№ 51485
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20251110142416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, поради което
следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем сървисис“
ЕООД като помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно и следва да бъде уважено. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата
молба искане по чл. 190 ГПК да бъдат изискани от третото лице помагач посочените в
исковата молба документи, както и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, съставяни за имота през процесния период, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки за процесния период, протоколи за неосигурен
достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС, ако има такива, както
и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
Ищецът е направил искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, което
следва да бъде уважено. Ответникът оспорва въпросите, зададени от ищеца, като
неотносими, което оспорване следва да бъде отхвърлено, тъй като по поставените задачи е
необходима професионална експертиза, която да даде отговори и да изясни обстоятелствата
по делото.
Направил е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, за което
настоящият съдебен състав ще се произнесе в открито съдебно заседание.
Ответникът е направил искане за представяне документи, изложени в т. 1 до т. 15
вкл., от които настоящият съдебен състав счита за относимо само това по т. 1 за представяне
на фактури и ДИ/КИ към тях за процесния период, тъй като останалите документи се
издават и съхраняват от дружеството, отговарящо за дяловото разпределение.
Ответникът е направил искане за допускане до разпит на двама свидетели, които да
докажат, че той не живее в процесния имот, а след смъртта на майка му жилището било
необитаемо. Съдът намира, че искането е неотносимо към предмета на делото, поради което
го оставя без уважение.
Ответникът е направил искане за образуване на две конституционни дела:
1. с оглед противоречието между 195, ал. 1 от АПК от една страна и от друга страна с чл.
1
4 , ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от Конституцията вр, с чл. 15, ал. 3 от ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от
Конституцията вр с чл. 6 от ДЕС и чл. 288 от ДФЕС вр. чл. 15, ал. 2 от ЗНА, и т. 41 и т.
41 от Решение от 24.11.2022 г по дело С 289/2021 г на Съда на ЕС, както и
2. с оглед противоречието между 153, ал. 1 вр. чл. 150, ал. 2 от ЗЕ с чл. 4 , ал. 1 вр чл. 1,
ал. 1 от Конституцията вр, с чл. 15, ал. 3 от ЗНА и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията вр с
чл. 6 от ДЕС и чл. 288 от ДФЕС вр. чл. 15, ал. 2 от ЗНА вр.с чл. 6 и чл. 7 от Д
2011/83/ЕС и чл. 9и чл. 10 от Д 2012/27/ЕС, чл. 9 от Д 2012/27, както и чл. 101 и чл.
107 от ДФВС.
Същите следва да бъдат отхвърлени, макар съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията
на на Република България, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива
може да сезира Конституционния съд, тъй като настоящият състав не намира противоречия
в цитираните норми, които да мотивират нуждата от изпращане на искане по реда на чл. 150
Конституцията, поради което тези искания следва да бъдат оставени без уважение. В тази си
част определението не подлежи на обжалване, доколкото не прегражда хода на
производството.
Ответникът отправя искане и за преюдициално запитване до Съда в Люксенбург по
следните въпроси:
1. Следва ли принципът, залегнал в Решение от 18.07.2007 г. на Съда на ЕС по дело С-
119/05 г., Lucchini да се приложи и при споделена компететност, когато материята е
изцяло регламентирана от право на ЕС, вкл. и чрез директива с имеперативен характер
и делото трябва да бъде пререшено с приложимо право на Общността?;
2. Тълкуване на разпоредбите на чл. 267 ДФЕС, във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС вр с чл. 229,
ал. 1 т. 7 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение, доколкото съдът ще направи своята преценка за съответствие и приложимост
на Правото на ЕС в акта си по същество.
Налице са представките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 25677/2025 г. по описа на СРС, 53. състав.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
на основание чл. 190 ГПК да представи фактури и ДИ/КИ към тях за процесния период, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания, направени от ответника.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА „Техем сървисис“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване препис
от настоящето определение на основание чл. 190 ГПК да представи по делото посочените в
исковата молба документи, както и документите за главен отчет на уредите за дялово
разпределение, съставяни за имота през процесния период, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки за процесния период, протоколи за неосигурен
2
достъп на служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС, ако има такива, както
и документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, както и
документите, установяващи и отразяващи показанията на индивидуалните топлоотчитащи
уреди, монтирани върху топлоотдаващите устройства в процесния имот с аб. № 107715, за
топлоснабден имот – гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. Д4, вх. А, ет. 2, ап. 3, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза с поставените от ищеца
въпроси след запознаване с всички материалите по делото, като НАЗНАЧАВА за вещо лице
АЖ. при депозит в размер на 400 лева, вносим ищеца в едноседмичен срок по сметката на
СРС.
ОТЛАГА произнасянето за допускане на съдебно-счетодовна експертиза, поискана
от ищеца, за първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УАВЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на двама свидетели
до разпит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за образуване на конституционни
дела и за отправяне на преюдициални запитвания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 04.02 2025 г. от 14 20
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - препис от
депозирания от ответниците отговор на подадената искова молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника Л. Г. В. да заплати следните суми за топлоснабден имот с адрес:
гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. Д4, вх. А, ет. 2, ап. 3: 2 164.60 лева главница, представляваща
неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05/2022-04/2024 г., ведно със законната
лихва считано от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 305.19 лева
мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. до 17.04.2025 г., както и за дялово разпределение –
49.56 лева главница за периода 01.05.2022-30.04.2024 г., ведно със законната лихва считано
от 30.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и 11.59 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 17.04.2025 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на клиент на ТЕ на топлоснабден имот с открита партида в дружеството, по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както и
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ОУ за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като клиентите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, извършвано от „Техем
сървисис“ ЕООД. Ищецът твърди, че са издадени изравнителни сметки, от които е видно, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, като излага, че исковата молба била нередовна на основание чл.
3
127, ал. 2 ГПК. Счита, че бил нарушен принципът, че разходите по ползването на
съсобствена вещ са в тежест на лицето, ползвало вещта, а не на всички съсобственици.
Твърди, че няма насрещно волеизявление от негова страна за сключване на договор. Сочи, че
ищецът не бил посочил за каква услуга доставял ТЕ, както и че ОУ съдържали
неравноправни клаузи. Сочи, че тъй като нямало договор по отношение на доставената
енергия, била приложима клаузата за непоръчани доставки, т.е. за сметка на доставилия я.
Ответникът излага, че искът е недопустим, тъй като ищецът твърдял, че бил доставил ТЕ до
абонатната станция, а не конкретно за него. Възразява срещу сумите, тъй като били
недължими и завишени и не отговаряли на реалната потребеност. Излага, че методиката за
изчисление съгласно Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването била
незаконосъобразна и в противоречие със ЗЗП и Регламент 2006/2004. Оспорва дължимостта
на сумите. Твърди, че ищецът не разполагал с оборудване в абонатната станция, чрез което
да контролира и докаже потребеност на топлоенергия.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е престирал, т.е. доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже отправените от него възражения и оспорвания.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg/. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00
до 17:00 часа от МН, МГ - тел. 02/8955 423 за Софийски районен съд, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204,
както и на https://srs.justice.bg/bg/12656 .
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5