№ 791
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100510450 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предв следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на СВ. В. Ж. срещу Решение №20146206/25.06.2021
-ти
г., постановено по гр.д. №61894/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО 149
състав, в частите, в които е увеличен размерът на месечните издръжки на двете малолетни
деца А.С. Ж. и К. СВ. Ж. от по 210 лв. на по 350 лв. Твърди се, че решението в обжалваните
части е неоснователно и недоказано.
Във въззивната жалба са изложени съображения.
Моли се да се уважи въззивната жалба и да се отмени решението, като неправилно и
недоказано, и да се постанови ново решение с което да се намали така определената
издръжка в размер на 350 лв. месечно за всяко от децата А.С. Ж. и К. СВ. Ж., като
прекомерна. Претендира разноски.
Въззиваемите А.С. Ж. и К. СВ. Ж., действащи чрез тяхната майка и законен
представител М. АТ. Б., оспорват въззивната жалба и молят решението да се потвърди.
Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С Решение №20146206/25.06.2021 г., постановено по гр.д. №61894/2019 г. по описа
-ти
на Софийски районен съд, III ГО 149 състав, е изменен, на основание чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от СВ. В. Ж., определена с Решение
5722/03.05.2016г. по гр.д. № 10557/2016г. по описа на СРС, 80 състав в полза на А.С. Ж. и К.
СВ. Ж., действащи чрез своята майка М. АТ. Б., като е осъден, на основание чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК, СВ. В. Ж. да заплаща на А.С. Ж., действащ чрез своята майка М. АТ. Б.,
месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 28.10.2019г. до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от
забавата върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен искът за горницата над 350 лв. до
пълня предявен размер от 467,50 лв; осъден е, на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, СВ.
В. Ж., да заплаща на К. СВ. Ж., действаща чрез своята майка М. АТ. Б., месечна издръжка в
размер на 350 лв., считано от 28.10.2019г. до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от забавата върху всяка
просрочена вноска, като е отхвърлен искът за горницата над 350 лв. до пълния предявен
размер от 377,50 лв; допуснато е, на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка; осъден
е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СВ. В. Ж. да заплати на А.С. Ж. и К. СВ. Ж., действащи
чрез своята майка М. АТ. Б., сумата от 263,52 лв., представляваща разноски, осъдени си, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, А.С. Ж. и К. СВ. Ж., действащи чрез своята майка М. АТ. Б.,
да заплатят на СВ. В. Ж. сумата от 102,35 лв., представляваща разноски; осъден е, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, СВ. В. Ж. да заплати на Софийския районен съд сума в размер
на 403 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от по 210 лв. на дете с Решение
5722/03.05.2016г. по гр.д. № 10557/2016г. по описа на СРС, 80 състав, детето А.С. Ж. е било
на около 7 години, а детето К. СВ. Ж. е било на около 4 г., понастоящем детето А. вече
наближава 13 г., а детето К. към момента е на близо 10 години. От определянето на
месечната издръжка от 210 лева до настоящия момент е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от около шест
2
години ищците са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от
средства за съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Видно от
събраните пред първата инстанция доказателства, а именно справка от НОИ, се установява,
че СВ. В. Ж. е с максимален осигурителен доход от 3000 лв. Същевременно, въззивникът е
млад (41-годишен) и здрав човек, без алиментни задължения към други деца.
При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че бащата може
да заплаща на малолетните си деца А. и К. месечна издръжка в размер на по 350 лева на
дете, съобразно увеличените нужди на децата, е правилен. Задължението за издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е безусловно и с приоритет пред
всякакви други задължения. Обратното би означавало, че родителят, за да се освободи
изцяло или отчасти от алиментното си задължение, може винаги да обременява своето
имущество – това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. Трябва да се
посочи също, че въззивникът има не само правно, но и нравствено задължение да издържа
своите деца, поради което, дори след изплащане на издръжката да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите на децата А. и К..
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски, но същият
се осъжда да заплати на въззиваемите разноски в размер на 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Това възнаграждение не е прекомерно и е в
минималния размер по чл. 21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20146206/25.06.2021 г., постановено по гр.д.
-ти
№61894/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО 149 състав, в обжалваните
части.
ОСЪЖДА СВ. В. Ж., ЕГН **********, да заплати на А.С. Ж., ЕГН **********, и К.
СВ. Ж., ЕГН **********, действащи чрез своята майка М. АТ. Б., ЕГН **********, сумата
3
от 400 лева – разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СВ. В. Ж., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4