Решение по дело №150/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 481
Дата: 10 юли 2023 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20231210200150
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Благоевград, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200150 по описа за 2023 година


Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. В. с ЕГН ********** от ... против
Наказателно постановление (НП) № BG05062022/5800/Р8-1086 от
01.12.2022г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, на основание чл.189е ал.12 от
ЗДвП и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. изменена със Заповед № РД-11-
760 от 19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което
на жалбоподателя за административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
наказателно постановление е издадено от при допуснати съществени
процесуални нарушения на предвидените в ЗАНН правил, ограничаващи
правото му на защита. Сочи, че в АУАН и НП липсва описание на конкретно
установените факти и обстоятелства на нарушението и изпълнителното му
1
деяние, което е нарушение съответно по чл.42 т.4 пр.2 от ЗАНН и чл.57 ал.1
т.5 пр.2 от ЗАНН. Развиват се и съображения, за квалифициране на
настоящия случай, като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в
каквото преценка санкционният орган е бил задължен да направи предвид
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща
процесуален представлява, както и не ангажира доказателства и
доказателствени искания в подкрепа на тезата си и не излага доводи по
същество на делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, чрез
юрисконсулт М. Н. оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление. С писмено становище излага и
допълнително подробни доводи за законосъобразност на санкционен акт,
както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано за
това лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 05.06.2022г. в 10.03.33 часа, длъжностни лица осъществяващи
контрол по спазване на задълженията за заплащане на пътни такси по Закона
за пътищата, служители на Агенция „Митници“ – актосъставителя А. С. Т. и
свидетеля по акта Б. В. Д. спрели за проверка на път ГКПП Кулата на трасе
изход от Република България, МПС товарен автомобил – влекач марка и
модел „Рено Магнум ДХИ 500“ с рег. № ..., управляван от водача А. И. В. с
ЕГН **********. При проверката било прието за установено, че на
26.05.2022г. в 02.25.16 часа, водачът А. И. В. управлявал ППС - товарен
автомобил влекач марка и модел „Рено Магнум ДХИ 500“ с рег. № ..., с обща
2
техническа допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, по път в
Благоевград (картинг писта) на път № I-1, отсечка 366+104 км., включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС е дължима, но не
е заплатена пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй
като не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката (20731).
Извършеното нарушение с № ********** е установено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № 20731, като за същото е генериран доказателствен запис №
DFE583407891109AE053011F160A460A в системата по чл.167а ал.3 от Закона
за движение по пътищата, както е генериран снимков материал за
извършеното нарушение от 26.05.2022г. Установено е също, че за
извършеното нарушение е заплатена, независимо от съответната
административнонаказателна санкция, такса по чл.10б ал.5 от Закона за
пътищата в размер на 133 лева. Актосъставителят А. С. Т. – старши инспектор
в отдел ПТРР, ТД „ТД София“ – София приела, че в случая се касае за
извършено административно нарушение по чл.179 ал.3а от Закона за
движение по пътищата, поради което на място на проверката, в присъствието
на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта Б. В. Д. и
на нарушителя А. И. В., съставил на последния Акт за установяване на
административно нарушение № BG05062022/5800/Р8-1086 от 05.05.2022г.
(лист 17 от делото). Акта се връчил на жалбоподателя А. И. В. срещу подпис
и с разписка, като със същата му било указано, че в тридневен срок има право
на писмени възражения, както и в 14-дневен срок има право да заплати
компенсаторна такса в размер на 750 лева, като в такъв случай ще бъде
освободен от административнонаказателна отговорност и няма да му бъде
издавано наказателно постановление. Жалбоподателят в акта отразил
собственоръчно обяснения или възражения, че „Акта е съставен по мое
желание“. Писмени възражения в законоустановеният срок срещу така
съставения АУАН не постъпили. Въз основа на акта за нарушение, на
01.12.2022 година Директора на Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.София, на основание чл.189е
ал.12 от ЗДвП и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. изменена със Заповед
№ РД-11-760 от 19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на
АПИ, като надлежно упълномощен представител на
административнонаказващият орган, издал атакуваното Наказателно
3
постановление № BG05062022/5800/Р8-1086 от 01.12.2022г. (лист 15-16 от
делото), с което на жалбоподателя А. И. В. с ЕГН **********, за
административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179
ал.3а от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1800
(хиляда и осемстотин) лева. Административнонаказващият орган приел, че
след извършената проверка на жалбоподателя А. И. В., като водач на ППС -
товарен автомобил марка и модел „Рено Магнум ДХИ 500“ с рег. № ..., с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, като ППС
попадащо в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, е засечено на 26.05.2022г. в 02.25.16
часа, по път в Благоевград (картинг писта) на път № I-1, отсечка 366+104 км.,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като е преминало през
контролно устройство № 20731 – част от системата. Посочено е, като място на
нарушението път в Благоевград (картинг писта) на път № I-1, отсечка
366+104 км., за който се събират такси за изминато разстояние – тол такса,
съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от
20.02.2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса. Прието е, че в хода на
извършената проверка, на 26.05.2022г. жалбоподателят А. И. В. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция,
такса по чл.10б ал.5 от Закона за пътищата в размер на 133 лева с квитанция
№ АМ-22BG005731Х46054054 ОТ 05.06.2022г., за което страните не спорят,
но въпреки това е осъществил административно нарушение по чл.179 ал.3а от
Закона за движение по пътищата. Така издаденото наказателно постановление
е връчено чрез нарочно писмо с изх. № 94-00-27422 от 31.12.2022г. (лист 14
от делото) на жалбоподателя А. И. В. и с известие за доставяне на Български
пощи АД на 06.01.2023г. (лист 18 от делото), като срещу него на 11.01.2023г.
е постъпила разглеждана в настоящото производство жалба, заведено с вх. №
94-00-16 от 11.01.2023г. (лист 2-3 от делото), която предвид гореизложеното
съдът приема за подадена в срок и допустима.
Представена е справка от единната система за събиране на пътни такси
от контролно устройство с идентификатор № 20731, като за нарушението от
26.05.2022г. в 02.25 часа с № ********** е генериран доказателствен запис по
нарушението № DFE583407891109AE053011F160A460A, за ППС с рег. № ... с
дата и час – 26.05.2022г. в 02.25; тол секция – 20371; категория – N3, камион
4
маса над 12 тона с 5 оси; тип нарушение – няма валидна маршрутна карта или
валидна тол декларация за преминаването; път – път № I-1, отсечка 366+104
км.; посока – нарастващ километър; област – Благоевград; град – Благоевград
(картинг писта). Записът е генериран, съгласно в системата по чл.167а ал.3 от
Закона за движение по пътищата, както и са генерирани и приложени 2 броя
снимков материал за извършеното нарушение (лист 11-13 от делото),
отразяващи заснет товарния автомобил, с четими марка на влекача и преден
регистрационен номер ....
Приложените Заповед № ЧР-СП-622 от 11.08.2022г. на Председател на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (лист 7 от делото),
Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. на Председателя на Управителния съвет
на АПИ (лист 9 от делото) и Заповед № РД-11-760 от 19.08.2022г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ (лист 10 от делото)
удостоверяват материалната компетентност на издателя на обжалваното
наказателно постановление.
Приложената Заповед № ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на
Директора на Агенция Митници (лист 8 от делото) удостоверява
материалната и процесуална компетентност на актосъставителя.
Приложено е Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса, ведно със списък и справка, от които е
видно, че за място на нарушението посочено като път I-1, отсечка 366+104 км.
е част от път на републиканската пътна мрежа (път 1: Благоевград-
с.Железница-участък 6), за който се събират такси за изминато разстояние –
тол такса, съгласно Приложение към т.1 (лист 37-38 от делото) и в този
участък попадат номер на рамка 20731 и номер на сегмента **********.
Видно от становище от отдел „Управление на информационната
система и инфраструктура“, Национално тол управление (лист 35 от делото) е
видно, че за дата и часа на процесното нарушение № ********** от
26.05.2022г. в 02.25 часа от ППС с рег. № ... има получена валидна маршрутна
карта № 22052435438861 (лист 33 от делото), в която обаче няма получено
плащане за преминаване през сегмента ********** на рамка 20731.
Представена е разпечатка на маршрутна карта № 22052435438861 (лист
36 от делото), ведно с разпечатка на картата на маршрута по същата (лист 33
5
от делото), от която е видно, че не е включено м маршрута и съответно не е
заплатено преминаване през сегмента ********** на рамка 20731.
От представената Справка за местоположението на стационарни
контролни единици (камера) на електронна система за събиране на такси за
ползване на РПМ находящи се на територията на Областно пътно управление
– Благоевград е видно, че рамка № 20371 се намира в област Благоевград,
община Благоевград, място – Железница, на път I-1, отсечка 366+104 км.,
посока – нарастващ километър, координати NS/EW – 41.970894/23.094975 и
сегмент № **********, камера № 20731 (лист 34 от делото).
Представено е СУМПС № ********* на името на А. И. В. с ЕГН
**********, от което е видно, че жалбоподателя притежава категории: АМ,
А, В, С, СЕ и др.
Представено е СРМПС № *********, Част II, от което е видно, че
влекач марка и модел „Рено Магнум ДХИ 500“ с рег. № ... е собственост на
„КОНСТАНТ-12“ ЕООД.
По делото е изискана е представена от „КОНСТАНТ-12“ ЕООД копие
на карта на водача на името на жалбоподателя А. И. В., ведно с информацията
от същата за период от време, включващ деня на нарушението – 26.05.2022г.
(лист 48 от делото), при разпечатката на която се установява от
компетентните контролни органи – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация, РД „АА“ – София, с писмо рег. № 10-00-08-343/1/06.06.2023г.
(лист 56 от делото), че картата на водача А. И. В. е поставена в дигиталния
тахограф на ППС с рег. № ... на 23.05.2022г. в 03.53 часа и е извадена на
28.05.2022г. в 11.16 часа, като от направената подробна разпечатка от
дигиталния тахограф за дата 26.05.2022г. (лист 57-60) е видно, че водач на
тази дата на това ППС е именно А. И. В..
Изложените фактически констатации се потвърждават при разпита на
актосъставителя А. С. Т и свидетеля по акта Б. В. Д., като и двамата са
категорични, че по сигнал от информационната система за ППС, че има
генерирано нарушение на път Е79 спрели за проверка пристигналия на
изходящо трасе на ГКПП Кулата товарния автомобил с рег. № ...,
управлявано от жалбоподателя. Запознали жалбоподателя с регистрираното
нарушение на път в Благоевград (картинг писта) на път № I-1, отсечка
366+104 км., посока – нарастващ километър, в сегмента на републиканската
6
платена пътна мрежа. При проверката установили, че ППС се управлява от
жалбоподателя А. И. В.. На същия било обяснено в какво се състои
нарушението, че няма маршрутна карта за преминаване през съответния
платен сегмент от пътя и при негово желание може да заплати компенсаторна
такса или да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. Тъй като жалбоподателя отказал плащането на компенсаторна
такса, на място на проверката му бил съставен акт, който му се предявил и
връчил. Жалбоподателят отразил в акта, че по негово желание му е съставен
акт. Свидетелите са категорични, че при съставянето на акта присъствали
актосъставителя А. С. Т, свидетеля при установяване на нарушението Б. В. Д.
и нарушителя А. И. В..
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона срок
от връчване на Наказателното постановление, поради което е допустима,
разгледана по същество e неоснователна по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са
неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение
е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено
7
нарушението са точно и конкретно посочени, както в АУАН, така и в
обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещи безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че
се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано
и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт. Гореизложеното налага извода, че
при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби,
като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби,
които са нарушени.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. И. В.
е ангажирана за административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП,
съгласно който, водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
8
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер на 1800 лева. В случая страните не спорят, че към момента на
регистриране на процесното нарушение на 26.05.2022г., пътно превозно
средство с рег. № ..., вид – влекач, марка и модел „Рено Магнум ДХИ 500“ с
рег. № ... е собственост на „КОНСТАНТ-12“ ЕООД, с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, брой оси 5, е преминал на
процесното място, в сегмента на републиканската платена пътна мрежа,
видно от Справка за местоположението на стационарни контролни единици
на електронна система за събиране на такси за ползване на РПМ находящи се
на територията на Областно пътно управление – Благоевград, относно рамка
№ 20731, намираща се в област Благоевград, община Благоевград, място –
Благоевград (картинг писта), на път № I-1, отсечка 366+104 км., посока –
нарастващ километър, с координати NS/EW – 41.970894/23.094975 и сегмент
№ **********, камера № 20731 и направените по реда на чл.167а ал.3 от
ЗДвП доказателствен запис на нарушението №
DFE583407891109AE053011F160A460A, за дата и час – 26.05.2022г. в 02.25
часа; тол секция – 20731; категория – N3, камион маса над 12 тона с 5 оси с
рег. № .... Посоченият пътен участък, съгласно Решение № 101 на
Министерски съвет от 20.02.2020г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние -
тол такса, ведно със списък е включен в обхвата на платената пътна мрежа от
републиканската пътна мрежа за който се събират такси за изминато
разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 и съгласно чл.10 ал.1 т.2
от Закона за пътищата, за него се събират такси за изминато разстояние – тол
такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата. Не е
спорно, че процесното пътно превозно средство с рег. № ... попада в тази
категория превозни средства, тъй като е такова с обща техническа допустима
маса над 3,5 тона, респ. същото е с обща техническа допустима маса над 12,
както и не попада в изключенията по чл.10а ал.9 от Закона за пътищата.
Установява се посредством становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление,
че за дата и часа на процесното нарушение регистрирано в системата с №
********** от 26.05.2022г. в 02.25 часа, осъществено от ППС с рег. № ... няма
получени тол декларации, няма получени маршрутни карти за ППС-то, няма
9
получена и платена тол декларация за сегмента на рамката от която е
отчетено нарушението, респ. за посоченото ППС не е заплатена пътна такса,
съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата за преминаване през сегмент №
********** и рамка № 20731, въпреки, че има получена валидна маршрутна
карта № 22052435438861, но в същата липсва получено плащане за
преминаване през посочените сегмент и рамка. Обстоятелството, че за същият
ден и за същото ППС влекач с рег. № .. е имало закупена валидна маршрутна
карта с идентификационен номер 22052435438861, удостоверяваща заплатена
тол такса за преминаване по същият маршрут но през друг негов платен
сегмент, не може да промени формираният вече извод, че липсва плащане на
тол такса за преминаване през пътя, включващ сегмент № ********** и
рамка № 20731. Установи се и обстоятелството, че към момента на
регистриране, респ. на извършване на процесното нарушение, ППС с рег. № ..
е управлявано именно от жалбоподателя А. И. В., което е видно от
представените по делото данни от картата на водач на жалбоподателя В. и
разпечатката от данните на дигиталния тахограф, инсталиран в ППС с рег. №
.. за деня и часа на нарушението, които недвусмислено сочат на извод, че
водач на процесното ППС, с което е осъществено процесното нарушение и в
момента на осъществяване на последното е именно жалбоподателя. Предвид
изложеното, съдът намира разглежданото нарушение за доказано по
безспорен и категоричен начин от обективна страна, като осъществено
именно от жалбоподателя, като водач на процесното МПС в момента на
регистриране (извършване) на нарушението.
Правилно жалбоподателя А. И. В. е санкциониран за вмененото му
нарушение, което предвид и обстоятелството, че същият е професионален
правоспособен водач, осъществяващ и международен превоз на товари, като
такъв е запознат със законоустановените му задълженията по Закона за
пътищата и Закона за движение по пътищата, поради което, съдът приема, че
е извършил нарушението виновно и от субективна страна.
Административнонаказващият орган, след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение и при преценката си с оглед налагане
на административните наказания е съобразил приложимата в случая правна
норма и правилно на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е санкционирал
жалбоподателя А. И. В. със законоустановеното по вид и размер наказания за
констатираното нарушение, като му е наложил наказание “Глоба” в размер на
10
1800.00 лева. Същото е конкретно и императивно установено от законодателя
по вид и размер, което игнорира възможността съдът да преценява
приложението на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице основание
за приложението на чл.28 от ЗАНН. По делото липсват данни за смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, които да правят нарушението такова с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от съответния вид. Дори напротив, видно от отразеното в
АУАН е, че жалбоподателят собственоръчно е отразил, че акта се съставя по
негово желание, тъй като не желае да заплати компесаторна такса, което
налага извод за завишена степен на обществена опасност на деец, а от тук и
на деянието. Допълнителни аргументи в подкрепа на последното съдът
намира и в обстоятелството, че процесното нарушение е осъществено на
главен път, което допълнително увеличава рисковете от настъпване на пътни
инциденти. Предвид изложеното и засегнатите с административното
нарушение важни обществени отношения, касаещи безопасността на
движение и осъществяване на нарушение по ЗДвП, съдът намира за
неприложима в казуса разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не
може да бъде квалифициран, като маловажен такъв.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган. Разпоредбата на чл.63д ал.1 във връзка с
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че делото е със завишена степен на фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
11
наказващия орган и ангажиране на допълнителни доказателствени искания,
съдът намира, че за производството пред Районен съд - Благоевград на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
а именно сумата от 120 (сто и двадесет) лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG05062022/5800/Р8-
1086 от 01.12.2022г. на Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, на основание чл.189е ал.12 от
ЗДвП и Заповед № РД-11-167 от 08.02.2021г. изменена със Заповед № РД-11-
760 от 19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което
на А. И. В. с ЕГН ********** от ... за административно нарушение по чл.179
ал.3а от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1800 (хиляда и осемстотин)
лева.
ОСЪЖДА А. И. В. с ЕГН ********** от ... да заплати на Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12