№ 17125
гр. С., 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110130712 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу А. Б. С., ЕГН:
*********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 422, вх. Д, ет. 3, ап. 90, по чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца съществуването на следните
вземания за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О-1“, бл. 102, вх. Б, ет. 6, ап. 35,
аб. № *******:
сумата от 396,51 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 108,94 лв. за периода 15.09.2020 г. - 29.03.2023 г.;
сумата от 1,39 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.03.2020 г. - 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 0,41 лв. за периода 16.05.2020 г. - 29.03.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19634/2023 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик е клиент на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период, поради което дължи суми за топлинна
енергия и дялово разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за
допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете с възражението, че на негово
име нямало открита партида при ищеца за целия процесен период, преди чийто край
продал имота на трето лице. Ответникът подал заявление-декларация за промяна на
партидата на процесния апартамент на негово име на 13.06.2019 г., а процесният
период предхождал с няколко месеца тази дата. Преди изтичането на същия период
ответникът продал имота считано от 20.03.2020 г. Липсвали данни по делото от коя
1
дата ответникът живеел в имота, тъй като до въвода във владение от ЧСИ Г. К. в имота
живяла К. Р., която следвало да заплаща дължимите суми. Липсвали данни дали и на
коя дата е открита партидата на ответника, както и на чие име е открита партидата.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по исковете за главници:
възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена
топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в
претендираното количество и стойност, както и че ответникът е собственик/вещен
ползвател на имота или го обитава на валидно договорно основание с открита на
негово име партида, факти, спиращи и/или прекъсващи давността, а по исковете за
мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен размер, изпадане на
ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства да
докаже погасяване на дълга.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените
норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по
силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на
топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е
клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, съответно, че между
страните е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия, по
делото са представени следните писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2018 г. и Споразумителен протокол от
30.07.2018 г., приемо-предавателен протокол от 22.04.2019 г. във връзка с въвод във
владение на имота на ответника, както и Нотариален акт за продажба на недвижим
имот от 20.03.2020 г.
От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че с
договор за покупко-продажба, обективиран в първия горепосочен нотариален акт, на
30.07.2018 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния
апартамент, в чието владение е въведен на 18.04.2019 г. видно от приемо-
предавателния протокол от 22.04.2019 г. Според т. 2 от споразумителен протокол от
30.07.2018 г. предходният собственик на имота и ответника сумите по всички текущи
сметки, изготвени от ищеца по отношение на имота и всички изравнителни сметки до
31.07.2018 г. остават за сметка на продавача.
Поради това и с оглед на цитираните норми настоящият състав намира, че
2
между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр.
С., действали през исковия период, като правоотношението е възникнало по силата на
закона, без да е необходимо изрично волеизявление от страна на ответника в тази
насока.
Съгласно чл. 61, ал. 4 вр. ал. 1 от процесните общи условия при промяна на
собствеността новият и предишният собственик са длъжни да подадат до ищеца в
съответен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец,
но преди промяната на партидата следва да уредят помежду си всички задължения за
топлинна енергия, за което представят на ищеца нотариално заверен споразумителен
протокол, а при липса на споразумителен протокол новият собственик се задължава с
всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след датата на смяната на
собствеността.
В настоящия случай между предходния собственик и ответника като нов
собственик на процесния апартамент липсва споразумение за задълженията,
възникнали след датата на прехвърляне на собствеността на апартамента, поради което
новият собственик отговаря за същите задължения, независимо че е изпълнил
задължението си да подаде заявление за откриване на партида на свое име едва на
13.06.2019 г. видно от представеното заявление-декларация от А. С. от същата дата,
като извън 30-дневния срок от придобиването на собствеността или вещните права
върху топлоснабдения имот (чл. 12, т. 12 от Общите условия на ищеца) е поискал от
ищеца да му бъде открита партида. Следва да бъде уточнено, че на чие име се води
партидата в ищцовото дружество е неотносимо, доколкото отразяването има
единствено счетоводно значение при наличие на писмени доказателства по делото, че
ответникът е собственик на процесния имот през процесния период, тоест клиент на
топлинна енергия, чието потребление в претендираните стойности и размери не
оспорва.
Според Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.03.2020 г.
ответникът е прехвърлил правото на собственост върху имота на трето лице на същата
дата. Съгласно чл. 61, ал. 2 от общите условия на ищеца, ако предишният собственик
или ползвател не закрие откритата на негово име партида ищецът събира дължимите
суми от него до откриване на партидата на новия собственик или ползвател съобразно
представения акт за собственост или ползване. По делото липсват доказателства, че
ответникът е подал заявление за закриване на откритата на негово име партида,
съответно, че новият собственик е подал заявление за откриване на партида на негово
име, поради което дължи процесните задължения до края на процесния м. 03.2020 г.
Предвид изложеното, се явяват неоснователни възраженията на ответника, че не
следва да отговаря за онези задължения от процесния период до подаването от негова
страна на заявление-декларация за откриване на партида по отношение на
топлоснабдения имот на 13.06.2019 г., както и за процесните задължения след
20.03.2020 г., когато продал процесния имот на трето лице.
С оглед гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява,
че в тежест на ответника е възникнало задължение да заплати в полза на ищеца
стойността на доставената в имота топлинна енергия при липса на данни по делото за
погасяване чрез плащане на процесните задължения.
3
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т. С.” ЕАД има непогасени
вземания срещу ответника за стойността на доставената в имота топлинна енергия,
следва да бъде разгледано направеното от него възражение, че същите са погасени по
давност. Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (в
този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК
на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен период.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се
прекъсва с предявяване на иск относно вземането – в конкретния случай на 12.04.2023
г. Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена топлинна енергия е
01.05.2019 г. - 31.03.2020 г., следователно в случая са приложими общите условия,
одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1
ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
С оглед изложеното, съдът намира, че погасени по давност са вземанията за
периода от 01.05.2019 г. до 31.01.2020 г., тъй като задължението за м. 01.2020г. е
следвало да бъде изпълнено до 15.03.2020 г. включително и считано от 16.03.2020 г. е
започнала да тече погасителна давност, като към 12.04.2023 г. е изтекъл тригодишният
давностен срок за него. При това положение стойността на реално доставената за
непогасения по давност период м. 02-03.2020 г. възлиза на 66,08 лв., както е прието и
в окончателния доклад по делото, до който размер и период искът следва да бъде
уважен и съответно отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер
и остатъка от процесния период.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия на „Т. С.” ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Според чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на
4
топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Т. С.“ ЕАД тези суми,
е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие (по смисъла на чл. 95
ЗЗД), като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че
45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, в
случай че същото следва по време датата, на която изтича периодът.
В настоящия случай фактурата за процесния период е издадена на 31.07.2020 г.
видно от представеното по делото съобщение към обща фактура. Ответницата е
следвало да заплати тази сума в срок до 14.09.2020 г. Тъй като това не е направено, за
нея е възникнало задължение да заплати на „Т. С.“ ЕАД обезщетение за забава за
процесния период.
Доколкото обаче част от вземанията за главница са погасени по давност, върху
същите не се следва мораторна лихва. Съдът, като взе предвид данните от СТЕ, на
основание чл. 162 ГПК и с помощта на общодостъпен лихвен калкулатор, изчисли
дължимата по тази фактура мораторна лихва върху непогасените по давност вземания
в размер на 17,23 лв., както е прието и в окончателния доклад по делото, до който
размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата на дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл.139,
ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в закона. Съгласно чл. 139в
ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ,
в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите
на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи заплащането им на
търговеца, осъществяващ самата услуга. От изложеното следва извод, че дружеството-
ищец е легитимирано да събере вземането за стойността на услугата дялово
разпределение.
В конкретния случай, видно от индивидуална справка за използвана топлинна
енергия и справка за показанията на измерителните уреди, дяловото разпределение в
имота е извършвано от „Далсия Елвеко“ ЕООД, като услугата е предоставена през
процесния период. Видно от представения протокол за общо събрание е прието
валидно решение извършването на разпределението в процесната сграда етажна
собственост да се извършва от същото лице.
По отношение на вземането за главница за извършена услуга за дялово
разпределение по изложените по-горе съображения също се прилага тригодишна
погасителна давност, която започва да тече от датата, на която вземането е възникнало
- първият ден, следващ месеца, за който се отнася, доколкото по отношение на цената
за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия - арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай към
12.04.2023 г. - подаването на исковата молба в съда, когато е била прекъсната
5
давността, погасени по давност са вземанията за м. 03.2020 г., което налага отхвърляне
на същия иск поради погасяване по давност.
Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът
на заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на
клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Ищецът нито
твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за плащане до
ответника. В представените фактури няма перо за дялово разпределение, а и няма
данни същите да са достигнали до ответника. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД във
връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ответницата е
била представлявана от особен представител и същата не е сторила разноски, поради
което такива не й се следват.
Съдът като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните
представители на ищеца, липсата на фактическата и правна сложност на делото, както
и броя на проведените открити съдебни заседания с участието на ищцов представител,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определи
юрисконсултското възнаграждение на ищец в настоящото производство в минимален
размер от 25 лв. и 15 лв. за заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от исковете
от 82,12 лв. за държавна такса, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, както и 6,57 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. С., ЕГН: *********,
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 422, вх. Д, ет. 3, ап. 90, че дължи на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, на основание чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД следните вземания за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О-1“,
бл. 102, вх. Б, ет. 6, ап. 35, аб. № *******:
сумата от 66,08 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м. 02-03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до изплащане
на вземането;
мораторна лихва от 17,23 лв. за периода 15.09.2020 г. - 29.03.2023 г.;
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№19634/2023 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
6
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу А. Б. С.,
ЕГН: *********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 422, вх. Д, ет. 3, ап. 90, по чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца съществуването на следните
вземания за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „О-1“, бл. 102, вх. Б, ет. 6, ап. 35,
аб. № *******, поради погасяване по давност:
сумата от 330,43 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. - 31.01.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 91,71 лв. за периода 15.09.2020 г. - 29.03.2023 г.;
сумата от 1,39 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.03.2020 г. - 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 0,41 лв. за периода 16.05.2020 г. - 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Б. С., ЕГН: *********, адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 422, вх. Д, ет. 3, ап. 90, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, следните суми:
82,12 лв. - разноски за исковото производство;
6,57 лв. - разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „Далсия Елвеко“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7