№ 1073
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Митев
СъдебниРосен Б. Русев
заседатели:Ивайло Д. Добрев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от
общ характер № 20253100200380 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Д., редовно призован, явява се лично и с адв.
П. Б., редовно упълномощена от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
М. В. П. - редовно призована, явява се лично.
П. Н. П. - редовно призована, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото, не са налице пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът приканва подсъдимия да даде обяснения.
ПОДС. Д.: Разбирам в какво съм обвинен. Не се признавам за виновен.
Желая да дам обяснения.
В края на 2018г. учредих дружеството „Мелектронн“. По същото време
бях и съм управител на „Систинг М“. Идеята за това учредяване най-вече
1
беше, защото в „Систинг-М“ бях в съдружие към същата дата и просто нещата
не се получаваха. Исках занапред да си работя с друго дружество, а не това,
което е със съдружничката, за да могат българските клиенти да бъдат
прехвърлени към другото дружество.
Впоследствие работата, която вземаше „Мелектронн“ в изпълнение на
изграждане на ел. инсталации на редица обекти, възлагаше на „Систинг-М“,
поради факта, че „Мелектронн“ към тази дата няма наети работници.
Нормално е в тая сфера на строителство да има подизпълнители. Най-
големите фирми в България ползват подизпълнители, самите те ползват
подизпълнители и така по самата верига. Реално работата се извършваше с
целия наличен арсенал - работници, инструменти и коли на „Систинг-М“, а
„Мелектронн“ сключваше договорите към контрагентите. Различни типове
обекти сме изпълнявали през този период - магазини, офис-сгради,
обществени сгради. Като пример мога да дам магазини „Юск“ в няколко града
в България, детски градини във Варна, книжарница „Сиела“, парфюмерия
„Дъглас“ и др. обекти. Затова не се признавам за виновен, защото реално има
извършена дейност, протоколирана от двете страни и заплатена по някакъв
начин. Подизпълнител е „Систинг-М“ на дружество „Мелектронн“. В този
период, в който е имало възлагане на обекти от българските ни контрагенти,
обекта се взима от „Мелектронн“, който го предава на „Систинг-М“ да го
изработи. Съответно „Систинг-М“ издава Акт обр. № 19, въз основа на който
се издава данъчна фактура и тази фактура се отчита в счетоводството на
фирмата. Изграждахме пълно ел. инсталации. С това се занимава фирмата.
Възлага се обекта и от началото до края се изграждат ел. инсталации, на някои
слаботокови, на някои силнокотокови, но главно електроинсталации.
„Мелектронн“ възлага работата на „Систинг-М“ и „Систинг-М“ я изпълнява с
целия арсенал, който има. „Мелектронн“ не е възлагал на други дружества.
Реално са извършени тези дейности. Обектите са документирани, изпълнени и
са налице.
На въпроси на адв. Б.:
Имаше няколко проекта, които са във Варна и извън града. Тези, които
бяха извън града са в Монтана, Димитровград, София, Русе. Работниците на
„Систинг – М“ отиваха там и изпълняваха обекта. Когато се възложи едно
изпълнение на обект подизпълнителят си поема разходите, които съответно ги
2
иска после от главния изпълнител. Към тази дата „Мелектронн“ нямаше
арсенал, просто имаше техническо грамотно лице, което да координира
работата и вземаше реално обектите. С автомобили и материално техническа
база не е разполагало. Разполагаше само и единствено с техническо грамотно
лице, което координираше работата и сключваше преговорите за договорите.
Вземаше реално обектите. След това цялото възлагане се възлага на
собственика, в случая „Систинг-М“, която със собствения си арсенал –
инструменти, коли и работници, отива на дадения обект, дали е във Варна или
извън Варна, и го изпълнява. На „Мелектронн“ контрагентите си ходят да
проверяват. Има т.н. „Строителен надзор“, те виждат, че работата се извършва
в действителност, в срокове и качество, което трябва да бъде направено.
Документално технически „Мелектронн“ сключва договор. Ще цитирам
фирма, за да е по-ясно- фирмата „Зита Абастрой“ ни възлага да изградим
електроинстлации в магазин „Юск“ в Димитровград. Съответно, се разписва
договор между „Зита Абастрой“ и „Мелектронн“. След това „Мелектронн“
възлага самата истинска дейност физически да бъде извършена от „Систинг-
М“. Когато „Систинг-М“ приключи, тя издава в случая Протокол/Акт № 19 за
извършена дейност, въз основа на който протокол се издава фактура-
оригинал, с която се издава обекта реално и се получават финансови средства.
Съответно „Мелектронн“ издава Акт № 19, фактура-оригинал на главния
изпълнител, който е в случая „Зита Абастрой“ и парите по веригата тръгват -
„Зита Абастрой“ - „Мелектронн“ - „Систинг-М“. Имаше разплащане между
фактурите на „Систинг-М“ и „Мелектронн“.
„Систинг-М“ има огромно плащане на ДДС. По спомен мисля, че март и
април 2019 г. е изцяло платен. След това има частични плащания. За 2018 г.
сто процента е платено. До март или април сто процента е платено всичкото
ДДС, което „Систинг М“ дължи по повод сделките с „Мелектронн“.
На въпроси на съда:
„Систинг-М“ работеше и в този момент имаше активно хора, на които се
плащаха заплати. Реално ресурса беше изцяло на „Систинг-М“. Те имаха
възможността да извършат физическата работа. Докато документално
„Мелектронн“ вземаше работата и я възлагаше. Инструменти, перфоратори,
всички бяха на „Систинг-М“. „Систинг-М“ е учредена 2014 г. от 2014 година
дотогава е снабдена с всякакъв вид служебни коли, апаратура, инструменти и
3
т.н.
Бях запознат, че имам проверка от НАП, но точно за ревизия не бях
запознат. С тях комуникирах аз, но на „Мелектронн“ имейла, който беше
даден в НАП, в този период ми блокира целия домейн и това, което са
изпращали като документи, аз не съм получавал, като искания и т.н.
Фактурите аз ги изготвях. Дневниците за покупки и продажби ги
изготвяха счетоводството. Те ги предоставяха на мен, аз ги преглеждах.
Счетоводството абсолютно всичко обработваха, аз им го носех, те го
обработват, предават ми го и така. Дават ми на определената дата дали са
осигуровки, дали са други задължения.
Аз лично не съм получавал нищо от НАП. Разбрах за ревизията, когато
ми се връчиха всички тези документите, че има обвинение, с направена
ревизия, че и констатирано по ревизията. Не съм реагирал на исканията на
данъчните.
На въпроси на прокурора:
Авансовото плащане по договора има доста предназначения или се
предоставя аванс на подизпълнителя, за да закупи материали. Аванс се взема
най-вече за това първо да си защитим по някакъв начин, ако нещо стане и най-
главният изпълнител не си плати, да имаме някаква сума взета, което към
днешно време все по-рядко се случва и другото е, за да си вземем
материалите, за да не сме финансово обременени, в случая подизпълнителите.
Предварително нямаме материали. Ако са останали отнякъде 100-200 метра
кабел, аз мога да ги вложа, но те са крайно недостатъчни.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещите лица:
В.Л. М. В. П. – 52 г. бълг. гражданка, с висше образование, специалност
„Счетоводство и контрол“ и „Финанси“, неосъждана, без родство със
страните.
В.Л. П. Н. П. – 63 г. бълг. гражданка, с висше образование, специалност
„Счетоводство и контрол“, омъжена, неосъждана, без родство със страните.
Предупредени за отговорността по чл.291 НК. Обещават да дадат
заключение по съвест и знание.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът ПРОЧИТА заключението на
4
допълнителната ССчЕ, изготвена от вещите лица М. П. и П. П..
В.Л. П.: Поддържам заключението.
В.Л. П.: Поддържам заключението. Ние се свързахме със съставителя на
финансовите отчети Д. Р., от която на 10 юли получихме отговор, че към
момента тя не разполага със счетоводни данни на „Систинг М“ и
„Мелектронн“, тъй като базата данни, с която е работила счетоводството на
тези фирми, е била изтрита. Тя не може да ни предостави никаква информация
към настоящия момент. Фирмата е била прехвърлена, след което тя няма
представа кой е поел документацията на тези дружества. Ние всъщност не
разполагаме с информация към настоящия момент кой е счетоводител и има
ли изобщо счетоводител на тези дружества.
На въпрос на прокурора:
В.Л.П.: На въпроса Ви как би се начислил ДДС, ако работата по този
договор би била извършена от една фирма, примерно „Систинг-М“ и как би се
отразило по отношение начисляването и размера на ДДС, ако се работи по
начина, който описва подсъдимия – минава договора през „Мелектронн“,
възлага се на „Систинг-М“.
На стр. 4-5 започва таблица и сме описали издадените фактури за
извършените услуги от „Систинг М“ към „Мелектронн“, а „Мелектронн“ е
имал други договори с клиентите на услугите.
На вещите лица СЕ ПРЕДЯВЯВА Договор за СМР - т. 3, л. 179 и сл. от
ДП.
В.Л.П.: В настоящия случай договорът е сключен между „Зита
Абастрой“ и „Мелектронн“ за определени дейности. „Мелектронн“ следва да
внесе ДДС-то, което „Зита Абастрой“ ще заплати към „Мелектронн“. В случая
„Мелектронн“ е възложил изпълнението на част от дейностите, на услугите на
„Систинг-М“. Ако договорът беше сключен директно между „Зита Абастрой“
и „Систинг-М“ ДДС-то щеше да бъде дължимо от „Систинг-М“. Към бюджета
щеше да плати „Систинг-М“.
На въпрос на прокурора:
В.Л.П.: На въпроса Ви какво ще се случи с ДДС-то, когато
„Мелектронн“ продава услуга на „Зита Абастрой“ за 50 000 лв. примерно.
След това „Мелектронн“ си купува услуга от „Систинг-М“ за 49 000 лв.
5
Тогава Мелектронн“ ползва данъчен кредит по фактурите на „Систинг-
М“, които ние сме описали в заключението.
На въпрос на адв. Б.:
В.Л. П.: На въпроса Ви настъпва ли някаква щета когато за съответния
данъчен период декларираният от „Систинг-М“ ДДС за съответната данъчна
декларация, като резултат е сума по-голяма или равна на ДДС по фактурите,
които са към „Мелектронн“ и се заплати ефективно в бюджета.
На стр. 5 най-отгоре, таблица 2 по заключението сме посочили какви
фактури са издадени от „Систинг-М“ към „Мелектронн“. Тоест, това са
фактури за продажби на „Систинг-М“. Общата стойност за октомври 2018 г.
на издадените фактури е 15 622.99 лв. без ДДС и начислен ДДС – 3124.60 лв.
В таблицата на стр.5 сме посочили на кой ред от Дневника за
продажбите на „Систинг-М“ е начислено през съответния данъчен период
ДДС-то, на кой ред от Дневника за покупки и през кой данъчен период
„Мелектронн“ е упражнил правото на данъчен креди по тая фактура,
доколкото получателят по фактурата има право в следващите 12 месеца да си
ползва този данъчен кредит. Фактурите са отразени в дневниците и на двете
дружества.
Ако ДДС-то от „Систинг-М“ е платено по тези фактури, защото ние този
въпрос не сме имали за задача да го изследваме и не го изследвали, няма как
да има щета за бюджета, след като има извършени услуги. Ние затова
направихме заключението, за да се види по тези издадени фактури от
„Систинг-М“ към „Мелектронн“ какъв е бил предмета на доставката, какви са
съпътстващите документи, които са налични по делото за изпълнените
дейности и за кой обект се отнася всяка от издадените фактури. Да, част от
фактурите са за авансови плащания, там няма как да има друг съпътстващ
елемент, освен документ за плащане. В октомври са били ОДЗ „Светулка и
магазин „Дъглас“.
На въпроси на прокурора:
В.Л. П.: Относно представения договор от м. септември 2021 г.,
сключен между „Зита Абастрой“ и „Мелектронн“, в конкретния случай, на
въпроса на прокурора, ако този договор беше сключен не с „Мелектронн“ , а
директно със „Систинг-М“ кой щеше да плати ДДС-то и има ли разлика в
размера на ДДС?
6
Тъй като в случая продажбата щеше да е реализирана от „Систинг-М“
към „Зита Абастрой“, „Систинг-М“ щеше да е издало фактура на „Зита
Абастрой“, „Зита Абастрой“ да е платила тази фактура и ДДС-то щеше да е
дължимо от „Систинг-М“ към бюджета по тази фактура конкретно.
На въпроси на адв. Б.:
В.Л. П.: Свързаността на лицата няма значение за правото на данъчния
кредит. Правото на данъчен кредит е уредено в чл. 25 от ЗДДС. Следва да е
издадена фактура, в която да е начислен ДДС на отделен ред, тази фактура да
е отразена в съответния дневник за покупки или продажби, и в справка-
декларация за съответния период, и да бъде начислен в счетоводството
задължението на данъка. Това е условието за ползването на данъчен кредит.
Търговските разплащания между страните не касаят правото на данъчен
кредит.
На въпроси на съда:
Ревизионен доклад сме гледали, но ревизионен акт не си спомням дали
имаше. Даже сме коментирали дружествата, от които е искана информация и
сме ги описали на стр. 10. Те са питали крайните клиенти на „Мелектронн“ –
„Панекс хотелс“, „Елдоминвест, „Зита Абастрой“, „Фиксит България“ и др.
Конкретен въпрос не сме имали за ревизионния акт.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме експертизата.
АДВ. Б.: Да се приеме експертизата.
СЪДЪТ намира, че заключението по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза следва да се приеме към доказателствата по делото.
На вещите лица следва да се изплати възнаграждение за изготвяне на
експертизата съгласно представените СД в размер от по 1 105 лева, както и по
60 лв. за отговори на допълнително зададени въпроси, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица М. П. и П. П. , в
размер от по 1165 лева. /изд. 2 бр.РКО/
На основание чл. 283 от НПК се прочитат всички протоколи и писмени
7
документи, събрани в хода на досъдебното и съдебното производство, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да
се приключи съдебното следствие.
АДВ.Б.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
На основание чл.286 от НПК, намирайки, че са извършени всички
действия относими и допустими, и свързани с изясняване на обстоятелствата
по делото председателят обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 ал. 1 от НПК съдът, дава ход на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател и съдебни заседатели, днес
пред вас е изправен да отговаря за извършено престъпление по чл. 255 от НК
Н. Д. Д.. От името на ОП - Варна поддържам изложеното в обвинителния акт и
въз основа на събраните в съдебните заседания доказателства, аз ще пледирам
следното:
Предмета на делото е има ли действителни сделки между „Мелектронн“
и „Систинг-М“ и какъв е смисъла на съществуването на тези две фирми за
търговската дейност, осъществявана от Н. Д..
Към 07.02.2017г. Н. Д. е бил собственик, съдружник и управител на
дружеството „Систинг-М“, което, както той каза, съществува и работи
успешно от 2014г. То е било с предмет на дейност основно електроизграждане
на различни обекти. За извършването на този предмет на дейност
дружеството е имало наети работници на трудов договор, съответна техника
за тези ел. дейности, оборудване и автомобили. Търговската дейност е била
реално извършвана от Н. Д., доказателствата за което са подписите му върху
съответните документи. „Систинг-М“ е било регистрирано по ДДС.
През 2018 г. това дружество е регистрирало значителни приходи и
съответно печалба, поради което аз считам, че Н. Д. се е замислил за начин, по
който да избегне и да намали размера на дължимите данъци, в случая ДДС,
които да внася в държавата. Трябва да бъде измислен някакъв механизъм, чрез
който дължимият ДДС, който трябва да се начисли, да се намали до минимум.
За целта трябва стойността на продажбите, които „Систинг-М“ извършва или
8
принципно стойността на продажбите да бъде близка до стойността на
покупките или почти равна, за да бъде намален по този начин размера на ДДС.
И тогава Н. Д., според мен, решава да учреди тази втора фирма „Мелектронн“,
на която също той е управител, като единствената цел е той сам да си пише
фактурите за недействителните сделки, като от една страна той ще бъде като
управител на „Систинг-М“, на каква цена той препродава услуга на
„Мелектронн“, от друга страна „Мелектронн“ на каква цена купува, съответно
на каква цена продава. Именно коригирането на тази разлика между
покупките и продажбите е била изцяло във властта на Н. Д.. Той не се е влияел
от други фирми.
Втората причина Н. Д. да избере да учреди втора фирма е това, че при
започването на дейност с две фирми върху „Систинг-М“ остават всички
задължения към Държавата - главница в размер на 79 000 лв., които са
неплатени до момента, неплатени осигуровки на работници, начислени, но
неплатени данъци по ДДС и ЗКПО. В изпълнение на това си решение, на
25.09.2019 г. Н. Д. е учредил второто дружество „Мелектронн“, на което вече
само той бил управител. От 12.10 2018 г. по избор на Д. още в началото
дружеството е регистрирано по ДДС, защото това е била целта - да може да
се избягва плащането на ДДС. Това дружество „Мелектронн“, като предмет
на дейност изцяло дублира предмета на дейност на „Систинг-М“, като Н. Д.
започнал да приема поръчките чрез дружеството „Мелектронн“ и да ги
възлага на другото си дружество „Систинг-М“. „Мелектронн“ и „Систинг-М“
работят двете заедно. „Систинг-М“ има само един сключен договор директно
с „Планекс“, другото е всичко поема работата, която му се възлага от
„Систинг-М“. Тоест, Н. Д., едновременно е управител на „Систинг-М“,
решава на каква стойност ще продаде услугите на „Мелектронн“, съответно,
като собственик на „Мелектронн“ решава на каква стойност той ще продава
съответните услуги. „Систинг-М“ продължава и Д. каза, че продължава да
бъде изцяло оборудваното от двете дружества, единственото с възможност да
изпълнява тези договори, които се сключват. Дружеството „Мелектронн“ до
края на 2019 г. няма никаква възможност да извършва тези договори, които
сключва. Няма работници, няма техника и т.н. Продължава да съществува
само като едно кухо дружество, през което само минават пари.
Н. Д. и в предното заседание даде обяснения и сега даде обяснения, че
те с М. А. щели да се разделят, нещата не вървели и затова искал той да има
9
друго дружество, с което да поеме нещата. Имал някакви контрагенти в
Румъния, М. А. щяла да ги поеме тях, пък Д. само клиентите в България. Това
няма как да бъде вярно, тъй като М. А. Ви обясни, че тя не била с такъв статут
в „Систинг-М“, че Н. Д. да се съобразява с нея. Факта, че тя напуска след като
разбира, че той я мами, доказва, че изобщо М. А. не е била причината за
учредяване на второто дружество „Мелектронн“. Тогава възниква резонно
въпроса М. А. след като е напуснала защо продължава тази схема и какъв
беше проблема на Н. Д. да закрие „Мелектронн“ и да работи със „Систинг-
М“. М. А. в своите показания насочи вниманието към нещо много важно –
това, че когато Н. Д. издава фактури, като собственик на „Мелектронн“ към
„Систинг-М“, той не посочва МОЛ, не посочва и адреса, на който
„Мелектронн“ е учредено, а именно „Абатрос“ № 4, на който адрес е същото
седалище на „Систинг-М“. Това е направено с цел да се прикрие именно това,
че парите минават и пари се задържат в „Мелектронн“. Пари не стигат до
„Систинг-М“. По този начин за целите на данъчната измама Д. е прикривал и
от М. А. и от работниците, че той има друго дружество, за да може да запази
работниците, те да не се усъмнят, че има нещо нередно.
Виждате в защитната теза и в разпитите на свидетелите, че досега се
твърди, че само „Систинг-М“ изпълнява. Всички работници потвърдиха, че те
са работили към „Систинг-М“, ползвали са техника на „Систинг-М“,
брандирана с фирменото наименование на „Систинг-М“, използвали са
автомобили на „Систинг-М“. Когато са имали нужда са купували материали,
като фактурите са били издавани на „Систинг-М“. Това че „Систинг-М“
съществува от 2014 г. доказва, че не е имало никаква необходимост от това
„Мелектронн“ да бъде някакъв посредник. В този случай „Мелектронн“
съществува само за да се възлагат документално поръчки на „Систинг-М“,
друга функция няма. Схемата е работила по следния начин: Контрагента,
както беше даден пример със „Зита Абастрой“, /т. 3 л. 179/ търси да наеме
изпълнител на обект, примерно магазин „Юск“. Намира го Н. Д.. Той, като
физическо лице е собственик на две юридически лица - на „Систинг-М“ и на
„Мелектронн“, и може да избира с кое от двете да сключи договор. Така,
както и той го обясни, не би трябвало да има никакво съмнение, че договора
трябва да го сключи със „Систинг-М“, защото това е фирмата, която той лично
е оборудвал през годините с всичко необходимо. Обаче Н. Д. избира да сключи
този договор с фирма „Мелектронн“, в която е той и още един човек и което
10
дружество няма нищо, с което да изпълни този договор. По този начин Н. Д.
продава на „Зита Абастрой“ една услуга - окабеляване и поставяне на
осветление на съответния магазин. След това той трябва да начисли ДДС и
въпроса е как да го намали. Той веднага купува за сума, която е близка до
тази, на която е продал от другото си дружество „Систинг-М“, същата услуга.
Примерно, за 50 000 лв. продава услуга, че ще окабели един магазин чрез
„Мелектронн“ и за 49 000 лв. купува същата услуга от „Систинг М“. Тук той е
изключително улеснен, че стои в двете фирми, сам определя „Систинг-М“ на
каква стойност ще продаде тази услуга на „Мелектронн“ и си намаля по този
начин дължимия ДДС, който трябва да бъде внесен в бюджета. В том 3 са
приложени дневниците за покупки и за продажби, и тази схема се вижда. По
този начин от една реална сделка, „Зита Абастрой“ е наела една фирма да и
окабели магазина, Н. Д. създава документално две сделки. Първата е между
„Зита Абастрой“ и „Мелектронн“ продадената услуга, „Мелектронн“ дължи
ДДС. С другата сделка покупка между „Мелектронн“ и „Систинг-М“ Д.
намалява размера на дължимия ДДС. По този начин по една сделка има 3
фирми - „Зита Абастрой“, която купува услуга и от друга страна
„Мелектронн“ и „Систинг-М“, които продават една и съща услуга. Ако
извадим от това уравнение „Мелектронн“ остава „Систинг-М“ с всички си
технически и човешки възможности да изпълни тази сделка. Тази схема за
избягване на данъчни задължения, когато при една реална сделка се набавят в
много случаи неистински фактури за покупки на близка стойност, така че да
се намали размера на ДДС. Тук Н. Д. не е искал да рискува с неизвестни
фирми, с фирми бушони на данъчни измамници и затова решава сам да си
пише фактурите, сам да си определя цените. Ако от това уравнение извадим
„Систинг-М“ се вижда, че „Мелектронн“ няма никаква възможност да
изпълни договорите, които сключа и това е причината Н. Д. да има 2 фирми.
От дневниците за покупки на „Мелектронн“ и на „Систинг-М“ се установява,
че фактурите са основно за закупуване на технически материали за
обзавеждането и изграждането на съответните обекти. Н. Д. е преценил, че
той не може да намалява размера на дължимия ДДС, ако използва истински ф-
ри за покупка на технически материали, защото при една данъчна проверка
той може да бъде попитан къде са тези материали. В конкретните случаи с
договорите, които сключва, бихме говорили за километри кабели, хиляди
други части, които трябва някъде да се държат на склад на първо място, трябва
11
някъде да се вложат, а той няма други такива договори, в които да ги вложи.
Ето защо е избрал сам да си пише в случая фактурите. Д. даде обяснения, че
той определя дейността между тези 2 дружества като съвместна, а именно
чрез „Мелектронн“ купува материалите, а от „Систинг-М“ предоставяли труд
и документи. Няма съвместност на тази дейност, защото „Систинг-М“ няма
нужда от тази съвместност, това дружество е доказало, че може само да си
извършва реалната търговска дейност. По този начин Н. Д. извършва
търговска дейност със самия себе си. И това не му помага по никакъв начин за
реалната търговска дейност, защото от друга страна контрагентите, които
наемат „Мелектронн“, те плащат аванс. С този аванс, когато е плащан
директно на „Систинг-М“, се купуват материалите. Сега, както обясни Д.,
този аванс го предоставял на „Систинг-М“, те да си купят материалите. Пак
възниква въпроса - кому е необходимо това посредничество, тези пари, този
аванс да минава през „Мелектронн“. Няма такава необходимост. Схемата е
направена така, че печалбата от договора остава в „Мелектронн“, а на
„Систинг-М“ се отпуска малка част от парите, които са платени по договора.
По този начин Н. Д. контролира какви пари ще останат в дружество
„Систинг-М“.
Причината да съществува „Мелектронн“ не е и липсата на пари, защото
както се вижда от копията от търговското дело, което е приложено, при
направен опит да бъде обявен „Систинг-М“ в несъстоятелност и също от стр.
3 на ССчЕ виждаме, че през 2018 г. касовата наличност в „Систинг-М“ е била
298 000 лв. свободни пари, а през 2019 г. касовата наличност в „Систинг-М“ е
била 398 000 лв. Тоест, пари „Систинг-М“ е имала да си купи и сама
материалите при започване изграждането на един обект. В том 10 са
приложени дневниците за покупки на „Систинг-М“, като се вижда, че са
закупувани в хода на дейността материали, които са били необходими за
търговската дейност, за изграждането на съответните обекти. Приложени са и
дневници за продажби и от дневника за м. септември 2018 г. се вижда, че е
продадена услуга на ф-ма „Планекс“ за 16 000 лв. Тоест, „Систинг-М“ няма
никакъв проблем сама да си извършва търговската дейност и без
посредничеството на „Мелектронн“.
За да се разбере истинската причина да се учреди втората фирма трябва
да се изследва икономическия ефект за Н. Д., като собственик на тези 2
фирми, да има и втора фирма с дублиращ предмет на дейност и как това влияе
12
върху начисляването и плащането на данъците. За Д. няма по-различен
икономически ефект от това че има две фирми, които изпълняват един и същи
договор, защото неговата печалба не става двойна. Той работи за печалба и
това, че разделя някакъв договор между две фирми, не му прави печалбата
двойна. С „Мелектронн“ се сключва договор колкото парите да минат през
тази фирма, да се задържи по-голямата част от сумата, М. А. да не разбере
всъщност колко струват тези договори, а Д. сам определя колко пари да бъдат
платени на „Систинг-М“. Всъщност той не губи нищо, защото и определяйки
по-ниска цена на услугата, която „Систинг-М“ ще предостави на
„Мелектронн“, парите от сделката между „Мелектронн“ и контрагента пак
остават при него, така че не губи нищо, но и не печели двойно. Реално се
въртят едни и същи пари между двете фирми на Д.. Това, че печалбата е една,
се доказва от факта, че в „Мелектронн“ Д. дълго време не наема работници.
Обаче той в някакъв момент се усеща, че „Мелектронн“ не може да
съществува само да доставя кабели на „Систинг-М“ и когато се извърши една
данъчна проверка ще се види, че фирма „Мелектронн“ е някакъв посредник и
ще се разкрие именно тази схема - продава на „Зита Абастрой“, купува от
другата си собствена фирма, колкото реши на такава стойност купува,
намалява дължимия ДДС. Ето защо работниците казаха в съдебното
заседание, че някои от тях са били наети на по 4-часови договори и във ф-ма
„Мелектронн“. По този начин Н. Д. е можел да твърди, че и „Мелектронн“
може да извършва някаква дейност, но работниците Ви казаха, че те са
работили с оборудването и с автомобилите на „Систинг-М“. По този начин
чрез назначаването на едни и същи работници и в „Систинг-М“, и в
„Мелектронн“ Н. Д. създава документално впечатлението, че двете фирми
имат достатъчно работници. Обаче възниква следната задача - в „Систинг-М“,
ако има 10 работници наети и същите те са наети в „Мелектронн“ на 4-часов
трудов договор, сутрин на обекта колко работници отиват да работя – 10 ли са
или са 20? Ами отиват 10 работници да работят, защото са едни и същи. След
което обаче Н. Д. се усетил, че като го проверят ще видят, че едни и същи
работници от двете негови фирми са назначени на трудови договори и в
„Систинг-М“ и в „Мелектронн“. Затова започнал да преназначава част от
работниците да работят само в „Мелектронн“, друга част само в „Систинг-М“,
но така или иначе обекта остава един, той е на „Зита Абастрой“. От тия
движения, които нямат смислено обяснение, може да се разбере причината да
13
съществува „Мелектронн“. Тя е една куха фирма, която именно цели да
намали размера на ДДС.
Вещото лице и тук Н. Д. твърди, че „Систинг-М“ било подизпълнител на
„Мелектронн“. За да има подизпълнител трябва да има изпълнител. И аз това
казвам, че няма търговски смисъл от съществуването на „Мелектронн“ при
условие, че той е собственик на едно физическо лице и това физическо лице
нито получава двойна печалба, нито нищо. Ако двете фирми отделно имаха
сключени договори тогава можехме да говорим за печалба, но тук обектите са
едни и същи, и няма смислено обяснение защо „Мелектронн“ продължава да
съществува. Чухте показанията на свид. А. К. А., който в протокол от съдебно
заседание от 27.05.2025 г. стр. 8, заявява, че те подизпълнители не са ползвали.
Те няма и как да ползват, защото знаят, че са работници към „Систинг-М“, на
тях им се възлага да изградят един обект, така както дълги години са
изграждали тези обекти. Няма никой друг, който да идва да им помага или да
върши някаква друга дейност. Затова това твърдение, че „Систинг-М“ е
подизпълнител, това не е така. Да, други големи фирми може и да си имат
подизпълнители, само че в конкретния случай за Н. Д. няма необходимост той
да има подизпълнител, защото те са си негова фирми, негови работници и за
реалната търговска дейност и за изпълнението на обекта по никакъв начин не
го ползва, че си бил наел собствените работници от другата фирма за
подизпълнител. Тоест той няма някакви затруднения, след като е бил 4 години
собственик само на „Систинг-М“ изведнъж да се принуждава да ползва
подизпълнители и то кои, собствените му работници. Тук смислено обяснение
аз не виждам.
Бяха представени счетоводните документи за сключените сделки между
„Мелектронн“ и „Систинг-М“, като защитникът насочи вниманието, че имало
отбелязване на тях от счетоводител, че били проверени, и това било
доказателство, че сделките били реални. Това са едни документи, които всеки
може да състави. Те по никакъв начин не доказват реалност на сделките.
Счетоводителят не е ходил на обекта, а фактурите си ги пише сам Д., като
собственик на двете фирми. Не е трудно да прецениш, че когато единия ти
договор си продал услуга за 50 000 лв., като си напишеш едни фактури за
49 000 лв., си намаляваш размера на дължимия ДДС. И какво се случва в
данъчен аспект. Адв. Б. упорито твърди, че ДДС-то е било платено, но то не е
платено, само че е начислено. Обаче, когато е начислено, а не е платено,
14
тогава се дължи единствено административна отговорност по Закона за ДДС,
защото ако изобщо не е начислено, както правят някои други, там веднага
данъчните ги разкриват. Докато тук, в делото има едни искания за отсрочване
на плащане и т.н., просто е отлагано във времето плащането на ДДС. Това е
втория начин за облагодетелстване. В случая начисляваме едно ДДС, но не го
плащаме, а то е и намалено на всичкото отгоре и по този начин се печели.
За да се разбере тази схема трябва да се тръгне от допълнителната ССчЕ,
която е назначена по настоящето дело - стр.7 отговора на въпрос № 3. През
2018 г. в тази експертиза вие ще видите, че дружество „Систинг-М“ е имало
приходи в размер 706 089 лв., разходи в размер на 422 973 лв. и печалба в
размер на 283 117 лв. Това е, когато съществува само „Систинг – М“. Тези
суми показват реалната дейност на това дружество и доказват, че то се е
развивало без да има необходимост от всякакви посредници, съвместни
дейности и подизпълнителска дейност.
През 2018г. дружеството „Мелектронн“, което е регистрирано на
12.10.2018г., в края на годината при започване на тази схема за данъчна
измама, е декларирало приходи в размер на 65 124 лв., разходи в размер на
52 165 лв. и забележете, счетоводна загуба в размер на 12 959 лв. Това е
дружество, което към него момент има само един Н. Д., който няма нищо. Той
не върши нищо, той купува само едни кабели. Въпросът е как така той загуби
12 000 лв. при условие пък, че другото му дружество печели. Едното нищо не
прави, то само получава едни пари по сметките и сключва договори. И как
така е допуснал да загуби 12 000 при условие, че той стои от другата страна на
другото дружество, което изпълнява този договор и то пък печели. Ето това е
една пълна мистерия.
Малко по-надолу на стр. 7, отговор 3 е таблица за издадените фактури от
„Систинг-М“ към „Мелектронн“. През 2018г. „Систинг-М“ издава към
„Мелектронн“ фактури на обща стойност 50 213 лв. с ДДС, тоест „Систинг-
М“ продава услуга, „Мелектронн“ купува и „Мелектронн“ декларира разход в
размер на 52 165 лв. Няма как това да се разходи на „Мелектронн“ при
условие, че „Мелектронн“ нищо не прави. „Мелектронн“ прави разход от
нищото, защото „Мелектронн“ ако го няма, „Систинг-М“ щеше да си изпълни
договора. При тези две фирми „Мелектронн“ съществува именно, за да
обоснове някакъв разход. Защото, от другата страна пък при „Систинг-М“ е Н.
15
Д., който определя на каква стойност ще бъде продадена същата тази услуга. В
том 3, договор от 12.12.2018 г. със „Зита Абастрой“ за 68 529 лв. с ДДС, в
дневник за продажбите от м. 12.2018 г./т. 3, л .163 от ДП/ е вписан получен
аванс от „Зита Абастрой“ на стойност 25 000 лв. с ДДС. В дневника за
покупките веднага /т. 3, л. 62 от ДП/ са вписани 3 покупки от „Систинг-М“.
Едната е за 4 690 лв. с ДДС, другата е за 5803 лв. с ДДС и третата е за 12 000
лв. с ДДС, общо за 22 493 лв. и „Мелектронн“ ще дължи ДДС върху разликата
от 2507 лв. Тоест Н. Д. определя сам на каква цена продава тази услуга и
неговият интерес е да плати по-малко ДДС, безспорно.
През 2019г., в същата таблица в ССчЕ ще видите, че в дружество
„Систинг-М“ приходите рязко намаляват и както са били през 2018 г. 706 089
лв. стават изведнъж 280 658 лв. Тоест, тези приходи намаляват с 425 431 лв.
Разходите са били в размер на 254 692 лв. и намаляват със 168 281 лв.
Печалбата на „Систинг-М“ за 2019 г. спада с 257 151 лв. и става само 25 966
лв. Да, обаче другите пари отиват в „Мелектронн“ и Н. Д. нищо не губи. Него
това въобще не го притеснява. Ако той работеше само със „Систинг-М“ и
примерно печалбата беше спаднала от 280 000 лв. на 25 000 лв. той щеше да
бъде силно притеснен, но тук не е силно притеснен, защото парите остават в
другата му фирма. Именно този размер на приходите, който остава постоянен,
той е висок, е стимула на Н. Д. да търси начини да избягва установяването и
плащането на действителния размер дължим ДДС. Всички тези приходи и от
двете фирми са от един договор, който Н. Д. сключва с един контрагент. Няма
двойна печалба, не печели двойно, просто в едната фирма му остава
печалбата, в другата се превеждат едни пари, колкото да съществува „Систинг-
М“.
Ето защо, въз основа на всички тези обстоятелства и факти, аз твърдя, че
има само една сделка. Няма две сделки. Документално е създадена измамата,
че има 2 сделки, но сделката е една и втората фирма „Мелектронн“
съществува, за да се намалява дължимия размер на ДДС. Доказателство за
това е приложеното към делото търговско дело за несъстоятелност на
„Систинг-М“, където състав на Окръжния съд е отказал да обяви „Систинг-М“
в несъстоятелност, тъй като е имало 506 000 лв. по сметките на това
дружество касова наличност, с която не са платени, а е могло да бъдат
платени дължимите от „Систинг-М“ към Държавата 79 000 лв. за осигуровки,
ДДС и данък ЗКПО и няма смислено обяснение, не е представено пред
16
Окръжния съд къде са отишли тези 506 000 лв.
Същата е ситуацията с фирма „Мелектронн“. Преди нейното закриване
има 433 000 лв. касова наличност, изтеглени от банките, които не са отчетени
като разходвани в полза на това дружество и за тях не е платен данък върху
дивидентите, независимо от това дали е трябвало фирмата да го начисли, но
реално е трябвало Н. Д., като управител, да начисли този данък и с това се е
обогатил. Единствено, за да не му бъде потърсена своевременно наказателна
отговорност, Н. Д. декларира данъците на „Систинг-М“, но не ги внася. Но
дори това деклариране то не е миродавно, защото цените ги определя той, на
каква стойност ще продаде услугата от „Систинг-М“ към „Мелектронн“ и това
е правено с цел намаляване размера на дължимия ДДС. Декларирането на
данъците без да бъдат платени е законния начин Д. да не плаща данъците,
защото е по-добре да платиш административната глоба, която е по ЗДДС,
отколкото да платиш съответното ДДС. По този начин Д. отклонява
вниманието на данъчните служби от тази схема, които го чакат да плати, но
той така или иначе не плаща и за момента те нямат причина да му блокират
сметките. Общо за двете фирми за една година са изтеглени 900 000 лв., върху
които не са платени никакви данъци. Видно от том 7 на делото срещу
„Мелектронн“ има дело за задължения за осигуровки и ДДС в размер на
185 688 лв. Очевидно, както казва г-н Д., някои други имат различен поглед
върху нещата.
Относно твърдението, че Д. не разбрал за данъчната ревизия, всички
доказателства сочат обратното. Видно от том 7, л. 11, л.12, л.16, л. 29 и л. 24,
на 26.10.2020 г. Н. Д. е разбрал, че се извършва проверка на „Мелектронн“, и
когато е предприета проверка на касовата наличност той е поискал на друг ден
да бъде извършена тази проверка, а не в деня, когато органите по приходите са
поискали това, и на 08.04.2021 г. скорострелно е прехвърлил дружеството на
Емил Трайков Д.. Именно в това искане за удължаване срока за представяне на
писмени обяснения /т. 7 л. 44-45/ има писмено искане от 20.11.2020 г., също и
на л.216 от т. 7, за спиране на проверката поради Ковид 19. В т.7 л.219 е
приложен протокол за проведен разговор между инспектор по приходите и Н.
Д., в който Д. е обяснил, че имейлът му office@мelectronn.com не е активен.
Това имейлът, който Н. Д. посочва и в търговската си кореспонденция от 2018
г. до 2020 г. /т. 3 от делото/ по всички договори с фирмите „Зита Абастрой“,
„Еврогейм“, „Планекс“, „Елдоминвест“. Това опровергава твърдението, че Н.
17
Д. не е знаел за ревизията, не е могъл да се защити навреме, да представи
опровержение. Просто Д. е разбрал, че е дошло времето да го проверяват и е
прехвърлил дружеството на друго лице, съответно седалището на
дружеството на друго лице, поради което не е имало основание да бъде
извършена проверка на касовата наличност на адреса на седалището ул.
„Албатрос“ № 4.
В т .7 л. 221 има още едни писмени обяснения на Д. пред НАП. На л.
222 е отпечатан имейл, изпратен от посочения преди малко от мен фирмен
имейл на „Мелектронн“, а на л.223 има искане за предоставяне на документи,
в които на отделен ред ясно пише, че е по повод на започнала ревизия.
Както посочих, Н. Д. се е погрижил в „Систинг-М“ да влизат колкото се
може по-малко пари, а при нужда от пари за дейността на „Систинг-М“ той е
измислил друга схема за прехвърляне на пари между двете дружества, а
именно чрез фиктивни наеми на автомобили или наеми на складове. Тоест,
„Мелектронн“ наема от „Систинг-М“ автомобил и плаща на „Систинг-М“ за
наема на този автомобил без да има някаква необходимост, защото в
„Мелектронн“ дейност не се извършва, както и сам Н. Д. заяви - работниците
са едни и същи, те си работят с оборудването на „Систинг-М“. Тоест, реално
от една страна Н. Д., като собственик на „Систинг-М“, се съгласява да
предостави на Н. Д., като собственик на „Мелектронн“, един автомобил и си
стискат ръцете в офиса и си определят срещу какви пари да си предостави
сам на себе си един автомобил за ползване, който се ползва пак от
работниците на „Систинг-М“, или да се предостави склад и т.н.
Също начин за източване на „Мелектронн“ е примерно „Мелектронн“
наема от дружеството „Мелектронн трейд“, в което управител е съпругата на
Д., някакво помещение и плаща някакъв наем. Тоест, Д. със съпругата си се
разбират какъв наем ще иска и по този начин от „Мелектронн“ излизат
законово едни пари.
По делото бяха представени внезапно появили се липсващите
документи от сделките на „Мелектронн“ и „Систинг-М“ в оригинал, които
лицето което е придобило внезапно фирмата „Мелектронн“ Емил Алексиев,
отричаше на досъдебното производство да са му предавани. Те не са му били и
предавани, защото видяхте какъв човек е той и едва ли Д. му е гласувал
доверие да му остави тези оригинални документи. Просто му е платено на
18
Алексиев да ги представи, уж че били в гардероба му и там ги бил държал,
една папка с документи, които Н. Д., като собственик сигурно на 3 дка хангар
за игра на падел, няма къде да сложи една папка.
По обвинението за укриване на счетоводната документация. Тя е укрита
в момента, в който Н. Д. разбира, че започва тази проверка от органите по
приходите. Сменя адреса, съответно укрива тези пари, които не е държал в
банка, за да може да ощети съдружника си и при една проверка да може да
реагира за един ден и да предотврати да му бъде наложен запор на сметката и
тези с такава схема и замисъл спестени пари да не му бъдат отнети.
Ето защо, въз основа на всичко изложено и всички тези последователни
действия, които са извършени, аз считам, че фирмата „Мелектронн“ не е
имала място в правния мир. Тя е безсмислена фирма, куха фирма, като
единствено документално през нея преминават едни пари. Посочих вече
схемата – купува, продава и намаляването на ДДС. Затова не приемам тези
сделки за съществуващи и реални между „Мелектронн“ и „Систинг-М“.
Ако вие г-н Председател и съдебни заседатели считате, че казаното от
мен кореспондира с доказателствата по делото, Вие ще следва да признаете
подсъдимия за виновен и ако сторите това ще следва да отчетете
отегчаващите вината обстоятелства, които за мен се заключават в системното
неплащане на данъци въпреки наличието на достатъчно свободни парични
средства. Смекчаващи вината обстоятелства за мен няма.
Считам, че с оглед на специалната превенция ще бъде справедливо да
наложите на подсъдимия наказание лишаване от свобода между средния
размер и максимума, което да бъде изтърпяно ефективно в затвор. Вие ще
следва да му възложите разноските по делото. Да бъде уважен гражданския
иск и да потвърдите мярка за неотклонение.
Моля за вашето решение в този смисъл.
АДВ. Б.: Уважаеми окръжен съдия, уважаеми съдебни заседатели, след
анализ на доказателствената съвкупност, моля да приемете, че подзащитният
ми не е извършил престъплението, за което е предаден на съд и да го
оправдаете по възведеното обвинение, като съображенията ми затова са
следните:
В обстоятелствената част на обвинителния акт се излага, че ТД
„Мелектронн“ е осъществявало реално търговска дейност. Това обстоятелство
19
се установява и от приобщените в хода ДП доказателства, документи от
цялото ревизионно производство на „Мелектронн“, като тази дейност се е
изразявала в проектиране и изграждане на системи за сигурност, на
слаботокови системи, на ел. инсталации и поддръжка на тези системи, като
през 2019 г. това дружество е декларирало приход в размер на 262 000 лв., а за
2020 г. приходът е над 1 млн. лв. Имайки предвид този значителен по размер
приход, както и от приетите като доказателства множество договори,
сключени между „Мелектронн“ и неговите контрагенти, се установява, че това
дружество действително осъществява една значителна по обем търговска
дейност. Обектите, на които „Мелектронн“ е изпълнявало тези дейности,
съгласно представените договори от контрагентите на „Мелектронн“, са били
в различни Молове в гр. Варна, гр. София, магазин „Юск“ в гр. Димитровград,
магазин „Юск“ в гр. Монтана, магазин „Юск“ в гр. Русе, магазин „Дъглас“ в
Мол Пловдив, магазин „Дъглас“ в „Делта Планет“ Варна, магазин „Сиела“,
магазин „Пепко“ в Ринг Мол – София, Добрич и детски градини „Ян Бибиян„
и „Светулка“ във Варна.
В хода на ревизионното производство от ревизиращия екип са
направили насрещни проверки на всички негови доставчици – „Еврогеймс
Технолоджи“ ООД, „Планекс Инвест“ ООД, „Елдоминвест“ ООД, „Зита
Абастрой“, „Ел Смарт“ „Фиксит България“ ЕООД, „Солей 06“ и др. Всички
тези контрагенти са представили на органите по приходите договорите с
„Мелектронн“, от които е ясно кой договор за кой обект се отнася.
Представили са приемо-предавателните протоколи и актове обр. № 19,
издадени от „Мелектронн“ за приемане на извършената работа, както и
фактури, включени в съответните дневници по Закона за ДДС, както и
доказателства за разплащане по тези фактури. Тоест, от тези доказателства се
доказва, че „Мелектронн“ реално е осъществявала значителна по обем
дейност. За да осъществи тези доставки „Мелектронн“ е следвало да използва
определен външен ресурс, както ДМА, така и работна ръка и подизпълнители,
тъй като не разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост да
извърши тези доставки. От представената по делото справка за трудовите
договори е видно, че до 2018 г. не е имало никакви назначени работници, а за
периода от 01.01.2019 до 30.06.2019 г. има само 4 работника, назначени на 4
часа. Очевидно с тия 4 работника на 4 часа не може да изпълни тази значима
по обем дейност, за която говоря. Също не е разполагало с МПС, както ДМА и
20
друга техника, като скелета, машини и др. за извършване на монтажните
дейности, при което именно се е наложило да използва „Систинг-М“, като
подизпълнител за една част от обектите, а за друга част е наемал от него
работници, МПС и техника. Ползването на подизпълнители в строителството
не е нещо необичайно. Това е редовна практика, дори по няколко
подизпълнителя. Най-големите строителни фирми във Варна нямат назначени
работници, те ползват външен ресурс. Строителните фирми нямат кранове,
нямат бетоновози, всичко това се наема. Така че факта, че използва
подизпълнители няма нищо нередно, нищо лошо, нищо заобикалящо закона. В
същото време „Систинг-М“ е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост
за да извърши тази дейност като подизпълнител. От представената справка по
делото за трудовите договори се установява, че той има назначени 22 лица на
трудови договори, с които може да извърши услугите, а от приетото като
доказателство писмо от Сектор КАТ на Пътна полиция, се установява, че има
и МПС. Също така, докато е извършвал тези услуги „Систинг-М“ е направил
и разходи. По делото се приеха като доказателства фактури, издадени на
„Систинг-М“ във връзка с нощувки на работниците им в гр. Димитровград,
Хасково и София. От разпита на свид. А., В., З. и Д., работници в „Систинг-
М“, се установява, че те са работили на обекти, за които „Мелектронн“ е имал
сключени договори, които изброих преди малко. Били са командировани от
„Систинг-М“. Носели са командировъчни, които са били подпечатвали в
хотелите, в които са отсядали, а когато обектите са били извън Варна
„Систинг-М“ е заплащало за нощувки на тези работници. Фактурите за
нощувки са били носени, както споделиха работниците, от тях,
командировъчните са били подпечатвани в съответния хотел и фактурите за
нощувки са били носени, за да бъдат осчетоводени. Пътували са с автомобил,
който е бил брандиран с логото на „Систинг-М “, както и инструменти, които
са били брандирани и са си получили трудовото възнаграждение от това
дружество. От разпита на свид. З., който е работил на обекти само в гр.
Варна, двете детски градини „Ян Бибиян“ и „Светулка“, се установява, че
свид. М. А. е носила материали на тези обекти, а както знаем тя е била
съдружник в „Систинг-М“. Също така З. заяви, че докато е работил на тези
обекти, лично е ходил да купува материали за „Систинг-М“.
От показанията на тези свидетели са установява, че докато са работили
на обектите се идвали представили на възложителите на „Мелектронн“. В
21
магазин „Юск“ е идвал представител на „Зита Абастрой“, в магазин „Пепко“
представители на ф-ма „Фиксит България“, за магазини „Дъглас“ „Ем Ес
Джи“, както и за „Сиела“, а за детските градини „Ян Бибиян“ и „Светулка“
фирмата „Солей 06“. Това са все фирми, с които „Систинг-М“ не е имало
сключени договори. Това са били договори, сключени с „Мелектронн“ и те са
отивали да инспектират какво по дейността се свършва. Показанията на тези
работници са още едно пряко доказателство, че „Систинг-М“ фактически е
осъществило доставката на услуги към „Мелектронн“ на именно тези обекти,
за които „Мелектронн“ има сключени договори. В тази насока са и
показанията на свид. М. А./Г., която въпреки конфликтните отношения, които
има с подсъдимия, при разпита си потвърди, че „Мелектронн“ е имало
взаимоотношение със „Систинг-М“, че „Мелектронн“ е възлагало на
„Систинг-М“, „Систинг-М“ е изпълнявало и съответно е получавало
заплащане затова. Последната потвърди, че „Систинг-М“ са работили на
обекти на „Мелектронн“.
От всички тези доказателства може да се направи обоснован извод за
фактическо изпълнение и реалност на получените от „Мелектронн“ доставки
и всички доводи на прокуратурата в обратния смисъл считам, че са
несъстоятелни. Налице е не само фактическо изпълнение на доставки, но и
документална обоснованост на сделките - наличие на редовни фактури от
външна страна. В хода на съдебното следствие се представиха всички фактури
в оригинал, както и съответните актове обр. № 19, от които се установява
приемането-предаването на работата, количеството на работата, обекта, за
който тази работа се е отнасяла. Именно тези протоколи свидетелстват за
обективно съществуващи облигационни отношения между двете фирми.
Налице е било и заплащане на договорената цена, обстоятелство, което не е
спорно, което се твърди в обвинителния акт, видно от представените по
делото извлечения от банкови сметки. От разпита на счетоводителката се
установи, че процесните фактури са били издадени и представени на
счетоводителката за осчетоводяване, а не само са и били диктувани номера,
както се твърди в обвинителния акт, тъй като по тях тя е направила
отбелязване по време на осчетоводяването и същите й бяха предявени в
съдебно заседание. По същата причина не може да се твърди, че са съставени
за целите на настоящия процес.
Не без значение е плащането по фактурите, тъй като не само подс. Д. е
22
имал достъп до банковата сметка на дружеството. С такъв достъп е
разполагала и другата съдружничка и той не може необезпокоявано да си
прехвърля пари, не всички пари са в негово владение. Както стана ясно, в
месец април 2019 г. свид. А. си е прехвърлила 66 000 лв. дивидент от сметката
на дружеството в нейната сметка. Така че не можем да кажем, че плащането
на фактурите няма никакво значение, че било от единия джоб в другия, защото
имаме още един съдружник.
Видно от представените първични счетоводни документи е, че всички
тези фактури се отнасят до монтажни дейности на различни обекти във Варна,
като заедно с приемо-предавателните протоколи е ясен обекта, за който се
отнасят, който пък обект кореспондира с обекти, за които „Мелектронн“ има
сключени договори с неговите възложители. Това е обобщено в приложение
№ 1 на допълнителната ССчЕ, като вещите лица са достигнали до извода, че
съобразно наличните по делото документи през процесните периоди
„Мелектронн“ е осъществявало множество дейности, за които вероятно
„Систинг-М“ се явява подизпълнител, видно от посоченото в приложението
като ставки. Аз ви моля да кредитирате това заключение, тъй като
заключението на Счетоводната експертиза, направено в хода на ДП, не е било
запознато с всички доказателства, които впоследствие се представиха.
Има две фактури, които са отразени в следващ период. Вещото лице
заяви в съдебно заседание, че има 12-месечен период, в който те могат да
бъдат осчетоводени. Едната фактура е за 6 лв. Посочена е фирма „Анди Л“, а
всъщност доставката е от „Анди БГ“ ООД. Станала е техническа грешка,
никой няма да тръгне да съставя неистински документ за 6 лв., както и за
фирмата „Сектрон Варна“ за 28 лв. Там също е станала някаква грешка. А по
отношение на цитираните в заключението 2 фактури вещото лице е посочило,
че те са в по-късен период включени в съответните дневници, в данъчен
период януари 2021 г. и февруари 2021 г. Това са от м. декември, което е
напълно законосъобразно. Това е изключението.
Основния предмет на доказване по това дело е дали „Систинг-М“
фактически е осъществило доставката на „Мелектронн“. По отношение на
описаната схема от прокурора, акцента беше затова защо съществува
„Мелектронн“. Просто съществуването на едно дружество е въпрос на
търговска преценка. Ако съществуването на това дружество, в случая
23
безспорно са налице свързани лица, има някакво значение за правото на
признаване на данъчен кредит, законодателят би го обективирал в законов
текст, както го е направил в ЗКПО, че сделките между свързани лица следва
да бъде пазарната цена. Иначе кой колко дружества ще учреди, в кое
дружество ще остава печалбата и как ще остава печалбата, няма никакво
отношение за правото на признаване на данъчен кредит. Прокурорът твърди,
че примерно при фактура 50 000 лв. трябва да начисли 10 000 лв. ДДС и той,
за да не го начисли, издава фактура на „Систинг-М“. Това не е точно така,
защото, ако получи 50 000 лв. от един контрагент и трябва да осъществи
някакво окабеляване, той трябва да направи разходи за материали, за заплати,
за командировъчни, и това ДДС няма да е в размер на 10 000 лв., защото ще
има съответни разходи. Освен това и двете фирми са негови, и в двете фирми
той е управител. Ако в едната фирма се намалява ДДС-то в другата се
увеличава. Това е логиката на данъчния закон и той е еднакво отговорен в
двете фирми. Единствената причина за да направи дружество „Мелектронн“ е,
тъй като е решил да се разделя със съдружничката си, да прехвърли част от
контрагентите към тази фирма.
Това, че определял сам на каква цена да бъде услугата. Ами това е
пазарна икономика, нормално е да определи сам на каква цена да бъде
услугата.
По отношение на печалбата. Просто прокурорът смесва двата закона –
Закона за корпоративното подоходно облагане и ДДС, където логиката е
съвсем различна. За печалбата имат значение други неща.
Кой има нужда от тази търговска дейност да бъде осъществена по този
начин е въпрос на преценка. Нямаме нарушение на закона с това.
Искам да отбележа, че за признаване на правото на данъчен кредит е без
значение какво е плащането, дали контрагентът ще си плати ДДС-то по
фактурата. Такава отговорност има по чл.177 от ЗДДС тогава, когато
регистрирано лице получател по една голяма доставка е знаело, че ДДС няма
да бъде платено и му се отказва право на данъчен кредит. Но това е при
реална сделка. Тази разпоредба предпоставя реални сделки. А ние в
настоящето производство точно това искаме да установим, реалност на
сделката.
По отношение на неплатеното ДДС, въпреки че е без значение за
24
признаване право на данъчен кредит е какви задължения има лицето, каква е
касовата наличност в края на периода, какви задължения има извън ДДС-то,
това няма никакво отношение по отношение правото на признаване на
данъчен кредит. Независимо от това прокурорът тълкува представените по
делото писмени доказателства превратно, а не съобразно действителното им
съдържание и взаимовръзка.
От представената по делото справка за задълженията на „Систинг-М“, за
която той твърди, че е 70 и няколко хиляди, тези задължения не са само за
ДДС. Те са за корпоративен данък, за данък по декларации обр. 1 и обр. 6,
ДОО, като голяма част от тях са възникнали извън процесния период. Ако
съпоставим тази справка за задълженията на „Систинг-М“ с декларирания от
„Систинг-М“ ДДС за внасяне за процесните периоди в месечните справки-
декларации по ЗДДС и дневниците за продажби /т. 10 от делото/, се стига до
извод, че за голяма част от процесните данъчни периоди ДДС-то е внесено от
„Систинг-М“. Едното дружество е ползвало право на данъчен кредит, другото
дружество го е платило. Тоест, щета никаква за бюджета не е възникнала. За
каква схема говорим тогава. Ще говоря конкретно с цифри.
Със СД за ДДС от 14.11. 2018 г. за данъчен период м. октомври
„Систинг-М“ е декларирало ДДС за внасяне в размер 13 875 лв. Начисленият
ДДС по издадените от „Мелектронн“ фактури е в размер на 3 124 лв. Този цял
размер от 13 000 лв. данък, в който са включени 3 000 лв. по фактурите на
„Мелектронн“, е внесен в бюджета. Е, как ще е настъпила щета и за какво би
била цялата схема, която прокурорът описва.
Със СД за м.12.2018 г. за данъчен период м. 11. 2018 г. „Систинг-М“ е
декларирало ДСС за внасяне в размер 35 986 лв. Начисленият ДДС по
издадените на „Мелектронн“ фактури е в размер 1 495 лв. Целия размер на
този деклариран данък е 35 986 лв., които включват тези 1 495 лв. Отново
нямаме никаква щета за бюджета. Отново схемата не работи.
Със СД за ДДС, подадена на 14.01. за данъчен период декември 2018 г.
„Систинг-М“ е декларирало ДДС за внасяне в размер на 7 805.10 лв.,а
начислният ДДС по издадените от „Мелектронн“ фактури е в размер на 3749
лв. Отново целия размер на данъка, в който е включен и този, е внесен, и
отново няма щета за бюджета. За да не отегчавам настоящия състав, в
мотивите към въззивната жалба при предходното разглеждане на делото, съм
25
направила за абсолютно всички данъчни периоди тази съпоставка. За някои от
данъчните периоди данъкът е внесен частично. Няма нито един период, в
който да не е внесен поне част от данъка, като голяма част е внесен изцяло.
Тук, както отговори и вещото лице, когато за съответния данъчен период по
подадена СД, в случай, че „Систинг-М“ е декларирал размер на данъка по-
голям или равен от начисления ДДС по фактурите на „Мелектронн“ и този
данък се внесе ефективно, щета за бюджета няма как да настъпи. Щета за
бюджета би настъпила в следния случай, ако в „Систинг-М“ покупките са
повече от продажбите и „Систинг-М“ не декларира като резултат за месеца
ДДС за внасяне, а декларира нулева стойност или минусова стойност на ДДС.
Така че, когато едната фирма декларира, а другата ползва право на данъчен
кредит, то няма как да се случи това нещо. Цялата схема, която описва
прокурорът, е против логиката на закона за ДДС.
По отношение доставчиците „Анди Л“, данъка е в размер на 6 лв., като е
станала грешка. В дневника за покупки е посочена „Анди БГ“, близки фирми.
Както казах и за „Сектрон“ 28 лв.
Цялата пледоария е за посредническата дейност на „Мелектронн“ и как
влияе плащането на данъци. Посредническата дейност на „Мелектронн“ и
плащането на данъци по никакъв начин не влия, защото „Мелектронн“ ползва
право на данъчен кредит, „Систинг-М“ начислява ДДС. То не подава нулеви
декларации, то начислява ДДС. Подсъдимият е управител и в двете
дружества, няма проблем да декларираш и да не платиш, както твърди
прокурора, но ти отговаряш еднакво и за двете дружества. И защо трябва да
ги правиш всичките тези неща.
Предвид изложеното Ви моля да приемете, че изпълнителното деяние не
е осъществено, защото фактурите, удостоверяващи доставките на услуги
отразяват действителното фактическо положение относно наличие на
облигационните връзки между двете дружества, поради което никоя от тях не
може да бъде квалифицирана като документ с невярно съдържание. В този
смисъл, при положение, че доставките са действителни и са свързани с реално
предоставени услуги, включени срещу насрещна парична престация,
включването им в съответните дневници по ЗДДС за съответния данъчен
период не представляват потвърждаване на неистина, и ви моля да го
признаете за невиновен и да го оправдаете по възведените обвинения.
26
По отношение на гражданския иск, такъв няма предявен по делото.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Аз се надявам да забелязахте, г-н
Председател, че адв. Б. в цялата си пледоария никъде не спомена Н. Д. по име.
Тя ви говори за две фирми, които извършват някаква търговска дейност
помежду си и създава усещането за пазарна икономика и т.н. Няма нищо
подобно, защото в нейната пледоария трябва да се разглежда това, че в двете
фирми стои Н. Д.. Има огромно значение кой какви фактури пише, защото Н.
Д., като собственик на „Систинг-М“, сам си пише фактурите и си определя
цените на услугите. Ето по тоя начин може да си регулираш размер на ДДС,
колко купуваш, колко продаваш и т.н. Съвсем различно е, ако Н. Д. беше
работил само с една фирма.
Второ, началото на пледоарията започна как Н. Д. изпитва едва ли не
огромни проблеми пред търговската си дейност, защото видите ли принуден е,
крайни обстоятелства той да наема собственото си дружество „Систинг-М“,
където нито М. А. е имала думата, нито е имала някакво отношение. Той
самият си е наемал, той самият е прикривал, че наема „Систинг-М“, ето това е
важното от субективния елемент.
На следващо място. Сам си бил определят печалбата, това било пазарна
икономика. Седи си в офиса, гледа се в огледалото и си казва – „Ами, пазарна
икономика, колкото ти кажа толкова ще платиш“. От едната фирма определя
цените другата фирма плаща. Нямам как да стане това и той да го твърди по
тоя начин. Затова казвам, няма никаква необходимост от съществуването на
фирма „Мелектронн“. Тя може да не е забранена от закон, защото М. А. му
пречела, това било причината. След като се махна М. А. защо не закри
„Мелектронн“ и да си ползва собствената фирма. Това е първичния въпрос, за
съществуването на „Мелектронн“ в правния мир и има ли въобще място.
АДВ. Б.: /реплика/ В цялата пледоария говоря за свързани лица, което е
безспорно обстоятелство. Това, че не съм казала точно, че Н. Д. е собственик и
на двете фирми, напротив, казах, че той е управител на двете фирми, но това
няма никакво отношение към правото на признаване на данъчен кредит,
свързаността на лицата. Не е и крайно обстоятелството, че са липсвали
работници и техника. Както казах, най-големите варненски строителни фирми
нямат нито работници, нито техника. Всичко наемат и имат по няколко
подизпълнителя във веригата. Въпрос на преценка е на какви стойности ще
27
бъдат фактурирани услугите, стига това да не води до отклонение в данъчното
облагане. В случая не е налице такова.
ПОДС. Д.: /право на лична защита/ Нямам какво да добавя. Мисля, че
адвокатката ми беше достатъчно обстоятелствена.
На основание чл. 297 от НПК Председателят на състава дава на
подсъдимия
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Д.: Считам се за невинен и моля да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание постанови присъда, която Председателят
на състава обяви на страните публично, като разясни срока и реда за
обжалването й пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
16:15 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28