Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1082 Година 07.08.2020 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на седми
юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Х. Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2178 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Х.А.А. с ЕГН: **********
– лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанието“. Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 18 500,00
лева, за нанесени неимуществени вреди, причинени през периода от 05.09.2014г.
до 14.11.2017г.. Като причини да се претендира обезщетение са посочени лошите
битови условия в затвора, а именно липса
на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, без достъп до нормални
комуникации в условията на продължителна изолация, недостатъчно осигуряване на
възможност за двигателна активност, липса на столове и маса в помещението в
което се изтърпява наказанието и неговата малка площ. Прави искане да му се
присъди претендираното обезщетение. В
съдебно заседание поддържа иска, на сочените в него основания.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София,
редовно уведомен, чрез представено писмено становище оспорва изцяло иска и
прави искане да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас, изразява мотивирано становище за частична основателност на исковата
молба.
Исковата молба е
процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните
процесуални предпоставки.
Претенцията на ищеца е за
присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас за периода от 05.09.2014г.
до 14.11.2017г.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3. След
като има твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая
са налице всички елементи.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при престоя в Затвора Бургас, от
бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията Затвора
Бургас, които са подчинени на ответника ГДИН. Твърдяното бездействие се
изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в спалното помещение, в
което е настанен, както и липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода.
Без достъп до нормална комуникация в условия на продължителна изолация и
недостатъчно осигуряване на възможност за двигателна активност, вследствие на
което е получил „разширени вени на краката“. Помещението в което е настанен с
още един лишен от свобода, изтърпяващ „доживотен затвор“ е с дължина около 3м.
и широчина около 2м., като в същото има единствено два шкафа. Посочва, че е
малко и неудобно, като леглата заемат по-голяма част от него и дори и поставени
едно над друго практически място няма и единият лишен от свобода стои на земята
върху одеяло. Няма столове и маса, хранят се изправени, а храната се слага
върху шкаф с височина повече от метър. Храната се дава в помещението, тъй като
е на специален режим и през по-голямата част от денонощието помещението е
заключено, като се отваря 4 пъти дневно по 20-30 мин. за да си напълнят вода.
За да може да изпере дрехите си, по време на тоалета ползва две кофи вода, и
дрехите се простират да съхнат в килията на импровизирани въжета. Относно
продължителната изолация посочва, че повече от 10 години е поставен в режим на
постоянно заключено – 22 часа, помещение.
В писмен отговор с рег.№ 380/20.12.2018г.
ответникът изразява становище за допустимост на иска, като го оспорва по
основание и размер. Сочи, че исковата молба съдържа обобщени и декларативни
изявления относно лошите условия в Затвора Бургас, като не е направена каквато
и да е индивидуализация на обстоятелствата които се отнасят лично до ищеца.
Счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН, тъй
като не се установява наличие на неизпълнение на задължение от страна на
затворническата администрация. Посочва, че през процесния период А. е обитавал
самостоятелно спално помещение, като е имал нужната обитаема площ и е имал
достъп до течаща вода и тоалетна в килията. По отношение на режима на
изтърпяване на наказанието на ищеца, посочва, че А. търпи наказание „доживотен
затвор без замяна“ и е настанен в съответствие с условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС, а именно в постоянно заключено помещение при засилен
надзор и охрана, след приключване на престоя на открито лишените от свобода
осъдени на доживотен затвор без право на замяна се прибират в спалните им
помещения. След ремонта на корпуса на затвора, спалните помещения са със
санитарни възли и мивки осигуряващи постоянен достъп до течаща вода, като на
лишението от свобода е осигурена възможност за къпане два пъти седмично, като
това е залегнало в графиците за подаване на топла вода в корпуса на затвора и
за разпределение на времето на затворническите групи. Относно социалната
изолация е посочено, че на лишените от свобода изтърпяващи наказание „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ е предоставена възможност за
регламентиран достъп до библиотека, спортни дейност и трудова дейност.
Ежеседмично има посещения и на различни религиозни общности – православна,
католическа и евангелска църква, които провеждат беседи с осъдените, както и
възможност за ежедневен разговор с инспектор социална дейност и възпитателна работа,
а при желание и с психолог.
В представена по делото справка изх.№
672/07/13.02.2020г., изготвена от старши комисар Мангъров, е посочено, че Х.А. *** на 21.03.2003г., като през
периода от 05.09.2014г. до 14.11.2017г. е бил настаняван в следните помещения: на
18.02.2008г. е настанен в 1-ва зона за повишена сигурност, 1-ви етаж, помещения
№ 5. Обитаемата жилищна площ на това помещение е 5,90 кв.м., с ширина – 1,86 м.,
дължина 3,17 м., височина 3 м. През 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. лишеният от
свобода е бил настанен самостоятелно в посоченото помещение, което отговаря на
5,90 кв.м. обитаема жилищна площ на едно лице. През периода от 08.09.2008г. до
20.12.2017г. на територията е на затвора е извършен капитален ремонт, като
групата на осъдените „доживотен затвор“ временно е преместена в друг коридор,
като за този период А. е бил настанен в помещение с площ от около 16 кв.м. и
заедно с още трима осъдени, което отговаря на 4 кв.м. обитаема площ на едно
лице, като спалното помещение е имало отделен санитарен възел и мивка
осигуряваща постоянен достъп до течаща вода. В справката е посочено, че поради конструктивните
и архитектурни особености на цялата
сграда на затвора, до 2017г. в помещенията в които се настаняват лишените от
свобода не е бил обособен санитарен възел, и не е имало течаща вода, като след
вечерната проверка и заключване на помещенията в 20,00ч. вечерта до 06,00ч. на
следващия ден, лишените от свобода ползват индивидуални шишета с вода за пиене,
като за естествени физиологични нужди са се използвали специално обособени
изолирани кофи, които своевременно се почистват и дезифенкцират. При възникване
на спешен здравословен проблем са имали възможност да сигнализират надзорния
състав. В помещението, в което е бил настанен л.св.А. достъп на пряка слънчева
светлина се е осъществявал от 1 бр. двукрилен прозорец изработен от дървена, а
в последствие и от PVC
дограма с размери 120 х 80 см.
/стандартен за местата за лишаване от свобода/, позволяващ достатъчно и
нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух.
Помещението е било оборудвано и с електрическо осветление, което се осигурява с
1бр. ел.крушка, с напрежение 60 вата с нажежаема жичка, които осигуряват
необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част на денонощието. Оборудвано
е с легло, маса, дървена табуретка, стенна закачалка за дрехи и малък и голям
шкафове за съхранението на лични вещи, извод за ползване на кабелна телевизия и
стенен контакт. През зимния период отоплението на спалното помещение се
осъществявало с радиатор, захранван от парната инсталация на затвора. Посочено
е, че до началото на ремонта в коридора на 1-ва група е имало изграден
санитарен възел с отделни баня и тоалетна. В банята са обособени три места за
къпане с душ и две мивки, а тоалетната може да се ползва от двама души
едновременно. След приключване на ремонта на корпуса на затвора, на 01.11.2018г.,
А. отново е настанен в самостоятелно спално помещение № 105, с площ 6,08 кв.м.
с отделен санитарен възел към него, който е с площ 2,72 кв.м.. Санитарният
възел позволява денонощен достъп до тоалетна и течаща питейна вода, а помещението
е оборудвано с легло, маса, шкаф за лични вещи и табуретка. Проветрява се от двукрилен прозорец с PVC дограма.
Относно престоя на открито в
справката се отбелязва, че А. излежава наказание „доживотен затвор“ и е
настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС, а именно
„в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана“, като престоят на
открито се извършва съобразно графика за разпределение на времето, като местата за
престой на открито - каре № 1 и каре № 2 се ползват от лишените от свобода в
определен час от определена група. Обособените зони за престой на открито
разполагат с необходимото пространство, съоръжения и екипировка за провеждане
на мероприятия, за поддържане и насърчаване на добро физическо здраве - пейки,
фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка. На лишените от свобода по време на
престой на открито се разрешава да се обединяват за участието им във физически
упражнения или спортни игри, като всеки лишен от свобода, който изрази желание
да поддържа физическата си форма чрез бягане по време на престой на открито,
може да се обърне с молба към началника на затвора за разрешение, но лишеният
от свобода А. не е подавал такава молба. По отношение на социалната изолираност данните в справката са аналогични
с тези изложени в писмен отговор
с рег.№ 380/20.12.2018г.
