Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 260011
Дата: 16 октомври 2020 г.
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20192210200235
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №260011

Гр. Котел, 16.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КОТЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА

при секретаря НЕЛЛИ МИТЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 235 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от Т.С.Т. срещу НП № А 001871 от 26.06.2019 г. на Директор на Регионална служба „Военна полиция” - Пловдив, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 184 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 50 лева, за извършено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя, че при съставяне на АУАН не е посочено къде е седял пътникът, не е посочен пълен адрес. Твърди се също, че актосъставителят не е разполагал с местна компетентност за съставяне на АУАН на жалбоподателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Директор на Регионална служба „Военна полиция” - Пловдив.

В съдебно заседание пред Районен съд - Котел, жалбоподателят, редовно призован, не   се явява.            Представлява се   от процесуален

представител който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна - Министерство на отбраната, регионална служба „военна“, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата и в хода по     същество           развива                                   конкретни   съображения за

неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът намира за установено следното:

На 19.06.2019 г.            актосъставителят                       Д. и св. Ж. били

командировани със заповед на Директора на Регионална служба „Военна полиция“ - Пловдив за съпровождане и охрана на военна делегация от Р Гърция, по маршрут ГКПП „Капитан Петко войвода“, ПОБ „Ново село“ и обратно.    След пристигане на групата            в базата           „Ново село“,

актосъставителят Д. и свид. Ж. се установили на път II-48, от с.

Мокрен общ. Котел към пътен възел “Петолъчка“, на разклона за ПОБ „Ново село“, за да извършват проверки на военни автомобили. В 09,20 часа спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с военна регистрация, в който пътували две лица с военни униформи - жалбоподателят Т., който бил пасажер и Х. А. - водач. Проверяващите забелязали, че и двете лица в автомобила са без поставени обезопасителни колани. С оглед тази констатация на същата дата, на жалбоподателя, в негово присъствие е съставен акт за установяване на административно нарушение №       001871 от 19.06.2019                                                         г., който

жалбоподателят подписал без възражения.

Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло е възприел описаната фактическа обстановка.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото актосъставител и свидетел. Съдът кредитира показанията им относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката и констатациите, довели до установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Впрочем относно осъществената и описана по - горе фактическа обстановка не се и възразява конкретно от страна на жалбоподателя, а единствено сочат съществени процесуални нарушения, както и липса на компетентност у актосъставителя за съставяне на АУАН на територията на област Сливен.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. По силата на чл. 184, ал. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание принципно е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Нарушението е описано ясно и точно, посочено е къде именно е седял жалбоподателят като пътник в автомобила.

По отношение на въпроса за наличие или липса на компетентност у лицето, съставило процесния АУАН, съдът намира доводите на жалбопадетеля за неоснователни. Акто съставителят е на длъжност „началник ТГВП Стара Загора и персонално е включен в списъка на овластените с приложената и приета като писмено доказателство Заповед на Директора на Служба „Военна полиция” № ВП - 6910 от 21.12.2018 г. Съгласно Заповед № ПД-3929 от 18.06.2019 г., с която е командирован, маршрутът по който е следвало да се извърши мероприятието включва ПОБ „Ново село“като крайна точка, а съгласно заповедта която дава право на актосъставителя да съставя АУАН - при командироване длъжностните лица имат компетентност на мястото и за срока на командироване. Проверката е била извършена на датата на командироване - 19.06.2019 г., на разклона за полигон „Ново село“, т.е. на място, което попада в маршрута на командироване. Следователно актосъставителят е имал правомощията да установява нарушения по ЗДвП на територията на област Сливен, в която попада ПОБ „Ново село“ и да съставя съответните АУАН. Т.е. разполага с надлежна персонална материална и териториална компетентност, което обосновава извода за неоснователност на формулираното възражение в обратна насока - за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ - 8 от 03.01.2019 г., в кръга на неговите правомощия и съдържа необходимите според закона реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Т., като пътник в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат”, с per. № ВА 118 327, числящ се към военно формирование 54230 - Стара Загора, за което превозно средство няма спор, че е категория М, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, без да използва обезопасителен колан.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява, независимо от факта, че е военнослужещ и че деянието е извършено по време на изпълнение на военната служба.

Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размера на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

С оглед тези съображения съдът възприема подадената жалба за неоснователна, поради което същата ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено.

Предвид изложеното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП № А 001871 от 26.06.2019 г. на Директор на Регионална служба „Военна полиция” - Пловдив, с което на Т.С.Т. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: