О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София, 14.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа т.д. № 13/2020 г., намери следното:
Производството е образувано по искова молба на П.М.Ц. срещу Л. АД, в която са изложени следните твърдения:
Сключен е договор за заем от 03.12.2018 г., който е подписан от ищеца като физическо лице-потребител. Въпреки това, с цел създаване на привидност относно търговския характер на сделката, преди подписването му ищецът е бил (принудително) регистриран като едноличен търговец. В така сключения договор за заем и в противоречие с добрите нрави страните уговорили клаузи за дължимост възнаградителна лихва, такси и неустойки, които били неравноправни предвид действителния потребителски характер на договора. В резултат от приложението на тези нищожни клаузи ответникът-заемодател получил от ищеца плащане в общ размер от 48 700 лв., макар стойността на предоставените в заем парични средства да възлизала само на 25 947,70 лв.
При тези твърдения ищецът е поискал от съда да обяви нищожността на договора, „сключен като привидна търговска сделка, а е реално предоставен кредит на физически лица“, и да осъди ответника да върне полученото над стойността на предоставения заем, равняващо се на сумата от 22 752,30 лв.
Въз основа на изложените факти съдът намира, че родово компетентен да разгледа предявените искове е районният съд. Съображенията за това са следните:
Осъдителният паричен иск е с цена под 25 000 лв. Наред с него е формулиран петитум за обявяване нищожност на договора за заем, но от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения е видно, че сочената нищожност не касае договора като цяло, а неговите клаузи относно лихви, такси и неустойки, както и привидността му в частта относно качеството на заемополучателя като търговец. Ето защо, дори ако след съответни указания на съда се установи, че наред с осъдителния иск се поддържат и отделни искове за нищожност, то тези искове като неоценяеми също биха били подсъдни на районния съд.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството т.д. № 13/2020 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав, като ИЗПРАЩА делото по родовата компетентност на Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК вр. чл. 118, ал. 2 ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Софийски районен съд.
СЪДИЯ: