РЕШЕНИЕ
№ 3153
Велико Търново, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВЕЛИНА ГРУДЕВА |
| Членове: | ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА |
При секретар П. И. и с участието на прокурора СВЕТЛАНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ГРУДЕВА канд № 20257060600580 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 18 / 21.05.2025г., постановено по АНД № 20244140200246 по описа на ПРС за 2024г., с което е отменено Наказателно постановление № 795754-[рег. номер] / 06.11.2024г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Оперативен контрол“ в ЦУ на НАП, с което на ЕООД „Толи“ на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв. за нарушение на чл.13, т.2 от същия закон.
Касационното производство е образувано по жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Оперативен контрол“ в ЦУ на НАП, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване на приложимите правни норми. Изложени са подробни съображения относно наличието на нарушение, разписаните в закона задължения на получателя на стока с фискален риск и липсата на изпълнение в конкретния случай. Моли се за отмяна на въззивното решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи за липса на уведомяване и съответно знание за датата на получаване на стоката, съответно липса на извършено нарушение. Моли за отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.
В хода на въззивното производство са установени следните факти:
На 05.09.2024г. на Пристанище Варна Запад са натоварени 25 тона фъстъци без черупки на товарен автомобил от превозвач ООД „Пролоджистик БГ“ с получател на стоката ЕООД „Толи“. Стоката е включена в списъка на стоки с висок фискален риск и при започване на превоза е осъществен фискален контрол. Водачът на стоката декларира място дата и час на разтоварване – 09.09.2024г. в 10 часа. На посочената дата в 13,50 в [населено място], [улица] органи по приходите извършват проверка на стоката с фискален риск, но установяват, че на място е превозното средство, но не и представител на получателя. На 10.09.2024г. в 13 часа, пломбите на превозното средство са свалени, стоката е проверена и разтоварена, за което от органите по приходите са съставени съответните протоколи.
Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.13, т.2 от ДОПК и на дружеството е наложена имуществена санкция.
Въззивния съд приема, че при съставяне на акта за установяване са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не са посочени писмените документи, въз основа на които той е съставен, липсва вина за извършване на нарушението – управителя на дружеството не е уведомен за пристигането на стоката – не е доказано нарушението, поради което наказателното постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за незаконосъобразност на наказателното постановление за съответни на материалите по делото и на материалния закон, макар и не по същите съображения.
На първо място следва да се отбележи, че при налагане на имуществена санкция на търговско дружество, какъвто е и настоящия случай, липсва субективен елемент на нарушението, а именно вина. Обширна е правната теория по този въпрос, като изводът е, че единствено физическото лице може да формира отношение към действие или бездействие и само то има различни форми на вина. Поради вида на наложеното наказание изследването на виновно поведение е недопустимо и отмяната на наказателното постановление поради липса на вина у нарушителя е незаконосъобразно.
Същевременно настоящия състав установи наличието на множество нарушения на процесуалните правила при издаването на наказателното постановление, които водят до извода за незаконосъобразност на същото.
Правилно въззивния съд установява образуването на административно наказателното производство в нарушение на процесуалния закон. Видно от събраните по делото гласни доказателства актосъставителя и свидетеля по акта не са присъствали на установяване на нарушението – при проверката на място на 09.09.2024г., когато е установено, че упълномощен представител на получателя не присъства на място. ЗАНН предвижда съставяне на акт за установяване на административно нарушение от лицето, установило нарушението или от друго лице, когато нарушението се установява въз основа на писмени доказателства. Дори да се приеме, че в конкретния случай нарушението се установява въз основа на писмени доказателства /протокол за извършена проверка/, то тези писмени доказателства следва изрично да бъдат посочени в акта за установяване на административно нарушение, което в процесното производство не е налице. От съдържанието на акт за установяване на административно нарушение от 10.09.2024г. се установява, че съставилото го лице е установило, че упълномощен представител на ЕООД „Толи“ не се е явил на 09.09.2024г. за разтоварване на стока с висок фискален риск, и че това е установено лично от актосъставителя. Липсва отбелязване изрично или посредством позоваване на съставен официален документ, че установяването на нарушението е извършено от други лица и че те не са в състояние да съставят акта. Следователно съдържанието на акта за установяване на административно нарушение е в противоречие с действителните факти и е налице нарушение на процесуалните правила.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат идентично описание на нарушението. И двата документа не съдържат данни за съществени елементи на нарушението. Доколкото твърдяното нарушение е липса на упълномощен представител на получател на стока с висок фискален риск на декларирани от превозвач дата, час и място на получаване на стоката, то за установяване на извършването му следва да са налице доказателства както за декларирани от превозвача данни, така и за посещение на място от компетентни органи. По отношение на декларираните от превозвача данни в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление липсва място на разтоварване. Не може да се установи идентичност на декларираното място на разтоварване с мястото на извършване на проверка. Липсва един от съществените елементи за състава на нарушението. По отношение на извършването на проверка на място – липсват данни за извършване на проверка на декларирания час на разтоварване. Видно от съставените протоколи за проверка и свидетелските показания, органите по приходите отиват на място в [населено място] след 13 часа /13,50 съгласно протокол от 09.09.2024г./ Следователно не е установено, че по-рано на същия ден и то именно в 10,00 часа упълномощен представител на дружеството не е бил на място. Именно такова е задължението на наказаното лице и такова е твърдението в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление. Факт за отсъствие на упълномощен представител на дружеството на 09.09.2024г. в 10,00 часа в [населено място], [улица] не е установен от органите по приходите в хода на административно наказателното производство, поради което и твърдяното нарушение е недоказано. Установено е отсъствие на упълномощен представител на 09.09.2024г., но в 13,50часа, за който час ЕООД „Толи“ не е бил задължен да има представител и за който час няма повдигнато обвинение и наложено наказание.
При тези факти правилен е извода на въззивния съд за недоказаност на нарушението, допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство и незаконосъобразност на наказателното постановление, което подлежи на отмяна.
С оглед пълнота на изложението и възраженията на дружеството за липса на знание за дата и час на доставката следва да бъде отбелязано следното. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че водачът на товара не е уведомил получателя кога ще пристигне стоката. Това е негово задължение по чл.13, ал.2, т.4 от ДОПК. Действително задълженията на водача и на получателя са самостоятелни и не са обвързани нормативно, както твърди касатора. Но липсата на уведомяване от водача на товара може да бъде прието като обстоятелство водещо до основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от административно наказващия орган.
По изложените съображения настоящия касационен състав намира решението на районния съд за постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски съобразно приложен списък и доказателства за действителното им извършване.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 18 / 21.05.2025г., постановено по АНД № 20244140200246 по описа на ПРС за 2024г.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите [населено място] да заплати на ЕООД „Толи“ с [ЕИК] и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 600 лв. / шестстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |