№ 2143
гр. Варна, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100501199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 304, вх. 11, ет. 3, ап. 180, срещу решение №262904/03.12.2021г.,
постановено по гр.д. № 15732/2020 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение №260186/22.03.2022г., с което въззивникът е осъден да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
4373,56 лв., представляваща сбор от заплатеното от „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* на ЗАД „Алианц България“, Булстат
*********, застрахователно обезщетение, заплатено от последното
дружество, като възнаграждение за авторемонтни дейности по л.а. „Шкода
Октавия“, рег. номер СА 6209 ТК, собственост на „Аутобохемия“ АД, по
силата на застрахователен договор с клауза „Пълно каско“ от 07.10.2013г.
между „Аутобохемия“ АД и ЗАД „Алианц България“, Булстат *********, в
размер на 4358,56 лв. и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по
щета с номер 0300/14/417/501630, която сума е била дължима от „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД, като застраховател по Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ от 06.12.2013г., сключена за „Форд
Мондео“, с рег. номер В 3928 НС, между ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и
Илизара Георгиева Михайлова, ЕГН **********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 15,00 лв.,
представляваща разноски за ликвидация на регресна преписка по щета с
номер при ищеца 43082951600523, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 1337,13 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата, дължима за периода от 08.12.2017г. до 08.12.2020г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че изводът, че водачът виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, не почива на безспорно доказани факти.
1
Поддържа се, че показанията на свид. Железов следва да бъдат ценени в
смисъл, че безсъзнателното състояние на ответника се дължи на удар в
главата. В частта, че ответникът е избягал от болницата, показанията не
следва да се кредитират, тъй като не са преки и непосредствени. Подобен
факт не се установява и от показанията на свид. Стойков, които са останали
необсъдени в решението. На следващо място се излагат доводи за завишен
размер на присъденото обезщетение и неправилност на експертното
заключение, извършило оценка на щетите по снимков материал и при
съобразяване само на цените на сервиза отремонтирал автомобила, а не и на
средните пазарни цени. В условията на евентуалност се поддържа
релевираното в първата инстанция възражение за давност, основано на
твърдения, че липсват доказателства за споразумение между ищеца и ЗАД
„Алианц България“АД за уреждане на насрещни отношения по регресни щети
и че не е установена датата, на която е било възможно прихващането по
конкретната щета. Твърди се, че са изминали повече от пет години от датата,
на която прихващането е било възможно и че не следва да се приема за
безспорно, че датата на плащането е 21.04.2017г. Наведени са оплаквания, че
решаващият съд не е приложил правилно нормата на чл.274, ал.1 от КЗ (отм.),
вр. чл.110 от ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Твърди, че механизмът на ПТП, стойността
на вредите и наличието на причинно-следствена връзка са установени с
изслушаната САТЕ, която не е оспорена от страните в първата инстанция,
поради което релевираните във въззивната жалба оплаквания са
несвоевременни. На свой ред прави доказателствен анализ на свидетелските
показания, от които счита, че се установява по категоричен начин, че
ответникът е отказал проба за алкохол и е направил опит да избяга от
местопроизшествието, а относно отклонението от проба в болничното
заведение твърди, че свидетелските показания кореспондират с НП 14-
0819-№005706/12.12.2014г. Поддържа, че неоспорените официални
свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила.
Посочена е съдебна практика в подкрепа на разбирането, че давността тече от
изискуемостта на суброгационното вземане, т.е., считано от изплащане на
застрахователното обезщетение. Счита фактическият състав на извършеното
на 21.04.2017г. прихващане за установен с представените писмени
доказателства – писмо от 20.04.2017г. до ЗАД „Алианц България“АД и
платежно нареждане.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
П. К. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“,
бл. 304, вх. 11, ет. 3, ап. 180, срещу решение №262904/03.12.2021г.,
постановено по гр.д. № 15732/2020 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от
ГПК с решение №260186/22.03.2022г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.09.2022г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3