Присъда по НЧХД №34/2025 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 12
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20253430200034
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Тутракан, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М.Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
и прокурора П. Д. С.
като разгледа докладваното от Спас М.Стефанов Наказателно дело частен
характер № 20253430200034 по описа за 2025 година
и като взе предвид събраните доказателства и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. Д., роден на ********, ЕГН **********
ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 10.01.2025 г., около 21:00 ч., в гр. Тутракан,
област Силистра, е нанесъл побой с лакът и юмруци по главата и тялото на Х.
Н. Б. от ***, следствие на което му е причинил следните телесни увреждания:
контузия на главата; сътресение на мозъка; хематом тилно и кръвонасядане в
дясно слепоочно; контузия на врата; контузия на гръдния кош; охлузвания на
десен лакът и дясно коляно и контузия на пети пръст на дясната ръка, с рана
на крайната фаланга, с които увреждания му е причинил лека телесна повреда,
преценена по своя медико -биологичен признак - временно разстройство на
здравето неопасно за живота, поради което ГО ОПРАВДАВА по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК.
Веществените доказателства – 2 /два/ броя флаш памет да останат
приложени по делото.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана в 15-дневен срок пред
1
Силистренски окръжен съд.
След влизане в сила на присъдата, наказателното производство да се
изпрати на Районна прокуратура гр. Силистра с оглед евентуално приложение
на чл. 34 от НК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12/01.10.2025 г.
по НЧХД № 34 от 2025 год.

Подсъдимият С. И. Д., роден на **** г. в ***, с постоянен адрес ***,
******, с ЕГН **********, е предаден на съд с тъжба от Х. Н. Б. за това, че на
10.01.2025 г., около 21:00 ч., в ***, е нанесъл побой с лакът и юмруци по
главата и тялото на Х. Н. Б. от ***, вследствие на което му е причинил
следните телесни увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка;
хематом тилно и кръвонасядане в дясно слепоочно; контузия на врата;
контузия на гръдния кош; охлузвания на десен лакът и дясно коляно и
контузия на пети пръст на дясната рака, с рана на крайната фаланга, с които
увреждания му е причинил лека телесна повреда, преценена по своя медико-
биологичен признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота
– престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Повереникът на частния тъжител намира за безспорно доказано, че
подсъдимият е нанесъл телесното увреждане на пострадалия. Настоява съдът
да игнорира заключението на вещото лице, изготвило назначената съдебно-
психиатрична експертиза, и да признае подсъдимия за виновен. В условията
на евентуалност претендира за налагане на задължително лечение по чл. 89 и
сл. от НК.
Подсъдимият пледира да му бъде назначено лечение.

Съдът, след като анализира събраните по наказателното производство
доказателства и обсъди изразените от страните становища, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. И. Д. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес ***,
******. Подсъдимият и частният тъжител Х. Б. били познати.
На 10.01.2025 г., около 21:00 ч., ч. тъж. Б. и св. Д. Л. били в питейно
заведение „Хавана“, намиращо се в гр. Тутракан. В това време в заведението
влязъл подсъдимият Д., който имал стари дрязги със св. Л., и отишъл до
масата, заета от последния и частния тъжител, за да си разрешат проблемите,
държейки в себе си метална телескопична палка.
След кратко време подс. Д. и св. Л. излезли на тротоара пред
заведението, непосредствено последвани от ч. тъж. Б.. Тримата били
последвани и от св. Т. М. (брат на подсъдимия), който работел като барман в
заведението, тъй като видял възникналото напрежение между брат му и
двамата клиенти. След като излезли навън, подс. Д. и ч. т. Б. си разменили
реплики.Непосредствено след това първият внезапно хванал през кръста
втория, вдигнал го, тръшнал го на земята и му нанесъл няколко (2-3) удара с
ръка в областта на главата. След намесата на св. Л., св. М. и случайно
преминаващия св. Е. Й., стълкновението било преустановено.
След инцидента ч. т. Б. бил приет в „Хирургично отделение“ на МБАЛ –
Силистра, където престоял в периода 11-13.01.2025 г. На 13.01.2025 г. същият
посетил съдебен лекар, който му издал СМУ № 9/2025 г.
1
Констатираните телесни увреждания на пострадалия се изразявали в
следното: контузия на главата; сътресение на мозъка; хематом тилно и
кръвонасядане в дясно слепоочно; контузия на врата; контузия на гръдния
кош; охлузвания на десен лакът и дясно коляно и контузия на пети пръст на
дясната рака, с рана на крайната фаланга.

Изложената фактическа обстановка съдът извежда от показанията на
свидетелите, обясненията на подсъдимия и следните писмени доказателства:
з. к. на СМУ № 9/2025 г., издадено от д-р Т. И., Епикриза, издадена на
13.01.2025 г. от „ХО“ при МБАЛ – Силистра, Постановление за отказ от
образуване на ДП № 124/12.02.2025 г. по описа на РП – Силистра и 2 бр.
флаш-памет.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Л., М., Й. и Т., тъй като те
са обективни, взаимно свързани и припокриващи се. Оценката на съда следва,
въпреки че са налице предпоставки за пристрастността както на св. Л.
(приятел на ч. тъж. и отношенията на когото с подсъдимия са провокирали
настъпването на инцидента), така и на св. М. (брат на подсъдимия).
Обясненията на подсъдимия съдът приема както като надлежно
доказателствено средство (доколкото се припокриват със свидетелските
показания), така и като защитна теза – напр. че бил провокиран от
пострадалия, или пък че е действал при самозащита.
Съдът кредитира безпрекословно заключението на СПЕ, тъй като то се
основава на задълбочен анализ от страна на вещото лице, изразяващ се в
следното: проведено на 30.07.2025 г. интервю (макар и по друго наказателно
производство) и експертно изследване с проследяване на обострящото се с
времето болестно състояние у подсъдимия. Не следва да се остави настрана и
обстоятелството, че тъжбата, играеща ролята на своеобразен обвинителен акт,
също подкрепя заключението на вещото лице, доколкото в нея е описано, че по
време на инцидента подсъдимият бил „…хиперактивен, подскачайки на място,
ръкомахайки, приближавайки се към Д., отдалечавайки се от него и имаше вид
на човек, употребил някакъв стимулант…“. Поради изложеното съдът се
солидаризира със заключението на експерта, че към момента на извършване
на процесното деяние подсъдимият е страдал от „********“, което обуславя
наличието на продължително разстройство на съзнанието. Иначе казано, подс.
Д. е действал в състояние на невменаяемост по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК,
изключващо реализирането на наказателна отговорност. Доводите на
повереника на ч. тъж., че съдът не е длъжен всякога да се съобразява със
заключението на ВЛ, е азбучна истина (неслучайно е намерило израз и в
законовата разпоредба на чл. 154 от НПК), но в настоящия случай и поради
изложените по-горе мотиви доводите се явяват неоснователни.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното:
Видно от изложеното по-горе, подсъдимият С. Д. е наказателно
неотговорно лице, доколкото постъпката му, обективно изпълваща белезите на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, е извършена в състояние на
2
невменяемост. Оттук следва, че тя (постъпката му) няма как да се третира като
деяние (съзнателно мотивирано действие/бездействие). Въз основа на това
следва единственият извод, че липсва извършено деяние. Отрицателният
отговор на първия въпрос по чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК, който дължи съдът
при постановяване на присъдата, вещае на основание 304 от НПК както
оправдаването на подсъдимия, така и липсата на необходимост да се обсъждат
следващите въпроси от цитирания законов текст.
Водим от горното съдът призна подсъдимия С. Д. за невиновен в това, че
на 10.01.2025 г., около 21:00 ч., в ***, е нанесъл побой с лакът и юмруци по
главата и тялото на Х. Н. Б. от ***, вследствие на което му е причинил
следните телесни увреждания: контузия на главата; сътресение на мозъка;
хематом тилно и кръвонасядане в дясно слепоочно; контузия на врата;
контузия на гръдния кош; охлузвания на десен лакът и дясно коляно и
контузия на пети пръст на дясната рака, с рана на крайната фаланга, с които
увреждания му е причинил лека телесна повреда, преценена по своя медико-
биологичен признак – временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В отговор на искането както на повереника на ч. тъж., така и на самия
подсъдим за налагането на принудителни медицински мерки по чл. 89 и сл. от
НК, съдът намира, че е поставен в невъзможност да ги удовлетвори, тъй като
такива предложения се разглеждат в особено производство, регламентирано в
глава тридесет и четвърта от НПК. Поради това, съдът разпореди след влизане
в сила на присъдата, делото да се изпрати на РП – Силистра с оглед
евентуалното приложение на чл. 34 от НК.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът разпореди приетите като
ВД по делото 2 бр. флаш-памет да останат приложени по делото.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3
Съобщи за изтекли лични данни