Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 11.02.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 1650 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД,ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът "П." ЕООД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.Б. ***, излага твърдения в ИМ, че с ответника са страни по сключен между тях неформален договор за продажба на гуми с периодични доставки и извършване на свързаните с тях услуги – сваляне, качване, монтаж, баланс и други, за които извършени продажби и услуги са издадени четирите процесни фактури, описани в ИМ. Твърди, че договорът се счита за сключен към датата на първата данъчна фактура, а именно 19.06.2017г., като между страните е уговорен едномесечен отложен падеж на плащане, както е отбелязано във всяка една от фактурата, който падеж по всички фактури е настъпил и вземането е станало изискуемо. Твърди, че е доставил стоките и е извършил услугите, предмет на процесните фактури, а ответникът не е изпълнил задълженията си по неформален договор между страните да му заплати уговорената цена за стоките и услугите в срок в размер на исковата сума от 5 926,24 лв. – главница – дължима сума по сключен неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 19.06.2017 г., поради което моли ответника да бъде осъден да му я заплати, ведно със сумата от 406,34 лв. – лихва за забава за периода от падежа до датата на подаване на ИМ и акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане. Признава факта на частично плащане от ответника на сума в размер на 1313,84 лв. – първа вноска по подписано между страните извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017 г. , отразено в счетоводството на ищеца към дата 12.01.2018г. Претендира направените съдебни разноски в настоящото исково производство и в производството по обезпечение по Чгр.д.№564/2018г. по описа на РС - Н. п. и по изп. производство №20187300400379 по описа на ЧСИ М.Г. с район на действие ВТОС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.Б. от ШАК, с писмени становища поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.
Ответникът "* и * - *" ЕООД със седалище гр.*, в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.Ж.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявените искове, поради сключено нотариално заверено извънсъдебно споразумение за плащане на сумите по процесните фактури, редът при неизпълнение на задълженията по което споразумение е друг, отхвърлено от съда като неоснователно с определението по чл. 140 от ГПК. В условията на евентуалност оспорва исковете като неоснователни и недоказани, предвид подписано между страните извънсъдебно нотариално заверено споразумение за плащане на сумите по процесните фактури, включително и разноските по настоящото дело, в което е уговорено плащането им на четири вноски, от които първата е платена, а е забавено плащането на втората и третата вноска, поради финансови затруднения. Твърди падеж на плащане на четвърта вноска по извънсъдебно споразумение на дата 31.03.2019г. В СЗ, чрез пълномощника си, поддържа доводите, изложени в писмения отговор. Претендира направените по делото съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорен между страните по делото е факта на сключен помежду им на 19.06.2017г. неформален договор за търговска продажба на гуми с периодични доставки и извършване на свързаните с тях услуги - сваляне, качване, монтаж, баланс и др., по който ищецът - продавач, а ответникът - купувач, във връзка с който са издадени от ищеца на ответника процесните четири фактури №**********/19.06.2017г. за сумата 1897,60лв. с ДДС, с падеж 19.07.2017гг., №**********/20.06.2017г. за сумата от 1184лв. с ДДС с падеж 20.07.2017г., №**********/11.07.2017г. за сумата от 1495,60лв. с ДДС с падеж 10.08.2017г. и №**********/15.07.2017г. за сумата от 1348,64лв. с ДДС с падеж 14.08.2017г., които четири бр. процесни фактури са подписани от получателя. Фактът на извършена реална доставка от ищеца на ответника на стоките и услугите по процесните 4бр. фактури се признава от ответника, както и се доказва от самите фактури, подписани от получател.
Безспорен между страните е и факта на подписано между тях Извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г. от Пом. нотариус при Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, прието като писмено доказателство по делото в оригинал, представен от ищеца, по силата на което страните се споразумяват задължението на "* и * - *" ЕООД , произтичащо от процесните 4бр. фактури, в размер на 5926,24лв. - главница и сумата 1387,60лв. - общ размер съдебни разноски, направени от ищеца по обезпечителното производство по Чгр.д.№1445/2017г. на НПРС и образуваното изп. дело №666/2017г. по описа на ЧСИ М.Г., или в общ размер 7313,84лв., да бъде изплатено от ответника по банкова сметка ***, както следва:
- първа вноска в размер на 1313,84лв., платима най-късно до 31.12.2017г.
-втора вноска в размер на 20000лв., платима най - късно до 31.01.2018г.
- трета вноска в размер на 2000лв., платима най-късно до 28.08.2018г.
- четвърта вноска в размер на 2000лв., платима най-късно до 31.03.2018г.
По делото е приет и представен от ответника с писмения отговор заверен по реда на чл.32 от ЗА препис от подписаното Извънсъдебно споразумение между страните с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г., според който падежът на четвърта вноска е най - късно до 31.03.2019г. с видима с просто око поправка в годината, който в тази му част се различава от представения от ищеца оригинал на документа, поради което, макар и официален препис от документа, в тази му част не се ползва с материална доказателствена сила.
В чл.6 от подписаното Извънсъдебно споразумение между страните с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г. страните са уговорили, че неплащането в срок на посочената сума прави изискуемо цялото вземане, като в чл.7 от същото е предвидено и че, в случай, че сумата не бъде изплатена в срок, "П." ЕООД ще се снабди със заповед за изпълнение и ИЛ срещу "* и * - *" ЕООД , като претендира и мораторни лихви върху главниците.
Между страните по делото не е спорно, а и видно от Извлечение по сметката на ответника, открита в "Банка Пиреос България" АД, на 11.01.2018г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1313,84лв., представляваща първа вноска по подписаното между тях Извънсъдебно споразумение от 06.12.2017г. Не е спорно и че ответникът е забавил изплащането на втората вноска по извънсъдебното споразумение с падеж до 31.01.2018г.
С Определение от 02.05.2018г. по ЧГр.д.№564/2018г. на РС - Н. п., е допуснато обезпечение по реда на чл.390 от ГПК на бъдещи искове на ищеца срещу ответника - на иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД с цена на иска 5926,24 лв. и на иск по чл.86 от ЗЗД с цена на иска от 406,32лв., като въз основа на издадената в полза на ищеца обезпечителна заповед е образувано изп.дело №20187300400379 по описа на ЧСИ Г. с район на действие ВТОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за защита на неудовлетворено свое парично притезание. Фактът на подписано между страните по делото извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им за плащане на сумите по процесните фактури не изключва наличието на правен интерес у ищеца от предявените осъдителни искове. Уговореният между страните в подписаното между тях извънсъдебно споразумение друг начин на реализиране на правата на кредитора при неизпълнение от длъжника не изключва възможността кредиторът да упражни правата си по исков ред чрез предявяване на настоящите искове, доколкото негово право на избор е по кой съдопроизводствен ред съдебно ще упражни правата си.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Безспорно по делото се установи възникнало облигационно правоотношение между страните от сключен между тях неформален договор за търговска продажба на гуми, с периодични доставки и извършване на свързаните с тях услуги - сваляне, качване, монтаж, баланс и др., по силата на който ищецът - продавач е доставил на ответника - купувач гуми, описани в издадените 4бр. процесни фактури и е извършил описаните в тях услуги, срещу поето насрещно парично задължение от ответника за заплащане цената на доставените му гуми и извършените във връзка с тях услуги. Фактът на извършване от ищеца на реална доставка на стоките, предмет на процесните 4бр. фактури и на изпълнение на фактурираните услуги, е безспорен между страните, доказва се от самите фактури, подписани от получателя и за който факт е налице и извънсъдебно признание от ответника, обективирано в чл.4 ал.1 от подписаното между страните извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г., следователно ищецът е изправна по договора за търговска продажба на стоки и извършване на свързаните с тях услуги страна. Настъпил е уговореният падеж по четирите броя процесни фактури още преди датата на подписване на извънсъдебното споразумение между страните. Твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, като в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил. Установи се, че ответникът - купувач е заплатил на ищеца на 11.01.2018г. първата вноска в размер на 1313,84лв. по подписаното между страните извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г. Доколкото в подписаното между страните извънсъдебно споразумение не е уточнено тази първа погасена от ответника вноска дълга по коя от процесните фактури погасява и съответно дали с нея се погасяват част от съдебни разноски по Чгр.д.№1445/2017г. на НПРС, то съдът, съобразно правилото на чл.76 ал.1 изр.2 от ЗЗД, приема, че с платената от ответника първа вноска от 1313,84лв., доколкото ответникът има спрямо ищеца няколко еднородни задължения и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките и не е заявил кое от тях погасява, се погасява частично в размер на 1313,84лв. задължението по първата процесна фактура №**********/19.06.2017г. като най - обременително, като по същата остава непогасен остатък от 583,76лв. По делото липсват доказателства от ответника да са платени втора, трета и четвърта падежирали вноски по извънсъдебното споразумение между страните с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г., чийто падежи, така, както са уговорени от страните в представения от ищеца оригинал на споразумението, са настъпили до приключване на устните състезания по делото пред първата инстанция /21.12.2018г./, поради което е налице ликвидно и изискуемо вземане на ищеца за главница в размер от 4612,40лв., явяваща се разлика между претендираната главница от 5926,24лв. и извършеното частично плащане от 1313,84лв., в който размер от 4612,40лв. предявеният осъдителен иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда 30.05.2018г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 1313,84лв. над уважения до пълния предявен размер от 5926,24лв. като неоснователен и недоказан. Сключеното между страните извънсъдебно споразумение с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г. по същество съставлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 ал.1 от ЗЗД, с който е уговорено плащане от ответника - длъжник на главницата от 5926,24лв. на четири вноски, които са падежирали, съобразно уговорените в оригинала на споразумението падежни дати. При преценка падежирала ли е четвъртата вноска по подписаното извънсъдебно споразумение между страните съдът изхожда от вписаната нейна падежна дата в представения от ищеца оригинал на документа, а не от представения от ответника с писмения отговор заверен по реда на чл.32 от ЗА препис от извънсъдебното споразумение, доколкото последния в частта относно падежната дата /годината 2019г. / на четвъртата вноска не съответства на оригинала / 31.03.2018г./ и в този смисъл не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно този факт. С оглед горното, недоказано е ответното възражение, че четвъртата вноска по извънсъдебното споразумение между страните е с падеж 31.03.2019г., доколкото такава уговорка липсва в представения от ищеца екземпляр от оригинал на споразумението. Ищцовото вземане за непогасена главница в доказания размер от 4612,40лв. е ликвидно, както и изискуемо и на основание чл.6 от подписаното между страните извънсъдебно споразумение.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В процесният случай ответникът - длъжник не е изпълнил паричното си задължение за погасяване на главница на посочения падеж във всяка една от процесните 4 фактури до датата на подписване на извънсъдебното споразумение между страните 06.12.2017г., съставляващо договор за спогодба помежду им по смисъла на чл.365 ал.1 от ЗЗД , съответно не е издължил главницата по фактурите на падежните дати, уговорени в извънсъдебното споразумение, поради което и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва, формирана като сбор от: мораторната лихва върху главницата по всяка една от четирите процесни фактури от датата на забава, а именно датата, следваща падежа, уговорен по всяка фактура до датата на подписване на извънсъдебното споразумение между страните с нотариална заверка на подписите им от 06.12.2017г., плюс мораторната лихва върху първата вноска по извънсъдебното споразумение от 1313,84лв. за периода от датата на изискуемостта й 01.01.2018г. до датата на плащане 11.01.2018г., мораторната лихва върху втората вноска по споразумението за периода от датата на изискуемост 01.02.2018г. до крайната дата на претенцията за мораторна лихва 02.04.2018г., мораторната лихва върху сумата от 612,40лв. - част от четвъртата вноска по споразумението за периода от изискуемостта 01.04.2018г. до крайната дата на претенцията за мораторна лихва 02.04.2018г. Мораторна лихва върху третата вноска по споразумението не е изчислявана от съда, доколкото датата на изискуемостта й 29.08.2018г. следва крайната дата на претенцията за мораторна лихва 02.04.2018г. Изчислена от съда по описания по-горе начин по реда на чл.162 пр.1 от ГПК, по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва, дължимата на ищеца на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД мораторна лихва е в доказан размер общо от 249,79лв., в който искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 156,53лв. над уважения до пълния предявен размер от 406,32лв., като неоснователен и недоказан.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото, съгласно представен списък, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 790,29лв. Частичното плащане от ответника на сумата от 1313,84лв. е извършено преди подаване на ИМ в съда /а не в хода на процеса/, поради което на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание т.5 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 на ВКС, ОСГТК, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход, предвид което ищцовата претенция за присъждане на направените в обезпечителното производство по Чгр.д.№564/2018г. на РС -Н. п. съдебни разноски, съгласно представения списък /за заплатени 40лв. ДТ и 541,97лв. адв. възнаграждение за един адвокат/ следва да бъде уважена, съобразно крайния изход по спора, т.е. съразмерно с уважената част от исковете в доказан размер от 446,84лв., доколкото и частичното плащане от ответника на сумата от 1313,84лв. е извършено на 11.01.2018г., т.е. преди постановяване на определението по чл.390 от ГПК по Чгр.д.№564/2018г. по описа на РС Н. п. и за която сума ответникът не е станал причина за иницииране на обезпечителното производство. По аналогични съображения на тези, досежно присъждане на направените от ищеца съдебни разноски в обезпечителното производство, следва да му бъдат присъдени и съдебните разноски, направени от ищеца в рамките на изпълнителното производство по изп.дело №20187300400379 по описа на ЧСИ Г. с район на действие ВТОС по привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед, съгласно представен списък /заплатени 102лв. такси и 627,97лв. адв. възнаграждение/, съобразно крайния изход по исковете, т.е. съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер от 560,48лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на ответната претенция на съдебни разноски по делото /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в доказан размер от 116,10лв.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "* и * - *" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "П." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 4612,40 лв. /четири хиляди шестотин и дванадесет лева и четиридесет стотинки/ - главница, представляваща дължима сума по сключен между страните неформален договор за търговска продажба на стоки и извършване на услуги от 19.06.2017г., съгласно издадени фактури №**********/19.06.2017г. за сумата 1897,60лв. с ДДС, по която има постъпило частично плащане в размер на 1313,84лв., №**********/20.06.2017г. за сумата от 1184лв. с ДДС, №**********/11.07.2017г. за сумата от 1495,60лв. с ДДС и №**********/15.07.2017г. за сумата от 1348,64лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда 30.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П." ЕООД със седалище гр.* против "* и * - *" ЕООД със седалище гр.* иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата от 1313,84лв. над уважения до пълния предявен размер от 5926,24лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "* и * - *" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "П." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 249,79 лв. /двеста четиридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главниците по фактури №**********/19.06.2017г., №**********/20.06.2017г. №**********/11.07.2017г. и №**********/15.07.2017г. за периода от 20.07.2017г. до 02.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П." ЕООД със седалище гр.* против "* и * - *" ЕООД със седалище гр.* иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 156,53лв. над уважения до пълния предявен размер от 406,32лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА "* и * - *" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*,
ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ
на "П." ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, както следва:
- сумата от 790,29лв. /седемстотин и деветдесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете;
- сумата от 446,84 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени съдебни разноски в обезпечителното производство по Чгр.д.№564/2018г. по описа на РС - Н. п., съразмерно с уважената част от исковете;
- сумата от 560,48 лв. /петстотин и шейсет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени съдебни разноски по изпълнително производство №20187300400379 по описа на ЧСИ Г. с район на действие ВТОС, съразмерно с уважената част от исковете;
ОСЪЖДА "П." ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "* и * - *" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, с ЕИК *, сума в размер на 116,10 лв. /сто и шестнадесет лева и десет стотинки/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........