МОТИВИ
към Присъда № 260002 от 14.01.2021 г.
по НОХД № 1095/20 г.
Обвинението срещу подс. З.Д.Т. е по
чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за това, че в периода 05.12.2019 г. до
12.12.2019 г. в с. Г., общ. Павел баня, като непълнолетен, но разбирайки
свойството и значението на извършеното деяние и можейки да ръководи постъпките
си, в съучастие като извършител с А.И.Б.и М.И.М.в условията на продължавано
престъпление – на два пъти – чрез използване на техническо средство /отвертка/
е отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 370 лв. от владението на ЕТ
„Д.- С.Д.“***, представлявано от С.С.Д., и от владението на „Д.С.“ ЕООД, с. Г.,
с МОЛ С.А.С., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият
Т. в с.з. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Защитникът
му адв. Д. в с.з. пледира за налагане на минимално наказание.
Представителят
на РП Стара Загора, ТОК в с.з. поддържа обвиненията.
Граждански
иск не е предявен.
На
осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Св.
С.Д. бил собственик на ЕТ „Д.Д.“*** и притежавал хранителен магазин в същото
село на ул. „Ген. Г.“ № 70. На 05.12.2019 г. около 22 часа покрай магазина на
св. Д. минали подс. Т. (тогава непълнолетен) и М.М.(подсъдим по НОХД № 1032/20
г.). Двамата решили да влязат в магазина, тъй като знаели, че имало врата към
магазина, която не се заключвала. Двамата прескочили оградата на двора и влезли
в магазина, откъдето взели сумата от 150 лв. и ваучери за храна на „Арсенал“ АД
на стойност 20 лв., оставени от св. Д.. Парите похарчили, а ваучерите били
предадени на св. С.М., който ги обменил
в магазина на св. Ф. А. и ги върнал на брат си М.М.. След като установил
проникването в магазина, св. Д. сигнализирал органите на Полицията и бил
проведен оглед на местопроизшествие. Последствие М.М.върнал сумата от 50 лв. на
св. Д., а подс. З.Т. му върнал сумата от 100 лв.
Св.
Д. С бил собственик на „Д.-С“ ЕООД, с. Г. и притежавал бистро „Е.“ на ул. Ген. Г.“
№ 50 в същото село. На 11.12.2009 г. в 16.00 часа бистрото било заключено от
св. С.С., която работила в него и била съпруга на св. С.. Същата вечер М.М., А.Б.(подсъдим
по НОХД № 1032/20 г.) и подс. З.Т. решили да откраднат пари от заведението.
Тримата отишли до бистрото, а А.Б.с носена от него отвертка отворил прозорец на
заведението. В бистрото влязъл подс. З.Т., а другите останали да пазят. От
портмоне в заведението подс. З.Т. взел сумата от 200 лв., която била разделена
между тримата. При проведеното на следващия ден разследване била установена
дактилоскопна следа, оставена от подс. З.Т.. ПоследствиеМ. и подс. З.Т. върнали
сумата от 200 лв. на св. С., а отверката била предадена от Бабинков.
Описаната
фактическа обстановка се установява от два протокола за оглед на
местопроизшествие, два фотоалбума,
справка от Търговския регистър, показанията на свидетелите С.Д., С.С., Д. Т., Д.
С., Ф. А., С.М. и Ф. И., експертното заключение на дактилоскопна експертиза,
приемо-предавателен протокол, два протокола за доброволно предаване и разписка,
които кореспондират на самопризнанията на подсъдимите, дадени в с.з.
При
постановяване на присъдата съдът не взе предвид гласните доказателства, дадени
от подсъдимите в качеството им на свидетели предвид ограничението на чл. 118 от НПК.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. З.Т.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подс.
Т. на два пъти с др. лице и подсъдим е осъществил изпълнителното деяние
„отнемане“ в двете му части – прекратил е фактическата власт на собственика
(владелеца) върху вещите, предмет на престъплението и е осъществил своя трайна
фактическа власт като е имал възможност да се разпореди с тях, както намери за
добре. Тъй като подс. Т. е участвал в самото отнемане в първия случай, дори и
във втория случай, когато са го пазилиМ. и Б.
, е налице съучастие по см. на чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК.
При
отнемането на вещи от „Д.С.“ ЕООД е била използвана отвертка, т.е. техническо
средство по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на
извършване на деянията е действал с пряк умисъл.
Към
момента на извършване на деянията подс. Т. е бил непълнолетен, но е разбирал
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването. Подсъдимият е знаел и
съзнавал, че отнема чужди движими вещи; знаел е, че заедно с него участват др.
подсъдими, т.е. налице общност на умисъла.
Двете
деяния осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са при
еднородна фактическа обстановка и през непродължителен период от време, като
всяко последващо от обективна и субективна страна се явява продължение на
предшестващото го.
Следователно
подс. Т. е действал в условията на продължавано престъпление по см. на чл. 26,
ал. 1 от НК.
Предвид
изложените дотук мотиви подс. Т. следва да бъдат признат за виновен и наказан
при спазване разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. Т. за извършеното от него
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК, съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
съдебно минало, критичното отношение, добрите характеристични данни, невисоката
стойност на предмета на престъплението, частичното възстановяване на вредите, а
като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат престъпното съучастие
и усложнената форма на престъпна дейност като продължавано престъпление, които
разграничават престъплението като по-тежко от обикновения случай на
квалифицирано отнемане на вещи.
На подс. Т. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства като съдът счита, че
целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание от девет месеца
лишаване от свобода, което след редукцията на чл. 58а, ал. 1 от НК следва да се
намали с 1/3 до размер от шест месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 66, ал. 1 от НК и
предвид разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от НК, наложеното наказание не следва да
се изтърпява ефективно, а да се отложи за срок от три години.
В с.з. не се установиха
доказателства за изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства
за прилагане на чл. 55 от НК.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи и фотоалбуми в размер на 79,92
лв., следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,