеца назад във времето , считано от датата на проверката на СТИ .
Въз основа на така изготвеното
Становище ответната страна съответно е издала и данъчната фактури с която претендира за
заплащане от ищцеца сумата от 1 254,16 лв.с ДДС
– служебно начислена ел.енергия за периода
от 5 октомври 2016 г. до 19 май 2017 г.
Или в обобщение въз основа
на проверката на СТИ и метрологичната експертиза на БИМ ,Становището на Е.
С.АД се установява че от дата 05.10.2016
г. до дата 19.05.2017г. ответното дружество претендира за заплащане от ищеца сумата от 1 254,16 лв. с вкл.ДДС на
основание чл.50 ПИКЕЕ .
При така изложеното по
–горе се налага извода,че ответното дружество основава потестативното
си право да претендира стойност на доставена и ползвана ел.енергия въз основа
на разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ . Въпреки факта, че в обективното право към
момента цитираната разпоредба не е отменена с влязъл в сила акт на ВАС,
настоящият състав счита,че в конкретния случай ответникът не е установил при
условията на пълно и главно доказване наличието на фактическия състав на чл.50
ПИКЕЕ за да се изведе извод за дължимост на исковата
сума. Това е така , тъй като на първо място към момента са били образувани и
приключили две отделни административни дела: адм.
д. № 9462/2014 г., IV о. и адм.д.№9462/2014 г. на
петчленен състав на ВАС , като с произнасянето на петчленния състав обжалването
на ПИКЕЕ е приключило. С Решение № 1500/06.02.2017 г. петчленният състав на ВАС
по адм.д.№ 2385/2016 г. е отменил Решение № 12897 от
01.12.2015 г., постановено по адм.д. № 9462 по описа
за
Т.е.
към датата на проверката на СТИ са действали а и към момента не са отменени
нормите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ. При действието на разпоредбите на чл. 48 - чл.51
ПИКЕЕ ,въз основа на които ответната страна е коригирала едностранно сметката
на ищеца следва да бъде съобразена и съдебната практика, постановена по реда на
чл.290 ГПК .
В
тази насока относимо към конкретния казус е Решение
№ 104/1.08.2016 г. на ВКС, ТК, І-во т.о., с
председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско
дело № 1671/2015 г. по реда на чл.290 ГПК (съдържащо подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия), касационната инстанция е
визирала две отделени две хипотези в които това би могло да се
извърши: „констатирано ОБЕКТИВНО неизмерване,неправилно или неточно
измерване и на СУБЕКТИВНО въздействие върху измервателната
система. В обобщение, след като по делото е установено и изяснено,че се
касае както за неправомерно софтуерно претарифиране
на СТИ,то според настоящия състав КП на първо място не обвързва
потребителя –ищец с констатациите обективирани в
протокола, поради това че Констативния протокол , съставен от „Е. П. М. „ АД
за проверка на СТИ е частен документ.Отделно от горното при установено по
делото неправомерно софтуерно претарифиране на СТИ,което
може да е само субективно, при липса на данни за виновно поведение на
абоната и на данни кога е започнало насочването на ел.енергията от видимите
регистри 1.8.1 и 1.8.2 към скрития регистър 1.8.3, според съда, КП от
проверката на СТИ не е годно основание да ангажира отговорността на потребителя
за заплащане на исковата сума.
На второ място въз основа
на всички събрани по делото доказателства по делото не се установява кога точно
е извършено неправомерното претарифиране на СТИ нито
е възможно да бъде да бъде установено дали е било продължило точно в периода
приет от третото на спора лице за период в който е била насочвана ел.енергията
от видимите към невидимия регистър 1.8.3.
С оглед изложеното по-горе
съдът извежда извода,че ответникът не е установил и доказал по несъмнен начин,
че именно процесното количество ел.енергия възлизащо на сумата от 1 254,16 лв.с ДДС за периода от 5.10.2016 г. до 19.5.2017 г./ отразени в данъчната фактура
№ ********** от дата 12.03.2018 г. / е било доставено на
абоната и потребено от последния за да се търси
заплащането на цената на иначе правилно пресметната ел.енергия . При така
изложеното по-горе и от фактическа и от правна страна , съдът намира предявения
иск и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.И
на последно място от правна страна съдът намира за необходимо да посочи,че
безспорно в случая не се касае за реален
отчет за да се обсъждат евентуални други правни доводи за дължимост или не на исковата сумата.
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищеца реално сторените разноски
по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 62 – ри списък по чл.80 ГПК ищецът желае да му се присъдят съдебно
- деловодни разноски в общ размер на 506 лева (петстотин и шест лева) от
които за заплатена държавна такса 56,00лв. /ведно и със сумата от 5 лв. за 1
бр.съдебно удостоверение, без преводната такса от 3 лева – л. 2 ри от делото ./
и 450,00 лева за заплатен адвокатски хонорар.
Претендираните от ищеца съдебно
деловодни разноски са доказани и по основание и по размер ( видно от лист 2-ри)
, поради което съдът следва да ги присъди като доказани по основание и по размер но
само за сумата от 56,00 лева.По делото липсват дори доказателства за
договорен размер на адвокатско възнаграждение а още по-малко и за платен,
поради което съдът присъжда в полза на ищеца само сумата от 56 лева разноски по
делото за платена държавна такса и един брой съдебно удостоверение .
За пълнота на мотивите
следва да бъде посочено само ,че пропускът на ищцовата страна да ангажира
доказателства за заплатен адвокатски хонорар не може да бъде саниран ,т.к. съдебното дирене пред ВРС вече е приключено.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П.и П. С.
С., заедно от всеки двама членове на УС на дружество и ищеца В.Т.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, ЧЕ ИЩЕЦЪТ В.Т.Д., ЕГН
********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П. П.” АД, ЕИК * СУМАТА от 1254,16 лева /хиляда двеста
петдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ - начислена за периода от
05.10.2016 г. – 19.05.2017 г. представляваща корекция на сметка, а не реално потребена и доставена ел. енергия за клиентски номер *, с адрес на потребление: *, на която титуляр е
ищецът В.Т.Д., ЕГН **********, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Г. М., Б. Д. П.и П. С. С., заедно от всеки двама членове
на УС на дружество ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 56,00 лева(петдесет и шест лева) - сторените от ищеца съдебно -
деловодни разноски, пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса и
един брой съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :