№ 468
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110100978 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД при условията на разделна отговорност против И. Г. А.,
М. В. Б., И. И. А., И. В. Б. И А. И. А. за сумата от 3535,75 лева, от която 3001,74 лева
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №39281, сумата 470,59 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 52,24 лева-
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018
г. до м.04.2020 г. и сумата 11,18 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното плащане, като сумите се
претендират от И. Г. А. – 1/5, М. В. Б. – 1/5, И. И. А. 1/5, И. В. Б. – 1/5 И А. И. А. – 1/5.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Сочи, че ежемесечното публикуване в интернет
страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се
удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява,
че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.
Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че
1
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. И. А., И. Г. А. и И. И. А. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове по основание и по размер. Не
оспорват, че са наследници на А. И. А., както и че към монета на смъртта си същата е
притежавала проценсия недвижим имот. Поддържат, че по отношение на съсобствеността
върху имота има съдебно решение от 03.05.2022 г. постановено по в.гр.д №10698/2020 г. по
описа на СГС, II – в въззивен състав, с което жилището е поставено в дял на ответника И. В.
Б., който е и единствен ползвател на имота. Оспорват квотите, при които ищецът
претенидира процесните вземания, като посочват, че с влязло в сила решение по допускане
на делбата съдът е посочил квотите на всеки съделител. Оспорват да са потребявали
топлинна енергия, както и че ищецът е доставял такава. Посочват, че липсват доказателства
тяхната наследодателка да се е намира в облигационно отношение с ищеца пред сочения
период. В условията на евентуалност се позоват на изтекла в тяхна полза погасителна
давност.
В срока по чл. 131 ГПК и след това ответниците М. В. Б. и И. В. Б. не са подали
отговори на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ББ.“ ООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно между страните, че ответниците А.
И. А., И. Г. А. и И. И. А. са наследници на А. И. А.. Това се установява и от приобщеното по
делото удостоверение за наследници на А. И. А. с изх. №80/23.03.2022 г., издадено от
Столична община, район Триадица, според което нейни наследници по закон са съпругът И.
2
Г. А. и децата М. В. Б., И. И. А., И. В. Б. и А. И. А..
За безспорно е отделено и обстоятелството, че към момента на смъртта си – 15.08.2002
г. А. И. А. е притежавала процесния недвижим имот, находящ се в АДРЕС.
Със влязло в сила съдебно решение №153349 от 27.06.2019 г. по гр.д. №77206/2017 г.
по описа на СРС, 119 състав съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между
настоящите ответници с предмет процесния недвижим имот при квоти 19/80 идеални части
за М. В. Б., 19/80 идеални части за И. В. Б., 19/80 идеални части за А. И. А., 19/80 идеални
части за И. И. А. и 4/80 идеални части за И. Г. А.. Съдебната делба между ответниците е
извършена с влязло в сила решение №261486 от 03.05.2022 г., по в.гр. д №10698/2020 г. по
описа на СГС, II-в въззивен състав, с което частично е отменено решение №73385 от
02.04.2020 г. по гр.д. №77206/2017 г. по описа на СРС, 119 състав като процесното жилище
е поставено в дял на И. В. Б. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК.
Съобразявайки гореизложеното съдът намира, че се установява наличието на
съсобственост между ответниците по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.
София, ул. „Райко Даскалов“ №22 през процесния период м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
вследствие наследствено правоприемство. Съдът е провъзгласил наличието на
съсобственост между ответниците към момента на приключване на съдебното дирене пред
него като страните в настоящото производство не представиха доказателства за различни
квоти преди това, а и след това, поради което последните са имали качеството потребители
на топлинна енергия съгласно дадените с ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС
разяснения, респ. между тях и ищцовото дружество е било налице облигационно отношение,
независимо от наведените възражения, че имотът е ползван единствено от ответника И. В.
Б.. Законодателят императивно е посочил кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота - собственост или вещно право на ползване, поради което съдът намира, че
наведените от ответниците възражения, че не следва да отговарят за процесните
задължения, които са предхождащи извършването на делбата, са неоснователни.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение на КЕВР и действащи през процесния
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите, противно на твърденията на ответника. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр.
2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства
ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване доставката и количеството на топлинна енергия от ищцовото
дружество по делото е допусната и приета съдебно-техническата експертиза, от
заключението на която се установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла
вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Експертът е констатирал, че през исковия период в имота е ползвана
топлинна енергия за отопление като е правен реален отчет на показанията на 5 броя
топлинни разпределители, монтирани на 5 броя радиатори в имота и показанията на 1 брой
щранг – лира в помещението баня. Сумите за топла вода за периода м.05.2018 г. до 04.2020
г. са определяни на база „реален отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен и
сертифициран водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния
отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според заключението стойността на
потребената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е в размер на 3019,60
лева.
От така установената за дължима сума ищцовото дружество претендира 3001,74 лева
3
по равно от всеки от ответниците или сумата от по 600,35 лева. Постановеното съдебно
решение, с което е допусната делба между ответниците, има обвързваща настоящия съд сила
на основание чл. 297 ГПК по отношение наличието на съсобственост между посочените
лица върху процесния имот и притежаваните идеални части, поради което съдът приема, че
за задълженията те следва да отговарят в съответствие с притежаваните от тях квоти в
съсобствеността. Същата е била налице до извършване на делбата с влизане в сила
решението по извършването (17.06.2022 г.), поради което възражението, че единствено
ответникът И. В. А. следва да отговаря за задълженията, тъй като на него е възложен имота
са неоснователни. Претендираните от ищеца суми за топлинна енергия касаят доставена
топлинна енергия през период преди извършването на съдебната делба, поради което за тях
следва да отговарят всички съсобственици, доколкото не се установи наличието на сключен
договор за доставка на топлинна енергия с някой от съсобствениците посредством подадена
молба – декларация за открИ.е на партида на негово име.
Претендираните от ищеца вземания за суми за доставена топлинна енергия от всеки от
ответниците в размер на по 1/5 възлизат на по 600,35 лева (3001,74:5=600,35). Според
установените квоти в съсобствеността обаче, до който размер съдът намира, че следва да
отговарят ответниците, задълженията на М. В. Б., И. И. А., И. В. Б. и А. И. А. възлизат на по
712,91 лева (3001,74:80х19), но предвид диспозитивното начало в процеса исковите
претенции следва да бъдат уважени до размера посочен от ищеца, а именно 600,35 лева. По
отношение на И. Г. А. се установи, че притежава 4/80 идеални части от наследственото
жилище, поради което исковата претенция спрямо него е основателна до сумата 150,08 лева
(3001,74:80х4) като за разликата до 600,35 лева подлежи на отхвърляне.
При формирания извод за основателност на иска за главниците, следва да бъде
разгледано възражението на ответниците А. И. А., И. Г. А. и И. И. А. за погасяване на част
от вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда, а такива са задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. и м.10.2018 г. вкл., които по отношение задълженията на И. Г. А.
възлизат на 9,26 лева, а по отношение задълженията на А. И. А. и И. И. А. на по 44,00 лева.
Доколкото възраженията на ответниците за погасени по давност задължения се явяват
частично основателно исковите претенции на ищеца против И. Г. А. за топлинна енергия
4
следва да се уважи за сумата 140,82 лева, а по отношение на А. И. А. и И. И. А. за сумите от
по 556,35 лева.. като за горницата поделжат на отхвърляне като погасени по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода възлизаща общо на 52,24
лева. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства
и съдебно-техническата експертиза, че процесния имот се намира в сграда - етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна
собственост се извършва възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача
на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза, приетото по делото. Предвид това всеки
от ответниците М. В. Б., И. И. А., И. В. Б. и А. И. А. следва да бъде осъден да заплати сума в
размер на по 10,44 лева, а ответникът И. Г. А. следва да заплати 2,61 лева (равняваща се на
4/80), като до сумата 10,44 лева исковата претенция спрямо него подлежи на отхвърляне
като неоснователна.
Относно претенциите за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения на ответниците А. И. А. и И. И. А. са погасени по давност, то
обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на
главницата следва да се изчисли само върху останалите месечни задължения в размер на по
556,35 лева като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта на calculator.bg определи, че
дължимата лихва за забава е в размер на по 63,98 лева като за разликата до пълните
претендирани размери от по 94,12 лева исковете подлежат на отхвърляне.
Задължението на И. Г. А. за заплащане на обезщетение за забава върху сумата за
топлинна енергия следва да се определи само върху сумата 140,82 лева, предвид квотата му
в съсосбтвеността (4/80) и наличието на погасени по давност задължения, чиито размер
съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg определи, че възлиза на 16,19
лева, като за разликата до 94,12 лева подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорните претенции се явяват
неоснователни.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът претендира разноски за държавна такса – 141,43 лева, депозит за вещо лице –
300 лева и юрисконсултско възнаграждение, което определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП възлиза на 100,00 лева. От тези суми всеки от
ответниците следва да бъде осъден да заплати разноски съответно на уважените срещу него
искови претенции, а именно И. Г. А. – 6,11 лева, А. И. А. и И. И. А. всеки по 114,69 лева, М.
В. Б. и И. В. Б. по 128,17 лева.
Ответниците И. Г. А., А. И. А. и И. И. А. претендират сума в размер на 830,00 лева за
5
адвокатско възнаграждение, от която съразмерно на отхвърлените срещу тях искове им се
следва сумата 273,97 лева.
Ответникът М. В. Браколва претендира разноски и такива се следват на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, но по делото не са представени доказателства, че такива са направени, в
който смисъл са дадените в ТР№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. А. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС8 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ 140,82 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №39281,
сумата 16,19 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 2,61
лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6,11 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 140,82 лева до пълния предявен размер от 600,35 лева
и за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. като погасен по давност, иска за заплащане на
услугата дялово разпределение за периода м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за разликата над 2,61
лева до пълния предявен размер 10,44 лева, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 16,19
лева до пълния предявен размер 94,12 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
02.11.2021 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,24 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС8 да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ 556,35 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №39281,
сумата 63,98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 10,44
лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 114,69 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 556,35 лева до пълния предявен размер от 600,35
лева и за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. като погасен по давност, иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над 63,98 лева до пълния предявен размер 94,12 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,24 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС8 да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ 556,35 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №39281,
сумата 63,98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 10,44
6
лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 114,69 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 556,35 лева до пълния предявен размер от 600,35
лева и за периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. като погасен по давност, иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над 63,98 лева до пълния предявен размер 94,12 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,24 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА И. В. Б., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ 600,35 лева представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ се в АДРЕС с абонатен №39281,
сумата 94,12 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението
за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 02.11.2021 г., сумата от 10,44
лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 128,17 лева - разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД за сумата 2,24 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018
г. до 02.11.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. В. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ул. „Букет“ №50, вх. А, ет. 5,
ап. 18 да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ 600,35 лева представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, находящ
се в АДРЕС с абонатен №39281, сумата 94,12 лева - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 02.11.2021 г., сумата от 10,44 лева - представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 128,17 лева - разноски по делото
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2,24 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 02.11.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на И. Г. А. ЕГН **********, А. И. А., ЕГН ********** и И. И. А., ЕГН **********
и тримата с адрес: АДРЕС8 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 273,97 лева – разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „ББ.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8