Решение по дело №139/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от В. С. К., [ЕГН] и М. З. К., и двамата чрез пълномощника си адв. Л. С., със съдебен адрес [населено място], бул. „.“ №., вх. „.“, ет., офис ., срещу Заповед № 159/10.04.2023г. на кмета на община Неделино.

С оспорената заповед на основание чл. 192ал.2 ЗУТ е учредено в полза на В. Г. К. възмездно право на преминаване през ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с обща площ на сервитута 14 кв.м. по трасето, отразено в скица-проект от 12.08.2022г. с координати на подробните точки в координатен регистър, при определена цена на сервитута 706 лв.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на така издадената заповед.

На първо място се счита, че тя е недопустима, тъй като обособяването на имот с [идентификатор] е в резултат на нищожна доброволна делба на наследствен имот. Имотът, образуван чрез отделянето му от ПИ с пл. № 512, за който бил отреден самостоятелен парцел VІ-512, кв.35 по плана на [населено място] от 1950г. станало в противоречие с императивните правила на чл. 40 ЗПИНМ и на чл. 59 ЗТСУ поради маломерност на новообразувания имот. Той не отговарял на изискванията за повърхност и лице, бил с квадратура едва 119 кв.м. Нищожността на този ибот обуславяла и нищожност на нотариалния акт за дарение от 1976г.

В жалбата се сочи, че в случая било налице фактическо ползване на реална част от по-голям наследствен общ имот и начинът за ползване на тази част следвало да се реши от граждански съд, още повече, че и двата имота попадали в един и същ УПИ и по действащия регулационен план на [населено място].

На следващо място се развиват доводи алтернативно за незаконосъобразност на издадената заповед при определяне на ширина на трасето от 1,5 метра. В максималния възможен случай тази ширина можела да бъде едва 0,75 см.

Молят съда да постанови решение, с което да отмени издадената заповед от кмета на община Неделино. Претендират за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателите адв. Л. С. поддържа подадената жалба на релевираните отменителни основания. В предоставения от съда срок са представени писмени бележки, които възпроизвеждат в детайли твърденията в жалбата. Счита се отново, чие настоящото административно производство е недопустимо и след обезсилване на издадената заповед то следва да бъде прекратено, а на заинтересуваната страна В. К. да бъде указано да отнесе спора към граждански съд. Алтернативно се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, тъй като не бил намерен от административния орган баланса между минималното засягане на чужд имот и достатъчността на трасето за осигуряване на безпрепятствено преминаване през имота на жалбоподателите.

Ответникът р.пр. не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

От заинтересуваните страни за В. К. се явява адв. К. и оспорва подадената жалба. Счита издадената Заповед № 159/10.04.2023г. на кмета на община Неделино за законосъобразна и правилна, постановена при наличие на материалноправните предпоставки на чл. 192 ЗУТ и в съответствие с процесуалните правила.

След преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на оспорената заповед, като взе предвид и изложените в жалбата твърдения, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване на Заповед № 159/10.04.2023г. на кмета на община Неделино, от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита. Спорът е подсъден функционално и териториално на АССм. Налице са всички положителни процесуални предпоставки, не са налице отрицателни такива, при което се дължи произнасяне по същество.

За да се произнесе по същество, съдът приема от фактическа страна следното:

1. По н.а. №8, том VІІ, дело № 34/12.03.1976г.,на Районен съд-Златоград, заинтересуваната страна В. К. е собственик на ПИ с пл. № 974, участващ в УПИ VІІ-комплексно жилищно строителство, кв.117 по плана на [населено място] и няма достъп до улица. Понастоящем имота е с [идентификатор] по КККР на [населено място], с административен адрес на [улица]и в регулационно отношение попада в същия УПИ.

2. Със заявление № 93-00-497/12.03.2020г. и № 93-00-1607 от 20.08.2020г. същия е подал молба до административния орган за издаване на заповед по чл. 192, ал.2 ЗУТ предвид липса на съгласие със съседите- собственици на имот с [идентификатор], разположен южно от имота, към който е учредено право на преминаване.

3. По делото е приложено адм.д. № 310/2020г. по описа на АССм, с което е отхвърлена жалбата на К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Неделино по № 93-00-1607 от 20.08.2020г. По това дело е била назначена СТЕ, изпълнена от инж. М. Т. и заключението се съдържа в делото.

4. Въз основа на подадено отново заявление със същия предмет, комисия, назначена със Заповед № 445/04.11.2020г. на кмета на община Неделино е изготвила Протокол №1 от 05.10.2022г., след извършен полеви оглед и представените от заявителя документи. Комисията е извършила констатации в 4 пункта, като на база на комплексно изследване е приела, че най-целесъобразно икономически и съответстващо на правилата на ЗУТ е трасето, което впоследствие е определено и в заповедта на ответника. Съдът отбелязва, че този вариант е посочен като най- съответстващ на материалноправните изисквания на чл. 192, ал.4 ЗУТ и от вещото лице инж. Т. в неговото заключение по приложеното адм.д. № 310/2020г. по описа на АССм. С цитирания протокол е определена и цена на правото на преминаване.

5. По делото е установено от състава на съда и в съдебно заседание наличието на предпоставките за приложение нормата на чл. 192, ал.2 ЗУТ- липса на съгласие между собствениците на поземлените имоти, който факт релевира необходимостта от заместващо съвпадение на волите чрез издаване на административен акт от категорията на оспорения.

6. В него административния орган- кмета на община Неделино е възприел констатациите на назначената комисия и ги е възпроизвел в своя административен акт.

7. По делото е назначена СТЕ с основна и допълнителна задача. Вещото лице инж. Щ. депозира заключение, че друго възможно трасе за пешеходен подход през имот с [идентификатор] би било нецелесъобразно, защото би разделило имота на части, с което се затруднява ползването и стопанисването му. Достъпа до [имот номер] може да се осъществи и по друг вариант, при който се засягат два имота, който е предлаган и в цитираното заключение на инж. Т. Съдът счита, че такъв вариант не съответства на изискванията на закона, тъй като не е по- икономичен, предполага премахване на ограда между имоти с идентификатори 51319.503.698 и 51319.503.700 и затруднен от съществуващата естествена денивелация между двата имота.

8. По делото жалбоподателите се домогваха да установят, че достъпа до [ПИ] следва да се осигури по трасе с ширина, по която да преминава ръчна количка, което не намира опора в закона. Липсват основания да се приеме, че трасето следва да е с по-малка ширина от възприетото от административния орган.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Това е така по следните съображения: Обжалваната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – от кмета на общината, съгласно чл. 192, ал. 3 от ЗУТ.

Атакуваният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма, и съдържа реквизитите, регламентирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й, адресати и разпоредителна част, поради което неоснователно е оплакването на оспорващите за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът счита, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл. 192 от ЗУТ. Цената на правото на преминаване е определена по реда на чл. 210 от ЗУТ – по пазарни цени, определени от комисия, назначена от К. на общината, и цената е заплатена преди издаване на заповедта.

Неоснователен е доводът на оспорващите, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправни норми – чл. 192, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ.

Неоснователни са и твърденията, че тя е издадена при едно недопустимо административно производство. Извън правомощията на административния съд е да установява нищожността на приключило делбено производство. В случая е налице ПИ с [идентификатор], нанесен в КККР на [населено място], за който са налице материалноправните предпоставки на чл. 192 ЗУТ- не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината.

В случая на В. К. е учредено правото на преминаване през имот, частна общинска собственост,

Кметът на общината е приел, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като се е позовал на Протокол №1 на назначената комисия, което съответства и на заключението на вещото лице инж. Щ., а и на същността на заключението на вещото лице инж. Т. От назначената със Заповед №445/04.11.2020г. комисия е възприето същото становище, което мотивира съда да го възприеме. Изводът е, че липсата на друга техническа възможност, която да е икономически по-целесъобразна, бе доказана по категоричен начин в проведеното производство. Съгласно чл. 192, ал. 4 от ЗУТ, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал. 1. Предвид тази норма, преминаването на подхода в друга част на [ПИ] би имала за последица отмяна на издадената заповед, тъй като би противоречала на това изискване и би била в противоречие с разпоредбата на чл. 6 от АПК, тъй като е нарушен принципът на съразмерност.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В ал. 3 на чл. 6 от АПК законодателят е предвидил, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл. 6, ал. 4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а в ал. 5 е регламентирано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай не е нарушен принципът на съразмерност, което се установява от заключението на вещото лице по назначената допълнителна задача.

В съответствие с установеното по-горе съдът приема, че подход с ширина по-малка от 1,2 метра не би осигурявал свободно преминаване на хора и пренасяне на багаж през него и не съответства на целта на закона.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като не е налице отменително основание по чл. 146 от АПК, а жалбата срещу нея е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, на оспорващите следва да бъдат възложени направените от В. К. разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 1375 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. К., [ЕГН] и М. З. К., и двамата чрез пълномощника си адв. Л. С., със съдебен адрес [населено място], бул. „.“ №., вх. „.“, ет., офис ., срещу Заповед № 159/10.04.2023г. на кмета на община Неделино.

ОСЪЖДА В. С. К., [ЕГН] и М. З. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. К., [ЕГН] деловодни разноски в размер на 1375 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок, считано ос съобщението на страните.