Решение по КНАХД №1598/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на от Ц. А. Л., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н.П., против Решение № 547/09.05.2025г., постановено по АНД № 3716/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 337/31.07.2024г. на Заместник кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл. 178е от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че съдът не се е произнесъл по част от наведените възражения. Оспорват се изводите в решението, че НП е постановено от компетентен орган; че административнонаказателното производство /АНП/ е проведено без допуснати процесуални нарушения; че нарушението е установено по безспорен начин. Счита се, че НП е нищожно поради липса на некомпетентност на актосъставителя, тъй като ПИ, в който е било паркирано превозното средство е публична държавна собственост. Твърди се, че както НП, така и съдебното решение са постановени при дифицит на доказателствата относно конкретното място, на което е бил паркирано МПС и неговия статут; при липса на снимков материал и отсъствие на разпит на очевидеца – съставител на фиша. Вместо това е разпитан актосъставителя, който няма преки впечатления, като освен това се счита, че неговия разпит е недопустим, тъй като се явява заинтересовано лице, предвид качеството му на участник в АНП. Допълнително се твърди, че ВРС незаконосъобразно е присъдил разноски в полза на ответната страна при липса на представен списък за сторени такива. На изложените основания се иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Наведените възражения се поддържат и са доразвити в писмена молба от пълномощника адв.П.. Твърди се, че наказаното лице – Ц. Л. не е извършила от субективна и от обективна страна състава на вмененото с НП нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП. Претендират се разноски – адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от касатора и се моли нейното уважаване, като се отмени въззивното решение и потвърденото с него НП. Акцентира се върху обстоятелството, че липсват доказателства собственикът на пътя /Държавата/ да е възложил на Община Варна да осъществява контрол и да налага санкции на нарушителите в този имот, което прави административнонаказващия орган некомпетентен, а издаденото НП нищожно. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност се възразява срещу присъждане на претендирано ю.к. възнаграждение, поради липса на списък за разноските.

От ответник по касация – Заместник-кмет на Община Варна, в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт [населено място], жалбата се оспорва като неоснователна. Считат се за обосновани изводите на ВРС за постановяване на процесното НП при отсъствие на съществени процесуални нарушения, за доказаност на повдигнатото обвинение, за немаловажност на случая и за правилно приложение на санкционната норма. Твърди се, че безспорно е установено мястото на извършване на нарушението, както и че същото се намира в парк, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Отправя се искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивният съд правилно е подвел установените факти в хипотезата на извършено нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП. В производството пред ВРС не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Пледира за потвърждаване на въззивното решение като правилно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Ц. А. Л., против гореописаното НП на Зам.кмета на Община Варна, с което й е наложена глоба в размер на 50 лв., на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП.

От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 01.05.2024 г. в 12:10 часа В. Х. старши полицай при сектор ОП при ОД на МВР Варна при обход в „Приморски парк“ до „Делфинариум“ Варна установил паркиран върху алеята до общинския паркинг л.а. „Мерцедес“, рег. № [рег. номер], собственост на Ц. Л.. Установил, че мястото на нарушението е „Приморски парк“ 536 до № 271 от табела, поставена на сграда, намираща се срещу мястото на нарушението. Х. приел, че е извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП, за което и съставил на собственика на автомобила – жалбоподателката Л. фиш за глоба с № **********/01.05.2024 г., в който отразил, че лекия автомобил е паркиран в парк. След подадено от собственика на автомобила възражение, с твърдения, че е била паркирала на асфалтирано и обособено за паркиране на МПС паркомясто, като не е нарушила забранителни знаци, табели и съоръжения за контролиран достъп, същата била поканена да се яви за съставяне на акт, или да подаде декларация по чл.188 от ЗДвП.

На 21.06.2024 г., въз основа на издадения фиш № **********/01.05.2024 г. на жалбоподателката Л. е съставен АУАН № 00004584/21.06.2024г. за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП за това, че на 01.05.2024г. в 12:10 часа в гр.Варна, „Приморски парк“ 536 до № 271 е паркирала процесния автомобил в парк. В акта Л. вписала, че има възражения, като в последствие в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН депозирала допълнителни такива. След изискана допълнителна информация от Община Варна, Дирекция „АГУП“ относно статута на мястото, административнонаказващият орган /АНО/ приел възраженията за неоснователни и издал процесното НП, с което като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка наложил на жалбоподателката глоба в размер на 50 лв., на осн. чл.178е от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на сроковете, регламентирани в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Изложил е мотиви, че не са налице нарушения на админстративнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице, като АУАН е съставен след възражение срещу глоба наложена с фиш, в съответствие с изискванията на чл.186 от ЗДвП; не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП, поради което правилно АУАН е издаден срещу собственика на автомобила; АУАН и НП съдържат предвидените по закон реквизити. Във връзка с наведено от въззивника възражение е посочил, че не съставлява съществено нарушение обстоятелството, че в АУАН не е изрично записано, че мястото на паркиране е попадало извън разрешените и обозначени за това места, а само че се касае за паркиране в парк, тъй като този пропуск е отстранен от АНО по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

Приел е, че описаната в НП фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, разпита на свид.К. – актосъставител, както и допълнително събраните в хода на съдебното производство писмени документи.

Съдът е изложил мотиви и за материална законосъобразност на НП, доколкото нарушението е доказано от субективна и обективна страна, тъй като от събраните по делото доказателства, противно на възраженията на въззивника, безспорно е установено мястото на нарушението - гр.Варна, „Приморски парк“ 536 до № 271, като ПИ № 10135.536.104 се намира в гр.Варна, район Приморски, Приморски парк, местност „Салтанат“ № 81, със статут публична собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване за алея. Посочил е, че определението за този вид обекти е в ЗУТ, като съгласно чл.61 „паркове и градини“ са озеленени площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.

С паркиране на това място наказаното лице съзнателно е нарушило забраната по чл.15 ал.7 от ЗДвП, като санкцията за същото е в чл.178е от ЗДвП, която правилно е приложена от АНО. Споделен е и наложеният минимален размер, като реципрочен за целите на наказанието.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При извършване на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се констатира валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон.

Наведените в касационната жалба възражения съдът намира за неоснователни. Същите в голяма част са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, споделя изцяло и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното повтаряне.

Допълнително, във връзка с твърденията в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи следното:

-При постановяване на оспореното решение въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като с оглед изясняване на спора от фактическа страна допълнително е събрал такива от съответните компетентни органи. Обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящата инстанция, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Поради това, настоящият състав намира за необосновано твърдението на касатора за допуснати съществени процесуално нарушение – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.

-Правилно съдът е приел, че АНП е проведено и НП е издадено от компетентен орган. Вярно е, че събраните по делото доказателства сочат, че ПИ е публична държавна собственост. Това е така и предвид разпоредбата на чл.61, ал.4, вр. ал.2 от ЗУТ. При уредбата обаче на правоотношенията по ЗДвП законът не държи сметка за собствеността върху имота. Налице е изрично предадена по закон компетентност по силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП на кметовете на общините, както и възможността същите да делегират тези правомощия на определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Кметовете на общините от своя страна определят службите за контрол /чл.167 ал.2 от ЗДвП/, които да следят за спазване изискванията на ЗДвП, в т.ч. и правилата за паркиране. Видно от Заповед № 0128/24.01.2024 г. на Кмета на Община Варна, съгласно която Зам. кмета – И. К., издал настоящото НП е оправомощен от Кмета на Община Варна да издава НП по ЗДвП, а видно от Заповед № 4079/23.11.2023г., на Кмета на Община Варна, именно органите на общинска полиция /какъвто е и издателят на АУАН/ са определени, като контролни органи по ЗДвП на територията на Община Варна. Ето защо настоящият състав намира за законосъобразен изводът на ВРС, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

-Неоснователно е възражението на касатора, както НП, така и решението на въззивния съд са постановени при дефицит на доказателства. Такива са били събрани както в хода на АНП – справка от Община Варна /събрана от АНО именно във връзка с възраженията на Л., поради което и неоснователно се твърди нарушение по чл.52 ал.4 от ЗАНН/; така и в съдебната фаза на производството – доказателства и информация от СГКК и Община Варна /скица, извадка от ГПОД, ведно с чертежи, на които са отразени знаци, светофарни уредби и схема на хоризонтална маркировка; и снимки от Гугъл/. Въз основа на същите фактическата обстановка е била правилно установена. Събраните доказателства безспорно установяват и мястото на извършване на нарушението. Същото изрично е описано в първоначално издадения фиш, а в последствие в АУАН и в НП, именно: „Приморски парк“ 536 до № 271 – алея, разположена в „Приморски парк“, който е парк по смисъла на закона /чл.61 ЗУТ/ и попада в изричната забрана по чл.15 ал.7 от ЗДвП. На посоченото място, видно от извадката от ГПОД, схемите към него и приложените снимки от Гугъл на посочения имот и на съседните нему, няма знаци и маркировки /вертикални и хоризонтални/ обозначаващи го като място за паркиране, поради което и законосъобразен е изводът на ВРС за допуснато нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП.

Обстоятелството, че пред съда не е бил разпитан съставителят на фиша – ст.полицай В. Х., а само актосъставителят, който няма преки впечатления, не води до различен извод. На първо място, като беше посочено и по-горе във фиша конкретно е индивидуализирано мястото, на което е бил паркиран автомобилът на Л.. Същото е възпроизведено като информация в издадения в последствие АУАН, като съставянето на последния е станало в присъствието на полицай Х., вписан като очевидец. И на следващо място, АУАН № 4584/21.06.2024г. е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила, съгласно презумпцията на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Доказателства за фактическа обстановка, различна от възприетата от АНО не са ангажирани от наказаното лице в хода на съдебното производство. Всъщност касаторката не оспорва, че е била паркирала в парка, но твърди, че това е станало на обозначено за това място, доказателства за което липсват. Да, на място има обозначено място за паркиране – общински паркинг, но касаторката не се е възползвала от него.

-Необосновано в касационната жалба се твърди, че в съдебната фаза на производството не може да бъде разпитан като свидетел актосъставителят, като се позовава на чл.118 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Разпитът на актосъставителя като свидетел не е в нарушение на чл.118, ал.1 от НПК. Същият не придобива процесуално качество по реда на НПК, а по реда на ЗАНН, в различно по естество и последици производство. Пред наказващия орган не се развива същинско наказателно производство по смисъла на НПК, за да се приеме за приложимо ограничението по чл. 118 от НПК в съдебната фаза пред въззивния съд. До разпит не може да бъде допуснат само АНО, тъй като същият е страна в АНП. Отделно от това, произнасянето на въззивния съд не се базира само на тези свидетелски показания, а и на всички събрани по делото писмени доказателства, които изцяло потвърждават фактическата обстановка по НП.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че жалбата, с която е сезиран се явява неоснователна. Решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно. Същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор, своевременно предявената от ответника претенция за присъждане на разноски, се явява основателна. На основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Неоснователно е възражението на касаторката, че след като няма представен списък по чл.80 от ГПК от ответника, разноски не следва да му се присъждат. Непредставянето на списък за разноските има за последица единствено недопустимост на искане на тази страна за изменение на решението в частта му за разноските /чл.80, изр.2 от ГПК/, но не и изобщо неприсъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 547/09.05.2025г., постановено по АНД № 3716/2024г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 337/31.07.2024г. на Заместник кмет на Община Варна, с което на Ц. А. Л., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение по чл.15, ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на осн. чл. 178е от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ц. А. Л., [ЕГН], от гр.Варна, да заплати на Община Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.