РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бяла, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20244510200305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58б и сл. от ЗАНН.
Образувано е по материали по преписка на РДГ – Русе, образувана въз основа на
АУАН съставен срещу Г. В. К., ЕГН ********** с адрес в с.Г., обл.С.кв.“За.“ № ., за
извършено нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез своя процесуален
представител изразява становище за налагане на наказание безвъзмезден труд в полза на
обществото.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Нарушителят К., редовно призован, не се явява и не изразява становище.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 29.03.2024г., служителят на РДГ – Русе – св. Р., бил уведомен от началника си Р. Б.,
че в отдел 243е се извършва сеч на немаркирани дървета, които били складирани. Съобщил
му, че отсечените дървета били около два пространствени кубика. Двамата заедно, отишли в
отдела, но нарушителите си били тръгнали. По пътя засекли три лица, едното сред които
било и нарушителя К.. Св. Р. им казал на следващия ден да си донесат личните карти, но те
не го сторили. На 01.04.2024г. Св. Р. съставил АУАН на трите лица, и конкретно на К., но
последните не били връчени, като в акта било отразено, че нарушителят отказва да даде
обяснения и да подпише АУАН. Отказът на нарушителя бил удостоверен с подпис на
свидетел. След това, Св. Р. изготвил доклад до директора и изпратил съставените АУАН в
РДГ – Русе.
От направена справка за извършени нарушения по Закона за горите се установило, че
спрямо същия има влязло в сила от 11.12.2023г. наказателно постановление № 614 за
нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
1
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при ангажиране отговорността на нарушителя, които опорочават
административнонаказателното производство.
На първо място, нарушението е било установено на 29.03.2024г., като тогава не е бил
съставен АУАН на лицето. Св. Р. сочи, че устно е поканил лицето да се яви на следващия ден
с личната си карта за съставяне на АУАН. Въпреки че соченото за нарушител лице не го е
сторило, на 01.04.2024г. горският стражар е съставил АУАН в негово отсъствие в разрез с
правилото на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Налице е драстично разминаване в показанията на
актосъставителя и отразеното в АУАН, като е отразено, че АУАН е съставен при отказ на
лицето да го подпише и този отказ е удостоверен с подпис на свидетел, докато в показанията
си св. Р. сочи, че до ден днешен не е предявил акта на лицето.
На следващо място, както се установи, АУАН не е бил предявен на нарушителя, в
разрез с разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН. Съставянето на АУАН в отсъствие на
нарушителя не дерогира правилото за предявяване на АУАН, като съгласно посочената
разпоредба същият се изпраща на съответната служба, а ако няма така – на общинската
администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване. Неспазването
на тази процедура съществено ограничава правото на защита на нарушителя, който в
производството не е запознат въобще с обвинението, което му е повдигнато. Следователно е
лишен от възможността да направи възражения и да ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган също не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.2 от
ЗАНН, когато установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, да го върне незабавно на
актосъставителя за неговото предявяване.
Не на последно място е и обстоятелството, че преписката по чл.58а от ЗАНН не е
била изпратена в разписания в закона тридневен срок за разглеждането , а след изтичане на
повече от шест месеца – 25.10.2024г. Макар, че само по себе си, неспазването на този
тридневен срок да не води след себе си негативни последици, не така стои въпроса с
изтичането на сроковете предвидени в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на
чл.58в, ал.1, т.1 от ЗАНН, съдът като разгледа преписката и въз основа на събраните
доказателства, постановява решение, с което налага наказание и принудителна
административна мярка. Тоест, в такива хипотези, съдът се явява административнонаказващ
орган, който налага съответното наказание при доказана виновност на нарушителя. При все
това обаче, настоящата инстанция счита, че следва да не е изтекъл предвидения в чл.34, ал.3
от ЗАНН срок. Както се сочи в т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело №1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се
погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган, като за това съдът следи служебно. С други думи, при
изтекъл шестмесечен срок от съставяне на акта, за съда не съществува възможност да
наложи наказание, тъй като същата е погасена по давност. В настоящият случай, актът е бил
съставен на 01.04.2024г. и срокът е изтекъл на 01.10.2024г. Преписката е била изпратена за
разглеждането на 25.10.2024г., почти месец след изтичането на давностния срок за
налагане на наказание.
Предвид тези съществени процесуални нарушения, съдът намира за безпредметно
обсъждането по същество, а като последица следва оправдаването на нарушителя по така
вмененото му обвинение за извършеното нарушение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че е налице и нарушение при
приложението на материалния закон, което също обуславя като последица оправдаването на
нарушителя. Това следва от обстоятелството, че АУАН е съставен за нарушение на чл.104,
2
ал.1, т.5 от Закона за горите. Текста на сочената разпоредба гласи, че се забранява сечта на
немаркирани дървета, освен в случаите определени в наредбата по чл.101, ал.3 от закона
(Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите). Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗГ,
сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, което се издава на
лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и
по ред определен в посочената наредба. Следователно, соченото за нарушител лице, не е
годен субект на вмененото му нарушение, тъй като същото не е адресат на позволителното
за сеч. От показанията на актосъставителя се установи, че се касае до извършване на
отгледна сеч в отдел 243е, като соченото за нарушител лице е работник към фирмата, на
която е издадено позволителното за сеч. Според ал.3, лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършване добива на дървесина. Тоест, ако има извършено
нарушение свързано с отсичане на немаркирани дървета, отговорност носи лицето, на което
е издадено позволителното за сеч, тъй като не е упражнило контрол и не е предотвратило
извършване на незаконни действия в сечището.
Предвид изложеното и на основание чл.58в, ал.1, т.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОПРАВДАВА Г. В. К., ЕГН ********** с адрес в с.Г., обл.С., кв.“З.“ № . за това че, на
29.03.2024г. в ТП ДГС Бяла, община Д.м., землище с.К. В., местност „А.“, отдел .“ извършил
сеч на немаркирани дървета – два пространствени кубика „черен бор“ – нарушение по
чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ.
Решението не подлежи на обжалване по арг. от чл.63а, ал.1 от ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________
3