Номер 124408.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20202100501995 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по въззивна жалба от Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София,
бул.,,Ген Н.Столетов“№21, чрез пълномощника инспектор Т Ч- старши
юрисконсулт в Областна служба ,,Изпълнение на наказанията“-
гр.Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, пл.,,Жени
Патева“№1,ет.3, против Решение № 1560 от 07.07.2020 г.,
постановено по гр. дело № 1341/2020 г. по описа на Районен съд-
Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Д. Д. Н. , ЕГН
**********, сумата от 1734.14 лева, представляваща възнаграждение
за 252 часа положен от ищеца извънреден труд извън времето за
дежурство през периода 01.04.2017г.-31.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.02.2020г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска над уважения до предявения размер
от 2224.79 лева, над уважените 252 часа до претендираните 318.50
часа, за периода 24.02.2017г.-31.03.2017г. и за периода 01.02.2020г.-
24.02.2020г.
Със същото решение, Главна дирекция ,,Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, е осъдена да заплати
по сметка на Районен съд- Бургас, сумата от 69.37 лева,
представляваща държавна такса, както и възнаграждение за вещо лице
в размер на 200 лева. Страните са осъдени да заплатят разноски по
1
делото съобразно уважената/отхвърлена част от исковите претенции.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, изразява
ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.
Страната твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения.
Моли съда за отмяна на решението в частта, в която са уважени
исковите претенции и потвърждаване в отхвърлителната част.
Алтернативно, в случай, че съдът прецени, че искът е основателен,
моли присъдената сума да бъде редуцирана(за тридесет минути на
смяна). Претендира присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия Д. Д. Н. , ЕГН **********, чрез адв.
Михов- БАК. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди. Развива подробни
съображения. Позовава се на съдебна практика. Претендира
присъждане на направените в производството пред въззивната
инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от
ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно
основание чл.310 от ГПК,вр.чл.19,ал.2,вр.ал.1,т.1 от ЗИНЗС,вр.чл.16
от ППЗИНЗС,вр.чл.179,ал.1,вр.чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата
с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано
от разгледалия делото съдия.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
2
Производството е образувано по искова молба от Д Д Н, ЕГН
********** ,чрез адв. чрез адв.Михов и адв. Костов против ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София,бул."Ген.Столетов"№21 за
присъждане на сумата от 200лв, представляваща възнаграждение за
положен, но незаплатен извънреден труд за периода от 24.02.2017г до
предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от
депозирането на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Твърди се, че ищецът е държавен служител, заемал длъжност „*“
в Затвор Бургас първа категория. За исковия период е полагал труд
при 24 часови, 12 часови и 8 часови смени с начало на работния ден
08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден при 24
часовите смени, съответно от 08,00 часа до 20,00 часа и от 20,00 часа
до 08,00 часа при 12 часовите смени, а при 8 часовите смени
работното време е организирано от 08,00 часа до 16,30 часа. Сочи се,
че съобразно т.9 на заповед №453/14.08.2014г на началника на Затвора
в Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на наряда
на затвора и затворническите общежития 15 мин преди работното
време. Твърди ,че организацията на дежурството на *ите включва в
себе си изпълнение на следните задължения: подготовка за
провеждане на инструктаж и участие в инструктаж. След края на
инструктажа се осъществява встъпване и сдаване на дежурството,
съвместно с предходната смяна. Сочи се, че дейностите по приемане
и сдаване на дежурството включват в себе си встъпване на новия
дежурен, запознаването му от сменяващия постови за станалите
произшествия и получени разпореждания по време на смяната,
съвместен обход и проверка на територията и особеностите на поста,
като резултатите от проверката се отбелязват в постова книга с
писмен рапорт. След сдаването на дежурството, когато постът е
въоръжен, *ят сдава оръжието на дежурния командир на отделение,
който извършва проверка с вписване на резултатите в специален
картон. След тези дейности *ите участват в провеждането на отвод, в
който сдаващото отделение отчита пред дежурния главен *
резултатите от дежурството и възникналите проблеми. Сочи се, че
след приключване на отвода *ят предава получените технически
средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди ,че
практически *ят се явява на работното си място 7,30 часа и встъпва в
дежурство в 8.00 часа, а след приключване на дежурството в 8.00 часа,
20.00 часа или 16.30 часа започват дейностите по предаване на новия
постови, като тези дейности , заедно с участието в отвода и предаване
на оръжие и технически пособия отнемат общо 45 минути. Твърди се,
че общото време по встъпване и сдаване на дежурството ,което е
3
извън времето на дежурство е един час и петнадесет минути, което не
е заплащано от работодателя до 11.05.2019г ,от когато е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж ,приемане
,сдаване и освобождаване от наряд да е 30 минути и се включва в
отработеното време. Ищецът твърди, че през исковия период е бил
многократно назначаван в наряд и отработеното от него извън
дежурството време до 11.05.2019г изобщо не е отчитано, а след това
от реално отработеното време е заплащан само половин час.
Впоследствие, след изготвяне на съдебно-икономическа експертиза,
размерът на иска е увеличен на 2224,79лева, представляващо
възнаграждение на 318.50 часа положен труд извън дежурство.
В отговора на исковата молба ,претенцията е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че след отмяна на чл.305,ал.1 ППЗИНЗС е
отпаднало изискването назначените в наряд да се явяват в
поделението 15 минути преди определеното време за инструктаж. Със
заповед № 453/14.08.2014г на началника на затвора Бургас се
регламентира определеното време за инструктаж. Съобразно чл.16е,
ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство са част от работното време,
като е оспорено твърдението в исковата молба, че то не е признато за
работно време. Твърдението на ответната дирекция е ,че това време е
включено и заплатено като отработено. Твърди се също, че след
11.05.2019г. въз основа на заповед на главния директор на ГДИН се
заплаща допълнително възнаграждение за 30 минути към всеки
отработен наряд от 24 часа.
По делото не се спори, че ищецът в производството- Д. Д. Н. е
държавен служител, като през процесния период 24.02.2017 г. до
24.02.2020 г. / предявяване на исковата претенция/ е работил като * в
Затвора в Бургас Ето защо не се спори по делото, че за същият период
ищецът е полагал труд по служебно правоотношение и е изпълнявал
8-часови, 12-часови и 24-часови дежурства по график.
По делото са приобщени писмени доказателства, а именно
Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г., Заповед №ЧР-05-78/09.04.2015 г.,
Заповед №ЧР-05-120/21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, от
които е видно, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира
в 8-, 12- или 24- часови наряди по утвърден график или дежурство, а
положеният труд от държавните служители извън установеното
работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в ЗМВР. С Заповед №453от 14.08.2014 г. на началника на
затвора в гр . Бургас е определена организацията и разпределението на
4
работното време на служителите. Със Заповед №Л-2271/13.05.2019 г.
и Заповед №Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД
„Изпълнение на наказанията“ при министерство на правосъдието е
определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички
затвори да е в рамките на 30 минути и считано от 11.05.2019 г. същото
се включва към отработеното време съгласно чл. 16е, т. 3 от
ППЗИНЗС и т. 16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015 г. Със Заповед
№436 от 01.07.2019 г. на Началника на затвора в гр. Бургас е
определено времето за подготовка и провеждане на инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в Затвор
Бургас и ЗО да е при 24 и 12 часови смени- 30 минути, а при 12 часови
нощни смени, 8 часови смени и всички временни постове по чл.309,
ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15 минути.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че периода 24.02.2017 г. –
24.02.2020 г. за ищеца са отчетени 271 броя положени дежурства, от
които 24-часовите са 100 на брой, 12-часовите дневни са 169 на брой в
това число и две дежурства в болница, 12-часовите нощни са 63 на
брой в това число и четири дежурства в болница, а 8-часовите
дежурства са две на брой. Вещото лице е посочило, че за периода
24.02.2017 г. – 01.07.2019 г. в начислените суми за трудово
възнаграждение на ищеца не участват суми за дейности по
приемане/сдаване на дежурство, съответно труд за този вид дейност
не е заплащан, а за периода 01.07.2019 г. – 24.02.2020 г. в начислените
и изплатени суми за трудово възнаграждение участват суми,
съответстващи на отработено време съответно 30 минути за 24 и 12
часови дневни смени и 15 минути за 12 часови нощни смени и 8
часови смени. Заключението на вещото лице е обективно и
компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания, и
няма основание да не бъде поставено в основата на доказателствените
изводи на съда.
Пред Районен съд- Бургас е разпитан един свидетел посочен от
въззиваемата страна. Свидетелят А С работи като *. Твърди, че на
работа отива около 07.30 часа, като между 07.30 и 07.45 ч. командирът
на отделение минава и поверява дали всички са там, тяхното
снаряжение, белезници и униформи, а в 07.45 започва инструктаж до
08.00 ч. След като се сдаде пост всички се събират и изчакват, след
което започва отвода, който обикновено приключва към 08,45 часа.
Същият свидетел сочи и, че вечер инструктажът се развива по сходен
начин както сутрин, както и, че няма заповед или нормативен акт,
5
които да го задължават да е на работа в 07.30 ч., но това се налага за
да се извършват подготвителни действия- проверка на външен вид,
белезници, карти.
Спорно пред настоящата инстанция е дали ищецът е полагал
извънреден труд при положените дежурства в процесния период и
евентуално за какво време за съответното дежурство.
Съобразно чл. 19 от ЗИНЗС част от служителите в Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните й служби
са държавни служители, които пряко осъществяват дейности по
изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане
под стража. По отношение на тази категория служители се прилагат
разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството
на вътрешните работи, доколкото в ЗИНЗС не е предвидено друго.
Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР и чл. 16а, ал.1 от ППЗИНЗС).
Работното време на държавните служители за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се
организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график (чл.
16а, ал. 2 от ППЗИНЗС) Съобразно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС
работното време на държавните служители, работещи в наряд, се
изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период.
Разпоредбата на чл. 16е от ППЗИНЗС дава изброяване на това какво
включва отработеното време, а именно работните часове в рамките на
установеното редовно работно време; удълженото работно време;
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд
или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих;
времето за хранене ;фактически извършената работа по време на
разположение (активен период на разположение в
поделението);времето за провеждане на професионално обучение и
времето на дежурство.
Независимо от горното следва да се има предвид и следното: в
разпоредбите на ППЗИНЗС от чл.300 до чл.314 са регламентираните
задълженията на нарядът в арестите. Нарядът в арестите се състои от
главни *и, младши инструктор по охраната, командир на отделение и
*и с функционални задължения на дежурни по арест, постови
,конвоиращи и водачи на специализиран автомобил. Назначените в
наряд се явяват в определеното за инструктаж време ,годни да
изпълняват служебните си задължения и в установената униформа и
снаряжение, а застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в
установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид.
6
Чл. 307 от ППЗИНС урежда процедурата по инструктаж, а чл. чл. 311
от ППЗИНС смяната на постовите.
Законовите текстове не определят времевия интервал, в който
следва да се извършват действията по подготовка и провеждане на
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство, извършването на които се претендира като извънреден
труд.
Съгласно чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, работното време е всеки период,
през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или
практика. Безспорно по смисъла на чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС
действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от
задълженията на служителя и следва да се извършват в работно
време. В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника
или служителя време, тези дейности представляват извънреден труд
по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.
От събраните по делото доказателства, включително и гласни
такива се установява, че ищецът изпълнява действията по подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство. Със заповед №453/14.08.2014г на началника на
Затвора в Бургас е определено начало на ежедневните инструктажи на
наряда на затвора и затворническите общежития 15 мин преди
работното време. Видно от Заповед №Л-2271/13.05.2019 г. и Заповед
№Л-2788/14.06.2019 г., на Главен Директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, както и от Заповед №436 от 01.07.2019 г. на Началника
на затвора в гр. Бургас определеното време за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство в Затвор Бургас и ЗО а е при 24 и 12 часови
смени- 30 минути, а при 12 часови нощни смени, 8 часови смени и
всички временни постове по чл.309, ал.3, т.4 от ППЗИНЗС - 15
минути.
Показанията на св. С, сочещи че времето за инструктаж, сдаване
и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути не се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Ако ищецът твърди това
обстоятелство, следва да го докаже при условията на пълно и главно
доказване ,а именно, че за всяко от 271 дежурства, дадени в исковия
период ,всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от
7
територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и
освобождаване от наряд. Такова доказване по делото не е проведено.
Фактът ,че има случаи ,в които е напускал територията на затвора към
8,45 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал
дейности, свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са
част от служебните му задължения.
Въз основа на гореизложеното Районен съд- Бургас правилно е
приел, че за периода до 01.07.2019 г., така положеният от ищеца
извънреден труд не е бил заплащан, поради което и за периода
01.04.2017 г. до 31.01.2020 г., през който ищецът е положил общо 252
часа извънреден труд, същият има право на допълнително
възнаграждение.
Неправилен е извода на съда обаче, че за процесния период от
време- 01.04.2017 г.- 31.01.2020 г. възиваемият е отработил 252 часа,
за което му се дължат 1734,14 лв. По мнение на настоящата съдебна
инстанция отработеното в повече е в рамките на 30 минути. При това
положение съдът като съобрази заключението на вещото лице и
извърши допълнителни изчисления намира, че ищецът за посочения
период е положил 111 часа извънреден труд, за което му се дължи
сумата от 758,52 лв., което налага отмяна на първоинстанционното
решение в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 758,52 лева до пълния присъден размер от
1734,14 лева, а именно 975,62 лева, представляваща възнаграждение
положен от ищеца извънреден труд, изчислен от съда на база
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Вместо
това следва да се постанови, че искът се отхвърля за горницата над
758,52 лева до определения от БРС размер от 1734,14 лева. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната неоснователност на предявения иск
дължимите на ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция възлизат на 154 лева, което налага отмяна на
първоинстанционното решение и в частта, с която на ищеца са
присъдени разноски за сумата над 154 лева до пълния присъден
размер от 350,76,27 лева.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която
въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по
сметка на Районен съд – Бургас сумата над 30,34 лева до пълния
присъден размер от 69,37 лева, представляваща държавна такса и
сумата над 87,48 лева до пълния присъден размер от 200 лева-
възнаграждение за вещо лице, поети от бюджета на съда.
С оглед частичната основателност на жалбата на въззивника
8
следва да бъде присъдена сумата от 87,17 лева, от които 15,17 лева за
държавна такса за въззивно обжалване и 72 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено в размер на 150 лева за двете инстанции
съобразно чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
С оглед частичната неоснователност на жалбата на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на
257 лева, като възнаграждението не е прекомерно и е съобразено с
минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1560 от 07.07.2020 г., постановено по по
гр.д. №1341/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в ЧАСТТА, с която ГД
„Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 е
осъдена да заплати на Д Д Н, ЕГН ********** ,чрез адв. чрез
адв.Михов и адв. Костов сумата над 758,52 лева до пълния присъден
размер от 1734,14 лева и сумата над 154 лева до пълния присъден
размер от 350,76 лева, представляваща направени от ищеца разноски
по делото, както и в частта, в която с която е ГД „Изпълнение на
наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 осъдена да заплати
по сметка на Районен съд-Бургас сумата над 30,34 лева до пълния
присъден размер от 69,37 лева, представляваща държавна такса и
сумата над 87,48 лева до пълния присъден размер от 200лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д Д Н, ЕГН ********** ,чрез адв.
чрез адв.Михов и адв. Костов против ГД „Изпълнение на наказанията”
иск за присъждане на сумата от 975,62,76 – разликата над сумата от
9
758,52 лева до пълния присъден размер от 1734,14 лева,
представляваща възнаграждение за 111 часа положен от ищеца
извънреден труд извън времето на дежурство през периода 01.04.2017
г.- 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба на 24.02.2020 г. до
окончателното й плащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение Решение №1560 от 07.07.2020 г.,
постановено по по гр.д. №1341/ 2020 г. на Районен съд-Бургас в
останалата част.
ОСЪЖДА Д Д Н, ЕГН ********** ,чрез адв. чрез адв.Михов и
адв. Костов да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията”
гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 сумата от 87,17 лева,
представляваща разноски, от които 15,17 лева за държавна такса за
въззивно обжалване и 72 лева за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
ОСЪЖДА ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София,
бул.”Ген.Н.Столетов да заплати на Д Д Н, ЕГН ********** сумата
от 257 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10