Твърденията на ищеца са в унисон и
с констатациите обективирани в доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание, касаещ посещения в България на делегация на КПИ проведени в периода
от 04.05.2012г. до 10.05.2012г., от 24.03.2014г. до 03.05.2014г. и от
13.02.2015г. до 20.02.2015г., които доклади са публикувани на интернет
страницата на Министерството на правосъдието.
Съгласно доклада на КПИ за 2012г.,
пренаселването е основен проблем за българската система, като делегацията е
наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във всички отделения на
затвора, като в този смисъл са дадени препоръки българските власти да удвоят
усилията си за борба с пренаселването на затворите. По отношение на материалните
условия е посочено, че затворът е пренаселен, жилищната площ на един затворник
в много от спалните помещения е под 1 кв.м., не всеки затворник има легло и
някои затворници трябва да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода.
Направен е извода, че „Само по себе си
това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и
унизително от физическа гледна точка“. Затвора е в напреднал стадии на рушене
и нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и
други вредители. Повечето затворници имат достъп през деня до общи санитарни
помещения в коридорите, които помещения са много разнебитени и мръсни и на
някой места има течове и канализационни тръби към долния етаж. През нощта
затворниците трябва да ползват кофи в килиите. Затворниците могат да се къпят
на душ два пъти седмично, като помещението с душовете е разнебитено – на места
със счупени прозорци, повечето душове са без накрайници, стените и
повърхностите са в лошо състояние и мръсни. Единственото средство за лична
хигиена е малък сапун на месец. В заключение е прието, че „материалните условия в Бургаския затвор и Варненския затвор са напълно
неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни.“. В двата
затвора с изключение на строго охраняваните и приемните отделения, вратите на
килиите са отворени през деня и затворниците могат да се движат свободно из
съответните отделения. Лишените от свобода имат две едночасови излизания дневно
за упражнения на открито на площадки оборудвани с уреди за физически упражнения
и пейки, като всяка седмица имат и достъп по един час за всяка група до
площадка, където могат да играят футбол.
Аналогични са данните и от доклада
на КПИ за 2014г., като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между
които и този в гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с
особено силно изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над
официалния си капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено
легло, като предлагат по-малко от 4 кв.м. жилищна площ на човек в килии за
обитаване на много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от
препоръките, свързани с изключително лошите материални условия, видени в
затвора по време на посещението през 2012г. не е изпълнена, и въпреки
намалението броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава
изключително пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната
площ е толкова малка, че на един затворник се полага 1кв.м. и рядко на
разположение 2 кв.м. Материалните условия са характеризирани като нехигиенични
и влошаващи се, които в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност
могат да се считат за нечовешки и унизителни, а цялостното състояние на
затворническите помещения е толкова лошо, че представлява сериозен риск за
здравето, както на затворниците, така и за персонала. Санитарните условия са
определени в общи линии като нехигиенични и в ужасяващо състояние, водоснабдителната
и канализационната инсталации са развалени и има течове в много площи в
затворите в гр.София и гр.Бургас, като положението в последния се е влошило в
сравнение с установеното през 2012г. – общите душове в групи 7 и 8 не работят,
има проблем с налягането на водата на целия затвор, всички тоалетни съоръжения
са в изключително лошо състояние и мръсни, механизмите за промиване често са
развалени и въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още
задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворят природните си нужди
през нощта.
Такива са и констатациите в
доклада от 2015г., в който се сочи, че килиите в Затвора в Бургас са
изключително пренаселени, като болшинството затворници разполагат с по-малко от
2 кв.м. жилищно пространство в килии с многобройни обитатели. Положението е
влошено, като материалните условия демонстрират все повече влошаващо се и
напреднало състояние на разруха и нехигиеничност, въпреки някой козметични
усилия, положени в последната минута. Повечето от общите санитарни съоръжения
са напълно разнебитени и нехигиенични, като са достъпни през деня, а през нощта
болшинството от затворниците прибягват към използването на кофи. Повечето килии
са оборудвани с дву- и триетажни легла, а достъпа до естествено осветление и
вентилация е лош, стените са покрити с мухъл, подовете се увредени, по таваните
има течове. Килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други паразити, като на
затворниците не са предоставяни материали за почистване. Отоплението работи по
няколко часа на ден, като в килиите е измерена температура от 16°C, а в
санитарните съоръжения от 12°C. Кухните продължават да са мръсни и нехигиенични
с течове и приливащи канализационни тръби. Направен е извода, че по този начин
повечето части на затвора не са годни за обитаване от хора и представляват
сериозен риск за здравето, както на затворниците, така и на персонала. В резюме
е посочено, че, по мнение на КПИ, само материалните условия в трите посетени
затвори могат да се считат като равнозначни на нечовешко и унизително отнасяне.
В този смисъл са и ангажираните по
делото свидетелски показания на И.Д., който за определен период от време е бил
в една килия с А., на първия етаж, в
зона за повишена сигурност на лишени от свобода – до живот, в които килия са
били настанени максимум 2 души и преди ремонта килията е била 3м. на 4 м. с
чешма и тоалетна, нефукциониращи поради липса на вода и канал, с две вишки, един
гардероб, една маса и два шкафа. Посочва, че има две карета с времетраене 15
минути за храна, като се хранят в килиите. След ремонта, времето за каре е
намалено. Килията е с два малки прозореца и въздухът е недостатъчен. Уточнява,
че в тази килия има направено гърне, но няма вода и ако не ползваш гърнето,
ползваш кофа, която се пълни по време на каре или храна, в другите килии
санитарен възел няма и използват кофа.
Храната е негодна, като за една седмица 2- 3 храни са годни за ядене. Килиите са
пълни хлебарки, мишки мравки, дървеници, като пръскането е безрезултатно.
Посочва, че А. продължава да живее в тази килия и след направен ремонт,
помещенията са разширени, от две килии е направена една и вече имат бани и
тоалетни. Преди ремонта в килиите
няма течаща вода и тоалетна.
Имало е един бойлер на коридор, за 16 човека, до който са имали ограничен
достъп, като къпането е ставало в общата баня със студена вода, като в
последствие бойлерът е премахнат и е осигурен достъп до топла вода - вторник и
четвъртък. През деня стоят постоянно заключени, освен в периодите за разходки,
храна или посещение при лекар.
По своята същност непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се
изследва. Под деянието се разбира конкретна външна проява на едно лице,
изразено както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато
противоречи на правните норми.
Ефектът от неизпълнението на
задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция
като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода
като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки елемент
при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би
могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Ето защо, исковите претенции следва да се
разгледат като едно цяло, а именно да се прецени как са се отразили на ищеца
условията, при които изтърпява
наказанието си лишаване от свобода, през процесния период. В този смисъл е и настъпилата законодателна
промяна, като съгласно чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.3, ал.2 съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко
отношение. Съгласно чл.3, ал.2 от същия закон, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Разпоредбата на чл.3 и чл. 43,
ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова
среда в местата за лишаване от свобода.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
В този смисъл са и Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети
от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите, а именно:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат
достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва
да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят
без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
В случая следва да се има предвид
и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се
твърдяло за нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ
по делото Н. срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ
по делото М. срещу България, решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ
по делото С. К. срещу България, пилотно решение от 27.01.2015г. на ЕСПЧ по
делото Н. и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии
от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Също така, налице е и практика на
Върховен административен съд и Върховен касационен съд (решение №
10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение №
6667 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104
от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538
от 22.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2008 г., решение № 15
от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007 г.), в която се приема, че липсата на достатъчно
жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток на
слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от свобода
е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към
релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи
минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и други критерии,
на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от свобода.
В случая е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки
за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според която никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовечно или унижаващо отношение. Поради това
следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и
контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган е да
следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата,
чиято лична свобода е ограничена с наложеното им наказание. Същият нормативен
регламент подробно е развит и в цитираните по-горе в настоящото решение
разпоредби на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Конкретно установените факти по делото относно липсата на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите,
в които е бил настанен ищеца през процесния период от 05.09.2014г. до 14.11.2017г.
не отговарят на посочените по-горе изисквания. По данни на ответника,
помещенията в което е бил настаняван ищеца са без постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, като за облекчаване физиологичните нужди на лишените от
свобода са предоставяни пластмасови кофи, които се намират в същото помещение,
в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане и хранене. Достъпа до санитарен възел и течаща
вода на ищеца и останалите лишени от свобода е бил препятстван през по-голямата
част от денонощието. В тази връзка ответникът сочи, че поради конструктивните и
архитектурни особености на цялата сграда на затвора, до 2017г. в помещенията в
които се настаняват лишените от свобода не е бил обособен санитарен възел, и не
е имало течаща вода, като след вечерната проверка и заключване на помещенията в
20,00ч. вечерта до 06,00ч. на следващия ден, лишените от свобода ползват
индивидуални шишета с вода за пиене, като за естествени физиологични нужди са
се използвали специално обособени изолирани кофи, които своевременно се почистват
и дезифенкцират. Този факт сам по себе си е
достатъчен за да се направи извод, че ответника, чрез неговите служители не е
изпълнил своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на
ищеца достъпа до санитарен възел и течаща вода денонощно, и в разрез с всякакви
нормални етични стандарти и човешко отнасяне, същите са били принудени да
облекчават физиологичните си нужди в кофи, които се намират в същото помещение,
в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане и хранене.
От ангажираните свидетелски
показания се установява, че за облекчаване физиологичните нужди на лишените от
свобода са предоставяни пластмасови кофи, които се намират в същото помещение,
в което се осъществяват всякакви битови дейности, включително спане и хранене.
От свидетеля Д. се сочи, че „Тази килия,
в която бяхме я водиха ВИП килията. Тя беше с чешма и тоалетна, но вътре нямаше
вода и тоалетна с канал“, „Беше направено едно гърне, но нямаше вода. Ако не
ползваш гърнето, ползваш кофа. Ползваш тоалетната и пълниш кофа с вода да
изливаш. Като ни пускат навън, когато беше времето за каре или храна, тогава
пълнихме кофите с вода. По време на закуска, обяд и на вечеря имаш 15 минути,
като се прибереш от каретата да можеш да се изплакнеш, използвахме тези моменти
да пълним вода в кофите. Тази тоалетна в килията може да се ползва, но си носиш
вода отвън за да я изполееш. Говорим само за тази килия. Били сме и в други
килии, там сме били на кофа“.
По данни на ответника в корпуса на затвора е извършван
ремонт в периода 08.09.2016г. до 20.12.2017г., като А. е временно преместен в
друг коридор и е бил настанен в спално помещение с площ около 16 кв.м., заедно
още с трима осъдени, като спалното помещение е имало отделен санитарен възел и
мивка, осигуряваща постоянен достъп до течаща вода, но не се установява кога
точно е станало преместването и дали е било през процесния период, за да
приеме, че е било преустановено причиняването на твърдените вреди.
Така установените неблагоприятни
условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените
от свобода, водят и до извода за заплаха за тяхното здраве, поради липса на
осъществени елементарни хигиенни стандарти, тъй като в едно помещение, с
минимална площ, лишените от свобода са длъжни да спят, да пребивават и да
облекчават физиологичните си нужди в кофи, без наличието на течаща вода,
посредством, която макар и минимално да хигиенизират. Тези факти сами по себе си са достатъчни, за
да се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил
своите задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца
хигиенни условия които да съответстват на човешките представи за задоволяване
на елементарни нужди, които самото биологично съществуване на човек предполага.
Основателно е и твърдението на
ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради лошите условия в помещенията,
които са пълни с дървеници, хлебарки и мишки. От ответника не се изразява
становище по така изложените обстоятелства, но същите се установяват от
ангажираните по делото свидетелски показания. От свидетеля Д., се сочи „Пълни са килиите с хлебарки, мишки мравки,
дървеници. Ужасно е. Пръскат с някакви ужким препарати. Правят договори и
дойдат изпръскат с водата и тя една животинка не умира.“. В този смисъл са и констатациите обективирани в цитираните
доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото
или унизително отнасяне или наказание. В доклада на КПИ за 2012г. се сочи, че затворът е в напреднал стадий на рушене и
нехигиеничност, килиите са заразени от всякакви видове хлебарки, паразити и
други вредители. Съответно в доклада на КПИ за 2014г., се сочи, че материалните
условия в затвора Бургас, се характеризират с влошаващи се и нехигиенични
условия – килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители, като в този
смисъл са и констатациите в доклада от
2015г.. Тези нехигиенични условия в помещенията в затвора, се квалифицират като
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, представляващи нечовешко отношение към лицата,
които също така водят и до заплаха за здравето на лишените от свобода.
Основателно е твърдението на ищеца
за нарушение на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, поради
неосигуряване на столове в спалното му помещение което го принуждава да се
храни прав, а храната да разполага върху висок шкаф. Съгласно
чл.21,
ал.1 от ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените
лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни
тела. По отношение на
оборудването на стаите за процесния период, ответникът сочи, че помещението в
което е бил настанен А. е било оборудвано с легло, маса, дървена табуретка,
стенна закачалка за дрехи и малък и голям шкафове за съхранението на лични
вещи, извод за ползване на кабелна телевизия и стенен контакт. В тази насока са
и показанията на св.Д. за налични две легла, тип
вишка, една маса и два шкафа, като столове липсват. Ето защо съдът приема, че в
килията не е осигурена реална възможност за ползване на столове от лишените от
свобода, още повече, че с оглед режима на изтърпяване на наказанието
настанените в тази килия се хранят на място, която възможност не е обезпечена
от ответника.
Неоснователно е и твърдението на
ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради липсата на достатъчно жилищна
площ, доколкото събраните по делото доказателства обосновават извод, че килиите,
в които е бил настаняван отговарят на изискванията за минимална площ. По данни
на ответника, през процесния период, ищецът е бил самостоятелно настанен на
1-ви етаж, в помещение № 5 с ширина - 1,86м., дължина - 3,17м., височина - 3м. или
5,90 кв.м. обитаема жилищна площ на лице. За времето от 08.09.2016г. до
20.12.2017г. когато на територията на затвора се извършва ремонт е настанен в
спално помещение с площ от около 16 квадрата, заедно с още 3-ма осъдени, съответстващи
на стандартните изисквания за необходимата площ за ползване на едно лице.
Свидетелските показания на св.Д. също сочат за обезпечена минимална жилищна
площ в килията която са обитавали, а именно „Тя беше на първия етаж. Тя е в зоната за повишена сигурност на
доживотните. В тези килии бяхме максимум 2 човека. Преди ремонта килията беше
3м на 4 м.“ , като дава информация че ищецът продължава да е настанен в
същата килия, на която е направен ремонт и е разширена.
В случая ответника, чрез неговите
служители е изпълнил своите задължения и е осигурил на ищеца минимална свободна
жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно
лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни, необходими
за самото му съществуване нужди, като спане, преобличане и хранене. В случая,
не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Неоснователно е и твърдението на
ищеца за нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, поради недостатъчно осигуряване на
възможност за двигателна активност и социална изолираност.
От ответника е
представен график за разпределение на времето на лишените от свобода, осъдени
на доживотен затвор, настанени в І-ва и ІІ-ра група, в който са предвидени
дневните мероприятия, както и престой на открито по групи в определени часове –
до обяд и след обяд. Съгласно графика предвидено е ежедневно медицинско
обслужване с прием по график, график за баня, библиотека и свиждане.
Представени е и график за престой на открито на лишените от свобода в Затвора
Бургас, видно от който местата за престой на открито „А“ и „Б“ се ползват
от лишените от свобода в определен час от определена група, както и график за
посещение на параклиса и график за посещение на библиотеката в затвора. В справка
изх.№ 672/07/13.02.2020г. и писмен отговор №380/20.02.2020г. ответникът сочи,
че обособените зони за престой на открито разполагат с необходимото
пространство, съоръжения и екипировка за провеждане на мероприятия, за
поддържане и насърчаване на добро физическо здраве - пейки, фитнес уреди, тенис
маса и спортна площадка. На лишените от свобода по време на престой на открито се
разрешава да се обединяват за участието им във физически упражнения или спортни
игри, като всеки лишен от свобода, който изрази желание да поддържа физическата
си форма чрез бягане по време на престой на открито, може да се обърне с молба
към началника на затвора за разрешение, но лишеният от свобода А. не е подавал
такава молба. Ежеседмично има посещения и на различни
религиозни общности – православна, католическа и евангелска църква, които
провеждат беседи с осъдените, както и
възможност за ежедневен разговор с инспектор социална дейност и възпитателна
работа, а при заявено желание и с психолог. В подкрепа на осигурената
възможност за разходки са и показанията на св.Д., който сочи, че „през деня стояхме постоянно заключени, освен
периодите за разходки, храна или евентуално да се отиде при лекар“.
Неоснователно се
явява и твърдението на ищеца за влошаване на здравословното му състояние,
поради неосигуряване на възможност за двигателна активност. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не
може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем
през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско
обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано
лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска справка, експертно
решение и амбулаторен лист актуалното му здравословно състояние за периода
05.09.2014г. – 14.11.2017г. е без кардинални промени, като същият има
регистрирани две диагнози – пожизнена, 80% трайно намалена работоспособност с
диагноза „шизофрения“ от 1992г. и варикозни вени на долните крайници без язви или възпаление, психосоматичния
му статус е в съответствие с медицинската документация и не е налице влошаване
на соматичното му състояние. Свидетелят Д. също не споменава ищецът да е имал
здравословен проблем, по повод на който да му е отказано лечение или медицинско
обслужване.
Съгласно
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС „Лишените от свобода имат право на
престой на открито не по-малко от един час на ден.“, а съгласно чл.164, ал.1 и
ал.2 от с.з. „По възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито.“. По делото безспорно се установява регулярно
осигуряване на престой на открито на лишените от свобода, където има и уреди за
трениране, както и осигурен достъп до библиотеката и параклиса на затвора,
поради което не е налице твърдяното бездействие.
Освен
противоправното деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека,
представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и
психично състояние. Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНСЗ, в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
По делото не са ангажирани доказателства посредством които да се опровергае,
предвидената от законодателя презумпция в чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, поради което
следва да се приеме, че тези вреди са претъпени от ищеца, въпреки, че по делото
не е установено какво е било емоционалното му и психичното състояние, по време
на престоя му в Затвора Бургас, следствие на лошите битови условия.
Предвид гореизложеното и след като се вземе предвид
кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца хигиенни и
битови условия, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и
само по себе си представлява унизително третиране, следва да се направи извода,
че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Ето
защо, въпреки, че не е проведено специално, нарочно доказване на емоционалните
възприятия, които условията при които е изтърпявал наказанието си, са произвели
у ищеца, съдът счита, че самите факти установени по делото водят до извода, че
у всяко психично здраво човешко същество тези условия, не му позволяват
спокойно биологично съществуване и те биха произвели негативните, емоционални
преживявания, които ищеца твърди, че е преживял и обосновават извод за наличие
на унизително отнасяне.
Съгласно чл.52 от ЗЗД, при
неимуществените вреди съдът определя обезщетение по справедливост. Ето защо,
предвид характера на деянието извършено от служителите на ответника,
продължителността на изтърпяване на наказанието при установените лоши битови
условия в помещенията (липса на постоянен достъп до тоалетна, течаща вода,
столове и лоши хигиенни условия – наличие на дървеници, хлебарки и мишки), естеството
и степента на претърпените вредни последици от ищеца, като не се установява, те
да са довели до конкретно увреждане на неговото здраве, съдът счита, че
справедливото обезщетение за периода от 05.09.2014г. до 14.11.2017г. е в размер
на 2 500,00
лева. В останалата част до общия претендиран размер от 18 500,00 лева,
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
От ищецът не се
претендира заплащане на направените по делото разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Неоснователно е направеното от
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството, като разноските се заплащат от ищеца и
при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Нормите на чл.286,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените
от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки
частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Х.А.А. с ЕГН: **********
– лишен от свобода в Затвора гр.Бургас обезщетение в размер на 2 500,00 лева (две хиляди и петстотин лева), за претърпени
неимуществени вреди следствие противоправно бездействие на служители на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, изразяващо се в неосигуряване на нормални
битови и хигиенни условия в помещенията за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора Бургас, а именно липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща
вода и лоши хигиенни и битови условия, за периода от 05.09.2014г. до
14.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 18 500, 00 лева (осемнадесет хиляди и
петстотин лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: