Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 24.01.2020                     Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На четиринадесети януари                                        Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2245 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че е открита партида с № 63488 в ЕООД "Водоснабдяване и канализация" на адрес в гр. Стара Загора, ул. „...." 157, вх. В, ет. 3, ап. 30 на името на Д.Н. Г.. Твърди още, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възникват договорни отношения, по силата на които ЕООД "ВиК" се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване па водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че ответницата Д.Н.Т. имала неизплатени в срок задължения към дружеството в размер на 580,21 лева, произтичащи от предоставени ВиК, услуги за периода 11.09.2015г. до 01.03.2017г., за което били издадени квитанции, както и лихви за забавено плащане в размер на 49,04 лева за период от 01.02.2017г. до 22.02.2018г. За този период не било извършвано ежемесечно начисляване на потребените количества вода в имота на ответника, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „...." № 157, вх.В, ет. 3. ап. 30, тъй като не бил осигуряван достъп от потребителя за това. За това били съставяни и протоколи за неосигурен достъп. За отчетените и начислените количествата доставена и отведена вода били издадени платежни документи - квитанции. Срокът за заплащането им бил 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне па ВиК услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ и чл. 31. ал. 2- стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014г. вр. с чл. 40 от Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/. В процесния случай за количеството доставена и отведена вода за имота на потребителя били издадени 3 бр. квитанции, сумите по които не са заплатени. Срещу Д.Н. Г. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което  била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 584/ 28.02.2018г. по ч.гр.д. № 987/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с която на длъжника било разпоредено да заплати на ЕООД „Водоснабдяване и канализация" - гр. Стара Загора както следва: 580,21 лена за главница; 49,04 лева лихва върху тази сума за периода от 01.02.2017г. до 22.02.2018г., законната лихва от 27.02.2018г. до изплащане на вземането. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника Д.Н.Т., че дължи да му заплати сумата 580,21 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода 11.09.2015г. до 01.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 27.02.2018г. до окончателното заплащане на сумата, както и лихва за забавено плащане в размер на 49,04 лева за период от 01.02.2017г. до 22.02.2018г., претендирана на основание чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и да осъди ответника да му заплати направените разноски.

Ответницата Д.Н. Г., чрез назначения й особен представител – адв.М.М., счита иска за неоснователен. От така представения по делото доказателствен материал не можело да се направи обоснован извод, че в действителност ответницата Д.Т. дължи така формирания размер на претендираното в исковата молба вземане. ВиК операторът  бил длъжен да констатира отчетния период на потребителя за срок не по-дълъг от 3 месеца. Това задължение за ВиК оператора произтичало от чл.23, ал.1, т.2, във връзка с чл.3, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр.Стара Загора. В конкретния случай от предоставените по делото материали ставало ясно, че инкасатор на дружеството ищец не е спазил това свое задължение. Ясно личало, че посещения от инкасатор на място били правени първоначално на 06.01.2016г., за което имало съставен Протокол № 4137 за неосигуряване на достъп, след което - осем месеца по-късно, на 08.09.2016г. отново бил съставен Протокол №4138 за неосигуряване на достъп, след което - четири месеца по-късно, отново бил съставен Протокол №2803 за неосигуряване на достъп. В случая на съставените и приложени по настоящото дело три протокола (Протокол №4137, Протокол №4138 и Протокол №2803), изпъквали два порока - нито един от трите протокола не съдържал нито трите имена, нито адреса на посочения в него свидетел. Посочването на адреса на свидетеля и на трите му имена представлявали задължителни реквизити, които следвало да се впишат при създаването на протокола от длъжностното лице - аргумент за последното се извличал от самата разпоредба на чл.24, ал.4 от ОУ на ВиК ЕООД гр.Стара Загора. Всеки един от тези два порока бил съществен и бил достатъчно основание така създадените протоколи да не могат да породят действие. Ако се приемело, че количеството начислена вода е все пак потребено от ответницата, поради липсата на доказателства за това кога точно е консумирана тази услуга, моли съда да разгледа консумацията като извършена пропорционално в периода 11.09.2015г. - 01.03.2017г. - за 18 месеца потребени общо 220 куб.м вода - средно по 12,23 куб.м/месец. Прави възражение за настъпила погасителна давност на правото на иск за период по-дълъг от три години спрямо датата на завеждането на иска. Платежите за консумативи били „периодични плащания" по смисъла на закона, поради което правото на иск за тях се погасявало с тригодишна давност Счита, че няма пречка пропорционално да се разпредели дължимото количество вода по месеци, като за месеците, за които правото на иск е погасено по давност, искът да се отхвърли на основание погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 987/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд,  съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 584/28.02.2018 г. за сумата 580.21 лева   за главница от неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода   за  периода  от  11.09.2015г. до 01.03.2017 г. по партида  № 063488, с 49.04 лв.  лихва за забава от  01.02.2017г. до 22.02.2018 г. и и законната лихва от 27.02.2018 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора претендира вземане по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от  11.09.2015г. до 01.03.2017 г. По делото е представен лихвен лист за имот в гр. Стара Загора, ул. „...." 157, вх. В, ет. 3, ап. 30,  партида с № 063488 с описани 3 бр. квитанции, в който лист като титуляр на партидата е посочена ответницата Д.Н. Г.. Представени са и отделните квитанции, издадени на абоната Д.Н. Г. за горепосочения период. С оглед на това съдът приема, че между страните в настоящото производство е съществувало твърдяното от ищеца договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните ВиК услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Представени са също така протоколи № 0004137 от 06.01.2016 г., № 0004138/08.09.2016 г. и № 000803 от 13.01.2017 г. за това, че на инкасатора на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора не е осигурен достъп до водоснабдения имот за отчитане показанията на водомера. Затова относима към разглеждания случай е и разпоредбата на 35, ал.6 от Наредба № 4/2014 г., предвиждаща, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при ищеца съществуват данни за открита партида № 063488 на името на Д.Н. Г. за обект с адрес: ***. За периода 11.09.2015г. до 01.03.2017 г. ищцовото дружество е издало 3 квитанции на името на ответницата, общото задължение по които е в размер на 580,21 лв. Потребената вода  е начислена на база съставени протоколи за неосигурен достъп. По издадените квитанции няма извършени плащания. Съдът възприема експертното заключение, тъй като същото е обосновано, незаинтересовано и не противоречи на останалите доказателства по делото.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. С.К. се установява, че е присъствала при проверки на К.А. - инкасатор на  ищцовото дружество в процесния имот. След като никой не е отговорил на позвъняването, били съставени протоколи за отказан достъп, които свидетелката подписала.

С оглед на така събраните доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 580,21 лева. От събраните по делото доказателства се установява наличието на основание за начисляване на фактурираните количества доставена питейна и отведена канална вода по реда на чл. 35, ал.6 от Наредба № 4/2014 г.  за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От експертното заключение не се установява нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответницата суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 11.09.2015г. до 01.03.2017 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че дължимата лихва, начислена от изтичане на 30-дневния срок по чл.31, ал.2 от Общите условия от датата на фактуриране по всяка една фактура до 22.02.2018 г. е в размер на 49,04 лева. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер.

Ответницата е направила възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност. Съдът счита, че давностният срок е три години, тъй като плащането е периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Съобразно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.  Вземането на ищеца попада изцяло в така дефинираното понятие за периодично плащане, с оглед на което давностният срок за това вземане е тригодишен и съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече от изискуемостта на вземането. В случая съобразно общите условия на договора между страните изискуемостта на вземането по всяка една от издадените от ищеца фактури настъпва с изтичането на тридесет дни от издаването им. В случая искът се счита предявен с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 27.02.2018 г., поради което вземанията на ищеца по процесните квитанции от 01.02.2017 г., 01.03.2017 г. и 01.04.2017 г. не са погасени по давност.

Гореизложеното налага извода, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 580.21 лева   за главница от неизпълнено задължение по договор за  доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода   за  периода  от  11.09.2015г. до 01.03.2017 г. по партида  № 063488, с 49.04 лв.  лихва за забава от  01.02.2017г. до 22.02.2018 г. и законната лихва от 27.02.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 584/28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 987/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 785 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Т. *** съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 580.21 лева за главница от неизпълнено задължение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода   за  периода  от  11.09.2015г. до 01.03.2017 г. по партида  № 063488, с 49.04 лв. лихва за забава от  01.02.2017г. до 22.02.2018 г. и законната лихва от 27.02.2018 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 584/28.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 987/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Д.Н.Т. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 785 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :