Решение по дело №9066/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 12.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова                                                     

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №9066 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 вр. чл. 341 - 355 ГПК.

С решение №52-32004/17-ІІ от 09.02.2017год., постановено по гр.дело №30804/2013г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в на основание чл. 69, ал. 1 от ЗН е допуснато извършването на съдебна делба между Л.П.Ц., Н.Б.Л., Д.Ч.Р. и Е.Ч.С. на следните съсобствени по наследяване недвижимите имоти: поземлен имот №28 с идентификатор 07106.1432.28, заедно с построената върху него: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07106.1432.28.1, еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 07106.1432.28.2, гараж с идентификатор 07106.1432.28.3 и селскостопанска сграда с идентификатор 07106.1432.28.4, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 07106.1432.37, 07106.1432.464, 07106.1432.29, 07106.1432.461 и 07106.1432.38, при следните дялове: 1/2 идеална част за Л.П.Ц., 1/6 идеална част за Н.Б.Л., 1/6 идеална част за Д.Ч.Р. и 1/6 идеална част за Е.Ч.С..

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от Н.Б.Л.. Жалбоподателят във въззивната жалба и уточняващи молби от 02.10.2017г. и 08.08.2018г. поддържа, че броят на самостоятелните обекти в допуснатите до делбата сгради е останал неизяснен. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта относно сградите, като вместо него бъде постановено друго, с което до делба да бъдат допуснати: сграда №1- едноетажна с подпокривен етаж, със застроена площ 82 кв.м. с два входа, в която са обособени две самостоятелни жилища; сграда №2- едноетажна с подпокривен етаж, със застроена площ 87 кв.м., състояща се от три стаи, всяка една със самостоятелен вход и общ за всички стаи баня и клозет; сграда №3- гараж (склад) със застроена площ 37 кв.м., като искът за делба на сграда №4- изпълнена от метал и мрежа, бъде отхвърлен тъй като няма характер на сграда.

Въззиваемите  Л.П.Ц. и Д.Ч.Р. в подадените в срок отговори на въззивната жалба оспорват същата. Молят решението на СРС да бъде потвърдено, като излагат подробни съображения за неговата правилност. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Съдът има задължение да индивидуализира точно имотите като самостоятелни обекти на собственост с посочването на техните основни белези - местонахождение, вид, площ, граници, тъй като от това зависи разрешаването на въпроса за начина на извършване на делбата във втората фаза. Допуснатите с обжалваното решение до делба недвижими имоти са индивидуализирани в обжалваното решение съобразно събраните по делото доказателства- представените скици от АГКК и приетото заключение на изслушаната СТЕ. Липсват данни за законосъобразно обособяване на твърдените от жалбоподателката самостоятелни обекти в допуснатите до делба сгради, а описание в такъв смисъл в обжалваното решение, не може да бъде самостоятелен предмет на въззивното производство. В съдебното решение съдът следва да опише делбеното имущество според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид (в този смисъл решение №112/15.07.2016г. по гр.д.№13/2016г. на ВКС, І-во г.о.) Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато обект на делбата е сграда, достатъчно е да се посочат нейните индивидуализиращи белези. Ако възникне спор за наличието на съсобственост на някои от обектите в сградата, тогава е необходимо да се посочат индивидуализиращите белези на тези обекти (в този смисъл решение №473/09.12.2010г. по гр.д.№285/2010г. на ВКС, ІІ-ро г.о.) Следователно обжалваното решение не страда от посочените във въззивната жалба пороци.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят Н.Б.Л. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата Л.П.Ц. сумата от 800 лева- внесен депозит за възнаграждение на особения представител на  Д.Ч.Р. за представителство пред въззивната инстанция, както и сумата от 600 лева- адвокатско възнаграждение на процесу,алния представител на въззиваемата Ц.. Възражението за прекомерност настоящият състав намира неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №52-32004/17-ІІ от 09.02.2017год., постановено по гр.дело №30804/2013г. по описа на СРС, ГО, 52 с-в.

ОСЪЖДА Н.Б.Л. с ЕГН********** да заплати на Л.П.Ц. с ЕГН********** сумата от общо 1400 (хиляда и четиристотин) лева - разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/