№ 252
гр. ЛЕВСКИ, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20234410100406 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД /за
връщане на суми получени с оглед на неосъществено основание/.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е финансова
институция по смисъла на ЗКИ и предоставя потребителски кредити съгласно
изискванията на ЗПК, ЗКИ, ЗЗП, ЗПФУР, че кандидатстването за кредит се
осъществява чрез попълване на електронна форма за регистрация – заявление
за отпускане на кредит, намираща се на уеб страницата на дружеството, като
договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на
електронен документ.
Твърди се, че ответницата В. В. К. е кандидатствала пред ищцовото
дружество за предоставяне на потребителски кредит на 23.08.2018 г., но
между страните не е възникнало облигационно отношение по повод
сключване на договор за кредит, тъй като ответницата не е потвърдила в
изисканата електронна форма условията, при които ищцовото дружество би и
предоставило потребителски кредит. Твърди се, че въпреки това е одобрена
сума от 1500 лв. от която със сумата от 430,67 лв. е извършено вътрешно
рефинансиране на задължение по предходен договор за кредит на ответницата
и сумата от 1069,33 лв. ответницата е получила на каса на EasyPay.
1
Твърди се, че до настоящия момент ответницата не е възстановила на
дружеството част от изплатената сума, с която неоснователно се е обогатила.
Моли се съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцовото дружество сумата от 969,33 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска. Претендират се и направените
деловодни разноски, от които сумата от 50 лв. заплатена като д.т. и сумата от
400 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
Ответницата е получила лично съобщението по чл. 131 от ГПК, ведно с
препис от исковата молба и от приложените към исковата молба
доказателства. В едномесечния срок за отговор, същата не е представила
отговор на исковата молба, не е изразила становище по предявения иск, не е
представила доказателства и не е направила доказателствени искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от твърденията в исковата молба е, че ищцовото дружество
заявява, че В. В. К. е кандидатствала пред ***** ООД за предоставяне на
потребителски кредит, но същата не е потвърдила в изисканата електронна
форма условията, при които дружеството би й предоставило потребителски
кредит. Заявено е, че въпреки това на същата е одобрена сумата от 1500 лв.,
от които 430,67 лв. са предназначени за вътрешно рефинансиране на
задължение по предходен договор за кредит на ответницата и сума в размер
на 1069,33 лв. е била преведена на ответницата, чрез лицензирания оператор
на парични преводи EasyPay, и след представяне на лична карта на
ответницата и потвърждаване на самоличността от служител на касата на
EasyPay, сумата от 1069,33 лв. е изплатена на ответницата.
По делото е представена от ищцовата страна разписка за извършено
плащане от 23.08.2018 г. /приложена на л. 10/, от която се установява, че от
ищцовото дружество е извършен паричен превод към EasyPay на сумата от
1069,33 лв., като в разписката е посочено, че превода е в полза на В. В. К., и е
изписано ЕГН на същата.
По делото няма други представени доказателства.
Не е представено каквото и да било доказателство, от което да се
установява, че след извършване на превода към EasyPay, В. В. К.
действително е получила сумата, която е посочена в разписката, че се
превежда в нейна полза.
2
Не е представено каквото и да било доказателство, от което да се
установява, че сумата от 430,67 лв. е получена от В. В. К. или че с тази сума е
погасено нейно предходно задължение, както и доказателства за
действително съществувало предходно задължение от В. К. към ищцовото
дружество.
В исковата молба се твърди също така, че ответницата не е
възстановила на дружеството част от изплатената сума. Въпреки твърденията
за частично плащане от страна на К., по делото няма представени никакви
доказателства, от които да се установи дали действително, кога и в какъв
размер са извършени плащания от В. К. към ищцовото дружество.
В доклада по делото /определение № 464/11.10.2023 г. приложено на л.
14 от делото – препис от което е получено от представител на ищцовото
дружество – л.16/, съдът изрично е указал на ищцовото дружество, че „по така
предявения иск ищецът следва да докаже факта на плащането и размера на
платените суми на ответницата“, че „следва да докаже и размера на сумите,
които счита, че му се дължат, предвид заявеното в исковата молба, че се
дължи част от изплатената на ответницата сума“.
Въпреки изричните указания в тази насока ищцовото дружество не е
представило доказателства, установяващи твърдените в исковата молба
факти, с изключение на факта, че е извършен превод от Дружеството към
лицензирания оператор на парични преводи EasyPay.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По делото с исковата молба е направено искане от ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение, ако ответницата не представи
отговор на исковата молба, не се яви в първото по делото съдебно заседание,
без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Действително ответницата не е представила отговор на исковата молба
и не се е явила в съдебно заседание, като не е направила искане за
разглеждане на делото в съдебно заседание в нейно отсъствие, но съгласно
разпоредбата на чл. 239 ал.1 т.2 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В настоящия
случай както бе посочено по-горе от представените доказателства от
ищцовата страна не може да се приеме, че искът е вероятно основателен.
3
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***** ООД, ЕИК ***** със
седалище/адрес на упрадвление: *****, представлявано заедно и поотделно от
управителите П.С.Д. и М.П.В.-Д., иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.2 от
ЗЗД против В. В. К., ЕГН **********, с адрес: ***** за присъждане на
сумата от 969,33 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като получена
от В. В. К. на неосъществено основание - несключен договор за
потребителски кредит на 23.08.2018 г., като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4