РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Бургас, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100501797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: град Б*, кв. *****, срещу
решение № *****от ****2022 г. постановено по гр. д. № *****по описа на
БРС за 2021 г. , с което са отхвърлени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД,
предявени от въззивното дружество срещу Община Бургас, ЕИК *****, с
адрес: гр. Б* ул. „*****, за установяване по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца сумата от 133,43 лева ,от която 109,36 лв. главница
за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен номер № ****за имот в
гр.Б*,кв.“*****по издадени фактури за периода от 27.08.2018г. до
26.04.2021г., с отчетен период по фактури –за периода 26-11-2018 г.до
25.06.2021 г. както и сумата от 24,07 лева - мораторна лихва за периода от
27.12.2018 г. до 21.01.2021 г.,заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба -03.12.2021 г. до изплащане на вземането , за
които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч.гр.д. *******/2021 г. по описа на БРС. В полза на ответника
са присъдени и разноските по делото.
Жалбоподателят излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.
9а от Наредба № 4/14.09.2004 г. , потребители на ВиК услуги са само
титулярите на вещни права и в настоящия случай категорично било
установено,че през процесния период и понастоящем именно Община Бургас
е собственик на водоснабдения имот и следователно има качество на
потребител. Именно собственикът на поземлените имоти като титуляр на
вещното право се явявал страна по облигационната връзка със съответния
доставчик на ВиК услуги. Твърди, че в случая не се е установило,
собственикът на поземлените имоти да е учредил по надлежен ред право на
строеж или друго ограничено право, въз основа на което да се приеме, че
извършеното върху имота строителство - предмет на водоползване е в полза
на трето лице. При това положение, доколкото липсвали данни за друг,
различен от ответника, носител на някакви вещни права върху изградени
върху имота постройки, то претенцията на оператора правилно била насочена
срещу собственика на поземления имот, тъй като именно това е лицето, което
по силата на приращението, е единственият носител на вещни права за имота
и за постройките, изпълнени върху същия.
Твърди, че обстоятелствата, на чие име били издадени фактурите и на
чие име били заведени партидите са без значение. Твърди, че поземленият
имот е общинска частна собственост което се установявало от актове за
общинска собственост. Изложени са съображения, че самата община в хода
на процеса е отричала притежаваните от нея права, и не е представила
доказателства, поради което приложение следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК. Твърди, че е доказано по делото, че
поземленият имот е водоснабден. Моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции и не се сочат доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата община и в
законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че Община
Бургас няма качеството на потребител по открити партиди на трети лица за
ВиК услуги, предоставяни в сгради, които не са общинска собственост.
Твърди се, че ищецът не е представил документи, от които да се установи, че
2
на Община Бургас законосъобразно са били открити, водени и отчитани
партиди за процесните имоти. Твърди, че ищецът не е изисквал посочените
във въззивната жалба актове за общинска собственост и типови договори.
Твърди, че ВиК услуги не са предоставяни на Община Бургас в процесния
поземлен имот , а на трети лица и то в сгради, които не са общинска
собственост, поради което ответната община няма качеството на потребител
по отношение на сградите. Твърди се, че титуляр на откритата партида за
сградата в процесния имоти са трети лица. От СТЕ ставало ясно, че не била
предоставяна ВиК услуга на Община Бургас, а на трети лица, с които Община
Бургас няма наемни или друг вид отношения и съответно няма сключени
договори. ВиК - Бургас ЕАД не представило изисканите по реда на чл. 190
ГПК документи за откриването, отчитането и воденето на процесиите
партиди. Ищецът признал, че няма документи за откриването, воденето и
отчитането на партидата на С* И* И*. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и не
се сочат доказателства.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1
и чл.261 ГПК.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против Община
Бургас.Твърди се в исковата молба, че ответникът е собственик на общински
терен и страна по валидно възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за водоснабден обект с абонатен номер № ****-
жилищен имот, находящ се в гр. Б*, кв. „**** с титуляр на партидата С*И*
И* . Твърди се още, че качеството потребител на ВиК услуги възникнало за
ответника с придобиването на собствеността на посочените водоснабдени
обекти съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Предоставянето на услугите
се извършвало по силата на публично известни общи условия, като
отчитането се осъществявало по електронен път посредством мобилно
3
устройство (чл. 23, ал. 4 и чл. 32, ал. 4 от Общите условия). За задълженията
ищецът издавал фактури за всеки абонатен номер, подробно описани в
исковата молба, които следвало да бъдат заплатени в 30-дневен срок (чл. 33,
ал. 2 от Общите условия), след изтичането на който длъжникът автоматично
се поставял в забава. Бездействието на потребителя пораждало правото на
ищеца да предяви вземанията си ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на изтичане на 30-дневния срок за
плащане, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава
длъжник.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва иска като неоснователен. Излагат се твърдения, че ответната
община не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги за посочените в исковата молба обекти.
Счита, че за Общината не е възникнало качеството потребител съгласно
Наредба № 4, тъй като в случая е приложима дефиницията на разпоредба от
по-висок ранг, а именно: пар.1, ал. 1, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
съгласно която потребители са собственици или ползватели на съответните
имоти. Посочва се още, че липсвало изявление на ищеца за това дали са
търсени титулярите на партидите за заплащане на дължимите суми, тъй като
именно те били потребители и ползватели на ВиК услугите за посочените
абонатни номера.Доколкото в исковата молба не се сочи идентификатор на
имота ,не ставало ясно кога и кат общината се е присъединила като
потребител .Твърди, че Община Бургас не е подписвала декларация-съгласие
за солидарна отговорност с посочените в исковата молба лица, като титуляри
на процесните партиди. Сочи, че фактурите са били издавани именно на тези
лица,с открите абонатни номера , а не на Общината, нито е отправяна покана
до ответника. Ответната община не е ползвала услуги за процесните имоти,
предвид което не дължи процесните суми.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
По делото е представена справка-извлечение, видно от която
показанията на водомер ****отчетени с мобилно устройство, с адрес на
водомера: гр. Б*, кв. ****, с потребителски номер ****, са в размер на 67
4
куб.м. Представени са и фактури, остойностяващи тези отчети – фактура №
**********/26.11.2018г. за сумата от 24.04 лева , фактура №
**********/21.12.2018г. за сумата от 16,02лв.;№ **********/25.01.2019 г. –за
13,21 лв. и № **********-за сумата 56,09 лв. лева.
Представена е справка –разпечатка по партида *****образуван
служебно от ДМДТР при Община Бургас на осн.чл. 14 ал. 6 ЗМДТ –въз
основа на данни в общината и регистъра на населението ,от която се
установява ,че на 27.03.2019 г. е била подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ
от Х* Т* Р* ,която в качеството си на съсобственик е декларирала
придобиването на правото на собственост върху имот-сграда в Б*
,кв.“****,построена през 1977 г. с РЗП от 90 кв.м. ,по силата на
административен акт –заповед на кмета на Общината Бургас,като е видно ,че
лицата А* Р* ,М* Р* и И* Р* ,заедно с Х* Р* притежават по ¼ ид.част от
правото на собственост .Представен е и АЧОС от 22.03.2000 г. –съставен на
осн.пар.42 от ЗИД на ЗОС –за дворно място с площ от 849 кв.м. ,с
местоположение –гр.Б* ,кв.******.От представената справка , издадена от
*****–гр.Бургас ,се установява ,че като собственик на сградата с
идентификатор ***** в гр. Б* ,кв.** е записано лицето М* А* Р* в квота в
съсобствеността 1/3 ид.ч..Не е спорно също по делото ,че в програнмата на
ВиК за има открита партида и абонатен номер ******за този имот на името
на С* И* И*.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа
експертиза, изготвено след оглед на имота и съответните справки, се
установява, че в имота има построена жилищна сграда с посочения по-горе
идентификатор,която жилищна сграда е захранена с питейна вода от уличната
мрежа .Вещото лице сочи ,че в квартала няма развита канализационна мрежа
и процесният имот не ползва градска канализационна мрежа .Има монтирано
измервателно устройство ,находящо се в шахтата в двора ,като водомерът
притежава необходимите пломби,както и му е поставен бар-код,чрез който се
осъществява електронно измерване .
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на § 1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги "Потребители на такива
5
услуги " са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на
чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи: потребители на услугите В и К са:
1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. С оглед на тези норми потребителите,които са задължени да
заплащат В и К услуги са собствениците или носители на ограничени вещни
права- на строеж или на ползване.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността
досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на
ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията
разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и
потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в мотивите си по
отношение на правото на собственост относно водоснабдения имот.
Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора, дори и да
не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. В случай, че той
не е реалният ползвател на ВиК услугите, същият отново е обвързан в
отношенията си с ВиК оператора, но може да търси заплатеното от него от
реалния ползвател на ВиК услугите на извъндоговорно основание.
Следва да се отбележи и още, че с оглед настоящия предмет и казаното
по-горе е без значение обстоятелството, че за процесните абонатни номера са
открити партиди при ВиК оператора на името на отделни физически лица.
6
Според закона и наредбата облигационното отношение възниква и се развива
между ВиК оператора и потребителя на услугата и не зависи от титулярството
на партидата открита при оператора.
Обстоятелствата обуславящи собствеността на общината следва да
бъдат доказани от ищеца в настоящото производство при условията на пълно
и главно доказване. От събрания в настоящото производство доказателствен
материал не може да се установи, че Община Бургас е собственик на
водоснабдената сграда намиращи се на адрес: гр. Б*, ул.“****. Това е така,
тъй като дори и от представената справка от АГКК, да е видно, че земята е
общинска собственост, за изградените в нея постройки е записано, че са
собственост на трети за настоящото производство физически лица. Същото се
установява и от представените данъчни декларации. При това положение е
установено, че собствениците на водоснабдените имоти са различни от
собственика на земята.
Законодателството (чл.66 ЗС) предвижда възможността правото на
собственост на терена и сградите, изградени върху него да принадлежат на
различни лица. Ето защо предвид съществуващата и в случая разделност по
отношение на правото на собственост на терена и сградите, собственикът на
терена не следва да отговаря за задълженията на собственика на сградата. За
целите на настоящия казус е без значение дали собственикът на сградата
разполага с титул за собственост, дали постройката е изградена законно или
не, още повече, че по отношение на него ищецът е признал качеството на
потребител на ВиК услуги, като е регистрирал партида и абонатен номер. По
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че събраните по
делото доказателства сочат, че ответникът не е потребител на ВиК услуги по
см. на чл.3 Наредба №4/14.09.04г., поради което предявеният спрямо него иск
е неоснователен.Наведените доводи от въззивника ,че собственикът на
сградата е само държател и и има статут на наемател ,са несъстоятелни ,тъй
като в случая не е налице наемно правоотношение ,а ограничено право на
собственост върху построената върху общинска земя сграда и именно тази
сграда е водоснабдена.
Ето защо следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение
,като изводите на първостепенния съд се споделят изцяло от настоящата
инстанция .
7
С оглед на този резултат в полза на въззиваемата Община следва да
бъдат присъдени разноски –в размер на 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение .
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ****/****.2022 г. постановено по гр.д. №
*****по описа на Бургаския районен съд за 2021 г.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град Б*, кв. ****,да заплати на Община
Бургас сумата 150 лв.-разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8