Решение по дело №56/2019 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2019 г.
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20193400600056
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           21

 

гр.Силистра, 13.05.2019 г.

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Силистренският окръжен съд -  наказателeн състав- в открито заседание на осемнадесети април  през   две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                                   2. АНА АВРАМОВА

 

при секретаря Ели Николова  и с  участието на прокурора Теодор Желев като изслуша докладваното от съдия Великова  ВНОХ дело № 56/19 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:

 

                               С присъда № 3 от 22.02.2019 г. постановена по НОХД № 30/19 г. Дуловски  районен съд е признал подс. Д.М.А. за виновен :

1.       в  извършване на престъпление по чл. 343“б“, ал.2 от НК като наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лв. и

2.        в извършване на престъпление по чл. 345, ал., пр.1 от НК като наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

 

На осн.чл. 23, ал. от НК ДРС е определил едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода и е присъединил наказание глоба в размер на 500 лв.

На осн. чл. 68, ал.1 от НК е привел в изпълнение споразумение № 97/25.05.2017 г. по НОХД № 1146/17 г. по описа на РС Шумен , с което на подс. А. е наложено наказание лишаване от свобода за осем месеца.

На осн. чл. 59 от НК съдът е приспаднал времето, през което подс. А. е бил задържан.

На осн. чл. 53, ал.1, б. „А“ от НК ДРС е отнел в полза на Държавата, приложените по делото веществени доказателства.

                               Въззивното производство е инициирано по бланкетна  жалба на подсъдимия Д.А., която се твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и явно несправедлив.

                               Прави искане за изменяне на  присъдата в частта на наложеното наказание.

В съдебно заседание подс. А.  се явява лично и с редовно упълномощен защитник. Поддържа изцяло депозираната жалба без да сочи нови доказателства. Защитата твърди, че младежката възраст на подсъдимия и заживяването му на семейни начала са обстоятелства, които не са отчетени от ПИС и са такива, които смекчават отговорността на А., поради което следва наложеното му наказание да бъде намалено. 

Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна. Излага мотиви , че отегчаващите вината обстоятелства са в превес над смекчаващите и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата,  становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК,  прие за установено следното:

Жалбата е  допустима, разгледана по същество – неоснователна.

 Не бяха констатирани нарушения, които да обуславят отмяна на ревизирания  съдебен акт и водещи до постановяване на оправдателна присъда или до връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или на прокурора.

Установената фактическа обстановка по делото   остава непроменена, без необходимост от подробно преповтаряне.

 На кратко фактите са следните:

На 08.02.2019 г. свидетелите Г., О. и Д. – полицейски служители, работещи като патрул по обществения ред и КАТ в гр. Дулово правят опит да спрат, управлявания от подс. А. лек автомобил за проверка. Вместо да спре и да позволи на служителите да изпълнят служебните се задължения, подсъдимият ги подминава . Започва гонка, която завършва със задържането на извършителя.

При направена проверка с техническо средство е било установено  алкохолно съдържание в кръвта на А.  - 1.95 промила.

При извършената справка на автомобил марка Форд „Мондео“  с  № СС 8539 АС,управляван от подс. А.,  се констатира, че табелите са издадени за друг автомобил.

При така установената фактическа обстановка , след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства , ДРС е достигнал до правилни правни изводи за довършени от обективна и субективна страна престъпления по чл. 343б, ал.2 от НК и по чл. 345, ал. 1 от НК. По тези изводи липсва спор между страните. Подсъдимият прави пълни самопризнания и не оспорва фактите и вината си.

От обективна страна подс. А. е управлявал лек автомобил Форд Мондео, като си е служил с табели с рег. Номера, издадени за друго превозно средство и  след употреба на алкохол , с концентрация над 0.5 промила, а именна 1.95 – установена с техническо средство. А. е бил осъждан за друго такова престъпление , видно от Споразумение № 97/25.05.2017 г. на РС Шумен и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като изтърпяването е било отложено за изпитателен  срок от три години. В този изпитателен срок подс. А. е извършил и настоящите деяния.

Двете деянията са извършени умишлено , като деецът е осъзнавал обществено опасния им характер ,предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

При определяне на вида и размера на наложените наказания ДРС е бил твърде либерален, въпреки отчитането на самопризнанията, младежката възраст и предишните осъждания на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство не е отчетено семейното положение на подс. А., но то не е достатъчно, за да обоснове приложение на чл. 55 от НК и да доведе до намаляване на вече определеното наказание. Като отегчаващо вината обстоятелство не е отчетено поведението на А., а именно – препятстване на полицейските служители да извършат проверка.

ДРС е определил наказания в рамките на предвидените от законодателя размери и то в техния минимум , което според настоящата инстанция се явява справедливо и липсват основания за изменение на присъдата в тази част.

Не се констатираха нарушения при прилагане на разпоредбата на чл. 23;  чл. 68, ал.1;  чл. 59, ал.2  и чл. 53, ал.1 от НК.

Първоинстанционният съд, обаче,  е допуснал нарушение като си е позволил да определи мястото за лишаване от свобода, в което наложеното наказание да бъде изтърпяно, без да се съобрази с това, че не разполага с такова правомощие.

Съгласно разпоредбата на чл. Чл. 57. (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм., бр. 32 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) съдът определя единствено първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Съгл. Чл. 58. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2016 г., изм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) , редът за  разпределяне на осъдените  в местата за лишаване от свобода се определя от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".

В горния смисъл са налице основания за изменение на ревизираната присъдата, поради което и на осн. чл. 337 от НПК Силистренски окръжен съд

Р   Е   Ш   И  :

ИЗМЕНЯ  присъда № 3 от 22.02.2019 г. постановена по НОХД № 30/19 г. по описа на ДРС в частта, в която е определено място за изтърпяване на наложеното наказание, като отменя прилагането на чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС.

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалите ѝ части.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                                                             1.

ЧЛЕНОВЕ                                                                                                      

2.