№ 2221
гр. С, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110113964 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, насочени срещу Л. Ч. Р., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М 2 бл.... и О. Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца дължими суми за потребена топлиина
енергия и осъществена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с абонатен № ..., а
именно всеки от ответниците да заплати по 709.75 лв., представляващи стойност на
доставена от дружедтвото топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 17.03.2023 г., до окончателното
плащане на дължимото, сума от по 141.23 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г.
Претендира се присъждане и на задължения и за дялово разпределение, а именно по
23.10 лв. главница за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. и 5.44 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т С” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
1
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, който съдържа
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът О. М. оспорва исковете като погасени по давност, както и поради това, че
той не е обитавал процесния имот през исковия период. Развиват се доводи и че не е
доставена топлинна енергия.
Ответницата Л. Р. признава, че е потребител на топлинна енергия, но навежда
възражения за погасяване на вземанията по давност.
Исковете се оспорват по размер като се твърди, че цената на иска за главница не
съответства на реално доставената енергия. Ответницата оспорва и доказателствената сила
на представените съобщения към фактури и извлечение за абонатен номер.
В съдебно заседание страните се представлявато от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от 15.05.1989 г.,
процесният имот, представляващ ап.11, находящ се в гр.С, ж.к.М ІІ бл...., е продаден от
Министерство на народната отбрана на Ч. В. М. и С Д М. Видно от удостоверение за
наследници на Ч. М, последният е починал на 24.09.2007 г. като е оставил за свои
наследници съпругата си С М.а и децата си – ответниците Л. Р. и О. М.. На 05.03.2022 г. С
М.а също е починала и оставила за свои наследници децата си Л. Р. и О. М..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 01.12.2001 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С“
ЕООД. Договор с последното е сключен на 07.12.2001 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и правоприемника на
ФДР - договор № .../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение, като отчетените
данни са намерили отражение в издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
2
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
промяна в цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С“
ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Посочено е, че в имота има 5 отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през
исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ и има
монтирани 2 водомера за отчет. Разходът за БГВ е начисляван по отчет.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1387.67 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми
в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От
данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение
на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което
и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесното жилище при
посочените в исковата молба квоти от по ½ ид.ч., а към исковия период при квоти от по 1/6
ид.ч. Данни в тази насока се съдържат и в представените договор за продажба на държавен
недвижим имот от 15.05.1989 г. и удовостеверение за наследници, респ. справка о НБДН за
купувачите.
3
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот през исковия период се явяват ответниците Л. Р., О. М., както и С М.а, при
квоти съответно 1/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 4/6 ид.ч. След смъртта на С М.а на 05.03.2022 г.,
задълженията й са преминали към нейните наследниците в съответствие с квотата им в
наследството й.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “ТЕЦ С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 1387.67 лв.
/отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово
разпределение/. Същата е формирана след реален отчет на потреблението на топлоенергия
за отопление и за подгряване на БГВ.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Освен това, според експерта,
потребявана е и топлинна енергия за подгряване на битово-гореща вода, отчитана от един
водомер. Видно от експертизата, общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол, което дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
4
От страна на ответниците не са ангажирани доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
1387.67 лв., като отговорността за заплащането й е както следва: за съсобствениците Л. Р. и
О. М. – по 231.28 лв., а за С М.а – 925.11 лв. След смъртта на последната, задължението й от
925.11 лв. е преминало към ответниците при равни части.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците. Такива не са
установени от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца, като с
оглед на това се прави извод, че дължими са останали процесните суми.
От страна на ответниците обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
5
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
17.03.2023 г., когато е подадена исковата молба, погасени по давност се явяват
задълженията след м.декември 2019 г. /който е с падеж на плащане 14.02.2020 г./ и
предходните месеци, включени и в исковия период, доколкото от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. давност не тече съобразно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците. Т.е. от претендираните от ищеца вземания, погасени по
давност са тези за периода от м.май 2019 г. до м.декември 2019 г. вкл. в размер на 193.31 лв.,
/съобразно отразеното в таблицата, приложена на стр.6-7 от СТЕ/.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 1194.36 лв. за периода от м.януари 2020 г. до края на исковия период м.04.2021 г.
Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като такъв
следва да бъде уважен. За периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 1419.50 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. – 01.03.2023 г. в
размер на 217.14 лв. Размерът на лихвата по върху задълженията за отоплителен сезон
2019/2020 г. от 93.06 лв., съдът определи с помощта на специализиран изчислителен модул,
справка от който е приложена по делото, като олихвяемата главница, съобразно
заключението по СТЕ /сбора на сумите за БГВ и за отопление „по отчет“, отразени на стр.6-
7 от заключението/ от 562.83 лв., съдът намали с погасената по давност сума от 193.31 лв. за
периода м.май-м.декември 2019 г. /562.83 лв. – 193.31 лв. = 369.52 лв./. Към лихвата за
забавено плащане на задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г., съдът добави
посочената на ред 2 от таблицата на стр.7 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва
по общата фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 124.08 лв.
От тази сума всеки от ответниците дължи еднакъв размер от по 108.57 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно главница за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. по 23.10 лв. главница и по 5.44 лв. обезщетение за
забава за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г., следва да се отбележи, че от данните по
делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД. Ищцовото дружество
не анажира доказателства за активната си материална легитимация по иска, а именно за
6
основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена от трето лице
услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно договорено
между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответниците за услугата дялово разпределение. Ето защо исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ . Освен това
е заплатил държавна такса общо от 400.00 лв., депозит за експертизи 700.00 лв. и депозит
за особени представители на ответниците от 800.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
2050.00 лв., в тежест на ответниците следва да бъдат поставени 1644.98 лв. или по 822.49
лв., според дела им в главното задължение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Л. Ч. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2
бл.... и О. Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., да заплати на “ТЕЦ С” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми : сума от по
597.18 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ..., за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от подаване на исковата молба - 17.03.2023 г., до изплащане на вземането;
и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.03.2023 г. в размер на по 108.57 лв.,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от по 709.75 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.12.2019 г., както и иска
за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен от по 141.23 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ТЕЦ С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, за осъждане на Л. Ч. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл.... и О.
Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., да заплатят на ищеца задължения за
дялово разпределение, извършвано в имот, отчитан с абонатен номер ..., а именно: главница
за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на по 23.10 лв. и по 5.44 лв.
обезщетение за забава за периода от 31.03.2020 г. до 01.03.2023 г.,
ОСЪЖДА всеки един от ответниците Л. Ч. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2
бл.... и О. Ч. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., да заплати на “ТЕЦ С” ЕАД,
7
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на по 822.49
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8