Присъда по дело №56/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 6
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Диана Василева
Дело: 20224200200056
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Габрово, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Василева
СъдебниВасил Николаев Найденов

заседатели:Тотка Христова Димитрова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
и прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Диана Василева Наказателно дело от общ
характер № 20224200200056 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона :

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. Д. К., родена на *** в гр.Т., живуща в гр.С.,
български гражданин, с полувисше образование, работи, неомъжена,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 22.11.2019г., около
13.50ч., в зелището на гр.Севлиево, на ГП- 1-4 „гр.С.- гр.Варна“, км. 85+415,
при управление на МПС- лек автомобил м.”**” модел „**” с ДК №***,
движейки се в посока гр.С. със скорост 105,3 км./ч в участък , регулиран с
пътен знак В26, ограничаващ скоростта до 50км./ч, като нарушила правилата
за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП във вр.с чл.47, ал.3 и чл.50, ал.1
от ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на В. С. В. от гр.**,
поради което и на основание чл.343, ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 във вр.с
чл.58а, ал.4 във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 и чл.49, ал.2 от НК ЛИШАВА
подсъдимата Р. Д. К. със снета по делото самоличност, от правото да
управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на присъдата
в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. Д. К., със снета по делото самоличност, да
заплати по сметка на ОД на МВР- Габрово направените по делото разноски
общо в размер на 2251,60лв./ две хиляди двеста петдесет и един лева и 60ст./,
на основание чл.189, ал.3 от НПК.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗЕТАЛСТВО- лек автомобил м.“** **“ с
рег.№ ***, намиращ се на съхранение в сектор ПП при ОД МВР- Габрово да
се върне на наследниците на В. С. В.- СВ. В. СП. и Д. В. СП., след влизане на
присъдата в сила.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред
Апелативен съд- гр. Велико Търново в 15- дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И : На подсъдимата Р.Д.К. от гр.София е предявено
обвинение за това, че на 22.11.2019г., около 13.50ч., в землището на
гр.Севлиево, на ГП- 1-4 „гр.София- гр.Варна“, км. 85+415, при управление на
МПС- лек автомобил м.”***” модел „***” с ДК № ***, движейки се в посока
гр.София със скорост 105,3 км./ч, при разрешена скорост до 50км./ч, като
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП във вр.с
чл.47, ал.3 и чл.50, ал.1 от ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта
на В.С.В. от гр.** – престъпление по чл.343, ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание подсъдимата Р.Д.К. заявява, че е получила препис
от обвинителния акт и че разбира предявеното й обвинение. Признава вината
си и съжалява за извършеното.
Производството по делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
и в частност по чл.371 т.2 от НПК.
С протоколно определение от 16.05.2022г., след предварително
изслушване на подсъдимата, на основание чл.371 т.2 от НПК съдът е одобрил
изразеното й съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица и е
обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползват самопризнанията й
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт, на основание чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че по отношение на
подскъдимата са налице многобройни смекчаващи отговорността й
обстоятелства и че и най- лекото наказание ще е несъразмерно тежко. С оглед
на това прави искане на К. да се наложи наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, както и в същия
срок – лишаване от право да управлява МПС.
Защитникът на подсъдимата адвокат Р.И. , с оглед вида и характера на
проведеното съдебно следствие не оспорва изложените в обвинителния акт
факти. Моли съдът при определяне на наказанието да отчете
многобройността на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимата поддържа изложеното от защитника й. В правото си на
последна дума заявява, че съжалява за стореното и моли съда да й наложи
условно наказание.
От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство
доказателства, съпоставени с направените от подсъдимата самопризнания,
съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Р.Д.К. е правоспособен водач на МПС от 2004г., с
придобити категории „В, АМ”.
На 22.11.2019г., около 13.50ч., в землището на гр.Севлиево, на главен
пол 1-4 гр.София- гр.Варна, км.85+415 в общ. Севлиево, в посока гр.Варна се
движел т.а. м.“**“ модел „*** с рег.№ *** с прикачено на него полуремарке с
1
рег. № ***, управляван от св.Ц.Д. от гр.Л..Движел се със скорост около
51,2км/ч. Пътният участък бил с лек ляв завой, с наклон при изкачвани в
посока гр.Варна. Пътното платно било мокро, тъй като валял ситен дъжд.
Пътното платно било с ширина 8 метра, разделено на две ленти с единична
непрекъсната линия.
На 77м. западно от ориентир №2/ от огледен протокол на
местопроизшествие/ започвала пътна маркировка М3/ единична прекъсната
линия/. На разстояние 145м от ориентир №1 от същия протокол в източна
посока, на метален кол се намирал пътен знак А40 “Участък с концентрация
на пътни произшествия“ и под него допълнителна табела Т2“Дължина на
участъка 1500м.“, а под тях пътен знак В26 „Забранено е движението със
скорост, по- висока от означената“- 60км/ч. На 16,2м западно от посочения
ориентир 1 бил фиксиран пътен знак за ограничение на скоростта до 50км/ч.-
В26.
Към този момент подсъдимата се движела в противоположната на
товарния автомобил посока- към гр.София с управлявания от нея лек
автомобил м. „*** ***“ с рег. № ***. На дясната седалка до нея се намирал
В.С.В., който бил и собственик на лекия автомобил. Подсъдимата се движела
със скорост около 105,3км./ч.. При навлизане с посочената скорост в десен за
нея завой и при неравностите по асфалта, лекият автомобил „***“ започнал да
навлиза в насрещната лента за движение. Към този момент товарния
автомобил, управляван от св.Д. отстоял на разстояние 100,7-103,8м. След
като лекия автомобил изминал разстояние от 66,9-68.9м. в насрещната лента
и бил навлязъл с предната си лява част напречно, настъпил удар с товарния
автомобил- първоначално между предна дясна част на товарния автомобил и
предна дясна част на лекия автомобил, като удара бил челен, кос, приплъзващ
между посочените части. След удара лекия автомобил продължил
движението си назад и надясно, завъртайки се частично обратно на
часовниковата стрелка, при което се установил в десния банкет спрямо
посоката на движение. Товарния автомобил продължил напред, преустановил
движението си, а след това се върнал назад. Окончателно автомобилите са се
установили на местата, отразени при огледа на местопроизшествието.
Св.Д. подал сигнал на тел.112 за стеналото произшествие. Мястото е
посетено от екип на ЦСМП Севлиево, който констатирал смъртта на В.С.В..
Подсъдимата Р. К. бела откарана в МБАЛ Севлиево, тъй като имала
фрактури.
От изготвеното на досъдебното производство заключение на съдебно-
медицинска експертиза на труп се установява, че смъртта на Вълчо С. Въчев е
в резултат на несъвместима с живота травма на шийния отдел на гръбнака с
фрактура и разместване на първи и втори прешлен и разкъсване на ствола на
мозъка, придружен с остра кръвозагуба от вътрешни органи на гръдния кош и
корема. Вещото лице е посочило, че смъртта е настъпила бързо. Сочи се, че
уврежданията отговарят да са получени при възникналото ПТП при травма
2
вътре в купето на автомобила от удар отдясно. При аутопсията не са били
открити следи и увреждания, които да не съответстват на този механизъм на
причиняването им- от ПТП.
От заключението на автотехническата експертиза, изготвено на
досъдебното производство, се установява, че скоростта на движение на
автомобила, управляван от подсъдимата преди и по време на настъпване на
ПТП е била 105,3км/ч. Описан е подробно механизма на настъпилото ПТП.
Като причина за възникване на ПТП е посочено движението на лекия
автомобил със скорост, която при достигане на зона на неравности по пътя и
възможно въздействие от страна на подсъдимата, довело до загуба на
устойчивост на движението на лекия автомобил и навлизането му в лентата за
движение на товарния автомобил.
В заключението вещите лица са посочили, че при конкретната пътна
ситуация водача на товарния автомобил Д. не е имал реална техническа
възможност да намали скоростта на движение до указаната максимална
скорост от 50км/ч, преди достигане зоната на увреждането. Той не е имал
реална техническа възможност да предотврати удара. От друга страна, при
скорост на движение на лекия автомобил в рамките на разрешената за пътния
участък, от техническа гледна точка той е щял да продължи движението си в
полагащата му се лента на движение, без да се осъществи произшествие и
съприкосновение между тях.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства, заключенията на съдебните експертизи и направените
от подсъдимата самопризнания.
Въз основа на анализа на доказателствата съдът приема, че като на
22.11.2019г., около 13.50ч., в землището на гр.Севлиево, на ГП- 1-4
„гр.София- гр.Варна“, км. 85+415, при управление на МПС- лек автомобил
м.”***” модел „***” с ДК № ***, движейки се в посока гр.София със скорост
105,3 км./ч, при разрешена скорост до 50км./ч, като нарушила правилата за
движение по пътищата – чл.21, ал.2 от ЗДП във вр.с чл.47, ал.3 и чл.50, ал.1 от
ППЗДП и по непредпазливост причинила смъртта на В.С.В. от гр.**
подсъдимата е осъществила състава на чл.343, ал.1, б.”в” във вр.с чл.342, ал.1
от НК, за което я призна за виновна и й наложи наказание.
При установената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
доказано, че подсъдимата Р.Д.К., при управлението на лекия автомобил е
нарушила чл. 21, ал.2 от ЗДП във вр.с чл.47, ал.3 и чл.50, ал.1 от ППЗДП.
Същата в нарушение на знак В6“Забранено е движението със скорост, по-
висока от означената“,е управлявала автомобила със скорост 105,3км./, при
разрешена, съобразно пътните знаци скорост от 50км/ч.. Именно тези
нарушения на правилата за движение по пътищата са довели до настъпването
на ПТП, а от там и до настъпване на вредоносния резултат, а именно –
смъртта на пострадалия В.С.В.. От обективна страна се установява безспорно,
3
че настъпилият вредоносен резултат е в пряка и причинна връзка с
противоправното поведение на подсъдимата.
От субективна страна деянието е извършено при непредпазливост, под
формата на престъпна небрежност. Подсъдимата не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но с оглед на допуснатите
нарушения на ЗДП е бил длъжна и е могла да предвиди настъпването на
вредоносния резултат.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимата Р. К.
наказание съдът съобрази разпоредбите на чл.54 и сл. от НК, като анализира
обстоятелствата, обуславящи вината й. Съдът приема, че извършеното деяние
е със средно завишена степен на обществена опасност, с оглед допуснатите
нарушения на правилата за движение, станали причина за настъпилия тежък
съставомерен резултат. От друга страна подсъдимата е с чисто съдебно
минало, без данни за други противообществени прояви, което сочи на ниска
степен на обществена опасност на личността й. Видно от данните по
справката от КАТ за водач на МПС е, че тя има минимален брой
санкционирания за неспазване превилата за движение по пътищата, като
последното е с давност от 2015г., което сочи на ниска степен на опасност като
водач на МПС. Подсъдимата проявява искрено съжаление за извършеното,
още повече, че пострадалия е нейн близък- баща на мъжа, с когото живее на
семейни начала. Същата в хода на ДП е направила пълни признания и е
спомогнала за разкриване на обективната истина по делото. Съдът цени като
смекчаващо обстоятелство и нейното процесуално поведение. Като прецени
тези обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства и че и най- лекото наказание, предвидено в закона ще е
несъразмерно тежко спрямо извършеното и личността на подсъдимата. С
оглед на това определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 във вр.с
чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наложи на подсъдимата наказание от една година
лишаване от свобода.
Наложеното наказание е до три години. Подсъдимата е с чисто съдебно
минало. С оглед данните за личността й съдът приема, че за постигане целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко превъзпитателната му
роля по отношение на осъдената не е наложително реалното му изтърпяване.
С оглед на това съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването
на наложеното на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г във вр.с чл.37 т.7 от НК съдът наложи на
подсъдимата и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
една година, считано от влизане на присъдата в законна сила. При определяне
размера на наложеното наказание съдът взе предвид отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, а така също и ниската степен на
обществена опасност на подсъдимата като водач на МПС, с оглед данните по
4
делото, че до настоящият момент няма налагани сериозни наказания по
административен ред за неспазване правилата за движение по пътищата. При
определяне срока на това наказание съдът съобрази и разпоредбата на чл.49,
ал.2 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата К. да
заплати в полза на ОД на МВР- Габрово направените по делото разноски на
досъдебното производство общо в размер на 2251,60лв.
Съдът постанови вещественото доказателство- лек автомобил „*** ***“
с ДКН ***, намиращ се на съхранение с сектор ПП при ОД МВР- Габрово- да
се върне на наследниците на В.С.В.- С. С. и Д. С., след влизане на присъдата в
сила.
В този смисъл е постановената присъда.
5