Номер 331213.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502932 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263706/01.09.2020г., депозирана от „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С Я.Д Г.К чрез адв.
Н.Б, срещу Решение № 3789 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14594 по описа на
РС-Варна за 2019г., ГО, 40 съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е
прието за установено, че всяка от М. Т. М. с ЕГН ********** и А. Т. В. с ЕГН
**********, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258,
сумата от: 1 352,43 лв. /хиляда триста петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена
в обект находящ се в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“ бл. 16, вх. 4, ет. 3, ап. 52,
клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 22.08.2017г. до 21.08.2018г.,
но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура №
**********/04.09.2019г. в размер на 2 704,86 лв.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите Марина Митева и
Антония Великова.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
1
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за
установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от
ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия
юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа
енергия, тъй като: безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало
добросъвестно и точно задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия
и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; на 21.08.2018г. е извършена проверка на
СТИ находящо се в процесния имот; при самата проверка е извършено замерване с еталонен
калибриран уред, чрез който е установена потребена енергия, отчетена в невизуализиран
регистър 1.8.3. и 1.8.4. на СТИ; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е
извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на
преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 036499 кВТч, а в регистър 1.8.4.
4663 кВТч; на 02.09.2019г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което
е посочено точното количество неотчетена ел. енергия; на 04.09.2019г. е издадена фактура
№ ********** на стойност от 2 704.86 лв.
Твърди, че показанията от регистър 1.8.3. и 1.8.4 е нямало как да бъдат визуализирани на
дисплея на електромера и съответно видими за абоната, тъй като за процесния обект на
потребление се отчитат само две тарифи – 1.8.1. и 1.8.2., като намира това за аргумент, че
този тип вмешателство има за цел част от консумираната енергия да се отклонява в
регистър, който не се визуализира, а при ежемесечното отчитане на показанията на СТИ
няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в е невизуализирания регистър,
доколкото това става само с помощта на специализиран софтуер, с който инкасаторите не
разполагат.
Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея
се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през
уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно
основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало
правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на пренесеното до обекта
количество електроенергия.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263706/01.09.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от П.С Я.Д
Г.К чрез адв. Н.Б, срещу Решение № 3789 от 10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 14594 по
описа на РС-Варна за 2019г., ГО, 40 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2932/2020 г. на ОС-Варна за 25.11.2020 г. от
09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3