№ 45827
гр. София, 04.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110115975 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 14 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена И. Д. Д., с която е предявил срещу М.
О. Й. осъдителен иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за сумата 376 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и удържани банкови такси в резултат
от инициирано от ответника материално незаконосъобразно принудително изпълнение
по изпълнително дело № 537/2025 г. по описа на ЧСИ Р. М., ведно със законната лихва
върху тази сума.
Ищецът твърди, че през м. февруари установил, че банковата му карта е била
блокирана в следствие на наложен запор върху банковата му сметка в ОББ АД от ЧСИ
Р. М.. Незабавно упълномощил адв. Б. Б. да го представлява пред ЧСИ по
образуваното срещу него изп. дело № 537/2025 г. Поддържа, че при извършената
справка било установено, че делото е образувано по искане на М. Й. въз основа на
изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. пописа на СРС, 83
с-в. ПДИ е връчено на адв. Б.. Сочи, че едновременно с образуването на
изпълнителното дело е наложен запор върху банковата му сметка в ОББ АД, като в
изпълнение на запора е преведена по сметка на ЧСИ сумата от 23,67 лв., събрана е
такса 6 лв. за извършения превод и е начислена „такса обслужване на запор“ от
банката. Сочи, че е заплатил доброволно вземането за разноски на 27.12.2024 г.
Твърди изпълнителното дело да е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК с
постановление от 21.02.2025 г., като съдебният изпълнител му е възстановил събраната
принудително сума от 23,67 лв., но не и таксата за превод. Сочи, че за осъщественото
представителство по образуваното изпълнително производство е заплатил в полза на
адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Счита, че направените по това
дело разноски за банкови такси и адвокатско възнаграждение представляват вреда,
която е претърпял вследствие на незаконосъобразното образуване на изпълнително
дело от ответницата, която нее проявила грижата да провери дали е получила
присъдените в нейна полза и заплатени от ищеца разноски. Сочи, че не е дал повод за
образуване на принудителното изпълнение. По изложените съображения моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата М. Й., с който оспорва исковата претенция. Не оспорва, че въз основа
на изпълнителен лист от 09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. по описа на
СРС, 83 с-в е образувала изпълнително дело № 537/2025 г. по описа на ЧСИ Р. М..
1
Твърди, че след образуването на изпълнителното дело и получаването на ПДИ от
ищеца е била уведомена за доброволното изпълнение от страна на ищеца. Оспорва
твърдението на ищецът Д., че делото е образувано без той да е дал повод. Сочи, че нея
е уведомил за извършения превод, а по банковата й сметка постъпвали както сумите за
издръжка на двете деца, така и други средства. И нямало кака да установи, че това е
дължимата сума по гр.д. № 42203/2023 г. пописа на СРС, 83 с-в. Оспорва иска и по
размер. Излага доводи, че по изпълнителното дело нямат възможност да искат
намаляване на търсения хонорар, поради което в настоящото производство прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано в изп.
дело. Счита, че същият следва да бъде в размер на 100 лв., съобразно правната и
фактическата сложност на изп. дело. Отправя искане до съда да отхвърли иска изцяло,
а пир условията на евентуалност за сумата от 126 лв. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявения
осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, 2
наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1).
осъществяването на противоправно поведение от ответната страна (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъществено поведение) – като конкретно
поведение, реализирано на посочените дата и място и по описания начин; 2).
настъпили имуществени вреди – сторени разноски за адвокатско възнаграждение и
банкови такси; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4).
размера на обезщетението.
При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като
елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи
липсата й, както и да опровергае твърдените от ищеца обстоятелства за наличието на
елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД,
респективно да докаже плащане на обезщетението.
С оглед признанието на иска, СЪДЪТ ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че въз основа на изпълнителен лист от
09.01.2025 г., издаден по гр.д. № 42203/2023 г. по описа на СРС, 83 с-в по искане на М.
О. Й. е образувано изпълнително дело № 537/2025 г. по описа на ЧСИ Р. М., че сумата,
присъдено в полза на ищцата с процесния изпълнителен лист е заплатена от ищеца
преди образуване на изпълнителното дело.
По доказателствените искания:
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за изискване на препис от изп. дело № 537/2025 г. по писа на
ЧСИ Р. М. съдът намира за основателно, поради което следва да бъде уважено.
Съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
4 ГПК като на ищеца следва да се дадат указания да посочи банкова сметка или друг
начин на плащане.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г.
от 11:20 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 186 ГПК ЧСИ Р. М. В., рег. № 790 в Регистъра
на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи заверен препис на изпълнително дело № 20257900400537.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до съдебно заседание
да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
3
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4