№ 1215
гр. Благоевград, 16.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200500973 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх.№ 8401/16.07.2025 г., подадена от М.
А. М. и Г. К. А., чрез адв.Н. Р., против Решение № 212/22.06.2025 г. по гр.д.№
1055/2023 г. по описа на РС-Разлог, с което е признато за установено, че М. А.
М., ЕГН **********, от с.Бачево, общ.Разлог, ул.„***“ № 22 и Г. К. А., ЕГН
**********, от с.Годлево, общ.Разлог, дължат на „Банка ДСК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„***“ № 19
сумата от 13 877.30 лева – главница по договор за кредит за текущо
потребление от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението /01.03.2023 г./ до пълното погасяване на
дълга, сумата 3 459.38 лева – дължима договорна възнаградителна лихва за
периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г., сумата 528.04 лева – обезщетение за
забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.02.2023 г., сумата 48.42 лева – законна
лихва за периода от 17.02.2023 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 121 от 07.03.2023 г. по ч.гр.д. № 235/2023 г. на РС -
Разлог.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС е недопустимо, а в
условията на алтернативност неправилно и незаконосъобарзно, както и
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
1
Обяснява се, че кредитополучател по процесния договор за кредит е А.Б.
(починал към датата на сезиране на съда), който е баща на въззивницата М.
М., а другия въззивник Г. А. е поръчител. Според въззивниците, районният
съд е трябвало да прекрати производството по гр.д.№ 1055/2023 г. и въобще да
не разглежда предявеният иск, тъй като ответника по иска М. не е била
осъдена да заплати задължението по цитираният договор за кредит в
качеството си на наследник на починалия си баща, а в качеството си на трето
лице поело чужд дълг. Аргументира се, че за поемането на чуждото
задължение по заповедното дело няма никакви доказателства, поради което и
самото заповедно производство е недопустимо. Пояснява се, че в двете
хипотези на чл.101 и чл.102 от ЗЗД, задължението се поема от нов длъжник,
т.е нов длъжник встъпва заедно със стария или нов длъжник поема дълга,
вместо стария, какъвто не е процесния случай. В тази насока се прави
разграничение с наследниците по закон на починалия длъжник, които
отговарят за дълга на своя наследодател по силата на закона, без да е
необходимо да сключват договор или да искат съгласието на кредитора.
Освен това се сочи, че въззивницата М. е задължена да заплати цялата
сума, а не частта, съответстваща на дела от наследството, при наличието на
данни, че тя не е единствен наследник на А.Б.. При това се прави извод, че и за
РС-Разлог и за „Банка ДСК“ ЕАД длъжник по кредита е М. М., в качеството си
на лице поело дълга на починалия кредитополучател А.Б., а не по силата на
настъпилото универсално правоприемство.
Във въззивната жалба е направен подробен анализ на института на
поемането на дълг, като се обосновава становище, че в случая не са изпълнени
законовите изисквания и не е изпълнен фактическия състав на този институт.
Признава се, че на 20.05.2020 г., М. е депозирала искане за поемане
задълженията на наследодателя си, но то не може да се квалифицира като
заместване в дълг, тъй като тя е загубила качеството си на трето за
правоотношението лице със смъртта на баща си на 22.07.2019 г. и е придобила
ново качеството - това на наследник по закон. Поради това се твърди, че
издадената заповед № 121/07.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК е порочна, а развилото се следствие
на нея производство - недопустимо.
Като порок се определя и липсата на предприета процедура по чл.51 от
ЗН, при която да се даде възможност на всеки един от наследниците по закон
да заяви дали приема или не оставеното му наследство и да се определят
2
квотите в наследството на починалия А.Б. на всеки един от наследниците му.
От това са направени изводи и за неправилност на обжалвания съдебен
акт, с който, според жалбоподателите, не е взета предвид квотата на М. в
наследството на Б., като спрямо същата са установени задължения в общия им
размер по процесния договор за кредит, вместо за 1/3 част, какъвто е дела на
М..
Релевират се и възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се неизясняване на въпроса каква част от
задълженията са погА.и от въззивника А. по реда на принудителното
изпълнение пред ЧСИ Виолина Тозева по изп. дело № 353 от 2023 г.
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да обезсили
обжалваното решение на РС-Разлог, а в условията на евентуалност да го
отмени като неправилно.
Иска се да бъде допусната допълнителна задача към съдебно-
счетоводната експертиза.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от
насрещната страна. Въззиваемият твърди, че вземането произтича от сключен
на 21.12.2018 г. между банката и А. К. Б. с ЕГН **********, договор за кредит
за текущо потребление, по силата на който е предоставен кредит в размер на
15 000 лв., обезпечен с поръчителството на Г. К. А. с ЕГН **********.
Признава се, че въззивницата М. А. М. е наследник на кредитополучателя А.
К. Б. и като такава е правоприемник на 1/3 ид.ч. от наследството, прието от
нея чрез конклудентни действия. Според въззиваемия, това не пречи на М. да
встъпи в дълга по отношение на останалите 2/3 от задължението.
Подчертава се, че в случая е налице и изрично заявлението за поемане
на задължението за встъпване в дълг, като банката се е съгласила с това
изявление и е приела настъпилите последици от встъпването в дълг, т.е.
волеизявленията на двете страни - заявление и приемане са се срещнали.
Според въззиваемия, доказателство за настъпването на последиците от
приемането на наследство и встъпването в дълг са последващите действия,
които банката е предприела, а именно изпратена е покана за предсрочна
изискуемост по кредита, касаеща цялото вземане, и отразяване на М. М. като
единствен длъжник по кредита в информационните и счетоводни системи на
банката, при което при спиране на плащанията от нейна страна срещу нея като
длъжник е издаденото извлечение от сметка за счетоводната книга по кредит
№11/25792082 и е инициирано съдебно производство.
3
По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Ответникът се противопоставя на направеното във въззивната жалба
доказателствено искане по съображения, че изясняването на посочените
обстоятелства е ирелевантно за изхода на спора.
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че
същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК,
намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Направеното от въззивниците доказателстевно искане съдът намира за
неоснователно. Съобразно приетото в т.9 от ТР №4 от 18,06,2014 г. по тълк.д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1
от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Доколкото в
случая се твърди, че въззивникът А. е погасил изцяло процесното задължение
по реда на принудителното изпълнение пред ЧСИ Виолина Тозева по изп.
дело № 353 от 2023 г., то това е ирелеванто за произнасянето на съда, тъй като
в цитираното ТР на ВКС, този факт е изрично изключен от предмета на
доказване.
В този смисъл обстоятелството каква част от сумите, събрани
принудително от ЧСИ са разпределени към взискателя и как, с оглед
събраните принудително суми, се определя размерът на задължението към
ищеца за главница и общо за главница и лихви към датата на изготвяне на
заключението, нямат отношение към предявения иск. В случай, че
въззивникът твърди, че са събрани от него в повече от дължимите суми или
такива, които не се дължат, то той разполага с друг ред за защита, а не в
настоящето производство, в което се разглежда единствено въпроса дали е
налице валидно възникнало правоотношение между страните, дали е налице
неизпълнение от страна на въззивниците, респ. какви по вид и размер
съществуват.
4
Ето защо искането за назначаване на съдебно-икономическа експертиза
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 973 по описа за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 11.11.2025 г. от 11:00 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5