№ 18131
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110151967 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от
„фирма“ АД срещу К. М. Н. да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 5154,45 лв. – главница за периода
от 06.03.2012 г. до 03.03.2019 г., представляваща незаплатени предоставени
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води за обект, находящ се на адрес: гр. София,
адрес, клиентски номер **********; сумата от 1446,81 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 06.04.2012 г. до 03.03.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 08.01.2020 г., до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 494 по
описа за 2020 г. на СРС, III ГО, 148 състав. Претендират се разноски.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения.
ищеца и ответника са налице трайно установени фактически отношения,
свързани с предоставянето на В и К услуги. По силата на чл. 8 от Наредба №4
от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи
(Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни
1
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответния
регулаторен орган. Следователно, между ищеца и ответника е налице
облигационно отношение, кото се урежда и от влезлите в сила на 01.09.2006 г.
Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К
оператор „фирма” АД (Общи условия), в сила до 28.08.2016 г. По силата на чл.
2, ал.1, т. 1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал.1, т. 1 от Наредба № 4)
ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за обект, находящ се
на адрес: гр. София, адрес. За този имот бил открит клиентски номер
**********, като за периода от 06.03.2012 г. до 03.03.2019 г. на база
отчетените показания и в изпълнение на разпоредбите от Общите условия
ищецът редовно издавал ежемесечни фактури за потребените и начислени В и
К услуги за имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по
размер, по съображения изложени в отговора. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в
резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в
производството по ЧГД № 494/2020 г. по описа на СРС, III, 148 гр. с., имащо
за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна – заявените претенции
са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят,
поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: валидно облигационно
2
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
период срещу заплащане на определена цена от ответника; действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; липса на
плащане на претендираните вземания. По отношение на последната пред-
поставка от страна на ищеца е достатъчно твърдението за липса на плащане, а
при установяване на останалите предпоставки в тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване положителния факт на
плащането.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на
претендираната сума.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване
изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните
услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
(населени места и селищни образувания), и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения,
като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
3
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на
ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ.
Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на
ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на
ползване на имотите, като в Общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя
нарочна писмена декларация за това.
В случая, по делото е приета Справка № 1032922/30.08.2021 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания във всички служби по вписванията,
вкл. Служба по вписванията – гр. София, по персонална партида № 245543,
според която на 26.02.2001 г., т. е. преди процесния период, по партидата на
ответника е отбелязано вписването на договор за покупко - продажба на
процесния имот. Представената справка от Агенцията по вписванията
съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по
които е страна ответникът, отразеното вписване придобиване на процесния
апартамент от 26.02.2001 г. съдържа отбелязване, че вписването е основано на
4
представен писмен договор за продажба на недвижим имот, сключен със
Столична община, поради което съдът счита, че е доказано, че ответникът е
бил собственик на процесния имот през процесния период. В тази насока
съдът намира, че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се
реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно
недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за
предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено
лице, като собственик на недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и
дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните
обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се
вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след
като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от
закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или
прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че
представената по делото справка е годно доказателствено средство да
установи притежанието на правото на собственост върху процесния имот от
ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
В случая ответникът не е оспорил и че е собственик на имота, нито е
проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от
него право на собственост е било отчуждено. С оглед на това, съдът намира
представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на
правото на собственост за нуждите на настоящия процес върху апартамента,
находящ се в гр. София, адрес, което обуславя извод за наличие на качеството
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника в
исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори
публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи
5
условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един
централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
ответникът не твърди, а и не доказва да се е възползвал от тази възможност,
поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2
ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и
ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за него и
същите са го обвързали. По изложените съображения съдът приема за
установено по делото, че в качеството му на собственик на процесния
недвижим имот, за който се отнася исковата претенция, в рамките на исковия
период ответникът е имал качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла
на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, и е бил обвързан от облигационна връзка,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и
канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респективно
именно ответникът е задължено лице за заплащане на доставените и
потребени ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 на Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се
отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна
собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда
- етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери
по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в
общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата
наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за
6
период, който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от
шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните ВиК
услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и
изключения, които са изброени изчерпателно.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и
тяхната стойност по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица
по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, според които през процесния период до имота са доставяни ВиК
услуги, като количеството, доставено за периода е 2652,613 куб. м. на
стойност 5154,45 лв. с ДДС и тази стойност е определена в съответствие с
предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. В базата данни на
ищеца няма данни за извършени плащания през процесния период. Според
експертизата, лихвата за забава за исковия период е в размер на 1446,81 лв.
Данните на измервателните уреди са отчитани както е описано по периоди в
Таблица № 1 от заключението, по самоотчет или по изчисления въз основа на
предишни реални отчети.
Съдът възприема заключението по СТЕ и по ССЕ като компетентно
изготвено и обосновано, доколкото вещите лица са отговорили на поставените
задачи след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводните
записвания на ищеца, включително издадени фактури. От експертизата се
установява, че до имота на ответника са доставяни ВиК услуги – 2652,613 куб.
м. на обща стойност 5154,45 лв. Същевременно отчетите са на база брой
живущи, в случая трима души. По делото обаче не са представени
доказателства, от които да се установява, че броя на живущите в процесния
обект е именно трима души. Поради тази причина съдът приема, че
претенцията следва да се уважи само за един брой живущ, респ. общата
стойност на доставената услуга възлиза на 1718,15 лв.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
В тежест на ответника е било да докаже правопогасяващото си
възражение, като установи изтичане на законоустановения давностен срок за
погасяване на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже
7
наличието на обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената
в закона погасителна давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната
енергия са такива за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, чийто падеж е
уговорен в общите условия на ищцовото дружество, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а в ал. 2 ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Чл. 116, б. „б“ ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с
предявяване на иск относно вземането. Настоящият иск се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.01.2020 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
08.01.2017 г., са погасени по давност. В случая това са вземанията за периода
от 06.03.2012 г. до 01.12.2016 г.
На основание чл. 162 от ГПК и посредством заключението на
назначената по делото ССЕ съдът определи, че дължимата главница за ВиК
услуги в периода от 08.01.2017 г. до 01.02.2019 г. е в размер на 2377,39 лв., а за
един брой живущ – 792,46 лв., за която сума главният иск се явява
основателен, доколкото ответникът не е представил доказателства за
заплащането й.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.01.2020 г. до
окончателното плащане.
Относно иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3.) периода на забавата; 4.) размерът на обезщетението за забавено
8
изпълнение. В тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е било да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Наличието на главен дълг бе установено по делото.
Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г.
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им. В
този смисъл и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
От заключението на ССЕ се установява, че дължимата лихва за забава
през процесния период за непогасените по давност вземания е в общ размер
на 825,20 лв., а съответно за един брой живущ – 275,07 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 153,62 лв. разноски за заповедното и исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, което възлиза на 804,75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. М. Н., ЕГН ********** на
основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „фирма“ АД, ЕИК ************, следните суми,
а именно: сумата от 792,46 лв. – главница за периода от 03.01.2017 г. до
03.03.2019 г., представляваща незаплатени предоставени услуги по доставка
на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни
води за обект, находящ се на адрес: гр. София, адрес, клиентски номер
**********; сумата от 275,07 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода 03.01.2017 г. до 03.03.2019 г., ведно със законна лихва върху
9
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
08.01.2020 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от
ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ за разликата над сумата от
792,46 лв. до пълния предявен размер от 5154,45 лв. и за периода от 06.03.2012
г. до 02.01.2017 г., и иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
разликата над сумата от 275,07 лв. до пълния предявен размер от 1446,81 лв. и
за периода от 06.03.2012 г. до 02.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ЧГД № 494 по описа за 2020 г. на СРС,
III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА К. М. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ************ сумата от 153,62 лв.
разноски за заповедното и за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ************ на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК да заплати на К. М. Н., ЕГН ********** сумата от 804,75 лв. – разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10