Мотиви
НОХ 98/2013г.
Против подсъдимата Т.М.В. *** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.
Раднево по чл.195
ал. 1 т. 7 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.28 ал. 1 от НК, във
вр.чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от НК.
Против подсъдимата В.К.М. *** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.
Раднево по чл.195
ал. 1 т. 7 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във вр. чл.28 ал. 1 от НК, във
вр.чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от НК.
Против подсъдимата С.М.Н. *** е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.
Раднево по чл.194
ал. 3,във вр. ал. 1 от НК, във вр.чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от НК.
Прокурора поддържа изцяло повдигнатото обвинение при
фактическа обстановка, подробно описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършеното
престъпление и да им бъде наложено справедливо наказание.
Подсъдимите и техния защитник адв.Сотиров твърдят, че фактическата обстановка е такава, каквато е изнесена в обвинителния акт.
Подсъдимите
признават вината си, като произ-водството се води
по реда на съкратеното съдебно следствие – чл. 371 ал. 1 т. 2 – подсъдимите приз-нават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти.
Подсъдимата Т.М.В. е родена
на *** г. в гр.Елхово, с постоянен адрес: с.Трояново, общ.Раднево, ул.”Люлин” №
4, български гражданка, образование - седми клас, неомъжена, безработна,
осъждана (реабилитирана по право), ЕГН:**********. Същата е осъждана за
престъпление от общ характер, както следва:
- по НОХ
36/2008г. с определение № 14/2008г. на РС Раднево, в сила от 26.02.2008г. е призната за виновна по чл. 195 ал. 1 т.5 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК и чл.55 ал. 1 т. 1 от НК и е осъдена на шест
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК е отложено
изтърпяване на наказанието с изпитателен срок от три години.
Подсъдимата В.К.М. е родена на ***г. в гр.Харманли, с постоянен адрес:
с.Трояново, общ.Раднево, ул.”Свобода” № 9, ет.4, ап. 14, българска гражданка,
без образование, неомъжена, безработна, осъждана (реабилитирана по право), ЕГН:
**********. Осъждана е , както следва:
- по НОХ №
333/2005.г. с определение от 03.06.2005г. на РС гр.Раднево, в сила от
03.06.2005г. за престъпление по чл.197
т. 3 от НК, във вр. чл.195 ал. 1 т. 5 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, във
вр. чл.55 ал. 1 т. 1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от четири
месеца, като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяване на наказанието с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимата С.М.Н. е родена на ***г***, с постоянен адрес: с.Трояново,
общ.Раднево, ул.”Дружба” № 39, българска гражданка, без образование, неомъжена,
безработна, неосъждана, ЕГН: **********.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите В., Н.
и М. ***, познавали се отдавна и били приятелки. На 22.09.2012г. В. и М.
случайно минавали покрай имота на св.Т.Т. в с.Трояново. Той бил продал имота си
на ММИ ЕАД гр.Раднево, но все още държал в него личните си движими вещи.
Подсъдимата М. била чула за тези обстоятелства и ги споделила на подсъдимата В..
Двете решили да влязат в двора и да отнемат от там метални вещи, които да
продадат в пункт за изкупуване на метали. Започнали да струпват в единия край
на двора железни вещи, когато покрай тях минала подсъдимата Н. и се
присъединила към тях. Трите се уговорили да си разделят по равно парите, които
щели да получат след като продадат откраднатите вещи. Трите подсъдими започнали
да изнасят вещи, собственост на св. Т., като си скривали в тревата, край
съседната улица. Успели да отнемат решетки за печка „Бисер, два метални стола, 5 метра оградна мрежа, един
чекрък на кладенец, три парчета стара ламарина, две метални кофи от по 20 литра и около 10 кг. дребни железа.
Подсъдимата М. се обадила на св. Ангел Желев от същото село и го помолила с
колата да пренесат вещите (като не му обяснила че са крадени). Св. Желев се
съгласил, но помолил да му заплатят горивото. Малко по-късно св. Желев
пристигнал на мястото където подсъдимата М. му обяснила, че ще го чака,
натоварили вещите и той ги откарал в пункт за изкупуване на черни и цветни
метали в гр. Раднево – „Бул акс” гр.Раднево. Св. Кр. Кънчев приел вещите,
изтеглил ги (излезли 281 кг.
желязо) и в регистъра била записана подсъдимата М.. Заплатили им сумата от 110
лв., от която сума подсъдимата М. платила горивото на св. Желев, а останалата
сума разделила с подсъдимата Н. и подсъдимата В..
На 04.10.2012г. св. Т.Т. отишъл в с.Трояново, за да
изнесе вещите си от продадения от него имот и установил липсата на
гореописаните вещи. Подал жалба в РУП Раднево и било образувано досъдебно
производство.
Видно от заключението на оценителната експертиза
стойността на отнетите вещи – 3 бр. решетки за печка „Бисер, два метални стола,
5 метра
оградна мрежа, един чекрък на кладенец, три парчета стара ламарина, две метални
кофи от по 20 литра
и около 10 кг.
дребни железа е в размер общо на 224,80 лв.
По описания начин с деянието си, подсъдимата Т.М.В. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1 т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК, а именно: на 22.09.2012г. в с.Трояново, общ.Раднево, като извършител в
съучастие с В.К.М. и С.М.Н., като извършители отнела чужди движими вещи - 3 бр.
решетки за печка „Бисер, 2 бр. метални стола, 5 метра оградна мрежа, 1
бр. чекрък на кладенец, 3 бр. парчета стара ламарина, 2 бр. метални кофи от по 20 литра и 10 кг. дребни железа на обща
стойност 224,80 лв. от владението на Т.А.Т., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – кражба в немаловажен случай извършена повторно,
тъй като е осъждана за друго такова престъпление (нохд № 36/2008г.) с влязла в
сила присъда (в сила от 26.02.2008г.) и от изтърпяване на наказанието не е
изминал предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок.
По описания начин с деянието си подсъдимата В.К.М. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с
чл. 28, ал.1, вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК, а именно: на 22.09.2012г. в с.Трояново,
общ.Раднево, като извършител в съучастие с Т.М.В. и С.М.Н., като извършители
отнела чужди движими вещи - 3 бр. решетки за печка „Бисер, 2 бр. метални стола,
5 метра
оградна мрежа, 1 бр. чекрък на кладенец, 3 бр. парчета стара ламарина, 2 бр.
метални кофи от по 20 литра
и 10 кг.
дребни железа на обща стойност 224,80 лв. от владението на Т.А.Т., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – кражба в немаловажен случай
извършена повторно, тъй като е осъждана за друго такова престъпление (нохд №
333/2005г.) с влязла в сила присъда (в сила от 03.06.2005г.) и от изтърпяване
на наказанието не е изминал предвидения в чл.30 от НК пет годишен срок.
По описания начин с деянието си подсъдимата С.М.Н. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,
ал.3, вр. с чл. 20, ал.1 и ал.2 от НК, а именно: на 22.09.2012г. в с.Трояново,
общ.Раднево, като извършител в съучастие с Т.М.В. и В.К.М., като извършители
отнела чужди движими вещи - 3 бр. решетки за печка „Бисер, 2 бр. метални
стола, 5 метра оградна
мрежа, 1 бр. чекрък на кладенец, 3 бр. парчета стара ламарина, 2 бр. метални
кофи от по 20 литра
и 10 кг.
дребни железа на обща стойност 224,80 лв. от владението на Т.А.Т.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – кражба,
представляваща маловажен случай по смисъла на чл. 93,т.9 от НК, тъй като Н. не
е осъждана, размера на щетата е под еднократния размер на минималната работна
заплата установена за страната, още повече, че тя се е присъединила към
останалите две подсъдими в осъществяването на изпълнителното деяние на по-късен
етап, т.е. нейното участие в инкриминираното деяние е по несъществено от това
на останалите две обвиняеми.
Престъплението е извършено умишлено – при пряк умисъл, а
именно: съзнавали са общественоопасния характер на извършеното от тях деяние,
предвиждали са и са целяли настъпването на общественоопасните му последици.
Подсъдимите В., Н. и М. признават вината си, дават обяснения.
Престъплението е довършено, тъй като е настъпил
вредоносният резултат. Причините за консумирането на престъплението се коренят
в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в липсата на самосъзнание, ниската им правна култура и стремежа към лесно облагодетелстване, като
настъпилият общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното
им поведение.
Безспорно се установи в хода на съдебното следствие, че
престъплението кражба е извършено. При кражбата изпълнителното деяние е в
отнемането на самата вещ, с което се прекъсва досегашното владение от пострадалия
без негово съгласие и се установява фактическа власт върху нея от дееца.
Подсъдимите В., М. и Н. са знаели, че въпросните движими вещи – 3 бр. решетки
за печка „Бисер, 2 бр. метални стола, 5 метра оградна мрежа, 1 бр. чекрък на кладенец,
3 бр. парчета стара ламарина, 2 бр. метални кофи от по 20 литра и 10 кг. дребни железа на обща
стойност 224,80 лв. не им принадлежат и не са в тяхно владение, но ги отнели
без съгласието на собственика и противозаконно ги присвоил.
Предмет на деянието
по чл.194 ал. 1 от НК може да бъде всяка чужда движима вещ, която има
определена стойност. Вещта е чужда, когато не принадлежи изключително на дееца.
Кражба обаче ще е налице и когато част от нея му принадлежи.
Втората особеност от обективната страна на кражбата е
наличието на фактическата власт върху вещта, която до момента на извършване на
кражбата се упражнява от всеки друг, но не и от дееца. Пострадал от
престъплението по чл.194 от НК е всяко лице, което владее отнетата движима вещ,
в случая Т.А.Т.. Смисъла на НК под „владеене” следва да се разбира
не само владението, но и държането на вещта по чл.68 от ЗС. Други
особености характерни за престъплението
по чл.194 от НК се отнасят до изпълнителното деяние. При кражбата то се
изразява в отнемане на чуждата движима вещ от владението на другиго, т.е.
деецът прекратява фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта
и установява своята фактическа власт върху нея. В този смисъл е и установената
съдебна практика / Решение № 174 от 14.06.1996г. на І н.о. на ВС/.
Обвинението се подкрепя от останалите гласни
и писмени доказателства, а именно: докладна записка рег. № 15706/14.11.2012г,
докладна записка рег. № 15268/05.11.2012г., заявление вх. № ЗМ-435/05.10. 2012г,
сведение, уведомително писмо № 13927/18.10. 2012г, сведение от 31.10.2012г,
регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали от
21.09.2012г – 22.09.2012г., протокол за предупреж-дение от 31.10.2012г,
сведение от 02.11.2012г., сведение от 05.11.2012г, сведение от 07.11.2012г,
уведомително писмо изх. № 416/07.02.2013г на АК Стара Загора, постановление за
привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение на Т.М.В. от 08.02.2013г, протокол за разпит на обвиняем
от 08.02.2013г, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на Т.М.В., справка за съдимост рег. № 774/20. 12.2012г на РС Раднево, постановление за назначаване на служебен
защитник от 08.02.2013г, постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение на С.М.Н. от 08.02. 2013г, протокол за разпит на обвиняем
С. Нико-лова от 08.02.2013г, декларация за семейно и мате-риално положение и
имотно състояние на С. Нико-лова от 08.02.2013г, справка за съдимост рег. №
770/ 19.12.2012г на РС Раднево, постановление за назнача-ване на служебен
защитник от 08.02.2013г, постанов-ление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение на В.К.М. от 08.02.2013г, протокол за разпит на обвиняем от
08.02.2013г, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
В.М. от 08.02.2013г, справка за съдимост рег. № 772/19.12. 2012г на РС Раднево,
постановление за назначаване на служебен защитник от 08.02.2013г, протокол за
разпит на свидетел от 14.12.2012г, протокол за разпит на свидетел от
07.02.2013г, протокол за разпит на свидетел от 05.02.2013г, съдебно-оценителна
експер-тиза, 2 бр. протоколи за предявяване на разследване от 08.02.2013г,
както и справки за съдимост № 292/22. 04.2013г, № 294/22.04.2013г и № 295/22.04.2013г
на РС Раднево.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, следва да се отчетат – направените самопризнания, разкаянието, а като отегчаващи–невъзстановените
щети.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
Обществената опасност на дееца се определя от
характера на извършеното деяние, формата и степента на вината му, причинения
общественоопасен резултат, както и характеристиката на неговото поведение в
обществото. Отношението му към извършеното престъпление и към вината му няма
решаващо значение за индивидуалната му степен на обществена опасност.
Законът изисква наказанието да е съответно на
престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл.
333, ал. 1 НПК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание,
но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на
наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справед-ливостта.
Наказанието е не само справедливо (съответно на
тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление, но
и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл. 36 НК целите
на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция. Това
определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и
за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством
справедливо наказание (което съответствува на тежестта на престъплението) се
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие-общата превенция. А
индивидуалната превенция е само средство за реализиране на общата превенция.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК поставя на първо място целта за индивидуална
превенция. Но това не означава, че общопревантивният ефект на наказанието може
да се пренебрегне.
При индивидуализацията на наказанието и неговото
определяне по вид и размер на подсъдимата Т.М.В. за извършеното от нея престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, вр.
чл.28 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1 и 2 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства пълните и самопризнания и чисто-сърдечното и разкаяние, а отегчаващо вината и отговорността
обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието. При зачитане разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК и
прилагане на разпоредбата на чл.58 а ал.4 от НК /нов/
и чл.55
ал. 1 т.1 от НК съдът редуцира наказанието с една трета и наложи на подсъдимата наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отложи изпълнението
му с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
При индивидуализацията на наказанието и неговото
определяне по вид и размер на подсъдимата В.К.М. за извършеното от нея престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК, във вр. чл.194 ал. 1 от НК, вр.
чл.28 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1 и 2 от НК съдът отчете като смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства пълните и самопризнания и чисто-сърдечното и разкаяние, това, че е майка на пет деца, а отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е
високата степен на обществена опасност на деянието. При зачитане разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК и
прилагане на разпоредбата на чл.58 а ал.4 от НК /нов/
и чл.55
ал. 1 т. 1 от НК съдът редуцира наказанието с една трета и наложи на подсъдимата наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отложи изпълнението
му с изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
При индивидуализацията на наказанието и неговото
определяне по вид и размер на подсъдимата С.М.Н. за извършеното от нея престъпление по чл.194 ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1 и
ал.2 от НК съдът отчете като
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства пълните и самопризнания и
чисто-сърдечното и разкаяние. При зачитане
разпо-редбата на чл.373 ал.ІІ от НК и прилагане на
разпоредбата на чл.58 а ал.1 от НК /нов/ съдът наложи на
подсъдимата наказание глоба в размер на 100 лв.
Съдът осъди подсъдимите Т.М.В., В.К.М. и С.М.Н.
със снета по-горе
самоличност да заплатят на държавата по сметка на ОД МВР гр.Стара Загра направените по делото разноски в размер на 50 /петдесет/ лева, както и сумата от 5 /пет/ лв., по сметка на РС Раднево, представляваща държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си, за която намира, че в този си вид ще изиграе в най-пълна степен своята
възпираща, превантивна и възпитателна роля.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: