Определение по дело №530/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер:    313                                        01.10.2019г.                                    град: Хасково

Хасковски окръжен съд, Наказателна колегия,                                        

На първи октомври                                                                               година: 2019г.

В закрито заседание в състав:

                             Председател: Стратимир Димитров

                                        Членове:  Красимир Димитров       

                                                            Милуш Цветанов

Секретар:   

Прокурор:  

Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Димитров В.ч.н.д.№  530 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимите В. и С. срещу протоколно определение от 05.09.2019г. на Районен съд – Хасково, постановено по НОХД № 544/2019г., с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и върне делото на Районна прокуратура – Хасково за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. Излагат се съображения за незаконосъобразност на постановения от първостепенния съд акт, като се твърди наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними чрез изготвяне на нов обвинителен акт от прокурора, съобразен с изискванията на чл. 246 от НПК. Иска се отмяна на определението и връщане делото на РП.

Хасковски окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е неоснователна. Обвинителният акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство, отговаря на стандартите установени от законодателя в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК. Обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа изложение на фактите, които според прокурора кореспондират на приетата от него правна квалификация. Внесеният за трети път в съда обвинителен акт, с който против двамата подсъдими за предявени обвинения за извършени престъпления съответно по чл. 214, ал. 4 вр. ал. 2 от НК – за В. и по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 – за С., отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК. Предявеното обвинение по отношение на двамата подсъдими в пълнота съответства на престъпното деяние за което са привлечени в качеството на обвиняеми с постановления на досъдебното производство, съпоставимо напълно на това, съдържащо се в обвинителния акт. Правилно, обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в хода на досъдебното производство не се констатират допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, с които да са нарушени правата на подсъдимите. Възраженията на защитника по отношение на предявеното против В. обвинение, обусловило характера на производството, липсата на описание за приетата от прокурора инкриминираната щета и по отношение на подс. С. – за неяснота на обвинението, предвид твърдяното обстоятелство, че е налице разрешение на съдия от РС, а такова не било налице, са неоснователни. Известно е, че суверенно право на прокурора е да повдига и поддържа обвинение, като само негова е преценката за какво престъпление дадено лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем, дали да внесе или не обвинителен акт и пр. Действително, прокурорът е могъл да бъде по-изчерпателен в обстоятелствената част на обвинителния си акт и да опише сбора от кои, иначе посочени изрично, сделки приема, че формират елемента значителни щети, но този факт подлежи на доказване в образуваното съдебно следствие, както правилно е посочил в определението си състава на РС. В обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение предявеното обвинение против подс. С. ясно и подробно са изложени всички отделни деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, като са описани отделните изпълнителни деяния за престъплението по чл. 311 от НК, заключаващо се в „съставяне на официални документи“. Дали разрешение от съдия в РС се изисква или не, имало ли е издадено такова или не, фигурира ли това обстоятелство в инкриминираните документи или не, са все въпроси които ще намерят отговор в края на съдебното производство. Ето защо въззивният съд намери за неоснователни възраженията, че е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, както и между изложените факти и правната квалификация на деянията, за които са привлечени да отговарят в производството, както и, че липсата на конкретизация и наличието на противоречия ограничава правото им на  защита, които имат право да знаят в какво точно са обвинени и по какъв начин са извършили престъпното деяние за което са привлечени да отговарят. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени времето, мястото и начина на осъществяване на престъпното деяние, като са конкретизирани, обстоятелствата по осъществяване на конкретните действия на всеки един в конкретната им престъпна дейност в качеството на извършители в достатъчна степен, даваща възможност и на същите да разберат в какво точно са обвинени, респективно да осъществят правото си на защита в пълен обем. В заключителната част на обвинителния акт в пълнота е посочена правната квалификация на деянието, съответстваща на  изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Липсва основание да се счете, че е налице противоречие между обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт.

Предвид изложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № от 05.09.2019г. на РС Хасково, постановено по н.о.х.д.№ 544/2019г., с което е било оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на РП Хасково.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                                        Членове: