Р
Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 06.02.2020 г.
Провадийски районен съд, в публичното заседание на
двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 357 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.С.Т., М.В.Т. и Ф.И.М. срещу Г.М.М., П.И.М. и Д.И.Ц.
с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС.
В
исковата молба се излага, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№
1015/2013 г. на Районен съд - гр.П. е прието за установено по отношение на
ответниците, че е погасено, поради не упражняването му в срок, придобитото от
ищците право на строеж със съответни нотариални актове.
При погасяване на
правото на строеж, след като е било налице частично изпълнено строителство през
времето, когато правото на строеж е съществувало, какъвто е настоящият случай,
собствениците на земята - ответниците по настоящата искова молба, придобили
собствеността върху изградените обекти по силата на приращението, съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗС. Същевременно обаче страните, които са притежавали
правото на строеж и са го реализирали частично имали правата по чл.72 от ЗС, в
качеството им на добросъвестни владелци, тъй като са придобили правото на
строеж на валидно правно основание. В течение на времето докато е било погасено
правото на строеж извършените подобрения са били следните:
Т.С.Т. и съпругата му
М.В.Т. при реализацията на правото на строеж, придобито с нот.акт № 74, том IV,
нот.д.№ 990/1995 г. на Районен съд - гр.П., са извършили следното строителство
като подобрения: 1. Магазин № III със застроена площ от 42,54 кв.м, състоящ се
от едно търговско помещение и склад с тоалет, при граници: избени помещения,
магазин № II, като придобитото с посочения нотариален акт право на строеж е
върху 212 кв.м от дворното място в гр.П. на ул.“Д.“ № 27 А - цялото с площ от
305 кв.м, съставляващо парцел № 624, кв.ЗЗ по плана на гр.П..
Ф.И.М., като
управител на ЕТ „Фери - Ф.М.“*** при реализацията си на правото на строеж,
придобито с нот.акт № 72, том IV, нот.д.№ 988/1995 г. на Районен съд - гр.П. е
извършила следното строителство като подобрения: Магазин № II със застроена
площ от 52,39 кв.м , състоящ се от: едно търговско помещение, кухня и тоалет,
при съседи: избени помещения, магазини № I и № III, като придобитото с
посочения нотариален акт право на строеж е върху 212 кв.м от дворното място в
гр.П., ул.“Д.“ № 27 А, цялото с площ от 305 кв.м, съставляващо парцел № 624,
кв.ЗЗ по плана на гр.П..
Предвид на
гореизложеното ищците Т.С.Т., М.В.Т. и Ф.И.М., като управител на ЕТ“Фери-Ф.М.“,
предявявили иск срещу тримата ответници, съответно:
1.
/
От Т.Т. и М.Т. за солидарно осъждане на ответниците Г.М. и П.М. да заплатят
общо на ищците сумата от 8425 лева, представляваща стойността на извършените от
ищците в качеството им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект -
магазин № 3 находящ се в гр.П., ул."Д." № 27А, подробно описани в
уточняваща молба от 15.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане;
2.
/
От Т.Т. и М.Т. за осъждане на ответника Д.Ц. да заплати общо на ищците сумата
от 8425 лева, представляваща стойността на извършените от ищците в качеството
им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект - магазин № 3 находящ
се в гр.П., ул "Д." № 27А, подробно описани в уточняваща молба от
15.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане;
3.
/
от Ф.М. в качеството и на ЕТ "Фери-Ф.М." за солидарно осъждане на
ответниците Г.М. и П. М.кова да заплатят на ищцата сумата от 10705 лева,
представляваща стойността на извършените от ищцата в качеството й на
добросъвестен владелец довършителни работи по обект - магазин № 2 находящ се в гр.П.,
ул."Д." № 27А, подробно описани в уточняваща молба от 15.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане;
4.
/ от Ф.М. в качеството и на ЕТ "Фери-Ф.М." за
осъждане на ответника Д.Ц. да й заплати сумата от 10705 лева, представляваща
стойността на извършените от ищцата в качеството й на добросъвестен владелец
довършителни работи по обект - магазин № 2 находящ се в гр.П., ул "Д."
№ 27А, подробно описани в уточняваща молба от 15.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като в тази
връзка молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, заедно
със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба, както и да
присъди разноските по делото и да признае правото на задържане по чл.72, ал.З
от ЗС, като осъди ответниците да заплатят сумата солидарно.
В хода на делото в
първото по делото заседание, предявеният иск от страна на Т.Т. и М.Т. срещу
ответниците по делото е бил увеличен на
17 700,00 лева.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците,
в който се моли исковата молба да бъде оставена без движение.
Не се спори, че на 23.08.2013г. ответниците
Г.М. и Д.Ц. са закупили от М.Т.Г., К.Р.В., Р.В.П.и Т.В.Г., като наследници на Р.В.Г.,
В.Р.Г.и Р.П.Г. 305 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. П., ул. „Д.’' 27 А,
цялото с площ от 700 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот. ИВ .624,
623. в квартал 33 по плана на града при граници на цялото място, ул.. „Д.“,
ул:“ Г. Д.“, поземлени имоти II - 627,626,625, V - 629,630 и IV - 623. За
извършената сделка е бил изготен нотариален акт № 139 том V, per. № 5508 дело 889/201
Зг. на нотариус И.К., вписан под № 225 в регистъра на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд гр. П.. Останалите 395 кв.м. от дворното място с
обща площ от 700 кв.м. били собственост на Община П..
Върху горепосоченото
дворно място през. 1994 г. от Р.В.Г., В.Р.Г.и Р.П.Г. е било учредено
право на строеж на жилищна сграда в полза на ’’Интерконтинентал - В.” ООД гр. В.,
съгласно съгласуван и одобрен архитектурен проект; За извършената сделка е изготвен
нотариален акт № 80
том III, дело № 790/1994 г. Търговско
дружество ’’Интерконтинентал - Барна” ООД гр. В. е било прекратена дейност й не
е регистрирано в Търговския регистър.
Поради неизпълнение
на поетото задължение от страна на ’’Интерконтинентал - В.” ООД. гр. В. еазаведена
искова молба от Р.В.Г., В.Р.Г.и Р.П.Г. срещу дружеството за разваляне на договор
за учредяване право на строеж, сключен с нотариален акт № 80 том III, дело
790/1994г. Образувано е било гр.д. № 18/2000г, по описа на PС П., по което е издадено Решение от 10.01.2001г. и с което
е развален договорът за учредяване право на строеж върху недвижим имот, сключен
между Р.В.Г., В.Р.Г.й Р.П.Г. от една страна и ’’Интерконтинентал - В.”
ООД гр.В.. Нa основание чл. 431 ал. 2 ГГГК/отм./
издаденият нотариален акт № 80 том III, дело № 790/1994 г. е отменен. Решението
на съда е влязло сила на 08.03,2001 г.
Преди завеждането на
исковата молба срещу ”Интерконтинентал - В.” ООД гр .В., търговското дружество
е прехвърлило чрез покупко-продажба учреденото му право на строеж на жилищна
сграда на друго търговско дружество, а именно на „Интертайм - Хектор
-Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация. За целта е била извършена сделка и е
изслушан на 01.12.1995г.; нотариален акт № 37 том IV, дело 932/1995г. на
нотариус при PC П., в
който е отразено, че:
”Интерконтинентал - В.”
ООД гр.В. продава учреденото в нейна полза право на строеж на „Интертайм -
Хектор Инжинеринг” ООД гр. В. в ликвидацията именно правото на строеж върху 212
кв.м. от дворно място, находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А, съставляващо
урегулиран поземлен имот 624 в квартал 33 по плана на града, като от своя
страна „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация е прехвърлил
с покупко-продажба на идеални части на правото на строеж на ищците, част от
придобитото от него право на строеж
върху дворното място и за което има издадени съответните нотариални актове,
както следва:
- С нотариален акт №
72 том IV, дело 988/1995 г. на нотариус при PC П. от 15.12.1995г. ищецът ЕТ „Фери - Ф.М.” е закупил от
ответника „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация идеална
част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от дворно място, находящо се
в гр. П., ул. „Д.” 27 А, съставляващо урегулиран поземлен имот 624 в квартал 33
по плана на града, а именно магазин № II със застроена площ от 52,39 кв.м. и
прилежащите 11 кв.м. от общите части.на сградата и състоящ се от едно търговско
помещение, кухня, тоалет и при съседи избени помещения, магазин №І и № III.
- С нотариален акт № 74 том
IV, дело 990/1995 г. на нотариус при PC П. от 15.12.1995г.
ищецът Т.С.Т. е закупил от ответника „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В.
- в ликвидация идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от
дворно място, находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А, съставляващо урегурилан
поземлен имот 624 в квартал 33 по плана на града, а именно магазин № III със
застроена площ от 42,54 кв.м. при прилежащите 8,93 кв.м. от общите части на сградата и
състоящ се от едно търговско помещение, склад с тоалет, при съседи избени
помещения, магазин № II. Към
датата на изслушване на тази сделка ищецът Т. е бил в сключен граждански брак с
ищцата М.В.Т., поради което същата е придобила и идеална част от закупената от
съпруга и идеална част от учреденото право на строеж подробно описано в
нотариален акт № 74 том IV, дело 990/1995 г. на
нотариус при PC
П.
от 15.12.1995г.
Действително с влязло в сила Решение 320 от 28.12.2015г.
постановено по гр. д. 1015/13г. по описа на PC П. е уважен иск на ответниците срещу настоящите ищци за
признаване за установено, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено
поради изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване.
С оглед горните
факти, счита исковата, претенция за недопустима, поради: което молят
производството да бъде прекратено, а ищците осъдени да заплатят на ответниците
направените по делото разноски по следните съображения:
Безспорно е по делото
било, че ответниците са придобили чрез отчуждителна сделка недвижим имот,
представляващ дворно място. Безспорно е, че към момента на сключване на
сделката в имота е имало изградена, част от сграда, за която е било учредено
право на строеж. По правилото на чл. 92 ЗС собственикът на земята е и собственик на постройките, освен ако
не е установено друго и в съдебната практика се приемало, че щом като
постройките в имота не са изрично изключени при прехвърляне на дворното място,
се счита, че те са също са прехвърлени. Заплащайки договорената цена ответниците
са считали, че придобиват въпросния недвижим имот и построените върху него
постройки. С исковата си претенция, ищците твърдяли, че са направили подобрения
в имота през 1996г. и, които подобрения са били на стойност конкретно посочени
в исковата претенция. Безспорно, е, и не се отричало от
ищците, че твърдените подобрения са били налични към момента
на придобиването на дворното място от ответниците, съответно ако са налице
неуредени отношения, то те не са били между ищците и ответниците, а между
ищците и праводателите на ответниците. Исковата претенция е била заведена срещу
ненадлежна страна, поради което се явявала недопустима, респективно
производството по нея следвало да бъде прекратено.
На следващо моли, ако
съдът приеме, че искът, е допустим и заведен срещу страни, притежаващи пасивна
процесуална легитимация, то считат иска за погасен по давност, поради което
молят същия да бъде отхвърлен на това основание, за което имат следните
съображения: Вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд имот, ставало
изискуемо и петгодишната погасителната давност за него започвала да тече от
момента на прекъсване на владението и от превръщането му в държане със
съгласието на собственика. С изтичането на петгодишния срок за реализирането на
правото на строеж, което е било учредено в полза на ищците, и което не е било
осъществено, ищците са разполагали с възможността да претендират от
праводателите на ответниците твърдените стойности на направени подобрения. Към
настоящия момент за такава претенция, давността е изтекла и искът се явявал
неоснователен. Същевременно на по-късен етап владението на ищците е било прекъснато
и с изслушването на сделката за придобиване на дворното място от ответниците,
което е станало на 23.08.2013г. Исковата Претенция е била отправена след
изтичане на петгодишния давностен срок и на това основание претенциите на
ищците спрямо ответниците следвало да бъдат отхвърлени.
В случай, че съдът приеме, че искът е допустим, заведен
срещу надлежни страни, както и че не е изтекла предвидената в закона давност,
то считат исковата претенция за неоснователна и недоказана, като молят същата
да бъде отхвърлена, а ищците осъдени да заплатят на ответниците направените по
делото разноски.
Оспорват твърденията
в исковата молба, че ищците са направили твърдените подобрения, както и
оспорват твърденията досежно стойността на вложените материали и заплатен труд.
Оспорват и твърденията, че в резултат именно на действията на ищците,
стойността на имота се е увеличила. Ищците са получили помещения годни за
ползване и ако са извършвали някакви подобрения, то същите не са били необходими
и са имали козметичен ефект.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.08.2013г. Г.М. и Д.Ц. са закупили от М.Т.Г., К.Р.В.,
Р.В.П.и Т.В.Г., като наследници на Р.В.Г., В.Р.Г.и Р.П.Г. 305 кв.м. от дворно
място, находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А, цялото с площ от 700 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот III 624, 623 в квартал 33 по плана на
града при граници на цялото място, ул. „Д.“, ул. „Г. Д.“, поземлени имоти II -
627,626,625, V - 629,630 и IV - 623. За извършената сделка е бил изслушан
нотариален акт № 139 том V, per. № 5508 дело 889/2013г. на
нотариус И.К., вписан под № 225 в регистъра на Нотариалната камара и с район на
действие Районен съд гр. П.. Останалите 395 кв.м. от дворното място с обща площ
от 700 кв.м. били собственост на Община П..
Върху посоченото дворно място през 1994 г. от Р.В.Г., В.Р.Г.и Р.П.Г. е било
учредено право на строеж на жилищна сграда в полза на ’’Интерконтинентал - В.”
ООД гр. В., съгласно съгласуван и одобрен архитектурен проект. За извършената
сделка е бил изслушан нотариален акт № 80 том III, дело 790/1994 г. Търговско
дружество ’’Интерконтинентал - В.” ООД гр. В. е било с прекратена дейност и не
е било регистрирано в Търговския регистър.
Поради неизпълнение на поетото задължение от страна на
’’Интерконтинентал - В.” ООД гр. В. е била заведена искова молба от Р.В.Г., В.Р.Г.и
Р.П.Г. срещу дружеството за разваляне на договор за учредяване право на строеж
сключен с нотариален акт № 80 том III, дело 790/1994г. Образувано е било гр.д.
№ 18/2000г. по описа на PC П., по което е било издадено
Решение от 10.01.2001 г. и с което е бил развален договорът за учредяване право
на строеж върху недвижим имот, сключен между Р.В.Г., В.Р.Г.и Р.П.Г. от една
страна и ’’Интерконтинентал - В.” ООД гр.В.. На основание чл. 431 ал. 2 ГПК/отм./ издаденият нотариален акт № 80 том III, дело № 790/1994 г. е бил
отменен. Решението на съда е влязло сила на 08.03.2001 г.
Преди завеждането на исковата молба срещу
’’Интерконтинентал - В.” ООД гр.В., търговското дружество е прехвърлило чрез
покупко-продажба учреденото му право на строеж на жилищна сграда на друго
търговско дружество, а именно на „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В. -
в ликвидация. За целта е била извършена сделка и е бил изслушан на 01.12.1995г.
нотариален акт № 37 том IV, дело 932/1995г. на нотариус при PC П., в който е отразено, че:
’’Интерконтинентал - В.” ООД гр.В. продава учреденото
в нейна полза право на строеж на „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В. в
ликвидация, а именно правото на строеж върху 212 кв.м. от дворно място,
находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А, съставляващо урегулиран поземлен имот 624
в квартал 33 по плана на града, като от своя страна „Интертайм - Хектор -
Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация е прехвърлил с покупко-продажба на идеални
части на правото на строеж на ищците, част от придобитото от него право на
строеж върху дворното място и за което имало издадени съответните нотариални
актове, както следва:
1.
С нотариален акт № 72 том IV, дело 988/1995 г.
на нотариус при PC П. от 15.12.1995г. ищецът ЕТ „Фери - Ф.М.” е закупил
от ответника „Интертайм - Хектор - Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация
идеална част от учреденото право на строеж върху 212 кв.м. от дворно място,
находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А, съставляващо урегулиран поземлен имот 624
в квартал 33 по плана на града, а именно магазин № II със застроена площ от
52,39 кв.м. и прилежащите 11 кв.м. от общите части на сградата и състоящ се от
едно търговско помещение, кухня, тоалет и при съседи избени помещения, магазин
№ I и № III.
2.
С нотариален акт № 74 том IV, дело 990/1995 г. на нотариус при PC
П. от 15.12.1995г. ищецът Т.С.Т. е закупил от ответника „Интертайм - Хектор
- Инжинеринг” ООД гр. В. - в ликвидация идеална част от учреденото право на
строеж върху 212 кв.м. от дворно място, находящо се в гр. П., ул. „Д.” 27 А,
съставляващо урегурилан поземлен имот 624 в квартал 33 по плана на града, а
именно магазин № III със застроена площ от 42,54 кв.м. и прилежащите 8,93 кв.м.
от общите части на сградата и състоящ се от едно търговско помещение, склад с
тоалет, при съседи избени помещения, магазин № II. Към датата на изслушване на
тази сделка ищецът Т. е бил в сключен граждански брак с ищцата М.В.Т., поради
което същата е придобила и идеална част от закупената от съпруга и идеална част
от учреденото право на строеж подробно описано в нотариален акт № 74 том IV,
дело 990/1995 г. на нотариус при PC П. от 15.12.1995г.
С влязло в сила Решение 320 от 28.12.2015г.
постановено по гр. д. 1015/13г. по описа на PC П. е бил уважен иск на ответниците срещу ищците по делото за признаване за
установено, че притежаваното от ищците право на строеж е погасено поради
изтичане на предвидената в закона давност за неговото упражняване.
Безспорно по делото е, че ответниците са придобили
чрез отчуждителна сделка недвижим имот, представляващ дворно място. Безспорно
също така е, че към момента на сключване на сделката в имота е имало изградена
част от сграда, за която е било учредено право на строеж. По правилото на чл.
92 ЗС собственикът на земята е и собственик на постройките, освен ако не е
установено друго. Според съдебната практика, щом като постройките в имота не са
изрично изключени при прехвърляне на дворното място, се счита, че те също са
прехвърлени. Заплащайки договорената цена ответниците са считали, че придобиват
въпросния недвижим имот и построените върху него постройки. С исковата си
претенция, ищците твърдят, че са направили подобрения в имота през 1996г. и
които подобрения са на стойност конкретно посочени в исковата претенция.
Безспорно е, и не се отрича от ищците, че твърдените подобрения са били налични
към момента на придобиването на дворното място от ответниците, съответно ако са
приеме, че са налице неуредени отношения, то те не са между ищците и
ответниците, а между ищците и праводателите на ответниците по делото.
Безспорно по делото е, че на 23.08.13г. ответниците са
придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място. Безспорно
е, че към момента на сключване на сделката в имота е имало изградена част от
сграда, за която е било учредено право на строеж.
Вземането на владелеца, извършил подобрения в чужд
имот, е станало изискуемо и петгодишната погасителната давност за него е
започнала да тече от момента на прекъсване на владението и от превръщането му в
държане със съгласието на собственика. С изтичането на петгодишния срок за
реализирането на правото на строеж, което е било учредено в полза на ищците, и
което не е било осъществено, ищците са разполагали с възможността да
претендират и твърдените стойности на направени подобрения. В конкретния случай
исковата претенция е насочена към ответниците по делото. Към настоящия момент
за такава претенция давността е изтекла, тъй като ответниците по делото са
придобили собственост върху недвижимите имоти на 23.08.2013г. с изслушването на
сделката за придобиване на дворното място от ответниците, като по този начин е
нарушено владението на ищците. От този момент за тях е съществувала възможността
да предявят иск до 23.08.2018г. Исковата претенция е отправена след изтичане на
петгодишния давностен срок и на това основание претенциите на ищците спрямо
ответниците следва да бъдат отхвърлени.
Тези съображения се отнасят и по отношение на направеното
увеличение на исковата претенция в съдебно заседание проведено на 12.09.2019г.
В това съдебно заседание и съобразно правилата на ГПК е направено възражение,
касаещо погасяването на иска за размера, с който исковата претенция е
увеличена. Тук следва да се отбележи, че съображенията на процесуалния
представител на ищците, че давността следва да тече от датата на постановяване
на съдебното решение, с което се приема, че правото на строеж на ищците е
погасено, са неоснователни. Според съдебната практика, въпросното право на иск
започва да тече не от влизане в сила на съдебното решение, а от един много по -
ранен момент и практиката в тази насока е последователна и безпротиворечива.
Видно от материалите по делото претенцията на ищците е била отправена още през
2013г.
Не се доказа в производството обстоятелството дали
ищците са направили твърдените подобрения, както и какви са стойностите на
вложените материали и труд. Не се доказа по безспорен и категоричен начин и
обстоятелството дали в резултат именно на действията на ищците, стойността на
имота се е увеличила.
В хода на делото ищците по никакъв начин не доказаха,
че са извършили конкретни подобрения на недвижимите имоти. Техните твърдения не
се подкрепиха от никакви писмени доказателства досежно поръчвани материали,
стоки, направени заплащания. Твърденията им не се подкрепиха и от убедителни
гласни доказателства обективирани в разпита на свидетеля Г. Ангелов Горанов, който
твърди, че има наблюдения върху извършвани СМР по имота, но неговите показания
са твърде общи, за да се приеме, че са достоверни.
В подкрепа на обстоятелството, че исковата претенция
досежно вложените материали и труд се явява недоказана са и изводите на
приетите по делото експертизи. При отговор на поставените въпроси експертите са
боравили не по обективни данни и въз основа на документи, а само и единствено
по каталог. По делото не са изяснени, нито вида, нито количеството, нито
качеството на влаганите материали. Не е установено дали същите са закупувани от
дружество или от физическо лице, обстоятелство, касаещо дали е платен и внесен
дължимия ДДС. Не е установено и дали положения труд е заплатен, какво е
договорено, като цена и въобще договаряна ли е цена.
И двете вещи лица посочиха в заключенията си, че са
боравели с предположения. Тези отговори водят до извод, че исковата претенция
се явява неоснователна и недоказана.
С оглед представеното в съдебно заседание
удостоверение се налага извода, че ищците са получили помещения годни за
ползване и ако са извършвали някакви подобрения, то същите не са били
необходими и са имали козметичен ефект.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че исковата
претенция се явява неоснователна, и като такава следва да не бъде уважена.
В полза на ответниците следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.2 ГПК, като на същите се
следват разноски в следния размер : 300 лева – за заплатен депозит за вещо лице
и 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.Т., ЕГН **********, и М.В.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.72 ЗС за
солидарно осъждане на ответниците Г.М.М., ЕГН ********** и П.И.М., ЕГН **********
да заплатят общо на ищците сумата от 8850,00 лева, представляваща стойността на
извършените от ищците в качеството им на добросъвестни владелци довършителни
работи по обект - магазин № 3 находящ се в гр.П., ул."Д." № 27А,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане;
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.С.Т., ЕГН **********, и М.В.Т., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.72 ЗС
за осъждане на ответника Д.И.Ц., ЕГН ********** да заплати общо на ищците
сумата от 8850,00 лева, представляваща стойността на извършените от ищците в
качеството им на добросъвестни владелци довършителни работи по обект - магазин
№ 3 находящ се в гр.П., ул. "Д." № 27А, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане;
ОТХВЪРЛЯ
предявения Ф.И.М., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ
"Фери-Ф.М." за солидарно осъждане на ответниците Г.М.М., ЕГН **********
и П.И.М., ЕГН ********** да заплатят на ищцата сумата от
10705 лева, представляваща стойността на извършените от ищцата в качеството й
на добросъвестен владелец довършителни работи по обект - магазин № 2 находящ се
в гр.П., ул."Д." № 27А, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане;
ОТХВЪРЛЯ
предявения Ф.И.М., ЕГН ********** в качеството и на ЕТ
"Фери-Ф.М." за осъждане на ответника Д.И.Ц., ЕГН ********** да й заплати сумата от 10705 лева, представляваща
стойността на извършените от ищцата в качеството й на добросъвестен владелец
довършителни работи по обект - магазин № 2 находящ се в гр.П., ул "Д."
№ 27А, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане;
ОСЪЖДА Т.С.Т.,
ЕГН **********, М.В.Т., ЕГН ********** и Ф.И.М., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Г.М.М., ЕГН **********, П.И.М., ЕГН ********** и Д.И.Ц.,
ЕГН ********** сумата от 1300.00
/хиляда и триста/лева, представляваща сторените разноски по делото, на
основание чл.78, ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: