№ 296
гр. Плевен, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430101107 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.М., против МЮРВ. АМД. М., ЕГН
**********, от ***, и ДЖ. АМД. М., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено
спрямо ответниците на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същите дължат на ищеца при
разделна отговорност всеки от тях следните суми: МЮРВ. АМД. М. – 293,78 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2017 г. –
30,04,2020 г., 40,33 лева лихва за забава за периода 02,02,2018 г. – 16,11,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, и ДЖ. АМД. М. – 293,78 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2017 г. –
30,04,2020 г., 40,33 лева лихва за забава за периода 02,02,2018 г. – 16,11,2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6196/2020 г. по описа на
ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжниците по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ се в ***. В с.з. проц.представител на
ищеца моли съда да уважи исковете, като съобрази събраните доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор чрез нацначения им
особен представител – адв.К.Г. от ПАК, в който оспорват предявените искове по основание
1
и размер. В с.з. особения представител на ответниците моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№6196/2020 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Установява се от представеното копие от нот.акт №85, том 8, рег.№10098, дело №756/2006
г., че Р*** е закупила процесния имот в ***.
От представеното копие от удостоверение за наследници изх.№14-1740/04,06,2020 г. на
Община Плевен е видно, че Р*** е починала на 22,01,2019 г. и е оставила за наследници
МЮРВ. АМД. М., ЕГН **********, и ДЖ. АМД. М., ЕГН ********** – ответници по
делото.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 275,78 лева са начислени за отопление без ИРУ, 304,27
лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 6,56 лева са за
услуга дялово разпределение и 0,95 лева са начислени корекции.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №20375 с титуляр
ответниците, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 587,56 лева
главница и 80,66 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От представеното копие на Споразумителен протокол №3/1222 от 28,09,2002 г. се
установява сключването на споразумение между ищеца и дружество-топлинен
счетоводител.
От представеното копие от Договор №1/15,04,2008 г. /за индивидуално отчитане и
топлоразпределение/ се установява сключването на договор между топлинния счетоводител
„*** и собствениците на етажната собственост на адрес ***.
От представеното копие на Споразумителен протокол №2/1068 от 15,07,2002 г. се
установява сключването на споразумение между ищеца и дружество-топлинен
счетоводител, като е приложено копие и от протокол от проведено ОС на ЕС на същия адрес
от 04,04,2002 г.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответниците е регистриран с абонатен №20375, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 587,56
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 86,89 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
От заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че до сградата, в която се намира
2
процесния имот, е доставяна ТЕ, като абонатната станция е работила, а отопляемия обем на
процесния имот е 151,90 куб.м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата
е направено в съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение
към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Посочено е, че начислените суми са в
съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. ВЛ изрично сочи в заключението си, че в
абонатната станция е монтиран топломер съгласно техн.изисквания на производителя, който
е преминал съответните държавни проверки – видно от свидетелствата за проверка от
специализирани фирми, които са му предоставени.
От представената справка от третото, неучастващо по делото лице – *** се установяват
начисленията за топлоенергия за процесния период по пера, като са приложени и копия от
карнетите за отчитане на ТЕ за процесния имот и период.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
§1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ определя понятието „битов клиент“ като лице,
което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От
обсъдените по-горе копие на нот.акт и удостоверение за наследници може да се направи
извода, че собственици на процесния имот са ответниците М.М. и Д.М.. От събраните по
делото доказателства не става ясно кога дружеството е променило служебно партидата на
името на ответниците. Следва да се отбележи обаче, че съобразно чл.58 от ОУ на
дружеството, при смърт на потребител - физическо лице, наследниците или лицето,
придобило правото на собственост по силата на договор за издръжка и гледане или дарение,
са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за
промяна на партидата с приложено копие от удостоверение за наследници или съответно акт
за собственост. Ето защо съдът приема, че ответниците са пасивно легитимирани да
отговарят по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответниците са собственици на имота, то следва да се приеме, че същите се явява клиенти на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответниците. Безспорно е между страните, а
и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответниците са собственици на апартамент №19 във вх.А на сградата и
поради това имат качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на
основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за
битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на
3
топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна
по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване. Обстоятелството дали ответниците реално са ползвали топлинна енергия е
ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да са
собственици или титуляри на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана
сграда, за да се считат за потребители.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност чл.153,
ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище
в топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответниците са
потребители на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такива дължат
заплащане на потребената топлоенергия, в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 587,56 лева съгласно заключението
на ВЛ. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на
топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на
покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен
договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
4
ответниците следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски,
които са в размер на 175,00 лева за държавна такса /или по 87,50 лева за всеки от
ответниците/, 100,00 лева за юрк.възнаграждение /или по 50,00 лева за всеки от
ответниците/, 200,00 лева депозит за ВЛ /или по 100,00 лева за всеки от ответниците/ и
250,00 лева разноски за особен представител /или по 125,00 лева за всеки от ответниците/.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и
сторените разноски /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ от заповедното производство
в размер на 75,00 лева, или всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 37,50
лева – деловодни разноски от заповедното производство.
Следва на адв.Кр.Г. да се изплати възнаграждение за особено представителство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, че МЮРВ. АМД. М., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 293,78
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,12,2017 г. – 30,04,2020 г., 40,33 лева лихва за забава за периода 02,02,2018 г. –
16,11,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23,11,2020 г., до окончателното изплащане на
сумите, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6196/2020 г. по описа на
РС Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД, че ДЖ. АМД. М., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 293,78 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,12,2017
г. – 30,04,2020 г., 40,33 лева лихва за забава за периода 02,02,2018 г. – 16,11,2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда – 23,11,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6196/2020 г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК МЮРВ. АМД. М., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в общ размер
на 362,50 лева.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДЖ. АМД. М., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в общ размер
на 362,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК МЮРВ. АМД. М., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ДЖ. АМД. М., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 37,50 лева.
Да се изплати на адв.К.Г. възнаграждение за особено представителство в размер на 250,00
лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6