Р
Е Ш Е Н И Е
№
1986
гр. ******, 20.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09078 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 410 ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове от “Топлофикация ******”
АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република” срещу Н.К.Г., с адрес: ***, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 571,93 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******,
ул. „**** ********“, бл., вх. , ап. за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г.
включително, сумата от 101,13 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 06605/2018г. по описа на Районен съд – ****** е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по облигационното
правоотношение, в което се намират с ответника, като е доставяло топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот за процесния период от време, но от
страна на ответника е налице неизпълнение на задълженията му, респ. незаплащане
на дължимите за това суми.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените
искови претенции. Твърди, че между страните не е налице договорно отношение а
досавка на топлинна енергия за процесния имот, т.е. не е налице облигационна
връзка, по силата на която ответникът да се явява потребител /клиент/ на ищеца.
В
съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им. Ответникът,
чрез представляващия го особен представител, пледира за отхвърляне на
предявените искове, като неоснователни.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 4839
от 28.09.2018г. по ч. гр. д. № 06605 по описа за 2018г. на ПРС. Същата е
връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите
установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално
допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот. От приетите и
неоспорени по делото писмени доказателства – заверено копие на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот със
запазено вещно право на ползване №, том., рег. № дело № от
2005г. на нотариус И. И., вписан под № 134 в регистъра на НК, се установява, че
ответницата е продала притежаваната от нея ½ идеална част от процесния
недвижим имот, като е запазила за себе си вещното право на ползване върху имота
– безвъзмездно и докато е жива. В настоящия случай, по отношение на
прехвърлянето на правото на собственост със запазване на правото на ползване, дали
това право е възмездно или не е, се явява без правно значение в отношенията с
топлофикационното дружество, като трето по сделката лице. Договореностите,
направени с обсъдения по-горе нотариален акт не се отнасят до облигационната
връзка на ищцовото дружество и ответника по делото. Както се сочи и в Решение №
450/18.06.2009г. по гр. д. № 508/2008г. ІІІ ГО, ВКС, договора има силата на
закон, но само между страните, които са го сключили /чл. 20а ЗЗД/, а в договора
между ответницата и лицето В. С. З., ищцовото дружество не участва. Още
повече, че и в самия договор между страните е посочено, че ответницата ще
ползва безвъзмездно самото право на ползване, а не нещо друго. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира, че ответницата, като вещен ползвател на процесния
недвижим имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege (по силата на закона),
от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество
топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за
гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142,
ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал.
3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части,
топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От
изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява
се, че топломера в АС е минал последващи проверки – метрологичен контрол, при
което е отразено, че уредите съответстват на одобрения тип. Установено е, че не
е спазена процедурата за двугодишният период от периодичните проверки на
монтираният в абонатната станция на СЕС топломер, което обстоятелство, обаче,
предвид факта, че при извършената на 22.03.2018г. проверка е установено, че
уреда е изправен и съответства на одобрения тип, се явява ирелевантно, досежно
отчитането на доставената, респ. начислена в последствие, топлинна енергия. Същевременно се установява,
че е изпълнено изискването на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС. Установява се още, че през процесния период
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. Доставяна е топлинна енергия и за отопление на имота единствено
за отоплително тяло „щранг-лира”, находящо се в помещението „баня”, предвид
липсата на отоплителни тела в стаите. Досежно разхода на топлинна енергия за
сградната инсталация е установено, че същия е направен по изчислителен път. Той
е част от общия разход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот по проект – 122 м. 3.
Начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, т.е.
за времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС.
От
изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа
експертиза се доказа, че размерът на задължението за доставена топлинна
енергия, досежно процесния имот, представляващо главница за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за исковия период е в размер на
571,93 лева. Тук следва
да се отбележи, че ответницата следва да отговаря само до размера на 1/2 от
задълженията за имота, доколкото същата е запазила правото на ползване спрямо
обема от права, които е притежавала преди процесната прехвърлителна сделка. С
оглед на това обстоятелство, предявения установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ за сумата от 571,93 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „****
********”, бл. 89, вх. В, па. 56 за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г.
включително, следва да бъде уважен до размера от 285,97 лева, представляващ 1/2
от общия размер, и отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер
от 571,93 лева, като неоснователен.
Както беше изяснено по-горе, съгласно
чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също
в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при
неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на
доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От
обсъдената по-горе съдебно-икономическа експертиза се доказа, че размера на
дължимата лихва за забава за процесния период – от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., върху главницата, дължима за процесния имот,
е в размер на 101,13 лв. С оглед на това обстоятелство и в синхрон с
притежавания обем от права от страна на ответницата, съдът намира, че
предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД следва да
бъде уважен до размера от 50,57 лева, а в останалата му част – до пълния
претендиран размер от 101,13 лева, отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира,
че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 285,97 лв., считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2018г.
до окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното,
така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва
да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за
заповедното и исковото производства (150.00 лв. – за исковото и 50.00 лв. – за
заповедното производства).
Предвид гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 650.00 лева, от които: 150,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, 25.00 лв. – държавна
такса в исковото производство, 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 25.00лв. – държавна такса в заповедното производство,
250.00 лева – възнаграждение на вещи лица и 150.00 лева – възнаграждение за
особен представител. В съответствие с уважената част от исковете му, на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 325.00 лв. за направените по делото
разноски.
Предвид изхода на делото, разноски се
дължат и на ответната страна, съобразно отхвърлената част. Същият, обаче, не е
доказал такива, поради и което не му се следват.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове,
предявени от “Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес
на управление: гр.******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.К.Г., с адрес: ***, че Н.К.Г. ДЪЛЖИ на
ищцовото дружсетво сумата от 285,97
лева, представляваща ½ от
стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „**** ********“, бл., вх. , ап. за
периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. включително и сумата от 50,57 лева, представляваща ½ от
законната лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 19.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело № 06605/2018г. по описа на Районен съд – ****** е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ в
останалите им части, до пълния размер от 571,93 лв. за иска по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал.
1 ЗЕ и до пълния размер от 101,13 лв. – за иска с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.К.Г., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация - ******”АД, с ЕИК:********* и със
седалище и адрес на управление: гр. ******, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,
сумата от 325.00 лв., представляваща
направени в заповедното и исковото производство разноски, в съответствие с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила ч. г. д. № 6605/2018г. по описа на ПРС, да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: